РЕШЕНИЕ
№ 2121
гр. Бургас, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120100229 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу Т. Х. М.,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 68,89 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в
обект на потребление, находящ се в гр. Б., ***, аб. № *** за отчетен период от 07.06.2019 г.
до 06.07.2020 г. и период на фактуриране от 25.09.2019 г. до 27.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 11.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 14,27 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2019 г. до 05.10.2022 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение № 3088/12.10.2022 г. по ч. гр. д. № 6473/2022 г. на РС –
Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът притежава качество на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в процесния период ответникът е
потребил доставена, отведена и пречистена вода в процесния обект на потребление, за което
са издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил задълженията си по
фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от
ОУ. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника се е породило задължение
за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура. Поддържа се, че за процесните
задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47
ал. 5 от ГПК и съобразно дадените от съда указания е предявил настоящия иск по реда на чл.
422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
1
представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове, като се оспорва качеството потребител на
ответника, както и представените фактури, които не са подписани от същия.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа
исковете.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът признава
предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, че обектът на потребление в в гр. Б., *** е
водоснабден.
По делото не е спорно, а и от представеното по делото извлечение от АВп. е видно,
че процесния обект на потребление е собственост на ответника.
Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за
битови и за стопански нужди, както и издадените от ищеца фактури за процесния период.
Представени са протоколи за обитаемост на процесния имот, изготвени от работник
при ищеца след проверка на място.
Представена е изходяща от ищеца справка – извлечение за задълженията за
процесния присъединен обект.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достига до следните правни изовди:
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове ищеца следва да установи в
условията на пълно и главно доказване – възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. наличието на твърдяната облигационна връзка
с ответника, в изпълнение, на която ищцовото дружество е доставило услуги до обекта,
титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни
услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в
претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника, и размерът на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
В конкретния случай се установи, че процесният имот е водоснабден и присъединен
към канализационната мрежа на града. Наличието на открита партида на името на ответника
манифестира наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК
услуги по смисъла на чл. 2 и чл. 3 т. 1 от ОУ на ищцовото дружество. От представената по
делото справка - излечение на частен абонат е видно, че за процесният обект в
информационния масив на ищеца фигурира клиентски и абонатен номер на името
ответницата. От страна на ответницата не са наведени твърдения и съответно ангажирани
доказателства за закриване на откритата на името й партида за този имот или за отдаване на
обекта под наем на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията
на ищеца.
По делото не е спорно, а и от представеното по делото извлечение от АВп. се
устнаови, че процесния обект на потребление е собственост на ответника и че собствеността
върху имота не е променяна в рамките на исковия период, което придава качеството
потребител на ВиК услуги на ответницата, съобразно чл. 2 ал. 1 т. 1 от ОУ на ищеца.
По отношение на реалното потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл.
и чл. 30, ал. 1 от ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
2
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва
чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от
съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави периодично и на място, като
резултатът се отразява в електронен карнет. Претендираното количество вода не се оспорва
от ответника.
По изложените съображения и наличието на всички материално-правни
предпоставки, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на суми,
поради което искът за главница е основателен.
По отношение размера на дължимата главница, доколкото не се оспорва от
ответникът вярното изчисляване на дължимата стойност, съдът приема, че същият е в
претендираните размери.
С оглед на горните изводи, искът за главница е основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 11.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Втората претенция е за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата
на чл. 84 ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31 ал. 2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответницата е изпаднала в
забава за заплащане на цената на доставените ВиК услуги по издадените фактури за
процесния период. Претенцията за мораторна лихва следва да бъде уважена в
претендирания от ищеца и неоспорен от ответницата размер.
С оглед изхода на спора и представените доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 и
ал. 8 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски,
както следва – сумата от 75 лева за държавна такса, сумата от 400 лева за депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждние, което съдът определя в размер от 100 лева
на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ, или
общо 575 лева, както и присъдените в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, ответницата Т. Х.
М., ЕГН ********** с адрес гр. Б., *** дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген.
Владимир Вазов“ № 3 сумата от 68,89 лева /шестдесет и осем лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на
потребление, находящ се в гр. Б., ***, аб. № *** за отчетен период от 07.06.2019 г. до
06.07.2020 г. и период на фактуриране от 25.09.2019 г. до 27.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 11.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 14,27 лева
/четиринадесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 25.10.2019 г. до 05.10.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение №
3088/12.10.2022 г. по ч. гр. д. № 6473/2022 г. на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. Х. М., ЕГН ********** с адрес гр. Б., *** да заплатят на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
3
управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, сумата от 75 лева
/седемдесет и пет лева/, представляваща направени по ч. гр. д. № 6473/2022 г. на РС –
Бургас съдебно – деловодни разноски и сумата от 575 лева /петстотин седемдесет и пет
лева/, представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4