МОТИВИ ПО НОХД № 132/11г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, 9
състав
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт и подсъдимият А.Г.П. е предаден на
съд за това, че на 19.11.2009 г. около 20.50 ч., в гр. С., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ”, модел „320 - И” с ДК № С ****
МС, - по Околовръстен път, с посока на движение от разклона за с. Г. към
разклона за с. Л.., на около 150
метра преди представителството на „Ф.”, нарушил
правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДП) (да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества), на чл. 20, ал.
2 ЗДП (водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с …конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението” и на чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДП („Водач, който
изпреварва е длъжен: т. 1 – по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство; т.
2 - когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея”) и по непредпазливост причинил смъртта на Б. С. Д. (с ЕГН **********)
и средна телесна повреда на С.П.П. (с ЕГН **********) – счупване на челюст,
като деянието е извършено в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта
1,7 промила) – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. І и ІІІ, б. „б”, пр. І,
вр. ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1, предл. ІІІ НК.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението, което намира за
доказано по несъмнен и категоричен начин. Прокурорът определя като доказани
всички факти, изложени в обвинителния акт. Излагайки подробни съображения, базирани
на събрания доказателствен материал, и въз основа на съответната му
интерпретация, представителят на държавното обвинение застъпва становище, че
подсъдимият е нарушил правилата за движение, посочени в обвинителния акт,
защото е шофирал след употреба на алкохол, движил се е със скорост, която не е
била съобразена с конкретната пътна обстановка, навлязъл е в насрещната лента
за движение без да подсигури и достатъчно странична дистанция между воденото от
него и изпреварваното пътно превозно средство, в резултат на което е причинил и
удар с лекия автомобил „О. К.”, настъпил изцяло в насрещната лента за
движение. Тези свои изводи прокурорът базира на гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите очевидци, съпоставяйки ги със заключенията
на изготвените автотехнически експертизи.
Като счита, че са
налице предпоставки за издаване от осъдителна присъда, прокурорът предлага на
съда да признае подсъдимия за виновен и да му определи наказание при условията
на чл. 54 НК, съобразявайки чистото съдебно минало – като смекчаващо
обстоятелство, а като отегчаващо множеството нарушения на правилата за движение
по пътищата, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред. Според
представителя на държавното обвинение справедливо наказание би се явило
„лишаване от свобода” за срок от четири години, което да бъде изтърпяно
ефективно. Прокурорът претендира и за налагане на максимално наказание
„лишаване от право да се управлява МПС”.
В хода на съдебното
производство са конституирани като частни обвинители в процеса наследниците на
починалия Б. С. Д. - майка му Р.Л.П. и баща му С.Д.П., - както и С.П.П.,
посочена в акта на обвинението за пострадало лице, претърпяло вреди от престъплението.
Повереникът
на тримата частни обвинители - адвокат С.Г., също пледира за постановяване на
осъдителна присъда. Счита, че събраните доказателства подкрепят категорично и
несъмнено обвинителната теза. Предлага на съда да наложи на подсъдимия
наказание в размер, ориентиран към средния, предвиден в закона за това
престъпление.
Частният обвинител С.П. заявява в хода на
съдебните прения, че е съгласна със становището на повереника си, към което
няма какво да допълни.
Частният обвинител Р.П. също се
присъединява към становището на повереника си и на прокурора и допълва, че
пожелава на подсъдимия да изживее същото, което е преживяла тя.
Частният обвинител С.П.,
уведомен надлежно за съдебното заседание, не се възползва от правото си да се
яви и изрази лично становище.
Защитникът на подсъдимия П. – адвокат В.К. от
САК, намира, че обвинението не е доказано по изискуемия от закона несъмнен и
категоричен начин. Счита за доказан само един факт, обосноваващ реализация на
наказателната отговорност на подсъдимия, но за престъпление, различно от това,
за което е предаден на съд, а именно: за осъществяването на формално
престъпление по чл. 343б НК – управление на МПС след употреба на алкохол, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила. В подкрепа на тезата си развИ.
довод, че гласната доказателствена съвкупност оформяла две групи свидетелски показания,
които си противоречали. Защитникът намира, че показанията на св. А. разкрИ.ли
обстоятелството, че ударът е настъпил не в насрещната лента за движение
(отнесено за посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия), а
на разделителната линия. С оглед последното счита за необосновани изводите за
същия факт, съдържащи се в заключенията на автотехническите експертизи.
Следвайки тази логика, защитникът обосновава твърдението си, че ударът е бил
предотвратим за починалия водач, респективно, че неговото поведение е
обусловило настъпването на произшествието. Защитата изразява несъгласие с
възприетия от експертите механизъм на настъпването на произшествието, считайки,
че те са игнорирали неоправдано данните за движението на тежкотоварния
автомобил и не са дали най-логичният възможен отговор за получените повреди
върху задния панел на автомобила, управляван от подсъдимия П.. В обобщение на
съображенията си, адвокат К. заключава, че подсъдимият следва да понесе
отговорност само за шофирането в нетрезво състояние.
Подсъдимият П. се възползва от правото си
да даде обяснения. В тях разказва подробно случилото се. Твърди, че на
инкриминираните дата, час и място е шофирал автомобила си – „БМВ 320 И”със
скорост не по-голяма от 70-80
км/ч. след като бил употребил алкохол – около 16.00 ч.
изпил 200 грама
ракия и малко бира, след което не бил пил повече. В основния си разпит твърди,
че докато шофирал по „Околовръстен път” с посока с. Л.. предприел изпреварване
на движещо се пред него превозно средство – лек автомобил „БМВ” с червен цвят,
за което впоследствие (след произшествието) разбрал, че било управлявано от
негов познат – св. П.А.. Поддържа, че няколко пъти опитал да изпревари
автомобила, но водачът му включвал аварийни светлини и го засичал; все пак
накрая го изпреварил, след което предприел задминаване на движещ се по пътното
платно ТИР, чийто водач, след подаден десен мигач, бил изнесъл почти целия
тежкотоварен автомобил отстрани на пътното платно, към банкета. Подсъдимият
твърди, че в момента, в който застигнал ТИР-а, водачът му, по необясними
причини, отново навлязъл в пътната лента и ударил със задните гуми на камиона
автомобила на подсъдимия, в резултат на което той бил изтласкан в лентата за
насрещно движение. Подсъдимият твърди, че нямал възможност за реакция, тъй като
от удара, нанесен със задния мост на тежкотоварния автомобил, воденото от него
превозно средство станало неуправляемо. При все това, заявява, че инстинктивно
завъртял волана надясно. На въпрос на вещо лице Н. И., поставен с разрешение на
съда, подсъдимият П. уточнява, че когато ТИР-ът започнал да се отклонява
надясно, за да премине към банкета, върху пътното платно е имало достатъчно
място, за да продължи движението с автомобила по него без да навлиза в
насрещната лента.
При предоставената му възможност да
допълни, ако желае, своите обяснения (в края на съдебното следствие)
подсъдимият П. заявява, че не е съгласен със заключението на експертите, съгласно
ударът настъпил в насрещната лента, но по същество не дава допълнителни
обяснения.
В хода на съдебните
прения, изразявайки личното си становище към обвинението, подсъдимият П. се
обръща към частните обвинители, заявявайки, че винаги ще съжалява за случилото
се като ги моли да му простят.
В предоставената му
последна дума подсъдимият отново изразява съжаление за случилото се.
Като
съобрази събрания доказателствения материал, преценен поотделно и в съвкупност,
възоснова на който изгради вътрешно си съдийско убеждение и с оглед последното,
съдебният състав намери за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.Г.П.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неосъждан, разведен, с три деца (едно от които – А. П. - от актуалното му
фактическо съжителство с И. И., а другите две – Г.И Н.Г. – от предишния му брак
с В. П.)***, адресно регистриран в гр. С., ж.к. „М.” *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. 122, с ЕГН **********. За
него са дадени много добри характеристични данни от познат.
А.П.
е правоспособен водач на МПС, за което притежава свидетелство за
правоуправление на МПС № *********, кат. „В”, „С”, „М” и „ТкТ”, на отчет в
отдел „ПП-КАТ” при СДП. Подсъдимият е бил санкциониран многократно за нарушения
на правилата за движение по пътищата по административен ред, в това число и за
такИ., свързани с управление на моторно превозно средство с превишена и
несъобразена скорост, за неправилно изпреварване (общо 4 пъти), а в два от
случаите и за причиняване на ПТП поради
несъобразена скорост; санкциониран е и за шофиране след употреба на алкохол,
като в единия от двата случая е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а НК (с решение на СРС,
НО по НАХД № 2387/00 е влязло в сила на 31.10.2000г.). Освен това е наказван по
административен ред и за други нарушения на правилата за движения (свързани с
нередовност на документи, неправилно превозване на хора, технически
неизправности по автомобила и др); налагана му е и санкция „лишаване от
правоуправление” за срок от шест месеца. От талона му са отнети общо 11 точки.
