Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 10.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №3487
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.12.2019
год., постановено по гр.дело №40680/2019 год. по описа на СРС, ГО, 156 с-в, е
признато за установено по предявения от „М.В.“ АД срещу „Ч.Т.Б.“ АД иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 184.92 лв. /с ДДС/, за която е издадена данъчна
фактура №********** от 21.08.2018 год. за електрическа енергия за минал период
– от 03.08.2018 год. до 10.08.2018 год. по извършена корекция с констативен
протокол №5200254 от 10.08.2018 год. и ответникът „Ч.Т.Б.“ АД е осъден да
заплати на ищеца „М.В.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски
по делото в размер на 679.39 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ответника трето
лице-помагач „Е.С.“ АД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
„Ч.Т.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не бил
съобразил, че ищецът е потребител на свободния пазар на електрическа енергия, а
не на регулирания пазар и постановил обжалваното решение като изложил
съображения, относими към правоотношения, в които участва обществения доставчик
на електрическа енергия, а не търговец на електрическа енергия на свободния
пазар, където отношенията не били уредени с договори, сключени при Общи
условия, а с индивидуални договори. Неправилно СРС бил приел, че не е доказано
наличието на предпоставките на ПИКЕЕ за извършване на корекция и в каква
хипотеза. В случая било установено въз основа на заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, че се касае за нерегламентирано свързване,
играещо ролята на мост, което възпрепятства правилното измерване на
количествата електрическа енергия, консумирана в обекта на ищеца, чрез
изменение на схемата на свързване, както и че стойността на електрическата
енергия е правилно доначислена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ.
Неправилен бил изводът, че в случая не можело да се бъде извършена корекция,
тъй като констативният протокол бил съставен след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ, че
този протокол е частен документ /въпреки че бил подписан от представител на
полицията/, че процедурата по извършване на проверката не била спазена, тъй
като не бил присъствал представител на ищеца /въпреки че протоколът бил
подписан от негов представител/, както и че липсвали правила в Общите условия
за уведомяване на потребителите за предстояща корекция на сметка. Между
страните бил сключен договор за покупко-продажба на електрическа енергия на
08.03.2018 год., като в чл. 13, ал. 2 от същия било предвидено, че продавачът
фактурира, а купувачът заплаща допълнително всички такси, добавки, вноски и
данъци, както и каквито и да било други задължения, която клауза била относима
в случая за заплащането на задължения по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
ПИКЕЕ. За пълнота следвало да се има предвид, че според актуалната съдебна
практика липсата на предвиден ред в Общите условия за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, не можела да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение е установено по съдебен
ред. Неправилно СРС бил приел, че по делото не са ангажирани доказателства, че
процесният обект е стопанисван от ищеца. След като между страните било
възникнало облигационно отношение по договор за продажба на електрическа
енергия, то нямало място за съмнение, че ищецът стопанисва обекта. Процесният
обект бил и индивидуализиран надлежно. Ищецът притежавал лицензия за търговия с
електрическа енергия и бил в облигационни връзки с мрежовия оператор „Е.С.“ АД,
като именно служители на последното били установили неправомерното въздействие
върху измервателната система. Според чл. 7, ал. 4 от рамковия договор за
заплащане на мрежови услуги за клиент от търговец на електрическа енергия, в
случай на установено неизмерване, непълно или неточно измерване, мрежовият
оператор предоставя на търговеца информация за дължимата сума от съответния
клиент, определена на база коригираните количества електрическа енергия по
действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от
обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени. В чл. 7, ал. 5 от анекс № 1 от 23.03.2016
год. било предвидено, че в случаите на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване, мрежовият оператор предоставя на търговеца информация за
дължимата сума от съответния клиент, определена съгласно ПИКЕЕ. Аналогична била
и клаузата на чл. 7, ал. 6 от анекс №2 от 15.12.2016 год. Според уговореното
ответникът трябвало да заплати стойността на фактурата по чл. 7 до пет работни
дни след датата на издаване на фактурата, което кореспондирало с чл. 51, ал. 2
ПИКЕЕ. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от третото
лице-помагач „Е.С.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел,
че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на търговеца на
електрическа енергия да коригира сметката на клиент, тъй като не било установено
при условията на пълно и главно доказване, че са били налице предпоставките на
ПИКЕЕ /отм./ за извършване на корекция, респ. в каква хипотеза – неточно отчитане,
промяна в схемата на свързване и т.н, както и че корекция не можело да бъде
извършена доколкото констативния протокол бил съставен след отмяната на чл. 47
ПИККЕ. Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществявали съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ било предвидено, че посочените в
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила се приемат от комисията, т.е., ДКЕВР,
понастоящем КЕВР, и се публикуват от комисията и енергийните предприятия на
интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. "г" от ЗИД на ЗЕ,
обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ било въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител
продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. б ЗЕ,
както в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия /в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал
3 ЗЕ – б. "а"/, така и в полза на клиента за потребена електрическа
енергия /в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ – б.
