№ 769
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330206306 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 568/27.05.2021 г. на
Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на
Д. ИЛ. СТ. с ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 1 от Наредба за
осигуряване на обществения ред /Наредбата/ е наложена глоба в размер на
500 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. К., жалбоподателят моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Община Пловдив чрез процесуалния си представител
моли да бъде потвърдено постановлението.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 29.04.2021 г. вследствие на подаден сигнал за шум до Началника на
Четвърто РУ – гр. Пловдив от св. Ив. Н. З.-******* ******** към ** РУ-
1
Пловдив, била извършена проверка в град Пловдив на ул. „К. А. *-**“ № *.
При извършването на последната около 15:10 часа, св. З. установил, че Д. ИЛ.
СТ. като отговорник на строителна бригада извършвал ремонтна дейност,
като вдигал шум в жилищната сграда на горепосочения адрес в
забранителния интервал между 14:00 часа и 16:00 часа.
За тези констатации св. З. съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № КТ 039680/29.04.2021 г. за
нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Актът бил съставен в присъствието на
свидетел очевидец и нарушителя. Последния подписал акта, като изрично
вписал, че няма възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от
ЗАНН, а въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. Ив. Н. З. – актосъставител,
който поддържа констатациите по съставения от него акт. В допълнение
свидетелят сочи, че два пъти е ходил на процесния адрес и на два пъти лично
е установил високо ниво на шум идващо от извършвани ремонтни дейности.
Заявява, че жалбоподателят се е представил, като отговорник на бригадата и
за това на него е бил съставен актът, тъй като той е посочил, че е отговарял за
бригадата. Заявява, че веднъж е предупредил нарушителят, като той обещал
да спазва правилата, но впоследствие отново ги бил нарушил, за което му бил
съставен и процесният акт. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
обективни, логични, последователни, кореспондиращи и с писмените
доказателства по делото, като същите са незаинтересован от крайният изхода
на делото доказателствен източник, поради което Съдът ги възприема като
достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите М. А. С. и С. Р. И. в частта,
в която св. С. сочи, че действително жалбоподателят е *********, който
наема бригади и работници, които ремонтират сгради, които след това се
отдават под наем, като такава дейност е била изпълнявана и на негов личен
обект, а именно на ул. "К. А. *-**" № *, а св. И. сочи, че той пък е реставратор
и се занимава именно с реставриране на стари сгради в гр. Пловдив.
Съдът не дава вяра обаче на показанията на горепосочените свидетели в
частта, в която сочат, че не е имало шум на процесната дата и място около
15:10 часа, както и че жалбоподателят е нямал нищо общо с ремонтните
дейности, тъй като настоящият състав ги възприема за недостоверни, за
2
насочени към постигане евентуалното отпадане на административната
отговорност на наказания, а не към правдиво възпроизвеждане на случилото
се в обективната действителност. Показанията на свидетелите С. и И. са в
противоречие с показанията на актосъставителя, който е незаинтересован от
крайният изхода на делото доказателствен източник, което не може да се
каже за тях, тъй като С. е близък със С., а И. е започвал реставраторска
дейност на обект на С.. Изложеното от тях е и в пълно противоречие със
собствените им показания дадени в друга част в хода на съдебното следствие.
Именно поради гореизложеното показанията на тези свидетели в тази им част
не се кредитират от настоящия състав, защото се явяват изолирани и
противоречиви, и не се подкрепят от нито едно друго доказателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал
поведението на Д. ИЛ. СТ. като нарушение на посочената разпоредба на чл. 4,
ал. 1 от Наредбата и правилно е ангажирал отговорността му като субект на
административнонаказателното постановление. С посочената разпоредба за
осигуряване на условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите и за
осигуряване на подгранични стойности на шум, както и за спазване
изискванията на ЗЗШОС в тихите зони и урбанизираните територии на
община Пловдив, се забранява вдигането на шум от домашни дейности и от
съседи в жилищните сгради от 14:00 ч. до 16:00 ч. и от 22:00 ч. до 08:00 ч., а
във вечери, предхождащи почивни дни от 23:00 до 10:00 ч.