На 19.11.2009г.,
към 20.50 ч. подсъдимият шофирал лек автомобил „БМВ И -320” с ДК № С СА **** МС. Преди да предприеме
управлението му, подсъдимият П. бил употребил алкохол – по-рано същия ден изпил
около 200 грама
ракия и бира в неустановено точно количество. По време на управлението на
автомобила алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия възлизала на
стойност от 1,7 промила. Подсъдимият движел автомобила в дясната от двете ленти
за движение в двете посоки, разделени с бяла прекъсната линия, по бул. „Околовръстен
път”, считано в неговата посока за движение – от разклона за с. Г. към разклона
за с. Л... В автомобила се возел (на предната дясна седалка) свидетелят П.А..
Пътното платно било
със сухо асфалтово покритие без неравности и дупки; широко 8,2 метра, като всяка от
пътните ленти била с широчина от 4,1 метра. Пътният участък бил неосветен, с
движение в двете посоки. Пред автомобила на подсъдимия се придвижвал
управляваният от свидетеля П.А. лек автомобил с марка „БМВ”. Свидетелят бил
подбрал скорост от около 80-100
км/ч. Подсъдимият изпреварил с управлявания от него
автомобил този на св. А.. По време на изпреварването свидетелят намалил леко
скоростта си. След като извършил тази маневра подсъдимият продължил да води
автомобила направо по пътното платно. На около 150 метра преди № 360,
където се намирало представителството на „Ф.” подсъдимият решил да изпревари
движещия се пред него тежкотоварен автомобил (ТИР, неустановен по делото).
Свидетелят А. видял ТИР-а тогава когато подсъдимият го наближил и осветил с
фаровете си. Свидетелят видял, че камионът се движи по средата на пътното
платно с равномерна скорост, която по негова субективна преценка била от
порядъка на 90 км/ч.
Подсъдимият решил
да изпревари тежкотоварния автомобил. За целта навлязъл в насрещната пътна
лента без обаче да прецени дали в същия момент по нея не се движат превозни
средства и дали няма да създаде пречки за тяхното движение. Когато бил
достигнал до средата на ТИР–а, движейки се в насрещната пътна лента, видял
движещият се по нея лек автомобил „О.К.” (с ДК № ****), управляван от Б. С. Д.. Той шофирал със скорост от около 60-70 км/ч. и с поставен
обезопасителен колан. До него, на предната дясна седалка, се возела
свидетелката С.П.П., която също била с поставен обезопасителен колан. Непосредствено
преди да настъпи ударът Б. Д., вече виждайки автомобила на подсъдимия, придвижил
автомобила в близост до десния банкет, считано за неговата посока на движение,
а подсъдимият повел управлявания от него в близост до разделителната линия, но в
насрещната за него лента за движение. Той не можел да се върне в своята, тъй
като по нея се придвижвал ТИР–ът и то в средата на лентата; освен това не
разполагал и с време, за да отреагира по подобен начин. Поради това че двете
превозни средства се движели в една и съща лента, едно срещу друго, без да има
достатъчно разстояние между тях и време за реакция на водачите, настъпил
сблъсък. Ударът бил челен, ексцентричен, с предните леви части на двата
автомобила, между които имало припокрИ.не (застъпване) от порядъка на около 80 см. Когато водачът Д. имал
обективна възможност да забележи автомобила на подсъдимия в насрещната (за
движението на последния) лента, предната част на управлявания от него „О.К.” е
била на отстояние в границите от 26 до 35 метра, считано до мястото на удара, а в
зависимост от конкретната скорост на движение (60-70км/ч.) опасната зона за
спиране е била от порядъка на 48-60 метра, тоест по-голяма от първото отстояние.
Преди мястото на удара (считано по посоката за движение на Б. Д.) имало лек ляв
завой, ограничаващ видимостта на водача по отношение на придвижващите се в
насрещната лента автомобили. Заради това, а и защото било тъмно Б. Д. не е
могъл обективно да възприеме първоначалното навлизане на лекия автомобил „БМВ И
320” в
неговата (на Д.) лента за движение.
След настъпването
на удара между леките автомобили, управлявани от подсъдимия П. и Б. Д., двете
превозни средства се завъртели в хоризонталната равнина около припокрилите се
(„захапаните”) и деформиращи се взаимно предни леви части, отклонявайки се
вдясно (всеки в своята посока на движение). При това движение задната дясна
част на автомобила, управляван от подсъдимия, навлязла първа, пресичайки
разделителната линия, в дясната лента за движение, по която подсъдимият се
придвижвал преди да предприеме изпреварването и където бил движещият се ТИР.
Точно тогава настъпил удар между задната дясна част на автомобила на подсъдимия
и една от задните гуми на изпреварвания ТИР, в резултат на което настъпила
деформация по задната дясна част на лекия автомобил „БМВ И 320”. Именно този удар внесъл
изменение в иначе закономерно очакваната (от техническа гледна точка) траектория
на движението на лекия автомобил БМВ; вместо да продължи да се движи надясно в
хоризонталната равнина, автомобилът на подсъдимия, ударен в задната дясна част
от гумите на ТИР-а, продължил движението си в посока обратна на спирането и
така се установил в лявата, считано в посока към с. Л.., лента за движение,
ориентиран надясно с предната си част. В случай, че не бе настъпил вторият
удар, автомобилът на подсъдимия би следвало да продължи закономерното от
техническа гледна точка движение, обратно на часовниковата стрелка, след което
и в мястото на окончателното спиране да се установи в посока, обратна на тази,
на която е бил намерен след местопроизшествието.
В резултат на удара
автомобилът, управляван от Б. Д. („О.К.”) също се завъртял надясно за неговата
посока на движение, в посока по часовниковата стрелка, насочвайки се към десния
банкет и когато се озовал със страничната си лява част напред, настъпил удар в
областта на предния му десен калник и предната дясна врата с предната (лява) част
на застигащия го в този момент лекотоварен автомобил „О. К.” (с ДК № ************). Последният бил управляван от свидетеля С.С.,
който водел превозното средство с посока на движение към разклона за с. Г., със
скорост от около 60-70 км/ч.
и на дистанция от около 30
метра от движещия се пред него автомобил, управляван от Б.
Д.. Свидетелят С. не видял настъпването на удара, но чул трясъка от него и
видял как автомобилът пред него започнал да се върти. В същия момент възприел и
автомобилът на подсъдимия, ситуиран (след съприкосновението с ТИР-а) в неговата
лента за движение. За да не се удари в него, а и във въртящия се „Опел”
свидетелят С. завил надясно, в резултат на което излязъл извън пътя, удряйки
при това движение (в горепосочените части) завъртелия се вече, също ориентиран
към банкета, лек автомобил, управляван от Б. Д.. В резултат двата автомобила се
установили извън пътя, разположени успоредно един до друг.
Като пряка последица от настъпването на удара
между лекия автомобил „БМВ И***” и лекия автомобил „О.К.”,
управляван от Б. Д., последният получил тежка съчетана травма – черепномозъчна
(кръвонасядане на меките черепни покривки вляво слепоочно; кръвонасядане на
левия слепоочен мускул в цялата му дебелина), гръдна (излив на въздух в лявата гръдна
половина, контузия на двата бели дроба), коремна (контузия на напречната част
на дебелото черво и на задната стена на стомаха, травматично разкъсване на
слезката с излив на кръв в коремната кухина в количество 1000 мл., разкъсване с
контузия на корена на тънкочревния опорак, наложило по-късно оперативна
интервенция), кръвонасядане на мастните капсули на двата бъбрека, на хилуса на
левия бъбрек, счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост с
масивно кръвонасядане на меките тъкани и на малкия таз, включително и стената
на пикочния мехур; многофрагментно счупване на лявата бедрена кост.
В резултат от удара на С.П. били причинени:
счупване на дъгата на лявата ябълчна кост, контузия на лицето и кръвонасядане
на лицето под очниците на челната област, и мозъчно сътресение, но без загуба
на съзнанието.
От удара се задействали еърбеците на лекия
автомобил „БМВ И **” и свидетелят П.А. и подсъдимият получили леки
по степен увреждания. Свидетелят – мозъчно сътресение, причинило временно и
неопасно разстройство на здравето, и охлузване по челото и инфраорбитално
(вляво), причинило му болка и страдание; подсъдимият - двустранно навяхване на
раменните стави, контузия на левия глезен и на главата, причинили болка и
страдание.
Свидетелят
С. не получил увреждания.