"б"/. По приложението на посочените правни норми била създадена
постоянна практика на ВКС, в която се приемало, че по силата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/ 2012
г., в сила от 17.07.2012 год./ за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ било
предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да
коригира сметката на клиента /потребителя/ поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа
енергия. Разпоредбите на
раздел IX на ПИКЕЕ – от чл. 47 до чл. 51, уреждали различните случаи и начини
за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи: когато липсва средство за търговско измерване
/чл. 48, ал. 1/; когато при метрологичната проверка се установи, че средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл.
48, ал. 1/; когато при проверка на измервателната система се установи промяна
на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при повреда или неточна работа на
тарифния превключвател, поради която използваната електрическа енергия се
измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от клиента
/чл.49/. Следователно със ЗИДЗЕ /обн. ДВ. бр. 54/2012 год., в сила от
17.07.2012 год./ и приетите въз основа на законовата делегация по чл. 83, ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ /обн.ДВ.бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013
г./ била предвидена възможност за крайния снабдител /доставчика/ на
електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа
енергия. Начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия били уредени в зависимост от посочените конкретни причини за
неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа енергия. В
предвидената в раздел IX от ПИКЕЕ корекционна процедура били регламентирани
обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно
отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и
подзаконова законова и подзаконова правна уредба била да се възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед
уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия, отчитащи и обективната невъзможност в определени случаи за реално
измерване на потребеното количество електрическа енергия, съдебната практика
приемала, че при действието на ПИКЕЕ крайният снабдител /доставчик/ е освободен
от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. Потребителят
имал право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да
ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество
електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди,
тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. Приемало се също така,
че правото на крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за
този извод било обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или
неточно измерване на електрическата енергия се дължала на виновно поведение на
потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел IX от ПИКЕЕ
начини било достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване
или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ
и ПИКЕЕ процедура. С Решение № 1500 от 06.02.2017 год. по адм.дело № 2385/2016
год. на петчленен състав на ВАС ПИКЕЕ били отменени, с изключение на разпоредбите
на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Подзаконовият нормативен акт се смятал
отменен занапред, т.е. от деня на влизане в сила на съдебното решение и отмяната
нямала обратно действие, като за периода от приемането му до неговата отмяна
актът се считал за законосъобразен и пораждал валидни правни последици. При
това положение се пораждал въпроса може ли след тази частична отмяна да бъде
извършвана едностранна корекция от доставчика и при какви условия. След
отмяната оставали да действат разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ. В тези
разпоредби били предвидени случаите, в които можело да бъде извършено
преизчисление на количеството електрическа енергия и начините, по които се
извършва корекцията. След като разпоредбите от Раздел IX на ПИКЕЕ продължавали
да действат, то според практиката на ВКС за извършване на корекцията било достатъчно
да бъде установен обективният факт на неотчитане или неточно отчитане на
доставената електрическа енергия. Това право съществувало до 23.11.2018 год.,
когато била извършена окончателна отмяна на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ с Решение № 2315
от 2018 г. на ВАС на РБ, обн., ДВ, бр. 97 от 2018 год. След тази отмяна отново намирала
приложение предходната съдебна практика, която била обоснована с липсата на
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периода на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя. В разглеждания случай към момента на съставяне на процесния
констативен протокол на 10.08.2018 год. разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ били
действащи. Установено било от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, че корекцията била извършена поради наличието
на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, изразяващо
се в присъединяването на проводник, играещ ролята на мост, което препятства
правилното измерване на количествата електрическа енергия, консумирана в обекта
на ищеца чрез изменение на електрическата схема на свързване. Вещото лице било
констатирало, че количеството електрическа енергия, която не преминава през средството
за търговско измерване, било изчислено в справка от 13.08.2018 год. на основание
методиката, утвърдена в чл. 48, ал. 1, т. 2 ПИКЕЕ въз основа на действащите за
периоди цени на електрическата енергия, утвърдени от КЕВР. Следвало също така
да се има предвид, че разпоредбите на чл. 44 – 47 ПИКЕЕ не съдържали изисквания
към формата и съдържанието на констативния протокол за извършена проверка от
служители на електроразпределителното дружество. Констативният протокол съставлявал
частен документ, със съдържание и форма, определени от електроразпределителното
дружество. В чл. 47 ПИКЕЕ /отм./ били въведени единствено изисквания за
присъствие на абоната, негов представител или свидетели по време на проверката
с цел осигуряване на обективност на извършените действия. Доколкото към датата
на проверката били отменени правилата за изготвяне на констативен протокол, то в
настоящия случай към датата на съставяне на процесния протокол в действащата
позитивно правна уредба нямало специални изисквания към неговите реквизити.
