Присъда по дело №2425/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 5
Дата: 20 януари 2022 г. (в сила от 5 февруари 2022 г.)
Съдия: Силвия Александрова Цанкова
Дело: 20215300202425
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
СъдебниВеселина Танева Балджиева

заседатели:Жулиета Борисова Мулетарова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
и прокурора Г. Ил. П.
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Наказателно дело от общ
характер № 20215300202425 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. Т. АНГ. – роден на *** г. в гр. П.,
живущ в с. ***, обл. Пловдив, б., български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 10.12.2019 г. и на 11.12.2019 г. в гр. Стамболийски, с.Йоаким Груево
обл. Пловдив и гр.Пловдив в условията на продължавано престъпление е
използвал платежен инструмент – дебитна карта с № ****, издадена от
„Първа инвестиционна банка“ АД на името на Г. АТ. Д. с ЕГН **********,
без съгласието на титуляра – Г. АТ. Д., като е изтеглил сума в общ размер на
97.20 /деветдесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление, както следва:
1. На 10.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на банкомат, стопанисван от „Интернешънал Асет Банк“,
монтиран в гр. Стамболийски на ул.“Маггахан“ №1, като извършил
неуспешен опит за теглене от сметката, поради неуспешна оторизация
/грешен пин код/;
2. На 10.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на ПОС терминал 93902965 в гр. Стамболийски, на ул.“Антим
І“ № 5, в магазин „Естраза“ ЕООД, като извършил успешно безконтактно
плащане за сумата от 12,40 лева;
1
3. На 10.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на ПОС терминал 93902965 в гр. Стамболийски, на ул.“Антим
І“ № 5, в магазин „Естраза“ ЕООД, като извършил успешно безконтактно
плащане за сумата от 6,20 лева;
4. На 10.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на ПОС терминал 93902965 в гр. Стамболийски, на ул.“Антим
І“ № 5, в магазин „Естраза“ ЕООД, като извършил успешно безконтактно
плащане за сумата от 31,00 лева;
5. На 10.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на ПОС терминал 93902965 в гр. Стамболийски, на ул.“Антим
І“ № 5, в магазин „Естраза“ ЕООД, като извършил успешно безконтактно
плащане за сумата от 47,60 лева;
6. На 11.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на ПОС терминал 93943911 в с. Йоаким Груево в
Бензиностанция „Лукойл“ 0754, като извършил опит за безконтактно
плащане– неуспешно –поради блокирана карта;
7. На 11.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на ПОС терминал 5921642 в гр. Пловдив, Р118 LAFKA, като
извършил опит за безконтактно плащане на ПОС терминал – неуспешно –
поради блокирана карта, поради което и на основание чл.249, ал.1 вр. с чл.26,
ал.1, вр. с чл. 58а, ал.1 и ал.5, вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на 1 /ЕДНА/
ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 100 /сто/ лева.
На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия ИВ. Т. АНГ. наказание от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И
4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО СРЕДСТВО – 1 брой
компакт диск сив на цвят с надпис FIESTA CD-R 700 МВ 52х, съдържащ
видеозаписи от охранителни камери, монтирани в денонощен магазин
ESTRIZA в гр. Стамболийски (л.36) - ДА ОСТАНЕ към кориците на делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред
Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 5 от 20.01.2022г.
по НОХД № 2425 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2021 година

Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо
подсъдимия ИВ. Т. АНГ. и същият е предаден на съд с оглед извършено
престъпление по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 10.12.2019
г. и на 11.12.2019 г. в гр. Стамболийски, с.*** обл. П. и гр.П. в условията на
продължавано престъпление е използвал платежен инструмент – дебитна
карта с № ****, издадена от „Първа инвестиционна банка“ АД на името на Г.