След
настъпване на произшествието свидетелят А., видял настъпването на удара,
достигнал до местопроизшествието, спрял и виждайки, че има пострадали се обадил
по телефона за линейка.
Б.
Д. *** били транспортирани до УМБСАЛМ „Пирогов” за оказване на помощ. Б. Д. бил
приет в противошокова зала в безсъзнателно състояние. Там бил интубиран и
поставен на кардиореспираторна поддръжка. При извършените диагностични
мероприятия били установени горепосочените травми. Била извършена оперативна
интервенция по спешност. След операциите бил настанен в КИЛ за по-нататъшно
лечение и мониторинг. В следващите дни се задълбочили нарушенията в газообмена
и механиката на дишане и на 22.11.2009г. бил поставен торакален дрен в ляво
заради излИ. на въздух в тази гръдна половина. Два дни по-късно била извършена
и трахеостомия. Независимо от оказаната висококвалифицирана медицинска помощ и
проведените в спешен порядък животоспасяващи мероприятия, последвани от лечение
и наблюдение, Б. Д. разгърнал картина на тежък бактериален сепсис със септичен
шок и прогресираща полиорганна недостатъчност. Като усложнения последвали и
нарушения в метаболизма, чернодробната и бъбречните функции, коагулационния
статус; прогресираща хемодинамична нестабилност. Проведената антибактериална
терапия и включването на инотропна поддържаща терапия във високи дози, макар и
адекватни, не преустановили разпада на белодробната тъкан (с оформяне на
кухини, пълни с гной). Съчетаната травма с развитието на травматичен шок,
масивна кръвозагуба и тежка контузия на белите дробове сами по себе си довели
до нарушение на основните жизнени функции на организма, каквито са газообменът
в белите дробове и кръвообращението. Те обусловили и бързото и (от медицинска
гледна точка) непредотвратимо развитие на тежки белодробни инфекции, следвани
от развитие на общ възпалителен процес на организма. Такъв тежък възпалителен
процес е несъвместим с жизнените функции и независимо от усилията и средствата
на съвременната медицина не може да
бъде успешно повлиян и предотвратен. В резултат на тежката съчетана травма и развилите са типични за нея усложнения
(тежък септичен шок и прогресираща полиорганна недостатъчност), на 05.12.2009г.
в 12.05 ч. Б. Д. (на 23 години) починал.
Свидетелката
С.П. претърпяла оперативно лечение за наместване на счупените кости на лявата
ябълчна кост и престояла на лечение в „Пирогов” до 24.11.2009г., когато била
изписана. Като типична последица от счупването на челюстта свидетелката П. е
изпитвала затруднение в дъвченето и говореното за период от над 30 дни.
Контузията на лицето и кръвонасяданията под очниците и на челната област са й
причинили болка и страдание, а мозъчното сътресение не е било съпроводено със
загуба на съзнание и й е причинило временно разстройство на здравето без
опасност за живота.
Биомеханиката
на получаването на всички увреждания, дължащи се на действието на твърди, тъпи
предмети със значителна кинетична енергия е обяснима с получаването им при ПТП,
а локацията им – че са причинени при настъпването на удара в лявата част на
автомобила, в който са били пострадалите, тоест при сблъсъка с лекия автомобил
„БМВ И **” .
Произшествието е
настъпило в резултат на осъществените от подсъдимия действия по управление на
автомобила. Подсъдимият е предприел изпреварване на тежкотоварния автомобил и е
навлязъл изцяло в насрещната лента за движение, по която в същото време се е
движел автомобилът, управляван от Б. Д., а зад него и управляваният от
свидетеля С.С.. Причината за настъпването на удара е била навлизането в
насрещната лента за движение. Ударът не би настъпил изобщо, ако подсъдимият бе
водил превозното средство в собствената си лента за движение. Както бе посочено
по-горе, водачът на лекия автомобил „О.К.” не е разполагал с техническа
възможност да спре и предотврати удара, тъй като разстоянието (26-35 метра) между двата
автомобила (от момента на обективната възможност на Б. Д. за визуалното
възприемане на лекия автомобил „БМВ И 320” в неговата пътна лента) до мястото на
конфликтната точка, в която е настъпил ударът, е било по-малко от опасната зона
за спиране (48-60 метра).
Местопроизшествието
било запазено от пристигналия на място автопатрул и в 21.45 ч. започнал огледът
му, извършен от дознател от ОТП – ПР - СДВР. Резултатите от посоченото действие
са обективирани в протокол за оглед на местопроизшествие от 19.11.2009г., към
който са приложени и изготвената скица и фотоалбум със снимки. Трите превозни
средства не били местени и точните им местоположения след настъпването на
ударите били фиксирани в посочените документи. Освен тях били отразени и
видимите увреди и деформации по автомобилите, следите от разлята течност,
стъкла, отломки, чиито локации са фиксирани в метри спрямо приетия ориентир на
огледа.
След
пътнотранспортното произшествие (на 10.01.2010г.) бил извършен оглед на автомобила
на подсъдимия от автотехническия експерт Н. И. за нуждите на автотехническа
експертиза, чието изготвяне му е било възложено от разследващия орган. Резултатите
от огледа досежно уврежданията на автомобила са инкорпорирани в заключението на
експерта. Изготвени са и фотоснимки за онагледяване. След това (на
26.05.2010г.) автомобилът на подсъдимия бил предмет на още един оглед, при
който били иззети люспи боя и наслоена черна материя от задния десен калник на
автомобила. На същата дата подсъдимият предал с протокол за доброволно
предаване частици в червен цвят с неустановен произход.
На 23.04.2010г. бил
извършен оглед на лекия автомобил БМВ с рег. № *******, управляван от свидетеля П.А.; били иззети люспи боя от
задна лява врата и от преден десен калник. Действието било извършено по искане
на свидетеля, настоял автомобилът му да бъде огледан и от него да бъдат взети
проби от боята.
Иззетите люспи боя
и предадените от подсъдимия частици са били обект на експертно изследване,
назначено в хода на досъдебното производство. Резултатите от него установяват,
че черното вещество, полепнало по задния десен калник на автомобила на
подсъдимия е графит, а върху изследваните люспи боя от същия калник няма отрИ.ния
от боя, която да произхожда от лекия автомобил на св. П. А.. Представените от
подсъдимия частици и стружки са такИ. от червена боя, силно замърсени с почвени
микрочастици и несъдържащи следи от друга боя по тях.
В хода на съдебното
следствие лекият автомобил „О.К.” бе установен и експертно огледан за нуждите
на назначената от съда повторна експертиза.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събраните доказателства, закрепени в гласните
доказателствени средства: обясненията на подсъдимия А.П., дадени в хода на
съдебното следствие (кредитирани частично), показанията на свидетелите С.П., П.А.
(кредитирани частично), П.А. и С.С., депозирани в хода на съдебното следствие,
а също и дадените от свидетеля С. в досъдебното производство показания,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. ІІ, вр.
ал. 4 НПК в частта, изясняваща видял ли е настъпването на пътнотранспортното
произшествие и какво конкретно е наблюдавал; писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл. 283 НПК: актуална справка за съдимост на А.П.,
три броя удостоверения за раждане (на децата на А.П.), характеристика за
подсъдимия от В. Станоев (изброените дотук – събрани в хода на съдебното
следствие), констативен протокол (ценен само относно факта и датата на
съставянето му по повод настъпилото ПТП), протокол за оглед на местопроизшествие
и скица – неразделна част от него, ведно със снимков материал, протокол за
оглед на местопроизшествие от 23.04.2010г. (на лекия автомобил БМВ с рег. № СА
9174 ВМ, управляван от св. А.), протокол за оглед на местопроизшествие от
26.05.2010г. (за оглед на лекия автомобил на подсъдимия), заповед за налагане
на принудителна административна мярка от 30.11.2009г. (за временно отнемане на
свидетелството за правоуправление на подсъдимия, считано от 19.11.2009г. –
датата на фактическото му задържане), справка за наложени административни
наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата на подсъдимия, протокол
за химическа експертиза на изследваната кръвна проба, взета от А. П., протокол
за медицинско изследване, протокол за химическа експертиза на кръвта на Б. Д., епикриза
за С.П., епикриза за П.А., протокол от 26.05.2010г. за доброволно предаване на
люспа боя, препис – извлечение от акт за смърт на Б. Д., удостоверение за
наследници на Б. Д., справка от СДП, отдел „Пътна полиция” заедно с разпечатка
от АИФ, справка от ВНД директор на дирекция „Национална система 112” при МВР; а също и чрез способите за събиране и проверка на
доказателствения материал: експертните заключения на съдебномедицинската
експертиза на труп, на съдебномедицинските експертизи за С.П., за А.П., за П.А.,
на допълнителната СМЕ за П.А., на автотехническата експертиза на вещо лице инж.
