№ 1224
гр. Плевен, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430107822 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД,
вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 67,47 лв. –неустойка.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против Н. П. Ч.,
ЕГН**********, ***, в която се твърди, че ищцовото дружество предявява
исковата си претенция въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”***“ ООД, ЕИК ***, което дружество, от своя
страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „***” ЕАД. Твърди, че мобилният
оператор с търговска марка „***” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора. Твърди, че „***“ ЕООД, ЕИК *** е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Твърди, че
въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
1
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. Съгласно чл. 29 от
Общите условия на мобилния оператор „ 29. (изм. 26.09.2009 г., в сила от
26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като *** определя началната и крайната му
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация
за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. Твърди, че между кредитора „***” ЕАД, ЕИК: *** и
Н.Ч. П., EГH ********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 28.09.2018г., чрез
който е добавил мобилна услуга за мобилен номер ***, при условията на
тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна такса 29.99лв за срок от 24
месеца. Твърди, че въз основа на сключен договор за предоставянето на
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер *** между
ответника и „***” ЕАД, ЕИК: *** са издадени фактури №
**********/01.12.2018 г., **********/03.01.2019 г. за потребените от него
електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 01.11.2018
г. до дата 02.01.2019г. на стойност 66.78 лв. Твърди, че абонатът е потребил и
не е заплатил услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца
12/2018 и 01/2019. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на абоната. Твърди, че
незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ***/чл. 50 от ОУ във
връзка с чл. 43, т. 1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в
срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, *** има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
2
договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издадал по клиентски номер №
*** на дата 01.02.2019г. крайна фактура № **********. В издадената крайна
фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лв.
и 47 ст.) /сума представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси
/без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор/ и е включена
сумата за потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни
периода. Твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е
03.01.2019г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Твърди, че абонатът е в неизпълнение на договорите
си, заведени под клиентски номер ***, като същият не е спазил крайния срок
за ползване на абонаментите Smart L+ - съответно до дата 28.09.2020г. Счита,
че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор
да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т.2 от Договора „С прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и
за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на *** ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на *** ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени ши предоставени на лизинг) “. Неизпълнението на
ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща
се и в т.2 от стр.5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и
всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането
3
на уговорения срок по искане ши по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на *** ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата
(закупени ти предоставени на лизинг). Твърди, че претендираната сума в
размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) лв. е формирана като сбор
от трикратния размер на месечната абонаментна такса, избрана от
потребителя към ползвания тарифен план. Цената на иска представлява сума,
за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по
първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен
периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в
процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория
договор/заявител по чл.410 ГПК/. Представената/те фактура/ри сама/и по себе
си, не е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор
и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е
предоставената лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ.
същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на „***” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно изрична клауза във всеки един от договорите. Твърди, че между
длъжника и „***” ЕАД, ЕИК: ***, валидно са действали гореописаните
договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в
срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението
на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния
оператор „***” ЕАД, ЕИК: ***, да прекрати предсрочно гореописания
договор на дата 03.01.2019г. /като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 67.47 лв.
(шестдесет и седем лв. и 47 ст.) лв., уговорена в т.2 от стр. 6 от договора: „ С
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
4
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по
искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими
суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на *** ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата (закупени ши предоставени на
лизинг) “, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на
всяка абонаментна услуга от сключените договори, както следва: - 3x22,49 лв.
(двадесет и два лв. и 49 ст.) без ДДС за тарифен план Smart L+. или общо
67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) лв.,, за което е издадена крайна
фактура. Твърди, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
***/чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. Абонатът има следните задължения:
43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на
което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, *** има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор е него. Точното изпълнение от страна на длъжника е цел,
която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. С неустоечната клауза предварително определят размера на
обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид
виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и
наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира
неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в
предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка,
5
която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на основното
задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира
неустойка за прекратяване ползването на услугите. Счита, че предвид
гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора
неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори. Твърди, че
като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „***“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите
Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от
Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия.“.
Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в
срок дължимите суми за предоставените услуги; “. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на *** да прекрати едностранно индивидуалния договор
на абоната При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, *** има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор е него.