АТ. Д. с ЕГН **********, без съгласието на титуляра – Г. АТ. Д., като е
изтеглил сума в общ размер на 97.20 /деветдесет и седем лева и двадесет
стотинки/ лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, както
следва:
1. На 10.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на банкомат, стопанисван от „Интернешънал Асет Банк“,
монтиран в гр. Стамболийски на ул.“Маггахан“ №1, като извършил
неуспешен опит за теглене от сметката, поради неуспешна оторизация
/грешен пин код/;
2. На 10.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на ПОС терминал 93902965 в гр. Стамболийски, на ул.“Антим
І“ № 5, в магазин „Естраза“ ЕООД, като извършил успешно безконтактно
плащане за сумата от 12,40 лева;
3. На 10.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на ПОС терминал 93902965 в гр. Стамболийски, на ул.“Антим
І“ № 5, в магазин „Естраза“ ЕООД, като извършил успешно безконтактно
плащане за сумата от 6,20 лева;
4. На 10.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на ПОС терминал 93902965 в гр. Стамболийски, на ул.“Антим
І“ № 5, в магазин „Естраза“ ЕООД, като извършил успешно безконтактно
плащане за сумата от 31,00 лева;
5. На 10.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на ПОС терминал 93902965 в гр. Стамболийски, на ул.“Антим
І“ № 5, в магазин „Естраза“ ЕООД, като извършил успешно безконтактно
плащане за сумата от 47,60 лева;
6. На 11.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на ПОС терминал 93943911 в с. *** в Бензиностанция
„Лукойл“ 0754, като извършил опит за безконтактно плащане–неуспешно–
поради блокирана карта;
7. На 11.12.2019 г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с
номер № **** на ПОС терминал 5921642 в гр. П., Р118 LAFKA, като
извършил опит за безконтактно плащане на ПОС терминал–неуспешно–
1
поради блокирана карта.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото
обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация на
извършеното, описани в обвинителния акт. По отношение реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия пледира да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода”, което се намали с 1/3, съобразно правилата
на чл.58а от НК и се отложи изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК.
Прокурорът претендира и за налагане на кумулативно предвиденото в закона
наказание „глоба”.
По искане на подсъдимия А. съдебното следствие протече по реда на
Глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 373 ал. 2, във вр. с чл. 371, т.
2 от НПК. Подсъдимият направи самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Той и защитникът му не оспорват тезата
на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е
извършено престъплението. Съгласяват се и правната квалификация, под
която е субсумирано стореното от А., като се мотивира тезата за определяне
на минимални наказания и приложение института на „условното осъждане“.
Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от
подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че
самопризнанията на подсъдимата по фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства обуславят
извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство:
Подсъдимият ИВ. Т. АНГ. е роден на *** г. в гр. П.. Живее в с. ***, обл.
П.. Той е б., български гражданин е, не е женен, има средно образование,
безработен е, не е осъждан. Има ЕГН: **********.
На 10.12.2019г. И.А. се разхождал със свидетелите Й.К. и А.Б. в парка
на село ***, в което живеели, когато първият забелязал пред тях мобилен
телефон марка „Нокия“ с черен калъф. Подсъдимият взел апарата и в джобче
на калъфа му видял поставена дебитна карта с № ****, издадена от „Първа
инвестиционна банка“ АД. Щом открил картата, която била на името на
свид.Г.Д., А. предложил на приятелите си да отидат в гр. Стамболийски, за да
си вземат нещо от денонощния магазин, понеже било късно и в с.*** всички
търговски обекти вече били затворени. Двамата свидетели се съгласили и
компанията тръгнала пеш към гр. Стамболийски, като изминали около пет
километра дотам.
Щом стигнали гр.Стамболийски, първоначално подс.А. поставил
картата в банкомат, стопанисван от „Интернешънал Асет Банк“, монтиран на
ул.“Макгахан“ № 1, но не успял да изтегли пари, тъй като използвал грешен
пин код.
После тримата отишли до магазин „Естраза“, находящ се на ул.“Антим
2
I–ви“ № 5 срещу хотел „Тракия“, подс.А. влязъл вътре и платил безконтактно
с картата за сумата от 12.40лв., като купил цигари „Дънхил“. Излизайки извън
магазина, той уведомил свидетелите К. и Б., че няма проблем да се пазарува
безконтактно, след което по тяхно настояване А. отново влязъл в същия
магазин и закупил стоки на обща стойност 6,20лв., които отново заплатил
безконтактно с картата на свид.Д..