Н.И. за повредите по лекия автомобил на подсъдимия, на основната и
допълнителната комплексна медикоавтотехническа експертиза (КМАТЕ), изготвени в
досъдебната фаза от вещи лица инж. Д., инж. И. и доктор Б., на двете
морфологични експертизи, изготвени от експерта М., всички поддържани от вещите
лица при изслушването им в съдебно заседание, и заключението на повторната разширена
КМАТЕ, изготвено от вещи лица доктор А.М., инж. С.П., доц. д-р инж. А.А., д-р инж.
В.Н., инж. К.Г..
Съдът намира, че с
изключение на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля П.А. и то в
отделни техни части, обсъдени по-долу, гласните доказателства, ценени поотделно
и в тяхната съвкупност, не само не разкрИ.т противоречия, а са изцяло синхронни,
и ценени откъм съдържанието им установяват по убедителен и несъмнен начин
съществените за делото факти. Останалите доказателства, събрани чрез писмените
доказателствени средства и способите за събиране и проверка на доказателствения
материал, също не разкрИ.т противоречия помежду си и убедително подкрепят
изнесеното от свидетелите. Комплексният доказателствен анализ обосновава извод,
че приетите за установени факти се установяват несъмнено и категорично; всяко
от доказателства, оценено самостоятелно и във взаимовръзката му с останалите,
способства разкрИ.нето на релевантните обстоятелства в тяхната последователност
и обусловеност.
Доказателствената
съвкупност по отношение на датата, времето и мястото на случилото се е напълно
еднопосочна, поради което не се налага отделното й проследяване. Категорично е
установен и фактът, че преди да предприеме управлението на автомобила
подсъдимият е употребил алкохол. Самият той прави чистосърдечни признания за
този факт и съдът кредитира обясненията му, че е консумирал около 200 грама ракия и бира (в
неустановено точно количество) по-рано през същия ден. Във връзка с обсъждания
факт съдът е резервиран и не приема с доверие единствено твърдението на П., че
е приключил с употребата на алкохол към 16 ч. То не се определя като достоверно
заради резултата от експертното изследване на кръвната проба, установило, че концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 1,7 промила. Тази относително висока
стойност логически очертава два възможни варианта – или че подсъдимият е
употребил много по-голямо количество алкохол от съобщеното от него, или че е
консумирал алкохол в съобщените от него количества, но до по-късен час. В
противен случай, в рамките на изминалите пет часа (от твърдяното прекратяване
на приема на алкохол до момента на управлението на автомобила, или по-точно до
вземането на кръвната проба) алкохолната концентрация би следвало да е в значително
по-ниско от констатираното ниво. Прецизното изследване на този въпрос е
постижимо с експертни знания. Съдът обаче намери за излишно да проверява точно
това твърдение на подсъдимия, тъй като същественият за предмета на доказване
факт е дали подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол, а той
е установен несъмнено не само от неговото признание, но и от протокола за
химическото изследване на кръвната проба. Именно въз основа на последния съдът
приема за категорично установена точната стойност на алкохолната концентрация.
Всички
доказателства установяват несъмнено, че в резултат на осъществилото се пътно
транспортно произшествие са били засегнати три превозни средства – автомобилът,
управляван от подсъдимия, автомобилът, управляван от св. С. и автомобилът,
управляван от Б. Д.. Данните за пътната обстановка – състоянието на пътното
платно, видът на пътния участък, лошата видимост, обусловена от късния час и
липсата на осветление – също се разкрИ.т напълно еднопосочно от
доказателствената съвкупност. Това важи и за посоката на движение на
съответните автомобили, а също и за наличието върху пътното платно на
тежкотоварния автомобил ТИР, движел се пред този на подсъдимия, на лекия
автомобил „БМВ”, управляван от св. А. и техните посоки на придвижване.
Чрез експертните
заключения (СМЕ, КМАТЕ, ДКМАТЕ и повторна разширена КМАТЕ) се установяват
напълно безпротиворечиво и категорично причинените на участниците в
произшествието увреждания и техният вид, в това число и медицинската причина за
настъпилата смърт на Б. Д..
Спорните факти по
делото, очертани като такИ. не само от тезата на защитата, но и от
противоречията в гласните доказателства за тях, касаят механизма на настъпилото
произшествие. Гласните доказателствени източници се оформят в две групи:
първата се очертава от показанията на св. П. А. и обясненията на подсъдимия, а
втората – от показанията на всички останали свидетели по делото. Разминаванията
са съществени и се отнасят до особено важни обстоятелства, което налага
внимателното и детайлно отделно обсъждане на доказателствените материали, касаещи
механизма на деянието.
При преценката на
доказателствата съдът е длъжен и съобразява доказателствата, зачитайки и естеството
на доказателствените източници, от които произтичат в контекста на отношението
на последните към случая. Доказателствата нямат предварително, отнапред
определена тежест, но съдът следва да подхожда особено задълбочено при оценката
на гласните доказателства, възпроизведени от субекти, които имат определено
отношение към изхода на делото. Освен това - правната природа на обясненията на
подсъдимия е двояка, защото те представляват не само доказателствено средство,
но и такова защита. Посоченото поначало налага по-критично и внимателно
обсъждане на обясненията на подсъдимия. Когато същите не се оборват от
останалите доказателства, когато не разкрИ.т вътрешна нелогичност и
непоследователност, когато не се определят като абсурдни с оглед правилата на
елементарната житейска логика, съдът е длъжен да ги кредитира. В случая обаче
те не отговарят на първата от изброените тук характеристики, защото се явяват
изолирани и влизат в пълно противоречие с другите доказателства за обсъжданите
факти.
Качеството на
страна в процеса изисква прилагането на гореспоменатия подход при оценката на
свидетелството от частен обвинител/граждански ищец, защото предпоставя възможна
предубеденост и заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Разбира се,
показанията на свидетел, който се е възползвал от законното си право да участва
и като страна по делото никога не могат да бъдат подложени на съмнение или дискредитирани
само на това основание. Налага се обаче по-критично и по-задълбочено изследване
на сведенията от такъв доказателствен източник.
Следвайки изложеното
принципно разбиране, съдът подложи на особено внимателна преценка обясненията
на подсъдимия и показанията на св. С.П.. Сведенията от последната издържат изцяло
на проверката за достоверността им. Разказът на свидетелката П. е логически
подреден, лишен от тенденциозно (в ущърб на подсъдимия) и оценъчно отношение;
подкрепен е от заключенията на експертизите и от показанията на свидетелите С. С.
и П. А.. Тя съобщава видяното от нея като се придържа към възпроизвеждане на
фактите, такИ. каквито ги е възприела непосредствено и се въздържа от извеждане
на предположения във връзка с тях. От сведенията на тази свидетелка по
отношение на механизма на деянието се изясняват обстоятелствата, че автомобилът
„О.К.” е навлязъл в правия пътен участък, където е станала катастрофата, след
излизане от плавен ляв завой (по думите на св. П. – „лек завой”), като се е
придвижвал в лентата за собствената си посока на движение, след което срещу
него се е появил автомобилът на подсъдимия, движен изцяло в същата лента. Те са
ценен източник и за факта, касаещ приетата обективна невъзможност за водача Б. Д.
да възприеме предприетото от подсъдимия изпреварване на ТИР-а от момента на
навлизането на водения от последния автомобил в насрещната пътна лента. Свидетелката
П. е съхранила отчетливо ясен и относително детайлен и подробен спомен за
случилото се. Съобразно него, тя самата е видяла светлините на движещия се
срещу тях автомобил на подсъдимия едва когато са били излезли на правия пътен
участък. Твърденията й се подкрепят напълно от заключението на вещите лица,
изготвили назначената от съда експертиза, при дадените от тях устни разяснения
в съдебното заседание. Те са категорични, че пътният участък, на който е
настъпило произшествието е предшестван от плавен ляв завой (за водача Б. Д.),
който обективно е препятствал възможността му да забележи БМВ-то на подсъдимия
от момента на самото му навлизане в насрещната за посоката му лента за
движение. Казаното от свидетелката, че автомобилът на подсъдимия е продължил
движението си без водачът да е реагирал, връщайки го обратно в лентата за
своята посока на движение, и че ударът е
настъпил в лентата за движение на лекия автомобил „О.К.” се подкрепя напълно от
отразените в протокола за оглед на местопроизшествие данни, интерпретирани и в
заключенията на двете КМАТЕ (на основната, изготвена в досъдебното производство
и на повторната разширена, назначена от съда). Всички експерти са категорични и
единодушни по въпроса, че ударът е настъпил изцяло в насрещната лента за
движение. В такава насока са и сведенията, дадени от св. С.С., които изцяло
подкрепят изнесеното от свидетелката П.. В показанията, дадени в досъдебното
производство и приобщени чрез прочитането им, поддържани изцяло от свидетеля,
той е заявил, че не е видял самия сблъсък между превозните средства, но е
наблюдавал започналото въртеливо движение на лекия автомобил „О.К.”, последица
от удара, след което и лекият автомобил на подсъдимия, ситуиран след удара в
лентата за движение в посоката на свидетеля. Сведението на С.С., че не е видял
самия удар отлично кореспондира с показанията на св. П., съгласно които появата
на насрещнодвижещия се автомобил по средата на тяхната пътна лента е била
внезапна и възприета непосредствено преди настъпването на удара. Изводът за
взаимното подкрепяне на двете сведения се налага като се съобрази заявеното от
свидетеля С., че той е поддържал дистанция от движещия се пред него автомобил
на Б. Д., че и неговият, и предният автомобил са се придвижвали с равномерна
скорост (от порядъка на 60-70
км/ч.) и че той самият не е видял навлизането на
превозно средство в неговата лента за движение, а е възприел същото едва след
настъпването на удара. Логично е свидетелят също да не е имал възможност да
забележи автомобила на подсъдимия след като и той е излизал от плавния за него
ляв завой, ограничаващ видимостта му; последното обяснява отлично и защо
свидетелят не е видял настъпването на самия сблъсък, а е възприел движението на
автомобилите след него. Съдът приема за установена скоростта на движение на
лекия автомобил „О.К.” въз основа на сведенията на св. С., подкрепени от
експертното заключение на разширената КМАТЕ. В тази насока не се доверява на
твърдението на св. П., заявила, че е категорична, че скоростта на движение на
автомобила им е била 50 км/ч.