Безспорно се установява, че на 29.04.2021 г. в гр. Пловдив на ул. "К. А. *-
**" № * около 15:10 часа се е вдигало шум от ремонтни дейности извън
позволеното за това време. Фактическият състав на нарушението изисква то
да е извършено в жилищна сграда, каквато е проверената от полицейските
служители. Още с пристигането си те чули шума от ремонтните дейности,
като установили и наличието на няколко човека, които удряли с чукове и
наливали бетон, както и жалбоподателят, който заявил, че е техен отговорник.
Установи се и че това е било извън рамките позволени от Наредбата. Така и
свидетелят С. и св. И. потвърждават, че на процесната дата и място са били
извършвани ремонтни дейности на притежавания от св. С. първи етаж на
адрес ул. "К. А. *-**" № *, като последният не отрича, че те са били
3
извършвани и в часовият диапазон между 14:00 и 16:00 часа. Затова съдът
намира, че щом полицейските служители са възприели още с идването си
ремонтните дейности, то вдигането на шум като част от обективната страна
на нарушението се установява. Не се изисква от нормативния акт определен
праг на този шум, така че да се измерва с технически средства. Това просто не
е част от фактическия състав на нарушението. Именно с извършването на
ремонтните дейности са били нарушени условията за спокойствие, труд и
отдих на гражданите. Следва да се посочи, че от страна на Д.С. не се
ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да внесат
съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени доказателства,
така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на това процесно
административно нарушение, като за тази цел не спомогнаха и разпитите на
ангажираните от жалбоподателя свидетели, чийто показания в конкретните
им части бяха дискредитирани по посочените по-горе съображения.
Относно авторството на нарушението съдът прие, че не се изисква субект
на административнонаказателна отговорност да е непременно собственикът
на определения имот. Забраната е обща и може да се наложи наказание на
всяко лице, което я нарушава. В конкретния случай лично Д.С. се е
представил на полицейските служители като отговорник на работниците
извършващи ремонт на сградата на ул. "К. А. *-**" № *, независимо че на
обекта е имало и други хора, освен това дори свидетелят С. потвърждава, че
жалбоподателят се е занимавал именно с това да бъде ********* на различни
бригади извършващи точно ремонтни дейности на сгради. Именно като
отговорник на ремонтната бригада той е следвало да се съобразява с
осигуряване на спокойствие на останалите живущи в сградата или пък да
посочи лицето, което е извършвало нарушението, на органите на реда, за да
може да бъде проведена административнонаказателна процедура срещу него.
В конкретния случай той е посочил себе си като това лице, затова и
законосъобразно е възприет за субект на нарушението. Затова като
неоснователно се прие възражението за липсата на установеност на
авторството на нарушението.
Що се отнася до санкционната норма, настоящия състав намира, че същата
е правилно определена. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Наредбата за опазване
на обществения ред на Община Пловдив предвижда за нарушения на
разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 9, и на чл. 7, ал. 5 на
4
физическите лица да се налага глоба в размер на 500 до 1000 лв. В настоящия
случай на жалбоподателя е наложена глоба в минимално предвидения от
Наредбата размер, поради което същият не следва да се ревизира.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите
по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице „маловажен случай" на административно
нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят
същността и целите на административнонаказателното производство, уредено
в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност,
при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с
НП е наложено административно наказание "глоба" за неизпълнение на
задължение по осигуряване на обществения ред. Поначало обществетната
опасност на този вид нарушения е определена от местния законодател като
висока, тъй като същите представляват неизпълнение с висока степен на риск
за останалите граждани. Не се изисква щета, която да настъпи от
нарушението. Целта е гарантирането на обществения ред и здравословната
почивка на гражданите, като в наредбата са чувствително засилени както
предвиденият контрол, така и отговорността при такива нарушения. Тъй като
конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Ето защо
липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния
характер на състава на отговорността няма отношение при преценката за
наличието или значителността, респективно липсата или незначителността,
на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на
легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. Затова и
съдът счете, че случаят не може да се определи като такъв с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Напротив нарушението е типично за същите от този вид.
При служебната проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването,
респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното
5
лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат
изискуемите от закона реквизити, издадени са от компетентни органи и в
законоустановените срокове.
С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 568/27.05.2021 г.
на Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което
на Д. ИЛ. СТ. с ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 1 от Наредба за
осигуряване на обществения ред /Наредбата/ е наложена глоба в размер на
500 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6