Твърди, че неустойката е начислена, съобразно изрично договореното. Т.нар.
неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял
вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и
привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се
прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част
към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за
6
предоставяне на мобилни услуги. Твърди, че съгласно чл. 25 от Общите
условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за първоначално
свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на *** и
ползвани през предходния месец (или периоди). “ Съгласно чл. 35, „35.
Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки,
изготвени от *** както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната
и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/ши
електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за
комуникация посочени в тези общи условия ши в индивидуалния договор.
Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок. “ Потребителят отговаря и
дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по
съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като ***
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/ши чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефония номер, за който
се иска съответната справка. “ Твърди, че в конкретният случай ответникът
Н.Ч. П., ЕГН ********** е подписал договори за далекосъобщителна услуга,
ползвал услуги по тарифен план Smart L+, не е изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
Изложени са правни съображения.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Н.Ч.
П., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„***“ ЕООД, ЕИК ***, в размер 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) -
7
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от
дата 28.09.2018.г., сключен между ответника и мобилния оператор „***”
ЕАД, ЕИК: ***, представляващо сбор от трикратния размер за месечните
такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което издадена
фактура № **********/01.02.2019 г., за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019
г. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответницата, в който счита, че предявеният иск е
недопустим, тъй като не е установен правен интерес за ищеца от водене на
исковото производство срещу ответника- не е налице твърдяното
правоотношение между страните по спора с титуляр на вземането ищеца,
основано на действие на два посочени от ищеца договора за цесия. Ако съдът
приеме, ме искът е допустим, счита претенцията за неоснователна, поради
което я оспорва изцяло по основание и размер. Счита, че изложените в
исковата молба фактически обстоятелства не се подкрепят от представените
писмени доказателства. Приложените доказателства не установяват
твърдяните от ищеца факти в исковата молба. Счита, че ищецът не е
удостоверил активната си материалноправна легитимация въз основа на
сочени в исковата молба два договора за цесия от 16.10.2018 г. и от
01.10.2019 г. - не са представени извлечения от Приложение 1 към всеки от
двата договора за цесия, от които да е видно, че в съдържанието на
съответния рамков договор е включено и процесното вземане. Не е доказано
настъпването на прехвърлителното действие на договора за цесия от
16.10.2018г по смисъла на чл. 6 от същия договор, респ. действието на
последващия договор за цесия от 01.10.2019 г. Твърди, че приложеното към
исковата молба потвърждение към договор за цесия от 18.10. 2018 г.- без дата
и без данни кой е положил подпис „ За и от името на „***“ представлява
изявление от неизвестен автор частен документ, който не притежава
необходимата материална доказателствена сила. Прави извод, че след като не
е доказано настъпване на частно правоприемство по първия договор за цесия,
няма основание да се приеме, че такова е настъпило само въз основава на
втория договор за цесия. Твърди, че не е налице редовно извлечение от
Приложение 1 и към втория договор за цесия от 01.10.2019 г., тъй като в
представеното извлечение се сочи, че е издадено в изпълнение на чл. 6, ал.5
от договор за цесия от 01.10.2019 г. В приложения към исковата молба
8
договор за прехвърляне на вземания/ цесия/ от 01.10.2019 г. в чл. 6 не се
съдържа алинея 5. Отделно от това по смисъла на чл. 1, ал.1 от същия договор
за цесия Приложение № 1 списък на вземанията съставлява неразделна част
от договора, т.е. следва да е подписано от двете страни по договора, поради
което намира, че и извлечението от Приложение№ 1 следва също да бъде
двустранно оформено от страните по договора. Твърди, че приложеното от
ищеца извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. е
изготвено само от едната страна по договора за нуждите на исковото