Това единствено несъответствие между показанията на свидетелката П. и другите
доказателства за същия факт съдът не отдава на недобросъвестност от нейна
страна. Внимателният прочит на казаното от С.П. налага убеждението, че
свидетелката не е възпроизвела пред съда непосредственото си впечатление за
този факт, а е извела логическо умозаключение. Тя не твърди да е видяла данните
от скоростомера, но счита, че понеже Б. Д. винаги е бил дисциплиниран като
водач на МПС по отношение на ограниченията за скоростта, той трябва да е карал
с тази скорост, защото преди завоя е имало ограничение от 40 км/ч. Субективната
увереност на свидетелката обаче не може да бъде годен и несъмнен ориентир за
решаващите изводи на съда касателно обсъждания факт. Съдът прие за такъв
показанията на свидетеля С., който споделя непосредственото си преживяване за
подбраната от него скорост на движение, а именно 60-70 км/ч. и изяснява
равномерното движение на двете превозни средство (управляваното от него и
движещото се отпред) и поддържането на постоянна равномерна дистанция. Това
определя като логично движението на лекия автомобил „О.К.” да е било
реализирано именно със скорост от 6-70км/ч., както са приели и вещите лица
автотехници.
Коментираните дотук показания (на
свидетелите П. и С.) са в пълен унисон и със заявеното от свидетеля А.. Съобразно
изграденото вътрешно убеждение на съдебния състав този свидетел също съобщава
напълно достоверно случилото се, за което е придобил непосредствени
впечатления, наблюдавайки събитията от самото им начало. Свидетелството на П. А.
е особено ценен и надежден доказателствен източник. Той е напълно безпристрастен
и незаинтересован от изхода на делото, станал е случайно очевидец на
катастрофата и възпроизвежда, съобразно собствените си възприятия, убедително
фактите от значение за случая. Именно въз основа на неговите показания (впрочем
за този факт – и въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетеля П. А.) съдът приема за категорично установено, че подсъдимият първо е
предприел изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „БМВ”, управляван
от свидетеля А.. Това обстоятелство е безспорно изяснено; налице е разминаване
само по въпроса дали подсъдимият е изпреварил безпроблемно автомобила на св. А.
или – така както твърдят подсъдимият и св. А. – свидетелят е осуетявал тези
опити, засичайки го и пускайки аварийни светлини. Сам по себе си последният
факт не се определя от съда като съществен, защото така или иначе подсъдимият е
изпреварил автомобила на св. А., а самата маневра не стои в никаква връзка с
инкриминираното на подсъдимия П., реализирано при следващото изпреварване,
поведение. Така или иначе съдът дава вяра на казаното от свидетеля А., защото
цялостната оценка на сведенията му обоснова извод за пълната добросъвестност на
свидетеля и за достоверността на изнесеното от него. Свидетелят разкрИ.
чистосърдечно, че се е придвижвал с висока скорост, над разрешената за
конкретния пътен участък – 80-100
км/ч. С оглед елементарната логика се налага единствено
възможният извод, че в момента, в който подсъдимият е изпреварил автомобила на
св. А., подбраната скорост на движение на автомобила му е била по-висока от 80-100 км./ч. Също толкова
логично е и заявеното от св. А., че като приближил ТИР-а подсъдимият е намалил
тази скорост, тъй като тежокотоварният автомобил се е придвижвал с по-ниска
скорост.
Тези показания се
подкрепят и от заключението на експертите (всички) с уточнението, че повторната
експертиза приема за възможен диапазон на избраната от подсъдимия скорост на
движение (в момента на удара) с по-високи граници от приетите в заключението на
тройната КМАТЕ.
Тук следва да се
отвори скоба, че съдът не отдава различието в заключенията за скоростта на
съществени и противоположни по значение изводи на експертите. Всички те са
категорични, че в конкретния казус няма обективни находки, позволяващи
техническото изчисление на скоростта с абсолютна точност, и че при отговора на
въпроса са отчели други показатели – показанията, чийто субективен характер са
съобразили, данните за деформациите по автомобилите, изминатото от последните
след удара разстояние. Съдът намира за обосновано и мотивирано заключението на
повторната разширена експертиза, защото то е изготвено след като е огледан и
другият автомобил, участвал в произшествието, след като са съобразени дадените
от всички свидетели показания и в хода на съдебното следствие, тоест след като
вещите лица са разполагали с по-пълна информация. Отделно от това, те са
ползвали и данни от обективно естество, които не са били съобразени в другото
заключение, а са от значение за изчислението на скоростта. ТакИ. представляват
тези за изминатите от автомобилите разстояния след удара.
Въпреки тези свои
съждения съдът прие, че скоростта на придвижване на подсъдимия е била не повече
от 80 км/ч.
За това разрешение съобрази, че е
ограничен от въведените в същата насока твърдения в обвинителния акт. Несъмнено,
скоростта на придвижване, подбрана от подсъдимия при управление на автомобила,
е съществено фактическо обстоятелство, при това в конкретния случай се отнася и
до обективен елемент от състава на престъплението, защото едно от вменените
нарушения е за несъобразена скорост. В обстоятелствената част на обвинителния
акт е посочена скорост от 70-80
км/ч. и подсъдимият е обвинен за движение с
несъобразена, а не с неразрешена скорост. Затова съдът е обвързан в тези
фактически и правни рамки на обвинението. При липсата на съответно изменение на
обвинението по реда на чл. 287 НПК, направено от прокурора в хода на съдебното
следствие, е абсолютно недопустимо съдът да вмени на подсъдимия по своя инициатИ.
осъществяването на фактическо обстоятелство, внасящо съществено изменение в
обстоятелствената част на обвинението.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля А. и по отношение на обстоятелствата, свързани
с предприетото от подсъдимия изпреварване на ТИР-а, както и за движението на
последния по пътното платно. По убеждението на съдебния състав свидетелят А. е
искрен и за този факт, а и разказът му кореспондира напълно с експертните
изводи на всички назначени по делото експертизи. Затова и въз основа на
посочените доказателства СГС прие, че тежкотоварният автомобил се е придвижвал
в средата на своята пътна лента и не е променял траекторията на своето движение
по описания от подсъдимия и свидетеля А. начин. Свидетелят А. е категоричен, че
ТИР-ът се е придвижвал в средата на лентата като не се е отклонявал в никаква
посока, в това число не е излизал извън пътя, насочвайки се към банкета,
респективно не се е връщал обратно на пътното платно, когато подсъдимият е
предприел изпреварване. Свидетелят А. описва много ясно и подробно
осъществените от подсъдимия действия и съдът напълно се доверява на неговите
сведения. Свидетелят е категоричен, че автомобилът на подсъдимия е бил навлязъл
изцяло в насрещната лента за движение, когато е приел изпреварването, а също и
че когато е стигнал до средата на ТИР-а, е направил опит да се върне обратно в
собствената си лента заради появилото се в този момент превозно средство,
управлявано от Б. Д., но не успял и настъпил удар. Така описаното съответства
отлично на обективно установеното, че между предните леви части на ударилите се
автомобили е имало застъпване от порядъка на около 80 см., поради което и ударът
не е бил централно челен, а кос, ексцентричен и за двете превозни средства. Същото
е обяснимо с предприетите действия от подсъдимия да се върне в своята лента и в
опита на Б. Д. да придвижи автомобила плътно до десния банкет. Поради
недостатъчното разстояние между двете превозни средства и поради недостатъчното
време за реакция тези действия на водачите (извършени всъщност инстинктивно и
непосредствено преди удара) не са се оказали ефективни и годни да предотвратят
настъпването на сблъсъка.