Неправилно първоинстанционният съд бил формирал извод за липсата на присъствието
на орган на полицията при извършване на проверката на обекта на ищеца. Констативният
протокол не само бил съставен в присъствието на орган на полицията, но бил и
подписан от него. В хипотезата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ същият единствено
удостоверявал извършените действия по възстановяване на нарушената схема на
свързване, като начин на доказване и на неправомерната й промяна. Следователно
корекционната процедура била правилно извършена. Неправилен бил и изводът на
СРС, че за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа
енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, било необходимо в Общите
условия на ответника да е предвиден ред за уведомяване на потребителя за
предстоящата корекция на сметки. В съдебната практика се приемало, че ако в Общите
условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е
пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не можело да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Дори
да била налице непълнота в тези разпоредби, тя следвало да бъде запълнена при
прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантирала равни
права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната
електроенергия и тези гаранции били достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители. Ето защо не можело гражданските съдилища да се позовават на
липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят
исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а били длъжни
да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение
на процедурата по корекция на сметки, предвидена в Общите условия, следвало да
се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на
чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Касаело за договор за продажба /доставка/, при който
се прилагали общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да
плати цената на доставената стока – чл. 183 ЗД. От правилото на чл. 183 ЗЗД
следвало, че когато било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка била отчетена доставка в по-малък размер и съответно била
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следвало да доплати
дължимата сума. Дори да липсвала специална уредба, този извод следвал от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Ето защо моли обжалваното
решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответникът по жалбите „М.В.“ АД счита, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. Поддържа, че стопанисвал недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
ЗПЗ, ул.“Уста Кольо Филето“ №9, който бил заведен под клиентски номер
********** и абонатен номер **********. Ответникът претендирал процесната сума без
правно основание, без наличието на измерване посредством годно и сертифицирано
средство за търговско измерване по реда на ЗИ, без наличието на доставка в този
размер, установена по реда на лиценза, изискващ верен и ежемесечен отчет. Процесният
констативен протокол бил единственото доказателство, на което ответникът се
позовавал, като същият имал характера на частен свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 180 ГПК, издаден от и ползващ монополиста, като в негова тежест било
да установи истинността на отразените факти. Реалният отчет останал недоказан в
процеса, поради което и на адреса нямало доставка на електрическа енергия в
размер на процесната сума. Суми се дължали само и единствено от абонати за
съответния период, при това за „доставена
и консумирана електроенергия", а не за презюмирана и неясно как
начислена услуга. Ответникът не бил доказал, че описаното в констативния
протокол средство за търговско измерване било монтирано на адреса, нито че то
било повредено, нито че повредата се дължи на виновното поведение на ищеца.
Липсвали доказателства, че процесното средство за търговско измерване е законно
монтирано и сертифицирано съобразно чл. 26 от Заповед А-102 от 05.03.2010 год.
на ДАМТН. В случая, ако се приемела за вярна тезата на ответника за
задължителното действие на ПИКЕЕ, то следвало да се има предвид, че нормативното
предвиждане на законодателя за определен ред, по който да се извършва
корекцията, не било самоцелно, а представлявало гаранция за защита на правата и
законните интереси на всички участници в корекционната процедура. Ето защо
всяко отклоняване от предвидения нормативен ред водело до незаконосъобразност
на крайния акт, явяващ се резултат и завършек на цялата процедура /в случая
това била процесната корекционна фактура/. Това било още по-вярно, когато
процедурата по същество била едностранен акт на едната страна /енергийното
предприятие/ и внасял неблагоприятна промяна в положението на другата страна /потребителя/.
Спорно било между страните правото на лицензианта да получи определена сума
пари, произтичаща от едностранно извършена корекция на сметките на потребителя
за електрическа енергия за минал период. Ответникът не бил доказал наличното
съгласие от страна на ищеца за едностранно преразглеждане от страна на
лицензианта на цената на потребената електрическа енергия, както и
съществуването на обвързващи ищеца към момента на т.нар. „корекция"
действащи правни разпоредби относно методиката при осъществяване на такова
коригиране. По делото не било представено досието на обекта, като по този начин
останало недоказано твърдяното в констативния протокол обстоятелство, че
посоченият електромер обслужвал именно процесния имот. В тежест на ответника,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, било да установи при условията на пълно доказване
обстоятелствата, че твърдяната от него неизправност в работата на средството за
търговско измерване съществува и това е довело до "частично измерване на
електрическа енергия и мощност" или "ползване на електрическа енергия
и мощност, без тяхното измерване." С Решение №13691 от 08.11.2018 год. на
Върховният административен съд на Република България по адм.дело № 4785/2018 год.,
с което било оставено в сила Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по
адм.дело № 3879/2017 год. на Върховния административен съд, ІV отд., били
отменени разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Т.е., за
лицензианта не съществувала нормативна възможност за корекция на сметка за електрическа
енергия на потребител за минал период. С разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ /отм./ била
въведена безвиновна /обективна/ отговорност на потребителите на електроенергия,
което било в противоречие с изискването на императивната разпоредба на чл. 82 ЗЗД, изискваща наличие на виновно поведение у потребителя с оглед ангажиране на
неговата имуществена отговорност. Не можело да бъде споделена тезата на ответното
дружество, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят бил предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя. Анализът на чл.