производство и не съставлява годно доказателство за установяване
съдържание на Приложение № 1 към договора за цесия. Поддържа становище,
че освен по изложените по-горе съображения, извършените две цесии не са
породили действие по отношение на ответника, тъй като не са му съобщени
от цедента съобразно чл. 99,ал.З ЗЗД. Липсват доказателства приложеното по
делото уведомление за цесия от „Българската телекомуникационна
компания“ ЕАД да е връчено на ответника. С Приложение № 2 към договора
за цесия от 16.10.2018 г. не се доказва твърдяното упълномощаване на лицето,
подписалото уведомлението до длъжника. Счита, че липсата на
представителна власт за уведомяването на длъжника по никакъв начин не се
санира с връчването на препис от исковата молба на особения представител
на ответника. Счита, че след като длъжникът няма знание за цесията към
момента на подаване на исковата молба, за него не съществува задължение да
престира на цесионера- такова задължение би възникнало едва след
получаване на съобщение от предишния кредитор, респ. от негов
пълномощник. Счита, че ищецът не е доказал твърденията си по исковата
молба. Твърди, че е недоказано твърдението, че ответникът не е заплатил три
последователни отчетни месеца стойността на предоставени му
далекосъобщителни услуги. С крайната фактура за клиентски номер *** от
01.02.2019 г. за начислена неустойка не се доказва твърдяната неизправност
на ответника- неизпълнение на договор и неспазване на краен срок за
ползване на договорен абонамент като основание за прекратяване на договора
и начисляване на неустойка. Освен това неустойка се дължи при
прекратяване на договора. Към исковата молба не са приложени
доказателства, че другата страна по договора е узнала за неговото
прекратяване, както и за датата на прекратяването. Липсват доказателства, от
които да се установи, към кой момент и в каква редакция са приложените
9
Общи условия на договора между *** АД и абонатите на услуги,
предоставени чрез обществената електронна съобщителна мрежа на
дружеството и дали са имали същото съдържание към датата на сключване на
договор с ответника- 28.09.2018 г. Моли искът да бъде отхвърлен. Прави
възражение за прекомерност на искането за разноски. Моли да не бъдат
приети приложени Общи условия на договора между *** АД и абонатите на
услуги, предоставени чрез обществената фиксирана съобщителна мрежа на
дружеството, тъй като липсват данни кога и от кого са приети, респ. имат ли
действие към 28.09.2018 г. В случай,че бъде прието това доказателство, моли
ищеца да бъде задължен да представи доказателства за приемане на общите
условия и за периода им на действие. Оспорва автентичността на следните
документи: заявление- договор от 28.09.2018 г. за клиентски номер ***,
договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., договор за прехвърляне
на вземания от 16.10.2018 г., потвърждение за прехвърляне на вземане по
договор, сключен на 16.10.2018 г., извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019 г. и уведомление за цесия.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно е от сключен между страните по делото Заявление/Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата
28.09.2018г. за ползване на мобилна услуга, че е сключен договор,по силата
на които ищеца се задължил да предостави на ответника мобилна услуга с
избран тарифен план Smart L+ с месечен абонамент 29.99 лв. за мобилен
номер ***. Срокът на договора е за 24 месеца. Уговорено е, че ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по
искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими
суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
По делото са представени и Общите условия за уреждане на
взаимоотношенията между „***”АД и абонатите на услуги, предоставяни
чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
10
дружеството, които са неразделна част от сключения договора, по отношение
на които ответника е декларирал, че са му предоставени, запознат е изцяло и
ги приема. Съгласно чл.29 от ОУ, ползваните услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *** определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Съгласно т.35.1 неполучаването на фактурата не освобождава
абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок. В
чл.41 от ОУ изрично е уредена възможност за потребителя да оспори
дължимите по фактура суми в 6 – месечен срок от датата на издаване на
фактурата, като оспорването не освобождава абоната от задължението за
заплащането на сумата.
По делото е представена фактура № **********/01.02.2019г.на
стойност 134,77 лева, която е формирана от непогасено задължение от
предходни периоди в размер на 66,78 лв., 67,47 лв. неустойка за тарифен план
Smart L+ и 0,52 лева лихва за забавено плащане.