След известно време вечерта на същата дата подсъдимият отново
посетил магазин „Естраза“ и закупил оттам различни стоки, сред които
сладки, алкохол и насипен тютюн, като извършил безконтактно плащане за
сумата от 31.00 лв.
Когато тримата приятели решили да се връщат в с.***, подс.А. влязъл в
магазина за последен път, като закупил стока на стойност 47,60лв.,
заплащайки я отново безконтактно с намерената карта.
След като се прибрали в с.***, отново вървейки пеш, подсъдимият и
свидетелите К. и Б. отишли в къщата на последния, където консумирали
алкохола и сладките, които били купили по-рано. Междувременно след
полунощ подсъдимият решил да закупи стоки от бензиностанция „Лукойл“ в
с.***, като вече датата била 11.12.2019г. вече на място в търговския обект А.
се опитал да плати безконтактно на ПОС терминала, но опитът се оказал
неуспешен, тъй като картата вече била блокирана от оператора на ПИБ АД по
настояване на пострадалия Д..
През деня на 11.12.2019г. тримата приятели отишли в гр. П. и в заложна
къща близо до ж.п. Гара П., подс. А. заложил телефона на свид.Д. за сумата от
60 лева, като си казал името и данните по лична карта /за тази деятелност
наказателното производство е прекратено от прокуратурата с влязло в сила
постановление/. Получените 60 лева подсъдимият и свидетелите К. и Б. си
разделили и похарчили, като малко по-късно същия ден, докато още били в
П., А. се опитал да закупи хранителни стоки и нещо за пиене от ПОС
терминал в магазин Лафка Р118, но отново не успял, както предната нощ,
когато се опитал да пазарува от Лукойл в с.***, понеже картата вече била
блокирана от оператора на ПИБ АД.
Междувременно на 10.12.2019 г., когато подсъдимият намерил телефона
и дебитната карта, свидетелят Г.Д., който работел като санитар в УМБАЛ
„Свети Георги“, се намирал в дома си в с. *** и ремонтирал автомобили в
гаража си. Въпросната вечер вратите на гаража били отворени, тъй като Д.
пробвал как работи двигателят на автомобил, върху който работел. За да се
увери в качеството на ремонта, свидетелят подкарал автомобила по улиците
на селото, като оставил без надзор гаража, който останал с отворени врати.
Малко по-късно дошъл негов приятел, който го попитал защо не си вдига
телефона и така свидетелят Д. установил, че телефонът му марка „Нокия 3,1
блу“, който бил закупил на лизинг, липсвал. Същият бил поставен в черен
калъф, който имал джобчета, където се намирала личната карта на свидетеля
и дебитната му карта с № ****, издадена от „Първа инвестиционна банка“ АД
3
на ПИБ. Д. сигнализирал оператора на ПИБ за липсата на платежния си
инструмент, за да бъде блокиран, като разбрал, че в гр. Стамболийски от
картата преди да бъде блокирана е изтеглена определена сума.
След около седмица майката на свидетеля Д. намерила личната му карта
от вътрешната страна на входната врата на двора.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
стоковооценъчна експертиза, според заключението на която стойността на
мобилен телефон „Нокия“ възлиза на 99, 40 лева, на сим карта-9,99лв., на
кожен калъф-10,50лв., на дебитна карта-5лв. или всичко на обща стойност
124,89 лева. Заключението на тази експертиза няма отношение към предмета
на повдигнатото обвинение, поради което и същата не е обект на коментар и
оценка от съда по реда на чл.154 от НПК.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия признания на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които
самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят
изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
установени чрез показанията на свидетелите Й.К., Г.Д. и А.Б., от
приложените в хода на досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за
оглед на веществени доказателствени средства, справка съдимост, Б.ите
справки и извлечения, от вещественото доказателствено средство- компакт
диск, съдържащ видеозаписи от охранителни камери, монтирани в денонощен
магазин ESTRIZA в гр. Стамболийски.
В показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват
съществени противоречия по отношение на включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и
подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.
Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си
показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от
значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така
и с останалите, събрани и приложени по делото писмени доказателства и
записите, инкорпорирани на приложения като веществено доказателствено
средство диск.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият И.А. е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението
по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна – засегнати са обществените отношения, които
осигуряват правилното функциониране на паричното обръщение и законния
4
ред на паричната система на РБългария. Изпълнителното деяние е извършено
чрез действие - чрез него подсъдимият е използвал платежен инструмент–
дебитна карта, издадена от банка „Първа инвестиционна банка“ АД на името
на Г. АТ. Д., без съгласието на последния, като чрез действията си
неколкократно е извършил няколко транзакции /съответно 4 успешни и 3
неуспешни/, като общият размер на изтеглената сума възлиза на 97.20 лева и
деянието не съставлява по-тежко престъпление. Макар за довършеността на
престъплението по чл.249, ал.1 от НК да е достатъчно наличие на
неоторизирано ползване на платежния инструмент /доколкото за
съставомерността на деянието законът не изисква настъпването на някакъв
допълнителен престъпен резултат, като например изтеглянето на парична
сума/, прокуратурата е квалифицирала неуспешните транзакции като опит, а
не като довършено престъпление. С това квалифициране на стореното съдът е
задължен да се съобрази, предвид забраната за влошаване положението на
подсъдимия при липса на изрично обвинение.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината пряк умисъл – той е съзнавал, че използваната от него дебитна
карта е чужда и че титулярят на картата не е дал съгласието си платежният му
инструмент да се използва от друг, включително и от А.. Последният е
съзнавал общественоопасния характер на стореното и е целял настъпването
на общественоопасните последици.
Престъплението по чл.249 ал.1 от НК е извършено при условията на
продължавана престъпна деятелност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като
всички транзакции са осъществени при еднородни условия през
непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка,
еднородност на вината и поотделно осъществяват състава на престъпление по
чл.249 ал.1 от НК.
След като призна подсъдимия А. за виновен по горната правна
квалификация, съдът разгледа въпроса относно определяне на наказанията
му в пределите, предвидени от закона за съответното престъпление, като
изходи от общите разпоредби на НК /чл.54/ и принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК. При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази същото със специфичните особености на конкретния случай,
вземайки предвид обстоятелствата, които определят конкретната тежест на
извършеното престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца.
Съдът отчете, че принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-
голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху
извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенции. Така в практиката на ВКС нееднократно е застъпвана
принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
5
съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и
дееца” /Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.
За престъплението по чл.249, ал.1 от НК законът предвижда
кумулативно наказанията лишаване от свобода от две до осем години и глоба
до двойния размер на получената сума.
Съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК, като подсъдимият А. призна изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока направи
самопризнания.
Предвид изложеното и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл.
372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието при условията на
чл. 58а от НК, като ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне на
наказанието „лишаване от свобода“ да се прилагат разпоредбите на Общата
част на НК, а размерът на определеното наказание следва да се намали с 1/3.
Що се отнася до останалите наказания по чл.37, ал.1, т.2-11 от НК, то
разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК изрично указва, че правилата на чл.58а,
ал.1-4 са неприложими, т.е. предвиденото в чл.249, ал.1 от НК наказание
„глоба“ не се редуцира.
При индивидуализиране наказанието на подс.А. съдът прецени с оглед
разпоредбите на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността му
обстоятелства младата му възраст при осъществяване на процесното
престъпление, чистото му съдебно минало и ниската стойност на настъпилата
за пострадалия материална увреда. Съдът третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, съдействието на А. за разкриване
на обективната истина още в хода на досъдебното производство, съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС.
Съгласно т.7 от посоченото решение, направеното признание от подсъдимия е
задължителна предпоставка за приложение на съкратеното съдебно
следствие и води ex lege до смекчаване на отговорността му. Същото обаче
„следва да се оценява с оглед на характеристиките и съдържанието му като
форма на съдействие при установяване на обективната истина”, доколкото „е
спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното
производство“. В противен случай самопризнанието не може да се ползва
повторно като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.