Доводът на
защитника, че съдът следва да приеме за установено, че ударът е настъпил по
средата на пътното платно, върху разделителната линия, базирайки се на
съобщеното от свидетеля А., не бе споделен от съдебния състав. Преценката на
свидетеля за същото обстоятелство е на първо място субективна. Съдът не поставя
под съмнение добросъвестността и обективността на свидетеля, включително и по
отношение на това му сведение, но отчита, че същото е субективно обусловено.
Свидетелят се е придвижвал на известно разстояние, а видимостта му е била
ограничена заради липсата на осветление. Затова и неговите впечатления за
точното място на удара не могат да бъдат приети безкритично. По-важното е, че
посредством заключенията на съответните експертизи се установява категорично
мястото на удара; то не е върху разделителната линия, а в насрещната за
подсъдимия лента за движение, така както твърдят и св. П. и св. С.. Вещите лица
са извели заключението за точното местоположение на удара изцяло върху обективни
данни и съдът напълно им се доверява. И двете заключения са категорични по този
въпрос. От разясненията на специалистите, изготвили назначената от съда
експертиза, направени при изслушване и защита на заключението им в хода на
съдебното следствие, се разкрИ., че те са ползвали отразените в огледния
протокол, скицата и снимките към него данни за изтекла течност от автомобила на
подсъдимия, наличието на наситено петно с разлята течност, дребни стъкла,
пластмаси и части от автомобилите. Заключението им е убедително и ясно
аргументирано. Вещите лица са използвали утвърдени в експертната практика
научни методи за отговора на въпросите за мястото на удара и за механизма на
настъпването му от техническа гледна точка.
Позовавайки се
именно на заключението, съдът намира, че обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетеля А. в частта им, в която поддържат, че първо настъпил
удар между автомобила, управляван от подсъдимия и движещият се в същата пътна
лента ТИР, в резултат на който лекият автомобил ”БМВ” бил изблъскан в
насрещната лента, не са правдиви. Съдебният състав заключава, че в обсъжданата
част обясненията са израз единствено на защитната позиция на подсъдимия, а не
представляват достоверно възпроизвеждане на действително случилия се факт, а показанията
на свидетеля А. са насочени да обслужат тази защитна позиция, но не отразяват
достоверно обективно случилото се. Съдът отчита обективния характер на
експертното заключение, което позволява надеждна проверка на твърденията на
подсъдимия и показанията на св. А., и намира, че експертните изводи имат
преимуществено решаваща тежест. Техният източник е безпристрастен и е базирал
обобщенията си след проверка на обективно установени по делото данни, чиято
стабилност се предпоставя от това, че разкрИ.нето им не се дължи на
възпроизвеждане на субективни възприятия и/или на също такава интерпретация на
фактите, а на удостоверяването им по сигурен начин. ТакИ. именно са данните за
местоположението на автомобилите след удара, за деформациите по автомобилите,
за размерите на пътното платно, за оставената следа от течност, за локацията на
падналите отломки. Всички те са закрепени в огледния протокол, в скицата и в
изготвените фотоалбуми. Те са обективен източник на релевантна за предмета на доказване
информация и съдът приема, че значението им е с голяма тежест. Именно в
контекста на установеното на тази база, обяснението на подсъдимия и показанията
на свидетеля А. се определиха като неистинни; те са оборени по сигурен начин и
затова съдът ги отхвърли в тази им част.
Заключението на
повторната разширена експертиза установява категорично, че ударът в задната
дясна част на лекия автомобил БМВ, получен при съприкосновение между него и
тежкотоварния автомобил, е бил втори подред. Съдът е убеден в обосноваността на
този експертен извод, защото той е изведен аргументирано и на базата на
специалните знания на експертите за физическите закони за динамиката на телата
и тяхната траектория на движение след определено стълкновение. В съдебно заседание
вещите лица разясняват професионално, че първоначалната насоченост на
движението на лекия автомобил БМВ, очаквана след настъпването на удара, е била
променена. Като причина за тази промяна те изтъкват именно настъпилия в задната
дясна част удар, обусловил изменението в закономерната от техническа гледна
точка очаквана траектория на движението. По убеждението на съдебния състав
заключението им е логично - следите от
удара са изразени отчетливо ясно в задната дясна част на превозното
средство, в която именно е настъпил ударът. Този обективен факт съответства в
най-пълна степен на експертното заключение, че тъкмо тази част на автомобила е
била първата му и най-външна контактна точка след преминаването на
разделителната линия (при последвалото в резултат на удара сложно комплексно
ротационно движение, осъществено в хоризонталната равнина) и затова именно в
нея е настъпил вторият удар. Той пък закономерно е обусловил промяна в посоката
на движението на лекия автомобил „БМВ”, така щото същият окончателно е спрял по
начина, фиксиран в снимковия материал (с дясна насоченост), а не както би
следвало да е, ако не бе настъпил втори удар.
Освен това – в
случая няма следи от странично стълкновение (между лекия автомобил БМВ и
ТИР-ът) по цялото протежение на автомобила, каквото би следвало да е
осъществено в случай, че превозните средства са се ударили успоредно движещи
се. Това категорично означава, че тежкотоварният автомобил е ударил само задната
дясна част на лекия автомобил „БМВ”. При положение, че този удар е бил първи
автомобилът на подсъдимия обаче не би могъл да се озове в насрещната лента с
предната си част и би бил невъзможен удар с лявата му част с превозното
средство, управлявано от Б. Д.. Законите за движение на телата, разяснени от
вещите лица, изготвили тройната КМАТЕ, биха обусловили в подобна хипотеза
завъртането на автомобила в посока по часовниковата стрелка, тоест предната му
дясна част би следвало да се насочи надясно (към ТИР-а), а задната лява част да
се озове първа в резултат на процеса на въртеливото движение (като най-външна)
в насрещната лента, пресичайки разделителната линия. Това съображение също
подкрепя убедително извода, че ударът с ТИР-а е бил втори поред, настъпил след
този между лекия автомобил БМВ и лекия автомобил О.К..
Следва да се
отбележи, че разликите в заключенията на основната тройната КМАТЕ и повторната разширена
КМАТЕ се съзират основно по въпроса за последователността на двата удара.
Вещите лица от първата експертиза заявяват, че не са в състояние да се
ангажират с отговора му, при все че според съда са разполагали с нужните данни,
а и от изслушването им в съдебно заседание, пак по мнението на съда,
заключението е изводимо по чисто логичен път. Иначе, останалите експертни
изводи не разкрИ.т същински противоречия, подлежащи на обсъждане. Същото
становище се извежда и за допълнителната тройна КМАТЕ (изготвена в
предсъдебната фаза, изслушана и приета от съда). Видно от него, вещите лица са
изследвали основно въпроса дали е настъпил удар в задната част на лекия автомобил
„О.К.”, нанесен с предната на лекия автомобил „О. К.”. Заключението им е ограничено
до този отговор, като от мотИ.ционната част става ясно, че те са боравили със
снимките, онагледяващи само задната част на първия автомобил, на който обаче не
са извършили оглед. За отговора на задачите на назначената от съда експертиза
вещите лица са направили оглед на лекия автомобил „О.К.”, тоест работили са с
пълни, а не фрагментарни данни, в резултат на което са приели, че е имало удар
между двата Опела, като същият действително не е бил в задната част на „О. К.” (а в неговата странична дясна
предна част), и най-вероятно е настъпил в процеса на окончателното установяване
на автомобилите извън пътното платно. В този смисъл не може да се приеме, че
има противоречие в експертните резултати. При това за правилното решаване на
делото поначало е от значение дали ударът между двата Опела е бил предотвратим
за св. С., което е несъмнено изяснено, и на следващо място – дали той е
допринесъл за настъпване на травматични увреждания по пострадалите, което също
е безпротиворечиво установено.
В обобщение, съдът
приема за несъмнено и категорично установено, че ударът с тежкотоварния
автомобил е настъпил след този между двата леки автомобила, управлявани,
съответно, от подсъдимия и от Б. Д.. Това изключва по сигурен и еднозначен
начин поддържаната от подсъдимия и св. А. версия за изтласкването на автомобила
му в насрещната лента.
Съобразявайки
изложеното дотук съдът намира, че единственото възможно и разумно обяснение за
причината и настъпването на ПТП се съзира в механизма, за който съобщават
свидетелите П., А. и С., който всъщност е приет и от вещите лица като
единствено възможният от техническа гледна точка.