98а, ал. 2, т. 6, б. "а" и б. "б", съответно чл. 104а, ал. 2,
б. "а" и б. "б" ЗЕ сочел, че корекцията на сметка за
потребена електриеска енергия се извършва както следва: в полза на крайния
снабдител – в конкретния случай ответното дружество, в случаите на неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна
в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл.120, ал. 3 ЗЕ; в полза на клиента за потребена електрическа
енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради повреда на уреди, съоръжения или устройства, по чл.120, ал.З ЗЕ. Освен
това ответникът трябвало да докаже и наличието на реална доставка на електрическа
енергия чрез законно монтиран и технически изправен електромер. Доставчикът на
електрическа енергия – лицензиант бил длъжен да осигурява освен надеждно,
качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и
отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на
средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства, като при осъществяване на тези
дейности доставчикът на електрическа енергия трябвало да полага дължимата грижа
на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената
електрическа енергия, като съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, средството за търговско
измерване било собственост на доставчика на електрическа енергия, поради което
последният имал задължение да осигури правилното му и коректно функциониране,
да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. На
следващо място поддържа, че с решение на ДКЕВР №Ц-19 от 01.07.2017 год., както
и с предходно решение №Ц-19 от 30.06.2016 год. за определяне цените на
електрическата енергия /представляващо приложимо право в случая/ – стр. 6-та,
абзац 3-ти, било прието, че: „За
клиентите на регулирания пазар цената на задължения към обществото е включена
като компонента на цената, по която НЕК, в качеството му на обществен
доставчик, продава електрическа енергия на крайните снабдители".
Отделно в Наредба № 1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата
енергия изрично било посочено, че задължение към обществото е включено в цената
на мрежовите услуги, дължима на електроразпределителните предприятия от
крайните клиенти. При тази, валидна за исковия период норма, основателно се явявало
възражението на ищеца, че допълнителното включване на перо „задължения към обществото",
посочено на гърба на процесната фактура е без основание, тъй като то вече било
включено при определянето на цените с решение на ДКЕВР. От съдържанието на чл. 51
ПИКЕЕ се виждало ясно, че цената в лева била определена на база коригираните количества електрическа енергия,
действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от
обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени". Текстът не включвал перото „задължения към обществото". Де
факто такова перо, като отделен ред в месечните сметки, не било включено в
лимитативно дефинираната цена по чл. 51 ПИКЕЕ – действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал
от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени. Очевидно било, че след като ищецът не бил
на свободния пазар, то същият не следвало да заплаща такса/перо „задължение към
обществото" като отделен компонент, а тя била включена в крайната му
продажна цена. Това била и причината, поради която перо „задължение към
обществото" не било описано на отделен ред дори и в месечните фактури,
издадени на името на ищеца. Това била и причината в чл. 51 ПИКЕЕ перото
„задължение към обществото" да не е сред изброените ценообразуващи пера,
които формирали корекционната цена – то било включено в цената „за закупената
електрическа енергия, предназначена за покриване на технологични разходи"
/чл. 51 ПИКЕЕ/. В случая обаче ответникът освен цената за закупената
електрическа енергия, предназначена за покриване на технологични разходи, бил
добавил и отделно перо „задължение към обществото", което действие било незаконосъобразно,
противоречащо, както на цитираните решения на ДКЕВР, така и на буквалната редакция
на чл. 51 ПИКЕЕ. Отчетът въз основа на годно средство за търговско измерване бил
съществена част от понятието доставка на електрическа енергия на краен клиент и
трябвало да бъде разгледан и в настоящия случай, доколкото от фактическа страна
лицензиантът претендирал, че реално е доставил посочените в процесната
корекционна фактура количества електрическа енергия за процесния период при
действието на договор за продажба на електрическа енергия между страните. В тази
връзка не било вярно твърдението на ответника за тъждественост между
„фактурирано, доставено и дължимо". Не всяко количество електрическа енергия,
преминало през мрежата, можело и трябвало да се квалифицира като продадена електрическа
енергия на краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ /по договора за
продажба на електрическа енергия при общи условия/. Това било така, тъй като физичното
понятие „пренос на електрическа енергия“,
определено като насочено движение на заредени частици по проводник, не
съвпадало по съдържание с правното понятие „доставка на електрическа енергия на краен клиент при общи условия”
и с житейското разбиране за „ток по мрежата". Законодателните изменения в ЗЕ след 2007 год. /приемането
на България като пълноправен член на Европейския съюз/ и до настоящия момент
ясно и безусловно въвеждали основния принцип на европейското енергийно
законодателство – разделението на дейностите в областта на енергетиката.
Проявление на този принцип било въвеждането на различна правна регламентация на
дейността по пренос на електрическа енергия и дейността по продажба на
електрическа енергия. В рамките на процесното правоотношение по продажба на електрическа
енергия на краен клиент за битови нужди приложим бил чл. 120 ЗЕ. Съгласно посочената
норма, електрическата енергия се измервала от средства за търговско измерване,
а с отделен закон – Закона за измерванията, били установени императивни
изисквания към различните видове средства за търговско измерване, в това число
и електромерите. Ищецът бил оспорил, а ответникът не бил доказал, че чрез така издадената
фактура е доставил стоки или услуги на процесната стойност. Липсата на доставка
за периода се предопределяла от липсата на законно и правилно монтиран и
сертифициран електромер, обслужващ адреса. Липсвал протокол за монтаж на
електромера посочен в процесната фактура, в който да са отразени поставени
пломби за защита от нерегламентирани манипулации на средството за търговско
измерване. За да имало доставка, следвало да има първоначално законно и
правилно монтиран електромер в присъствието на потребителя, при това именно на
процесния адрес/чл. 120, ал. 2 ЗЕ вр. с чл. 27 и сл. от Наредба № 6 от 2004 год.
за присъединяване вр. с чл. 89, ал. 1 от Правила за търговия с електрическа енергия/.
Не на последно място, справедливо било при „разпределението на риска от неточности в отчитането на
потреблението", да се отчита вината на всички участници в процеса
по преноса, разпределението и доставката на електрическа енергия – на оператора
на мрежата, на обществения снабдител на електрическа енергия, ответника и на
потребителя. В случая по делото нито се твърдяло, нито била доказана вината на
потребителя за причиняването на неточното измерване. Липсвали и Правила за
измерване количеството електрическа енергия по смисъла и в обема по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Към датата на проверката – 10.08.2018 год. по-голямата част от нормите
на ПИКЕЕ /2013 год./ били окончателно отменени, в т.ч. и чл. 47 от същите,
уреждащ реда за извършване на проверката. Чл. 45 и чл. 47 ПИКЕЕ били изрично
отменени, т.е. отменени били всички процедури, по които евентуално следвало да
се извърши корекцията. Липсвал и ред за уведомяване на клиента по смисъла на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Необходимо било клиентът да е уведомен в хода на
корекцията за нейното извършване, а не да му се изпрати съобщение впоследствие,
когато корекцията вече е извършена. Идеята на законодателя била да се гарантира
участието на клиента в корекциите, а не те да се извършват едностранно, каквато
била практиката на енергийните дружества и търговците на електрическа енергия.
Очевидно при една вече извършена корекция в отсъствието на клиента, ведно с
приложеното в настоящия случай неправилно правоприлагане, клиентът нямал
никакъв шанс да обори констатациите в констативния протокол и де факто бил
поставен пред свършен факт. Нямало представител на полицията при извършване на твърдяната
проверка/изготвяне на протокола, който да валидира твърденията на
заинтересованите служители на лицензианта. Нарушен бил чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. В настоящия
казус била налице хипотеза на липса на нови цялостно уреждащи процесните
отношения ПИКЕЕ, като тази празнота не можела да бъде заместена от действащите
до този момент разпоредби, доколкото такива, съответстващи на изискванията на
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, липсвали. След отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ, правила за
извършване и документиране на проверката на средството за търговско измерване
липсвали. При липса на нормативно установен ред за установяване на неправилното
измерване или неизмерването на енергия, доставчикът и операторът на съответната
мрежа не можели да преодолеят празнотата. Обществените отношения, свързани с
продажбата на електрическа енергия, включително нейното отчитане и
остойностяване, били обект на особено засилена държавна регулация, при която
свободата на договаряне между страните се проявявала само в хипотезите, в които
ЗЕ допускал това. При наличието на законова регламентация, предвиждаща уреждане
на отношенията с подзаконов нормативен акт, тези отношения не можело да бъдат
установени едностранно от доставчика или оператора на съответната мрежа. Ето
защо не било възможно Общи условия или договорни отношения между страните да
заместят липсващия подзаконов нормативен акт в определена негова част,
доколкото законодателят бил делегирал правомощията за уреждане на тези въпроси
на ДКЕВР по реда на Закона за нормативните актове, а не ги бил възложил на
съответния търговец, нито същите били обект на свободата на договаряне. Съгласно
фикцията на чл. 110, ал. 2 ЗС, електрическата енергия следвала статута на
движимите вещи. Безспорно електрическата енергия била родово определена стока,
тъй като същата можела да бъде индивидуализирана само след измерването й, поради
което и следвало да се приеме, че след като собствеността върху вещта преминава
в потребителя след измерване от монтирано и поддържано от доставчика,
нормативно определено като негова собственост средство за търговско измерване,
до този момент рискът се носи от дружеството – ответник /виж чл. 186а ЗЗД/. Единствено
от него зависело да определи правилно количеството енергия, която доставя на
потребителя и било несъстоятелно да вменява на абоната отговорност за вреди,
които „Ч.Т.Б." ЕАД било претърпяло в резултат на неизпълнение на
собствените му задължения/или задължения на „Е.П.М." АД /"Е.С."
АД/. Не можело да бъде търсена договорна отговорност от потребителя, основана
на облигационното правоотношение по договор за продажба на електрическа
енергия, която да произтича от правилното или неправилно измерване на енергията
или от неизправност на средствата за търговско измерване, които били
собственост на ответника. За потребителя не съществувало нито нормативно, нито
договорно задължение да контролира, наблюдава непрекъснато и опазва тези
средства, включително и от посегателства на трети лица. Цитираната от
жалбоподателите съдебна практика на ВКС не била задължителна. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната
жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Предявен е за
разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Безспорно е по делото,
че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба
на електрическа енергия от 08.03.2018 год. /сключен в писмена форма/ – чл. 98а
ЗЕ, че процесният недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ЗПЗ, ул.“********/чийто
собственик е ищецът/, е бил присъединен към електропреносната мрежа,
собственост на „Е.С.“ АД /с предходно наименование „Е.П.М.“ АД/, който е
мрежови оператор на ищеца, както и че в този имот е била доставяна електрическа
енергия.
Ищецът „М.В.“ АД закупува
електрическа енергия по свободно договорени дени от доставчик – „Ч.Т.Б.“ ЕАД,
който е различен от нейния снабдител.
Съгласно ЗЕ /Изм.
– ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, всички клиенти с обекти,
присъединени на средно напрежение, могат да избират доставчик на електрическа
енергия и да договорят с него цени на енергията. За разлика от регулирания
пазар, където търговията се извършва след като доставката е направена и обхваща
период от един месец, в условията на свободен пазар търговията се извършва
преди момента на доставка и се търгуват количества на часова база.
Предварително се планира очакваното потребление за всеки час. Всяко отклонение
от реалното потребление спрямо прогнозното представлява „небаланс“ и е
съпътствано с допълнителни разходи, които с оглед ограничаването им участниците
на свободния пазар формират балансиращи групи, които се администрират от
координатор на балансираща група.
Независимо от
избора на доставчик, всеки клиент продължава да заплаща мрежови услуги, чиито
цени са регулирани и не подлежат на договаряне – арг. от чл. 100, ал. 4
/предишна ал. 3/ ЗЕ.
Основният спорен
между страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума –
3 184.92 лв. /с ДДС/, която е била начислена от ответното дружество с
фактура №********** от 21.08.2018 год. за електрическа енергия за минал период
– от 03.08.2018 год. до 10.08.2018 год. по извършена корекция с констативен
протокол №5200254 от 10.08.2018 год. по реда на чл. 51 вр. с чл. 48 ПИКЕЕ.
Съгласно Правилата
за търговия с електрическа енергия – ПТЕЕ /изд. от ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 66 от
26.07.2013 год., в сила от 26.07.2013 год., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 год.,
бр. 90 от 20.11.2015 год., в сила от 20.11.2015 год., изм. бр. 100 от
15.12.2017 год., в сила от 15.12.2017 год., бр. 72 от 31.08.2018 год., в сила
от 31.08.2018 год./, за клиенти, които закупуват електрическа енергия по
свободно договорени цени от доставчик, различен от нейния снабдител, или
доставчик от последна инстанция, операторът на разпределителната мрежа
предоставя на доставчика информация за дължимата сума от съответния клиент в
резултат на установеното измерване, непълно или неточно измерване. Според чл.
31, ал. 1 ПТЕЕ, клиенти, регистриране на пазара по свободно договорени цени,
които сключват договор за комбинирани услуги по чл. 11, т. 10 от правилата,
т.е. договор за комбинирани услуги /какъвто е настоящият случай/, заплащат
дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец или доставчик от
последна инстанция.
На основание чл.
51, ал. 2, изр. 1 ПИКЕЕ /които са в сила от 16.11.2013 год./, за клиенти,
закупуващи електрическа енергия по свободно договорени цени от доставчик,
различен от крайния снабдител или доставчик от последна инстанция, операторът
на разпределителната мрежа предоставя на доставчика информация за дължимата
сума от съответния клиент, вследствие на установено измерване, непълно или
неточно измерване.
Видно е от
писмените доказателства по делото, че през процесния период отношенията по
заплащане на мрежови услуги между търговеца „Ч.Т.Б.“ ЕАД и енергийния оператор
„Е.С.“ АД са били уредени с рамков договор от 24.07.2015 год. /и допълнителни
споразумения към него/ Съгласно чл. 8, ал. 2 от рамковия договор, търговецът е
длъжен да заплати на оператора на разпределителната мрежа дължимата сума от
съответния клиент, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на електрическа енергия. В случаи на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване, мрежовият оператор предоставя на търговеца информация за
дължимата сума от съответния клиент, определена съгласно ПИКЕЕ – чл. 7, ал. 5
от допълнително споразумение № 1 от 23.03.2016 год.
С нормата на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование
КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт –
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително и
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т.
5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013
год.
Неоснователно е
възражението на ищеца, че нормите на ПИКЕЕ са създадени извън законовата
делегация по чл. 83 ЗЕ. С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, е въведена законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. По силата на
законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме правила, по силата
на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по
който тази електрическа енергия ще се коригира /виж Решение № 111 от 17.07.2015
год. на ВКС по т.дело № 1650/2014 год., І т. о., ТК/. ДКЕВР е приела такива
правила на 14.10.2013 год., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 год. и влезли в сила
на 16.11.2013 год. и те имат характера на нормативен административен акт по
смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същите имат задължителен характер на всички адресати, за
които се отнасят.
На следващо
място, несъмнено е, че с решение №12897 от 01.12.2015 год. по адм.дело №
9462/2014 год. на ВАС и окончателно решение № 1500 от 06.02.2017 год. по
адм.дело № 2385/2016 год. на петчленен състав на ВАС са отменени разпоредби на
ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на чл. 47, с изключение на нормите на чл. 48, 49, 50
и 51, които са приложими в частност. Действително последните са били отменени
едва с Решение № 2315 от 2018 год. на ВАС – ДВ, бр. 97 от 2018 год., в сила от
23.11.2018 год., но според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение.