Видно от материалите по делото, А., още в хода на досъдебното производство
е допринесъл съществено за разкриване на релевантните за изясняване на
случая обстоятелства още в ранния етап на наказателния процес.
Съдът отчете като отегчаващ отговорността на подсъдимия факт,
упоритостта на А. при реализиране на осъществената от него продължавана
престъпна деятелност /с оглед многократно осъществените трансакции/.
Предвид гореизложеното, по делото не се установява наличие на
изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по
6
отношение на подсъдимия, поради които и най-лекото, предвидено в закона
наказание, да се явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение
разпоредбата на чл.55 от НК. Посочените смекчаващи обстоятелства по
естеството си и в контекста на утежняващия отговорността факт очертават
случай, който не се различава драстично от типичната тежест, морална
укоримост и наказателноправни характеристики на потенциалния извършител
на престъпления от разглежданите видове. В този ред на мисли, съдът не
приложи разпоредбата на чл.55 от НК при индивидуализиране на наказанието
за процесното престъпление, а определи същото при условията на чл.54 от
НК, като прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с по-висока
относителна тежест от отегчаващото.
Така при определяне точния размер на наказанието „лишаване от
свобода” в допустимите от закона граници с оглед така отчетените
обстоятелства, съдът счита, че най-справедливо в конкретния случай е да
бъде определено наказание, равно на специалния минимум от две години. Ето
защо съдът след редукцията с една трета по чл.58а, ал.1 от НК наложи на
подсъдимия А. наказание от една година и четири месеца лишаване от
свобода. Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващо отговорността
обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.249, ал.1 от НК, а
именно „глоба” в размер на 100 /сто/ лева. Междувпрочем налагането на
предвидената в закона кумулативна имуществена санкция е задължително и
място за усмотрение на съда не е оставено, доколкото в резултат от
конкретното престъпление е получена определена парична сума и
наказанието е индивидуализирано при условията на чл.54, а не на чл.55 от НК
/единствено при приложение на чл.55 от НК, ал.3 от НК оставя дискреция на
съда да не наложи кумулативно предвидената глоба/.
При определяне на допълнителната санкция за престъплението по
чл.249, ал.1 от НК- глоба в размер на 100 лева /равен на общия минимум на
този вид наказание и значително под специалния максимум, който в случая е
малко под 200 лева, съответстващ на двукратния размер на изтеглената сума-
възлизащ на 194, 40 лева/, съдът отчете спецификата при индивидуализация
на кумулативните санкции. Тази особеност, предмет на обсъждане и в
практиката на ВКС, се изразява във възможността размерът на кумулативните
допълнителни наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи при известно
отклонение от правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК - въз основа на
обстоятелства, които може да не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Така
в решения на ВКС, чиито становища се споделят и от настоящия съд, се
застъпва тезата, че допълнителното кумулативно наказание може да бъде
индивидуализирано в известно отклонение от обстоятелствата, отчетени при
определяне на основното наказание /напр. Решение № 372-2008-ІІІ/. Това е
така, предвид допълнителното изискване, поставено от разпоредбата на чл.
57, ал. 2 от НК, че при определяне размера на кумулативните санкции, те в
своята съвкупност трябва да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК. Т.