Посредством морфологичните
експертизи се изключват каквито и да било съмнения, че автомобилът на свидетеля
А. е бил сред участващите в произшествието. Подобни опасения впрочем не се
очертават от нито едно от събраните и проверени от съда доказателства; само
защото този въпрос е бил изследван в предсъдебната фаза, съдът намира за
необходимо да маркира становището си по него.
Установената
фактическа обстановка мотивира съдът да възприеме следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
С деянието си подсъдимият
П. е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл.
І, б. „б”, пр. І, вр. ал. 1, б. ”в”, вр. чл. 342, ал. 1, предл. ІІІ НК, като от обективна
страна при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение,
визирани в чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДП и е причинил смъртта на едно лице (Б. С. Д.)
и средна телесна повреда на едно лице (С.П.П.), извършвайки деянието в пияно
състояние.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, изразяващо
се в това, че по време на привеждане и поддържане в движение на превозното
средство чрез въздействие върху механизмите за управлението му, е извършил нарушение
на правилата за движение. Подсъдимият е нарушил горецитираното правило за
движение по пътищата, като не е съобразил поведението си с правилото на чл. 42,
ал. 2, т. 2 ЗДП и при предприетото от него изпреварване е навлязъл в пътната
лента, предназначена за насрещното движение, създавайки пречка за движещо се по
нея превозно средство. Като не е изпълнил това свое задължение и не е проявил
нужното внимание, дължимо на още по-голямо основание с оглед конкретната пътна
обстановка – видимостта при изпреварването е била ограничена освен заради
неосветеността на пътния участък и заради това, че изпреварваното превозно
средство е било широкогабаритно и високо, което обстоятелство поначало е
налагало особена предпазливост при извършването на маневрата, - подсъдимият сам
се е поставил в невъзможност да реагира. В резултат не е могъл да реализира
безконфликтното разминаване с насрещно движещото се превозно средство, нито пък
е могъл да спре, за да предотврати удара. Ударът не би настъпил в случай, че
подсъдимият не бе навлязъл в лентата за насрещно движение при положение, че по
нея се е движело друго превозно средство, за чието безпрепятствено придвижване
той се е явил пречка. Водачът на другото превозно средство обективно не е
разполагал с възможност да предотврати настъпването на сблъсъка между двете
превозни средства, а оттук – неговото управление по време на движението не
представлява никакъв съпричиняващ фактор.
В пряка и непосредствена причинноследствена връзка с
удара на Б. Д. са били причинени увреждания, несъвместими с живота, довели и до
смъртта му няколко дни след произшествието, а на С.П. е причинено увреждане,
чиято медикобилогична характеристика, го дефинира като средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 2, предл. ІІІ, алт. І НК. Счупването на челюст
изпълва самостоятелно средната телесна повреда, като не се изисква, същото да е
довело до затрудняване на дъвченето и говореното (такова изискване е въведено
само за избИ.не на зъби), а още по-малко се преценява дали е трайно или не. Логиката
на това законодателно разрешение е ясна – заради естеството си счупването на
челюст неминуемо обуславя затруднение както на дъвченето, така и на говореното,
поради което и не е съзряна необходимост от включването на подобен признак като
елемент от обективната страна. В този смисъл за квалификацията са без значение
възведените от обвинението факти, иначе приети за установени от съда, че
дъвченето и говореното на пострадалата П. са били затруднени за срок от над
трийсет дни. Доколкото посочените обстоятелства не са елемент от състава на
деянието, съдът е счел за ненужно да се произнася с изричен оправдателен
диспозитив за тях.
Подсъдимият е извършил деянието в пияно състояние.
Съгласно трайно установената и безпротиворечИ. съдебна практика, такова е
налице, когато алкохолната концентрация в кръвта на дееца е над 0,5 промила. В
случая тя е 1,7 промила, което очертава наличието на квалифициращото
обстоятелство. Поначало законът не поставя като условие наличието на причинна
връзка между пияното състояние и настъпването на произшествието, поради което е
безпредметно (а в принципен план – и невъзможно) обсъждането на евентуална
такава. Затова, въпреки че прие за установено соченото обстоятелство, съдът
намери, че следва да оправдае подсъдимия по възведената с акта на обвинението
квалификация за нарушаване на правилото за движение, визирано в чл. 5, ал. 2,
т. 3 ЗДП. Факт е, че подсъдимият е нарушил забраната да управлява превозното средство под
въздействие на алкохол, но погазването на това правило за движение не се намира
в причинноследствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Това е така
по условие, защото неизпълнението на задължението е по естеството си формално,
а не резултатно; само по себе си, без да нарушаването на друго правило за
движение по пътищата, намерило конкретен израз в управлението на автомобила, то
обективно няма как да постави началото на причинноследствен процес, резултиращ
в пътнотранспортно произшествие. Поради въздействието на алкохола върху
човешкия организъм и обусловената от него дефинитивна опасност за (критично) занижаване
на самоконтрола и координацията, за извеждане на погрешни и неадекватни
преценки на действителната обстановка, законодателят е прогласил за нарушение,
респективно – за престъпление, управлението на МПС след употреба на алкохол.
Ако деецът обаче е извършил единствено това нарушение на правилата за движение,
то той никога не би могъл да бъде отговорен за реализирано пътнотранспортно
произшествие, след като не е допуснал нарушение при извършеното управление на
превозното средство, поставено в причинна връзка с вредоносния резултат. Следователно
дефинитивно се изключва възможността нарушаването на задължението, закрепено в
чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДП да обуслови в каквато и да е степен настъпването на
резултата. За съставомерността на деянието са релевантни действията по
управление на автомобила, довели до настъпването на самото произшествие. Що се
отнася до нарушаването на коментираното правило, законодателят го е третирал на
плоскостта на квалифицирания състав на по-тежко наказуемото деяние.
Съдът намери, че подбраната от подсъдимия скорост на
движение по време на управлението на автомобила също не се намира в
причинноследствена връзка с настъпилия резултат. Единствената причина за
реализирането на произшествието е навлизането на превозното средство,
управлявано от подсъдимия в насрещната пътна лента. Ударът е настъпил само
заради това неправомерно поведение на водача. В този смисъл въпросът за
подбраната скорост не стои на обсъждане. Нарушаването на специалното правило на
нормата на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДП изключва в този случай нарушаването на
общото правило за движение със съобразена скорост. Анализирането на подобен
въпрос би се явили смислено и със значение само при положение, че при
осъщественото движение в насрещната пътна лента ударът е бил предотвратим за
подсъдимия. Процесната хипотеза не разкрИ. такИ. данни и затова не може да се
приеме, че скоростта е релевантен фактор за настъпилия резултат. Ето защо съдът
призна за невинен и оправда подсъдимия за нарушаването на правилото за движение
на чл. 20, ал. 2 ЗДП.
По сходни съображения съдът намери подсъдимия за
невинен и го оправда за нарушаването на правилото на т. 1 на чл. 42, ал. 2 ЗДП.
Неподсигуряването на достатъчно странична дистанция при осъщественото
изпреварване също не се намира в причинна връзка с резултата, защото ударът по
никакъв начин не е бил обусловен от дистанцията между ТИР-а и БМВ по време на
изпреварването. Това правило поначало регулира поведението на водачите при
извършването на тази маневра на плоскостта на дължимото безконфликтно странично
подминаване на изпреварваното (попътнодвижещо се) превозно средство. То би било
нарушено, ако при предприетото изпреварване подсъдимият, поради липсата на
достатъчно странична дистанция, бе предизвикал удар между своя автомобил и
тежкотоварния. Според установените факти такъв очевидно не е настъпил по време
на предприетото изпреварване; в случай, че в насрещната лента нямаше превозно
средство, подсъдимият би изпреварил безпроблемно ТИР-а. Изяснената по делото
фактическа картина изобщо не позволява извод, че ударът в насрещната лента е
настъпил заради нарушаване на това правило за движение.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. I НК, като
подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Водачът е бил длъжен да спази обсъденото горе правило
за движение. Като е нарушил умишлено същото той не само се е поставил в
ситуация да не може да реагира на каквато и да е опасност (в най-общия смисъл
на думата), но и активно е създал предпоставки за реализирането на такава.
Подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди, че с предприетото неправилно
изпреварване – при наличие на движещ се в насрещното платно за движение
автомобил - може да предизвика пътнотранспортно произшествие, в резултат на
което да причини смърт и увреждания на намиращите се в него лица.