Същевременно в
неотменената разпоредба на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено законово основание
крайният снабдител /доставчикът/, каквото несъмнено качество има ответното
дружество, едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ уреждат
различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната
процедурата са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но
неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на
изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед
уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално
измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител
/доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество
електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по предвидения
в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко
потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния
обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. За
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния
снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да
бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на
електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура.
Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление на сметката
му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
/в сила от 17.07.2012 год./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /в сила от
16.11.2013 год./ – виж Решение № 115 от 20.09.2017 год. на ВКС по т.дело №
1156/2016 год., ІІ т. о., ТК.
Следователно въззивният
съд приема, че при наличието на законова възможност за корекция на сметките и
въведени обективни правила, по които са се извърши същата, начислената
корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на някоя от хипотезите,
установени в чл. 48 ПИКЕЕ.
Както вече бе
посочено по-горе чл. 47 ПИКЕЕ е отменен и липсва регламентация в самите правила
относно изискванията, на които трябва да отговаря констативния протокол. В
решение № 124 от 18.06.2019 год. на ВКС по гр.дело № 2991/2018 год., ІІІ г. о.,
ГК, е прието, че тази празнота в уредбата не може да се отрази върху
законоустановената възможност за извършване на корекция – предвид правилото на
чл. 183 ЗЗД /в т.ч. обвързващи страните общи условия/ и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК
гарантира равни права на страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана
електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позоват на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да
отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а
са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните
доказателства по делото. От това предварително, а не решаващо за изхода на
спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в Общите
условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от
допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в Общите условия в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Така
даденото разрешение се споделя от настоящият съдебен състав /като
съдията-докладчик отстъпва от становището си, изразявано в предходни съдебни
актове, поставени във връзка със спорове за дължимостта/недължимостта на
коригирана стойност на електрическа енергия по реда на чл. 48 ПИКЕЕ/.
В разглеждания
случай, като оператор на разпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б.
„а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средството за търговско измерване съгласно чл.
116, ал. 6 ЗЕ, „Е.с.“ АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация
и управление на електроразпределителната мрежа, чрез която извършва пренос и
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на
валидна лицензия за това /общодостъпна информация на електронния сайт на КЕВР/.
След отмяната с Решение
№ 595 от 17.01.2017 год. на ВАС на Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 год. на ДКЕВР,
с което са одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „Е.П.М.“ АД /понастоящем с наименование
„Е.С.“ АД и до одобряването на нови Общи условия на „Е.С.“ АД, посоченото дружество
прилага в отношенията си с клиентите действалите преди това Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Е.П.М.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-060 от 07.11.2007 год.,
изм. и доп. с Решение №ОУ-004 от 06.04.2009 год. – последните са приложими и за
периода на процесната корекция. Съгласно чл. 61 от тези Общи условия /които не
се спори, че са били публикувани и са влезли в сила/, констативен протокол де
съставя и подписва от представител на оператора и от ползватели или
упълномощено от него лице /ал. 1/, като ако ползвателят не присъства и/или
откаже да подпише констативния протокол, протоколът се подписва от един
свидетел, който не е служител на „Е.С.“ АД. Съответно според разпоредбата на чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ /която както вече бе посочено е действала през процесния
период/, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата на свързване, констативният протокол се съставя в присъствието на
органите на полицията и се подписва от тях.
При това
положение СГС намира, че с оглед последователността на действията, посочени в Общите
условия, първо следва да бъде потърсен клиентът, за да присъства на проверката. Изпълнението
на това задължение е доказано по делото въз основа на събраните гласни
доказателства по делото чрез разпита по делегация на свидетеля Никола Димов,
които при преценката им подлежат на кредитиране като ясни, последователни и
неопровергани от останалия доказателствен материал по делото.
Представеният по
делото констативен протокол №5200254 от 10.08.2018 год. е подписан от
представители на „Е.С.“ АД, двама свидетели, които не са служители на
посоченото дружество и на ответника, както и от полицейски служител, като от
същия е видно, че при извършената проверка е установено, че пломбата на вратата
на ТП е с нарушена цялост и лепена с моментно лепило; след отваряне от страна
СН /средно напрежение/ е констатирано, че свързващият кабел от ТТ към ЕМТ
/електромерното табло/ е с нарушена цялост на изолацията; токовите жила 4 бр.
са заголени и към тях има присъединен проводник, който на 4-5 мм. от
присъединението е видимо скъсан; чрез така направената манипулация електрическата
енергия се измерва непълно и съответно не се заплаща. Следователно протоколът е
съставен в съответствие с изискванията на Общите условия и ПИКЕЕ, поради което
и следва да се приеме, че процесното средство за търговско измерване е свалено
именно от обекта на ищцовото дружество и че същото е измервало потребената от него
електрическа енергия.
Както вече бе
посочено нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ регламентира хипотеза, при която
констатираното при проверката въздействие върху уреда за търговско измерване е
такова, че само по видимите му белези е ясно, че води до промяна на схемата за
свързване. Тъй като посочените в нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ външни
въздействия сочат на видимо вмешателство върху уреда за търговско измерване,
наличните данни за такова, удостоверени с присъствието и подписа на служител на
полицията /както е в частност/, придават на констативния протокол качеството на
официален документ, който да бъде ползван като доказателство в евентуално
бъдещо наказателно производство, при установен автор на противоправното деяние.
Именно поради обстоятелството, че промяната в схемата на свързване, в резултат
на която не е отчетено или е неточно отчетена електрическа енергия, е видима и
тази промяна е удостоверена с официален документ, с нормата на чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ е прието, че само въз основа на този документ се извършва корекцията и не
е необходима последваща проверка от надлежен орган по метрология – виж Решение
№ 104 от 16.08.2016 год. на ВКС по т.дело № 1671/2015 год., І т. о., ТК.
Констатацията за
промяната в схемата на свързване се потвърждава от заключението на вещото лице
по допуснатата и изслушана в първоинстанционно производство първоначална
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране. От същото се установява че е осъществено нерегламентирано
свързване, играещо ролята на мост, което да препятства правилното измерване на
количествата електрическа енергия, консумирана в обекта на ищеца чрез изменение
на електрическата схема. Въззивният съд приема за доказано въз основа на
заключението по съдебно-техническата експертиза, че корекцията в представеното
по делото предложение за корекция на сметка за период от 90 дни е извършена
правилно в размер на 18 476.16 KWh, при спазване на методиката по чл. 48, ал. 1, т. 2, б.
“б“ ПИКЕЕ вр. с чл. 51, ал. 2, изр. 1 ПИКЕЕ /предвид липсата на точен измерител
– пропускателната способност на средството за търговско измерване е 20 А; при
10-часово ежедневно натоварване/, като е остойностена съобразно действащите за
периода цени на електрическата енергия.
Във връзка с
възраженията на ищеца следва да се посочи, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ,
средствата за търговско измерване са собственост на оператора на съответната
електропреносна или разпределителна врежа. Операторът на
електроразпределителната мрежа е длъжен да доставя, монтира и поддържа
средствата за търговско измерване, които следва да имат стойности на
техническите и метрологичните характеристики в съответствие с изискванията на
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата
за измерване, Наредба № 3 от 2004 год. за устройство на електрическите уредби и
електропроводните линии. Средствата за търговско измерване подлежат на
първоначална и последваща метрологични проверки. Последващата проверка се
извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване, а
периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, която се
обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин на агенцията –
чл. 43, ал. 2 и 4 от Закона за измерванията /ЗИ/. В разглеждания случай е видно
от писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице по
съдебно-техническата екстертиза, че процесният електромер – трифазен, с
фабричен №35660438, е законно сертифицирано средство за търговско измерване
съобразно изискванията на т. 26 от Заповед №А-441 от 13.10.2011 год. на ДАМТН,
издадена на основание чл. 43, ал. 4 вр. с чл. 10в, ал. 2, т. 1 ЗИ. Същият е
монтиран на обекта със знак от метрологична проверка – пломба от 2016 год.
/която проверка е очевидно последваща, доколкото електромерът е произведен през
2009 год./. Съгласно Заповед №А-10 от 05.03.2010 год. на председателя на ДАМТН
/обн., ДВ, бр. 85 от 2011 год./ и Заповед №А-441 от 13.10.2011 год. на ДАМТН,
последваща проверка на трифазни електромери се извършва на период четири години.
Същият четиригодишен срок е предвиден и в Заповед №А-333 от 29.05.2014 год. на
председателя на ДАМТН. В този смисъл доколкото е установено, че правилната
работа на електромера е била гарантирана, то корекцията законосъобразно е била
извършена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ.
Следователно
доказано е осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото на ответника
да коригира сметката на ищеца при неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, поради което и релевираната отрицателна установителна претенция по чл.
124, ал. 1 ГПК се явява изцяло неоснователна.
Ето защо първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените разноски в първоинстанционното производство за
възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. и сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски във
въззивното производство за държавна такса в размер на 63.70 лв. и сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Искането на
третото лице-помагач за присъждане на разноски е неоснователно съгласно чл. 78,
ал. 10 ГПК. Право на разноски в гражданския процес имат само главните страни по
спора, а други лица, извън посочения кръг, не могат да искат възстановяване на
разноските, дори действително да са направили такива.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението от 13.12.2019 год.,
постановено по гр.дело №40680/2019 год. по описа на СРС, ГО, 156 с-в, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.В.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „Ч.Т.Б.“ АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, пл.“*******, офис 7, иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 3 184.92 лв. /с ДДС/, за която е издадена данъчна фактура
№********** от 21.08.2018 год. за електрическа енергия за минал период – от
03.08.2018 год. до 10.08.2018 год. по извършена корекция с констативен протокол
№5200254 от 10.08.2018 год.
ОСЪЖДА „М.В.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Ч.Т.Б.“ АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, пл.“*******, офис 7, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК направените разноски в
първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо лице в размер на 200
лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и
направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на
63.70 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето
лице-помагач „Е.С.“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/