7
напр. според Р. № 693-1993-І „в случаите с предвидени допълнителни
наказания съдът най-напред преценява дали въобще е необходимо и
целесъобразно те да се налагат. Длъжен е да изложи съображения, за да
обоснове защо при конкретните обстоятелства и с оглед правилата по чл. 50,
чл. 44-45 от НК и целите по чл. 36 НК на подсъдимия трябва да се наложи
такова съчетание от наказания, такъв размер на всяко от тях, както и
обратното - защо не трябва да се ползва предоставената от закона
възможност.” Анализът на съществуващата съдебна практика обаче, налага
становището, че определени обстоятелства, които нямат характер на
смекчаващи, нито на отегчаващи, имат съществено значение при отмерване
на кумулативните санкции. Т.напр. материалното състояние на дееца е от
съществено значение за определяне размера на наказанието глоба, съгласно
изричната повеля на чл. 47, ал. 1 от НК, макар същото да няма характер на
смекчаващо, нито на отегчаващо отговорността обстоятелство. То влияе на
размера й като обстоятелство, което определя възможността за успешното
изпълнение на превантивните цели на наложеното наказание глоба, която по
своя размер, трябва да оказва осезаемо предупредително въздействие върху
дееца, а и върху останалите членове на обществото. Това би било постижимо
единствено при известна пропорционалност на материалното състояние на
дееца и размера на наложеното му наказание глоба. Така според
Постановление № 6-1971 на Пленума на ВС, „при налагането на наказанието
глоба съдилищата не спазват изискванията на чл. 47 НК. Обикновено
определят размера й около и дори под стойността на откраднатото
имущество, поради което това наказание в много случаи се явява
неефикасно“. Необходимо е да се уточни, че размерът на наказанието глоба
зависи от материалното състояние на дееца изобщо, а не само от тежкото му
материално състояние, макар често пъти в съдебната практика погрешно да се
приема, че доброто материално състояние не може да има съществено
наказателноправно значение.
Предвид гореизложеното, съдът прецени, че определената в конкретния
случай глоба в размер на 100 лева, която е малко над еднократния размер на
изтеглената сума, се явява справедливо отмерена в съответствие с всички
индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а така също
с материално му състояние /същият е на възраст близо до началото на
пълнолетието му и е безработен/.
В начина на живот на подсъдимия А. С. и в навиците му няма данни,
сочещи, че за постигането целите на санкционирането се налага социалното
му изолиране. Ето защо, съдът счита, че в конкретния случай са налице
всички предпоставки, визирани в чл.66 ал.1 от НК, от които да може да се
направи изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подс. А. не е
необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване
от свобода” в размер на една година и четири месеца. Тези изводи са напълно
съобразени с изискването на нормата на закона и с предпоставките,
съдържащи се в нея. Наложеното наказание „лишаване от свобода” е до три
8
години, подсъдимият не е осъждан до момента на наказание „лишаване от
свобода” за престъпление от общ характер, както и за постигане целите на
наказанието, и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца не се
налага изтърпяване на наказанието.
Докато първите две предпоставки са обективни такива, то третата е
свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова и
законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото
изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в
своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Независимо обаче, че съгласно константната съдебна практика за
приложението института на „условното осъждане“ е водеща преди всичко
индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на
генералната превенция. За това следва да се преценят не само личните
качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на
инкриминираната му деятелност.
По отношение на подсъдимия А. съдът, въз основа направената
преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за да се приложи чл.
66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода”. В
конкретния случай подсъдимият е с чисто съдебно минало, съдействал е за
разкриване на обективната истина, които обстоятелства го характеризират
като лице с ниска степен на обществена опасност.
С оглед изложеното, съдът счете, че по отношение на И.А. ефектът на
наказателното въздействие може да бъде обезпечен и с отлагане
изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” с
определянето на изпитателен срок в размер на три години
/минималния законоустановен размер/, считано от влизане на присъдата в
законна сила. Тази продължителност на „изпитателния срок“ според съда е
достатъчна, за да постави на проверка волята на подсъдимия за в бъдеще да се
въздържа от престъпна дейност, доколкото в случай на осъществяване на
ново престъпление, ще следва да изтърпи и отложеното наказание.
Въздържанието от престъпно поведение, както и коригиране на поведението
към стриктно спазване на закона, са конкретните проявления, чрез които
подсъдимият би демонстрирал своето поправяне и превъзпитание.
Доколкото направената по делото стоковооценъчна експертиза няма
отношение към повдигнато на А. обвинение, съдът не възложи в тежест на
подсъдимия направените в хода на досъдебното производство разноски за
тази експертиза.
Вещественото доказателствено средство–1 брой компакт диск сив на
цвят с надпис FIESTA CD-R 700 МВ 52х, съдържащ видеозаписи от
охранителни камери, монтирани в денонощен магазин ESTRIZA в гр.
9
Стамболийски (л.36) се остави към кориците на делото.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.




ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:


10
Съобщи за изтекли лични данни