От приложения по делото договор за прехвърляне на вземания/цесия/
от 16.10.2018 г. се установява, че „***” АД е прехвърлило на „***” ООД
вземанията си към трети лица-длъжници по договори, съществуващи към
датата на сключване на договора, в това число и вземането си към ответника,
произтичащо от процесния Договор за предоставяне на услуги от *** ЕАД. В
договора за цесия – чл.5, Раздел „Уведомления, предаване на оригинални
документи” е предвидено, че от датата на подписването му цесионерът ще се
смята задължен и изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците,
чиито вземания се прехвърлят, чрез изпращане на уведомление по чл.99, ал.3
от ЗЗД на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес,
посочен за връзка в договора за мобилни услуги. Цесионерът се задължава
сам да извърши уведомяването от името на цедента и за своя сметка, като за
целта цедентът ще издаде изрично пълномощно на цесионера да подписва
съответните уведомителни писма до длъжниците по вземанията. Ответника,
чрез особения представител по делото е оспорил автентичността на
подписите, положен от името на А.Д. и С.Ц., положени в договор за
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.10.2018 г. Открито е производство по
чл.193, ал.1 ГПК и е разпределена доказателствената тежест както следва: В
тежест на ищеца е да докаже, че подписите положени от името на А.Д. и С.Ц.
11
в посочения договор са положени от А.Д. и С.Ц.. В тази връзка носещия
доказателствената тежест ищец не е направил доказателствени искания за
доказване на факта на полагане на подписите на посочените лица в
оспореното доказателство. В този смисъл съдът приема, оспорването, че
подписите на договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.10.2018 г. е
успешно и не е доказана автентичността му.
По делото е представено уведомление до ответника/л.11/, от което е
видно, че съгласно поетото с договора задължение и по силата на издаденото
изрично пълномощно /л.15/, „***” ООД в качеството си на пълномощник на
„***” АД уведомява ответника, за извършеното прехвърляне на вземането.
Наред с това, в същото уведомление „***” ООД в лично качество, като
цедент, уведомява длъжника, че вземането е прехвърлено на ищеца - „***”
ЕООД, който се явява единствен титуляр и разпоредител с него.
От приложения по делото договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от
01.10.2019 г. се установява, че „***” ООД е прехвърлило на „***” ЕООД
вземанията си, произтичащи от договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от
16.10.2018 г. се установява, че „***” АД е прехвърлило на „***” ООД. В
договора за цесия – чл.6, ал.2, е предвидено, че Цесионерът се задължава да
уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне. Ответника, чрез особения
представител по делото е оспорил автентичността на подписите, положен от
името на Ю.Ц. и С.Ц., положени в договор за прехвърляне на вземания/цесия/
от 01.10.2019 г. Открито е производство по чл.193, ал.1 ГПК и е разпределена
доказателствената тежест както следва: В тежест на ищеца е да докаже, че
подписите положени от името на Ю.Ц. и С.Ц. в посочения договор са
положени от Ю.Ц. и С.Ц.. В тази връзка носещия доказателствената тежест
ищец не е направил доказателствени искания за доказване на факта на
полагане на подписите на посочените лица в оспореното доказателство. В
този смисъл съдът приема, оспорването, че подписите на договор за
прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.10.2019 г. е успешно и не е доказана
автентичността му.
Ангажирани са доказателства – удостоверение, извлечение от
Приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., от които е видно, че
процесното вземане е било предмет на прехвърлителнита сделка и е
преминало от „***” ООД към цесионера *** ЕООД.
12
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е специален установителен иск, имащ за предмет
претендирано неудовлетворено притезателно право за плащане на
задължение, възникнало на основание на договор за мобилни услуги и
прехвърлено на основание договор за цесия. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на
претендираните суми, да докаже съществуването на валиден договор за
цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е уведомен
длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже
основанието и размерът на претендираните суми.
Съгласно правната доктрина неустойката е договорно съглашение или
нормативно предварително определена отговорност за обезпечение на
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като клауза,
уговорена в съответния договор, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. По своята правна същност
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вреди от неизпълнението - с неустойката страните
предварително уговарят размера на обезщетението, което ще следва да плати
неизправната страна в случай, че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите. Съглашението за неустойка
има акцесорен характер – т. е. касае се акцесорно задължение, чието
възникване е обусловено от изискуемостта на главното задължение, което
може да няма договорен източник, но не може да е естествено - следва да е
правно. С оглед акцесорния характер на неустойката, неустоечната клауза би
била действителна само при действителност на главното задължение, чието
изпълнение е обезпечено.
По общо правило основателността на искова претенция за неустойка,
като договорно съглашение, е предпоставено от установяване, при условията
на пълно и главно доказване, от ищеца: 1/че съществува главно задължение,
което е правно /наличие на валиден договор/; 2/основанието, от което
произтича вземането за неустойка - наличие на валидна клауза съдържаща
предварително установени условия и размер неустойка /задължение за
плащане на определена парична сума от всяка страна, която наруши
13
уговорено условие/; 3/настъпването на предпоставките за плащане на
неустойка - че договорът е нарушен /ответникът виновно не е изпълнил
задължение предвидено в договора/, че от неизпълнението за изправната
страна са настъпили вреди, че вземането за неустойка е изискуемо, било
поради настъпил падеж, било след покана за плащане, както и /предвид
твърдението на ищеца/, че валидно е упражнено право за предсрочно
прекратяване на договора. В тежест на ответника е да установи, че
задължението му за неустойка е погасено - пълно и главно, както и всички
евентуално наведени от него положителни твърдения за факти, като
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
От събраните по делото доказателства категорично се установява
наличието на валидни облигационни правоотношения между ответника и ***
ЕАД, произтичащи от процесния Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер номер *** от дата 28.09.2018г.
за ползване на мобилна услуга, че е сключен договор,по силата на които
ищеца се задължил да предостави на ответника мобилна услуга с избран
тарифен план Smart L+ с месечен абонамент 29.99 лв. за мобилен номер ***.
Срокът на договора е за 24 месеца. Уговорено е, че ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
*** ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка.
Спорът между страните е, както относно валидността на основанието,
от което произтича претендираното вземането за неустойка, така и относно
предпоставките за плащане на неустойка, в това число и дали ищецът валидно
е упражнил право за предсрочно прекратяване на договора. Ответника е
оспорил като недоказан факта, че ответника е имал виновно неизпълнение по
договора като не заплащал в срок дължимите по договора суми. Този факт,
обаче се установява от представените по делото фактури, като видно от
фактура № **********/01.02.2019г.на стойност 134,77 лева, която е
формирана от непогасено задължение от предходни периоди в размер на
66,78 лв., 67,47 лв. неустойка за тарифен план Smart L+ и 0,52 лева лихва за
14
забавено плащане, има неплатени суми за доставени мобилни услуги и
абонаментни такси за предходни периоди. Отделно от това ищецът твърди
отрицателен факт, че ответника не е заплатил в срок посочените суми и в
тежест на доказване на ответника е да докаже положителния факт на плащане
на сумите в срок, т.е. точното изпълнение на задълженията си по договора.
Такива твърдения липсват и не са ангажирани доказателства за това.
Неоснователни са и другите две възражения на особения представител на
ответника, че неустойката излиза извън предвидената си обезщетителна и
санкционна функция, тъй като чрез нея, ищеца би получил същата престация
по договора, както ако не беше го прекратил поради виновно неизпълнение на
ответника. Видно е, че уговорената неустойка е ограничена до трикратния
размер на месечната абонаметна такса, а договора е със срок 24 месеца. Не се
установява и клаузата да е неравноправна на основание чл.143, ал.5 ЗЗП.
Поради гореизложеното, съдът намира за установено вземането на
кредитора *** ЕАД по процесния договор за далекосъобщителни услуги от
ответника по делото, както и неговия размер.
Не се установи, обаче ищеца да е носител на материалното право на
вземане, което да му е прехвърлено на основание на процесните договори за
цесия. Както е посочено по-горе, същите са оспорени по отношение на
тяхната автентичност, открито е производство по реда на чл.193 ГПК,
разпределена е доказателствената тежест в откритото производство и ищеца
по делото не е ангажирал доказателства за доказване автентичността на
оспорените договори за цесия, поради което съдът приема за недоказано, че
ищеца е носител на материалното вземане, предмет на предявената
претенция, поради което искът се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхъврлен в предявения си размер.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответника има право на разноски, но
искане за присъждане на такива не е направено и не са ангажирани
доказателства за извършеи такива, поради което съда не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
15
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД да бъде признато за установено по
отношение на Н. П. Ч., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата 67,47 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер ***/28.09.2018г., сключен с *** ЕАД, в едно със законната
лихва от 08.09.2021г. за която сума е издадена заповед за изпълнение №
3692/11.10.2021г. по ч.гр.д.№ ********** 6389/2021 по описа на РС-Плевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
16