В заключение, съдът намери, че с поведението си
подсъдимият е осъществил състава на престъплението съобразно възприетата с
присъдата правна квалификация, която е напълно идентична словесно с
повдигнатата с обвинителния акт, и от обективна, и от субективна страна, но
чийто цифров израз е приведен в съответствие с коректната правна квалификация
на ал. 4 на чл. 343 НК. Именно цитираният текст визира вредоносен резултат,
изразяващ се в причиняването на смърт на едно (или повече) лице(а) и телесна
повреда на едно (или повече) лице(а). Посоченият в обвинителния акт на
прокурора текст на разпоредбата на ал. 3 на чл. 343 НК урежда друга хипотеза –
причиняването на еднороден вредоносен резултат на повече от едно лице, тоест
или само телесни повреди на няколко човека, или само смърт на няколко човека. В
настоящия казус са причинени разнородни вредоносни резултати (смърт и телесна
повреда) на по едно лице и затова деянието има адекватен цифров израз на
квалификацията на ал. 4 на чл. 343 НК, а не на ал. 3 от същата норма. Този
подход обуслови и постановяването на оправдателен диспозитив касателно
квалификацията по третото предложение на алинея трета на чл. 343, ал. 3 НК.
Съдът прие, че няма пречка да процедира служебно и да
възприеме с присъдата правилната квалификация, защото в случая се касае за
същото наказуемо престъпление и то без каквато и да е промяна в
обстоятелствата. Поначало в такава хипотеза е принципно недопустимо изменение
на обвинението, тъй като не са налице основания за това. Пропускът на прокурора
да подведе словесната правна квалификация (иначе правилно подбрана като
съответна на фактите) към съответния й цифров израз в случая не препятства по
какъвто и да е начин правото на защита на подсъдимия; предвиденото наказание е
същото, а словесните фактически и юридически предели на повдигнатото обвинение
и тези, при които е реализирана наказателната отговорност на А.П. остават
непроменени.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението, в чието
извършване съдът намери подсъдимия П. за виновен, се предвижда наказание
„лишаване от свобода” от три до десет години, а също и лишаване от права по чл.
37, ал. 1, т. 7 НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът прие като смекчаващи обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството, че няма данни той да има
други криминални проявления, и че за него са дадени добри характеристични сведения,
както и искрено изразеното съжаление. Частичният принос на подсъдимия,
способствал разкрИ.нето на обективната истина по делото чрез дадените от него
обяснения, в степен, чието значение не бИ. да се надценява, също бе отчетено
като обстоятелство в групата на смекчаващите такИ..
Като отегчаващо
обстоятелство съдът възприе извършването на престъплението при наличието на две
по-тежко квалифициращи го обстоятелства, а също и това, че нарушеното правило
за движение е било особено флагрантно. От водача се е изисквала проява на
елементарно внимание в конкретната пътна обстановка. В практически план
неговото поведение е създало опасност и за живота и здравето на лицата,
намиращи се в автомобила, следващ този на починалия Б. Д.. Тези характеристики
на деянието обективно определят по-голямата му тежест. В същата посока, а и
като данни от значение за обществената опасност на личността на извършителя,
съдът възприе обстоятелството, че подсъдимият е бил санкциониран многократно за
нарушение на правилата за движение, включително и за причиняване на други ПТП
поради несъобразена скорост, и за шофиране с превишена скорост, и за шофиране
след употреба на алкохол и за неправилно изпреварване.
С оглед изброените смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства съдът бе мотивиран да приеме, че наказанието следва
да се определи при условията на чл. 54 НК, защото не са налице основания за
прилагането на чл. 55 НК. Съгласно оценката на решаващия състав, на изброените
смекчаващи обстоятелства не може да бъде придадено значение нито на
многобройни, нито на изключителни такИ., определящи и най-ниското наказание
като несъразмерно тежко.
При лек превес на
смекчаващите обстоятелства, съдът намери за справедливо да отмери наказанието в
размер под средния, в близък до минималния, предвиден в закона, поради което
отсъди изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” в размер на три
години и шест месеца. При определяне на конкретния размер съдът съобрази и
данните за семейното положение на подсъдимия – баща на три малолетни деца, а
също и това, че макар с тежък вредоносен резултат престъплението е извършено
непредпазливо. Въпреки последното, намери, че целите на специалната превенция
не биха били постигнати при определянето на по-леко по вид или по размер
наказание. Вярно е, че за личността на подсъдимия не са събрани данни, разкрИ.щи
формирана у него престъпна нагласа към умишлено извършване на противозаконни
посегателства. Същевременно обаче при него определено се наблюдава трайна
тенденция да нарушава правилата за движение по пътищата. Съдът не може да
пренебрегне извършените от А. П. до този момент административни нарушения на
правилата за движение по пътищата. Те обосновават извод, че той не е
дисциплиниран водач на моторно превозно средство, а също и че прилагането на
административни санкции не е довело до поправянето му. Не е без значение, че П.
е бил санкциониран двукратно за причиняване на леки ПТП. Сам по себе си този
факт е следвало да мотивира дееца да проявява особена стриктност при
управлението на превозно средство. Очевидно предишните му виновни проявления не
са резултирали в увреждане на нечие здраве и отнемане на човешки живот, но
подсъдимият не е бил респектиран от факта на причинените произшествия, не си е
взел поука и от понесените санкции, и като крайна последица трайният му подход
да шофира в нарушение на правилата за движението е ескалирал в настоящата
престъпна проява, завършила фатално за един млад, ненавременно прекъснат,
човешки живот. Шофирането след употреба на алкохол също не е първо по рода си
за подсъдимия. Не може да не се отчете, че подсъдимият е бил изправян пред съда
за шофиране след употреба на алкохол с алкохолна концентрация над 1,2 промила,
тоест за извършено престъпление по чл. 343 б НК. Освобождаването му от
наказателна отговорност с понасяне на административна санкция (глоба от 500
лева) не се е оказал ефективен и възпиращ го да нарушава правилото на чл. 5,
ал. 2, т. 3 ЗДП фактор, защото и след този случай (решението на СРС, НО по НАХД
№ 2387/00 е влязло в сила на 31.10.2000г.) подсъдимият е бил наказан по
административен ред за шофиране след употреба на алкохол. Тези обстоятелства
мотивираха съдебния състав да приеме, че спрямо подсъдимия следва да бъде
осъществена адекватна мярка на държавна принуда, която да постигне успешно
легитимните цели на наказателната репресия в личен план за дееца. Затова и
независимо от принципното си становище, че санкцията „лишаване от свобода” е
своебразна крайна мярка, налагаща особено внимателен подход при решаване на
въпроса за налагането и изпълнението й по отношение на лице, което не е
осъждано, и то за непредпазливо извършено престъпление, съдът прие, че в
конкретния случай друго по вид наказание не би изпълнило функцията си.
Във връзка с последното бяха отчетени и целите
на генералната превенция, които, с оглед зачестилите масово случаи на
пътнотранспортни произшествия с фатален край за човешкия живот, не биха били
постигнати, според убеждението на този съдебен състав, при определяне на
по-леко наказание.
Липсата на една от формалните
предпоставки, визирани в чл. 66, ал. 1 НК определя като безпредметно
обсъждането на института на условното осъждане. Той не може да бъде приложен в
случая, тъй като наложеното с настоящата присъда наказание надвишава три
години.
При определяне на
режима на изтърпяване на наказанието съдът съобрази, че престъплението е
непредпазливо, и че подсъдимият е неосъждан, респективно не е търпял наказание
„лишаване от свобода” до момента. С оглед предвиденото в Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) тези две обстоятелства
обуславят въдворяването на А.П. за изтърпяване на наказанието в затворническо
общежитие от открит тип (чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС), при общ режим (чл. 61, т. 3 ЗИНЗС).
Съобразно
разпоредбата на чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът наложи на
подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС”. При определяне на размера му, зачитайки и правилото на чл. 49, ал. 2 НК,
съдът намери за справедливо разрешение да отсъди срок от пет години, през които
подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС. Решаващият аргумент за определяне
на този размер бе базиран на обстоятелство, че подсъдимият не е стриктен водач
на моторно превозно средство и е нужно оказването на по–интензивно въздействие чрез
размера на това наказание върху личността на подсъдимия в качеството му на
водач на МПС. То би довело до целения ефект за вбъдеще подсъдимият да се
изявява като спазващ правилата за движение водач на МПС без да рискува здравето
и живота на другите участници в движението.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 НПК, подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 3214,28 лева (три хиляди двеста и четиринайсет лева и двайсет и осем
стотинки), представляващи възнаграждения за експертите, а на основание чл. 190,
ал. 2 НПК вр. чл. 11 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК – да заплати и 5 лева, представляващи държавна такса за служебното
издаване на изпълнителен лист.
Частните обвинители не са поискали заплащането на
направените от тях разноски, поради което, по аргумент за противното от разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият не бе осъден да ги заплати въпреки настоящия
изход на делото.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си
ПРЕДСЕДАТЕЛ: