РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Карлово, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. П.
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело №
20215320100995 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на глава тринадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.37и, ал.8 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
СЪДЪТ е сезиран с жалба, подадена от М. Г. АТ. с ЕГН **********,
адрес: гр. К., ул. „Р.Б.“ ** против П. г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от
ЗСПЗЗ от К., назначена със заповед № ******** г. на К.О.К..
Жалбоподателят твърди, че съгласно договор за наем на недвижим
имот от 20.05.2015 година, О.К., действайки чрез К. отдала под наем на
жалбоподателя за временно и възмездно ползване пасища, представляващи
имот № **** в м. „Ч.“ гр. К., с площ 869.862 дка и имот № ******* в м. Б.В.,
в гр. К., с площ 149.325 дка. Земите били отдадени под наем с начин на
трайно ползване - пасище, мера. Договорът бил сключен за срок от 6
стопански години. С допълнително споразумение към договора от 27.07.2021
г. срокът на действие на договора бил определен от страните до 30.09.2021
година.
Жалбоподателят, като правоимащо лице в определения срок в
чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ - 10 март на всяка година, подал заявление до общината
по образец с 94-00- 1361/09.03.2021 г., за участва в разпределението на
пасищата.
С атакувания протокол на К., назначена от К. на общината,
определила необходимата площ за всеки кандидат, подал в срок заявление по
образец, по реда на ал. 4 и разпределяла имотите за всяко землище.
Жалбоподателя счита, че протоколът е незаконосъобразен, тъй като
са допуснати съществени процесуални нарушения, противоречи на
1
материалния закон и евентуално е частично нищожен, по следните
съображения:
І. С процесния протокол, на жалбоподателя не били предоставени
посочените по-горе земи, предмет на наемния договор, за новата стопанска
година 01.10.2021 - 30.09.2022, имайки предвид разписаното в чл.37и, ал.6 от
ЗСПЗЗ: При разпределението предимство имат кандидати, които до
датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с
изтекъл срок.
К. пренебрегнала факта, че жалбоподателят, като
наемател/ползвател на имотите, предмет на договора за наем има право на
предимство пред останалите. Това му било гарантирано от разпоредбата на
чл.37и, ал.6, пр.2 от ЗСПЗЗ. Не само че не се съобразила с това императивно
изискване на закона, но не обсъдила и не изложила мотивите си в тази насока.
Обществените отношения, свързани с придобиване, управление и
разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, били регулирани от
Закона за общинската собственост (ЗОС), а предвид спецификата на
процесните имоти - и от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ), който се явявал специален.
Според действащия законов ред в ЗСПЗЗ, без състезателна
процедура се разпределят общинските пасища само между правоимащи с
регистрирани животновъдни обекти в съответното или съседни землища,
респективно в състава на съответната община, след което на общо основание,
с или без регистрирани пасищни животни, лицата участват в търг.
В конкретния случай К. не спазила посочените материално-правни
разпоредби. В от оспорения протокол била посочена само площта на имотите,
които се разпределят на всеки участник, но не били посочени като
индивидуални имоти и самото им землище. Не била посочена общата площ,
определена за разпределение по реда на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, не било
посочено кои имоти обхваща, което било от съществено значение, тай като не
ставало ясно кои са свободните имоти, попаднали в настоящото
разпределение.
Неизвършването на гореописаните действия по приложение на
материалния закон довело и до липса на мотиви в оспорения
административен акт, от които да може да се изведе логиката на извършената
от органа преценка, на която се основава разпределението на имотите.
Съгласно нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4. пр. І-во от АПК всеки
административен акт следвало да съдържа мотиви, т. е. фактическите и
правни основания за неговото издаване, което изискване в случая очевидно не
било спазено. Мотивите представлявали обосновката на акта, фактическите
констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на
процедурата, както и формираните правни изводи за приложение на
определената правна норма. Липсата на мотиви била съществено процесуално
нарушение. Изискването мотивирането на административните актове като
условие за тяхната законосъобразност залегнало в общия
административнопроцесуален ред - чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК.
Неизлагането на мотиви съставлявало самостоятелно отменително основание
по чл. 146, т. 2 от АПК, като практиката на ВАС в тази насока била
константна (решение № 12379 от 19.11.2015 г. по адм. д. № 5761/2015 г. на
Върховния административен съд).
2
Посочените пороци били основание за отмяна на оспорения акт като
незаконосъобразен. Преписката следвало да се върне на административния
орган за ново произнасяне съгласно задължителни указания, дадени от съда с
крайния съдебен акт и при спазване на разпоредбите за законосъобразност на
акта и на изискването на чл.37и, аб.6, рл.2 от ЗСПЗЗ - ползвателят на имотите,
подлежащи на разпределение да с предимство пред останалите заявители.
ІІ. Жалбоподателят бил наемодател (ползвател) на имот № **** в м.
„Ч.“, гр. К., с площ 869.862 дка и имот № ******* в м. Б.В., в гр. К., с площ
149.325 дка, съгласно договор за наем, валиден до 30.09.2021 г. включително.
И въпреки действащия договор за наем, в чийто предмет били посочените
имоти, К. ги третирала като свободни и ги разпределяла, но на друго лице.
В ЗСПЗЗ се предвиждал съвсем различен правен ред за изследване
съответствието на вече сключени договори с изискванията на закона и
съответно - за прекратяването им. На общо основание, имайки предвид, че
отношенията в този договор, сключен между О.К. и жалбоподателя били
облигационни, то следвало да се държи сметка за начина на прекратяване,
съобразно разпоредите на ЗЗД.
От действията на К. ставало ясно, че в обема на имотите за
разпределение били включени и такива, които не са свободни, а са предмет на
действащ и валиден наемен договор, като меродавна била датата, на която К.
издавала своя протокол, обективиращ взетите решения.
К. издала оспорения акт (протокола) в частта, с която разпределяла
посочените пасища, които не са свободни, де факто прекратила действащия
договор за наем, подробно индивидуализиран по-горе. Законосъобразният
подход, в случай на съществуващо основание за изменение или прекратяване
на действащи договори, създаващи обвързващи страните облигационни
отношения, какъвто безспорно бил договора между жалбоподателя и О.К.,
бил да се прекрати същият на специалните основания по реда на ЗСПЗЗ или
на общите - по реда на ЗЗД, да се освободят от обвързващата договорна сила.
Едва тогава да бъдат разпределени като свободни, в който случай К. би
действала в съответствие с правомощията си и би разпределяла единствено
свободни имоти. Действията на К. - ответник след изчерпване на списъка със
свободните имоти, а именно - разпределение на имоти, ползвани от
животновъди, на които са им в повече от полагащите се според броя на
животните, били изцяло извън нейните правомощия, независимо дали
подобен подход цели справедливост.
В случая, К. не била правен субект и не била надлежно
оправомощено от законодателя, нито от законния представител на
наемодателя (К.), лице, годно да формира валидно воля и/или да упражни
държавната власт, относно прекратяването на договора. Щом липсвал
надлежно оправомощен субект налице била липса на същностен елемент на
акта и той бил нищожен (решение№ 377 от 13.01.2016 г. по адм. д. №
1318/2015 на Върховния административен съд). Липсата на компетентност за
издаване на конкретния административен акт в коментираната му част
значела, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това
държавата не го признава като правно значим.
Компетентността на всеки орган била определена в закон (решение
№ 701 от 21.01.2016 г. по адм. д. № 2399/2015 на Върховния административен
съд).
3
Следователно липсата на законоустановено правомощие на К.-
ответник да отнема площи по съществуващи правоотношения, не можела да
доведе до друг извод, освен за нищожност на постановения акт в тази му част,
която изисква прогласяването й, като следвало да се има предвид правилото,
че частичната нищожност не влече след себе си нищожност на целия акт.
В подкрепа на втората теза били решение № 160 от 23.12.2016 г. по
гр. д. ***58/2016 г. на Районен съд - Пирдоп, потвърдено с решение № 649 от
21.07.2017 г. по адм. д. ***87/2017 г., тричленен състав на Административен
съд - София област и решение № 20 от 17.02.2017 г. по гр. д. № 278/2016 г. на
Районен съд - Пирдоп, потвърдено с решение № 766 от 06.10.2017 г. по адм. д.
№ 506/2017 г., тричленен състав на Административен съд - София област.
От гореизложеното ставало ясно, че за жалбоподателя е налице
правен интерес от инициирането на настоящото производство.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
извършените действия или в частта относно разпределението на имот № ****
в м. „Ч.“, гр. К., с площ 869.862 дка и имот № ******* в м. Б.В., в гр. К., с
площ 149.325 дка и върне на ответната К., определена от К.О.К. със Заповед
№ ******** г. за ново разглеждане, като даде задължителни указания за
спазване на принципа на приоритетност при разпределяне на имотите -
чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ.
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ:
МОЛИ съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността изцяло на извършените действия или само в частта относно
разпределението на имот № **** в м. „Ч.“, гр. К., с площ 869.862 дка и имот
№ ******* в м. Б.В., в гр. К., с площ 149.325 дка, поради това, че към датата
на извършване на разпределянето им, те са третирани като свободни такива, а
всъщност са предмет на действащ наемен договор, което е равносилно на
прекратяване на договорните отношения от неправоспособен за това субект.
Ответникът по жалбата О.К. оспорва жалбата като неоснователна.
Ответникът по жалбата К., назначена със заповед № ******** г. на
К.О.К., оспорва жалбата.
Ответниците сочат, че съгласно чл.37и, ал.1 изр.първо от ЗСПЗЗ
пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се
отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или
ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни,
регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно
броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен
механизъм. Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между
правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното
землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански
животни, като за целта лицата подават заявление по образец до К. на
общината в срок до 10 март, към което прилагат документи, определени в
правилника за прилагането на закона. (чл.37и, ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ).
Кметът на общината назначавал К., която определяла необходимата
за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределяла имотите за всяко
землище. К. съставяла протокол за окончателното разпределение на имотите
при наличие на необходимите площи в срок до 1 май. (чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ).
Съгласно чл. 37и от ЗСПЗЗ, протоколът се обявявал в кметството и
се публикувал на интернет страницата на общината и може да се обжалва по
4
отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред
районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако
съдът разпореди друго.
От горецитираните правни норми ставало ясно, че процедурата по
чл. 37и от ЗСПЗЗ, доразвита в разпоредбите на чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ, е
специална. Касаело се до предоставяне под наем или аренда на пасища, мери
и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по чл.
37и, ал.1 от ЗСПЗЗ и процедурата се осъществявала в два етапа. През първия
етап К. по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ определяла необходимата за всеки кандидат
площ по реда на ал.4 от закона и извършвала разпределение на имотите за
всяко землище. Етапът завършвал с изготвяне на протокола на кмисията.
Съгласно чл. 37и, ал.8 от ЗСПЗЗ протоколът подлежал на съдебно обжалване
по отношение площта на разпределените имоти. Вторият етап касаел
сключване на договора за наем или аренда от К. на общината, съответно –
директора на ОДЗ, с правоимащите лица въз основа на протокола на К..
С решение № 2243/22.04.2015 г. на О.С.К. били определени
пасищата и мерите от общинския поземлен фонд на територията на О.К. за
индивидуално и общо ползване. За землището на град К. за индивидуално
ползване били определени имоти с обща площ 5090,173 дка.
С решение № 77/28.01.2016 г. на О.С.К., поради недостиг на пасища
за задоволяване на нуждите на животновъдите в гр. К., имот № ******,
местност „Б.В.“ с площ 54.269 дка бил заличен от приложението, в което
били посочени пасищата и мерите за общо ползване и бил определен за
индивидуално ползване и включен в приложение № 1 – пасища и мери за
индивидуално ползване към решение № 2243 от 22.04.2015 г. на О.С.К..
С решение № 152/25.02.2016 г. на Общински съвет – К., пасища и
мери с обща площ 131.82 дка в землището на гр. К. били заличени от
приложение № 2 – пасища и мери за общо ползване към решение №
2243/22.04.2015 г. на О.С.К. и били определени като пасища и мери за
индивидуално ползване.
С решение № 156/25.02.2016 г. на О.С.К. били определени ливадите
от общинския поземлен фонд на територията на О.К. за общо и индивидуално
ползване на собственици и ползватели на животновъдни обекти с пасищни
селскостопански животни регистрирани в интегрираната информационна
система, съобразно броя и вида на регистрираните животни.
С решение № 507/27.02.2017 г. на О.С.К., имот № ****** с площ
121.573 дка бил заличен от приложение № 2 – пасища и мери за общо
ползване към решение № 2243 от 22.04.2015 г. на О.С.К. и бил определен като
пасища и мери за индивидуално ползване.
С решение № 1347/28.02.2019 г. на О.С.К., имот № ******* с площ
418.338 дка бил заличен от приложение № 2 – пасища и мери за общо
ползване към решение № 2243 от 22.04.2015 г. на О.С.К. и бил определен като
пасище за индивидуално ползване.
С Решение № 105/27.02.2020 г. на Общински съвет К. към
приложение № 1 – пасища и мери за индивидуално ползване бил определен
имот с идентификатор № 37277.96.990 по КККР на гр. К. с площ 392.044 дка.
На следващо място, следвало да се има предвид, че през 2020 г.
заявленията от собственици на животновъдни обекти за ползване на пасища,
мери и ливади /ПМЛ/ от ОПФ за землище гр. К. били 7 бр., а именно:
5
1. Л. К. А. - 7.35 ЖЕ (животински единици);
2. ИВ. К. А. - 118.60 ЖЕ;
3. М. Г. АТ. -132.60 ЖЕ;
4. Б. ХР. АТ. - 7.2 ЖЕ;
5. Д. СТ. Д. - 64.90 ЖЕ;
6. М. Л. Н. - 7.50 ЖЕ;
7. „Е.Р.Д.“ ЕООД - 30.00 ЖЕ.
Общо ЖЕ: 368.15
С протокол от 27.04.2020 г. на К., назначена със заповед № РД-
179/25.03.2020 г. на К.О.К. били разпределени имоти, както следва:
1. Л. К. А. - 4 бр. имоти с обща площ 41.649 дка, до момента нямала
договори за наем от ОПФ за ПМЛ;
2. ИВ. К. А. - 4 бр. имоти с обща площ 37.865 дка, до момента имал
предишни договори за наем от ОПФ (от 2015, 2016 и 2019 г.) за ПМЛ в
размер на 995.593 дка;
3. М. Г. АТ. - 3 бр. имоти с обща площ 40.625 дка, до момента имал
предишни договори за наем от ОПФ (от 2015, 2016 и 2019 г.) за ПМЛ в
размер на 1262.230 дка;
4. Б. ХР. АТ. - 1 бр. имот с площ 41.134 дка, до момента имала
договори за наем от ОПФ (от 2019 г.) за ПМЛ в размер на 40.000 дка;
5. Д. СТ. Д. - 5 бр. имоти с обща площ 40.339 дка, до момента имала
договори за наем от ОПФ (от 2015, 2016 и 2019 г.) за ПМЛ в размер на
643.568 дка;
6. М. Л. Н. - 2 бр. имоти с обща площ 93.169 дка, до момента нямал
договори за наем от ОПФ за ПМЛ;
7. „Е.Р.Д.“ ЕООД - 2 бр. имоти с обща площ 397.213 дка, до момента
нямало договори за наем от ОПФ за ПМЛ.
Л.А., И.А., М.А., Б.А. и Д.Д. отказали да сключат договори за
разпределените по-горе имоти с мотив, че имотите били с лош тревен състав,
имали наличие на папратова, храстова и дървесна растителност. Договори
през 2020 г. сключили само М.Н. и „Е.Р.Д.“ ЕООД.
С решение ***09 от 25.02.2021 г. на Общински съвет К. отказаните
имоти били извадени от „Индивидуално ползване“ (ИП) и били прехвърлени
в „Общо ползване“ (ОП).
През 2021 г. заявленията от собственици на животновъдни обекти за
ползване на ПМЛ от ОПФ за землище гр. К. били 11 бр., както следва:
1. Л. К. А. - 7.35 ЖЕ;
2. ИВ. К. А. - 134.40 ЖЕ;
3. М. Г. АТ. - 159.40 ЖЕ;
4. Б. ХР. АТ. - 7.2 ЖЕ;
5. Д. СТ. Д. - 67.20 ЖЕ;
6. М. Л. Н. - 14.40 ЖЕ;
7. „Е.Р.Д.“ ЕООД - 45.00 ЖЕ;
8. П. ИВ. Ц. - 138.60 ЖЕ;
6
9. Д. С. Н. - 64.80 ЖЕ;
10. Н. Б. П. - 36.40 ЖЕ;
11. ЕТ „Н.Т.“ - 252.40 ЖЕ.
Общо ЖЕ: 927.15.
Тъй като към дата на разпределение на пасища и мери за землище
гр. К. за 2021 г. не всички договори за наем на пасища и мери за
индивидуално ползване били с изтекъл срок, свободните имоти пасища и
мери, подлежащи за разпределение за 2021 г., били с обща площ на 5070.43
дка.
В изпълнение на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, К. назначена със заповед №
******** г. на К.О.К. определила полагащата се площ в декари за всеки от
11-те животновъди, подал заявление в законоустановения срок. Общата площ
на пасищата и мерите, необходима за задоволяване нуждите на всички
собственици на животновъдни обекти в землището на гр. К. била 14 978.5 дка.
Видно било, че няма как да бъдат удовлетворени в максимална
степен собствениците на животновъдни обекти в землището на гр. К. поради
факта, че площта за разпределение била 3 пъти по-малко от необходимата.
При разпределението на пасищата и мерите за индивидуално ползване,
подлежащи на разпределение за 2021 г., били взети предвид от К. имотите –
пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които животновъдите
са получили от предходни разпределения.
Конкретно за жалбоподателя необходимата площ била определена
на 2391 дка.
При разпределението на пасищата и мерите за индивидуално
ползване подлежащи на разпределение за 2021 г. било взето предвид от К.,
имотите - пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които
животновъдите получили от предходни разпределения.
В конкретния случай жалбоподателят от предходни разпределения
получил 313.555 дка, а от разпределението, което било направено от К.,
назначена със заповед № ******** г. на К.О.К., съгласно протокола по чл.
37и, ал.6 от ЗСПЗЗ от 27.04.2021 г., жалбоподателят получил 860.388 дка.
Следвало да се има и предвид, че жалбоподателят през 2020 година
отказал да подпише договор за наем на разпределените пасища, което било
индикатор за това, че жалбоподателят си подбира определени имоти, които
иска, а не търси удовлетворяване на нуждите си от площ за пашуване на
притежаваните животни.
Видно било, че през 2021 г. в сравнение с предходната,
собствениците на животновъдни обекти, които подали заявления за
разпределение се увеличили и следвало пасища да бъдат предоставени и на
новите животновъди. Несправедливо било да се дадат всички имоти на
заварените собственици, а новите да не получат никаква площ за пашуване.
По отношение на описаният в жалбата договор № В-200/20.05.2015
г. между О.К. и жалбоподателя, той бил сключен за 6 стопански години след
разпределението извършено от през 2015 г. Срокът на договорът бил до
30.09.2020 г., тъй влязъл в сила от датата на подписването му -20.05.2015 г. и
първата стопанска година приключила на 30.09.2015 г., за което и
жалбоподателя е заплатил на О.К. редуциран наем само от 20.05.2015 г. до
30.09.2015 г., интервалът от време обхващащ първата стопанска година от
7
договора, бил именно стопанската 2014-2015 г.
Тъй като срокът на договора изтичал на 30.09.2020 г. и някои от
собствениците на животновъдни обекти в землището на гр. К., между който и
М.А., подал заявление за ползване на разпределените съгласно договор № В-
200/20.05.2015 г. за още една година до 30.09.2021 г.
Жалбоподателят имал право на предимство пред останалите
собственици на животновъдни обекти при разпределение на посочените
имоти - № ****, находящ се в местност „Ч.“, с площ 869.862 дка по КВС на
гр. К. и № *******, находящ се в местност „Б.В.“, с площ 149.325 дка по КВС
на гр. К., съгласно разпоредбата на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ „При
разпределението предимство имат кандидати, които до датата на
разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл
срок.“
Към датата на разпределението 27.04.2021 г. посочените имоти са
ползвани били на правно основание - договор за наем, а не ползвани по
договор с изтекъл срок, както изисквала правната норма, за да се обоснове
предимство при разпределението.
Имотите били разпределени от К. и договорите за тях следвало да се
сключат с начало стопанската 2021-2022 година, т.е. след изтичане срока на
договора, което по никакъв начин нямало да засегне договорните права на
жалбоподателя. Разпределянето на имотите от К. по никакъв начин не водело
до автоматичното прекратяване на договора между жалбоподателя и О.К..
Твърденията му в тази насока се явявали неоснователни и нелогични.
Неразпределението на имоти - № ****, находящ се в местност „Ч.“, с
площ 869,862 дка по КВС на гр. К. и № *******, находящ се в местност
„Б.В.“, с площ 149,325 дка по КВС на гр. К., предмет на договора от
20.05.2015 г., би означавало, че същите няма да бъдат ползвани в стопанската
2021-2022 година, което било нелогично и несправедливо, като се имал
предвид недостига на пасища, мери и ливади за задоволяване нуждите на
животновъдите в землището на гр. К..
От жалбата се виждало, че жалбоподателят превратно тълкува
правните норми на ЗСПЗЗ - веднъж казвал, че при разпределение на имотите,
същите следвало да му бъдат възложени с предимство, и веднъж, че К.,
назначена със заповед № ******** г. не следвало да ги разпределя.
Неоснователно било и твърдението, че в протокола от 27.04.2021г.
по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, са посочени само площта на разпределените имоти,
без посочване на индивидуални имоти. За всеки собственик на животновъден
обект разпределените имоти били посочени с номер, местност, площ,
категория и НТП.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да остави жалбата като
неоснователна.
Заинтересованите страни М. Л. Н. с ЕГН **********, адрес: гр. К.,
ул. „Ч.Т.“ № 2 и „Е.Р.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: гр. К., местност „Ш.“,
представлявано от управителя М. Л. Н., оспорват жалбата, а оспорения
протокол считат за правилен, за постановен от компетентен орган в рамките
на правомощията му, при спазване на установената от закона форма, на
процесуалните правила, на материалния закон и обоснован.
С протокола по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ били разпределени площи и
имоти на 11 собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни
8
селскостопански животни. Разпределението на площите и имотите касаело
новата стопанска година, която започва на 01.10.2021 г.
Неоснователно било твърдението в жалбата, че в обжалвания
протокол липсват мотиви, тъй като при разпределянето на имотите била
посочена само тяхната площ, като не били посочени индивидуални имоти и
землището, в което се намират.
При изготвяне на обжалвания протокол, който представлявал
индивидуален административен акт, били спазени изискванията на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, тъй като били посочени както фактическите, така и правните
основания за издаването му. К., въз основа на представените от всеки
заявител документи и справка на Министерство на земеделието и храните за
броя и вила на отглежданите животни и наети пасища, мери и ливади,
извършила преценка за полагащата се площ в декари за всеки един, които
площи изрично било посочено, че се намират в землището на гр. К., О.К.,
след което било извършено разпределение на конкретни имоти,
индивидуализирани с идентификатор, местност, категория на земята, начин
на трайно ползване и площ.
Неоснователно е и твърдението, че при разпределението на имотите
между заявителите К. нарушила разпоредбата на чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ.
Действително същата предвидила предимство на кандидатите, които до
датата на разпределението ползвали съответните имоти, но тази разпоредба
не била императивна. Тя не задължавала административния орган, при
наличие на други обстоятелства (повече кандидати, по-малко свободна площ,
различен брой животински единици и др.), да предостави за ползване същата
земя. В подкрепа на този довод била разпоредбата на чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ,
съгласно която протоколът по ал. 6 или по ал. 7 се обявява в кметството и се
публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по
отношение на площта на разпределените имоти в 14-лневен срок прел
районния съд, а не и по отношение на конкретните имоти, които са
разпределени за ползване.
Неоснователно е било и твърдението, че обжалвания протокол
представлява нищожен акт, тъй като със своето решение К., извършвайки
разпределението на имотите, прекратила съществуващия между
жалбоподателя и О.К. договор за наем за имот № **** в м. „Ч.“ гр. К., и имот
№ ******* в м. „Б.В.“ гр. К., валиден до 30.09.2021 г., както и че тези имоти
не били свободни към датата на разпределението, поради което не следвало
да участват в същото. Твърдяло се в жалбата, че доколкото К. няма тази
компетентност по закон - да прекратява договорите, издаденият от нея акт се
явявал нищожен. Този извод бил неправилен. К. правилно включила в
разпределението на имотите и посочените по-горе два имота, за които
договорът за наем бил със срок до 30.09.2021 г. Този срок бил съобразен с
края на предходната и с началото на новата стопанска година, която
започвала на 01.10. Към тази дата имотите били свободни и можели да бъдат
предмет на разпределението, тъй като протоколът имал действие от
01.10.2021 г. В случая не се касаело за действия по прекратяване на договор
за наем. С оглед горното, решението на К. било действителен
административен акт.
МОЛИ съда да постанови решение, с което остави без уважение
жалбата като неоснователна и остави в сила П. г., издаден на основание чл.
37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ от К., назначена със Заповед № ********* г. на К.О.К. -
9
като законосъобразен и обоснован.
Заинтересованите страни: Д. СТ. Д., адрес: гр. К., ул. „П.“ ***; Д. С.
Н., адрес: гр. К., ул. „Ч.Т.“ ***; П. ИВ. Ц., адрес: гр. К., ул. „И.Б.“ ***; Н. Б. П.
гр. К., адрес: ул. „Р.Р“ ***; Б. ХР. АТ., адрес: гр. К. ул. „Р.Б.“ **; ЕТ „Н.Т.“,
ЕИК ******** гр. К., адрес: ул. „Ю.“ ***; ИВ. К. А. гр. К., ул. „Ц.Ч.“ *** и Л.
К. А. гр. К., адрес: ул. „Ц.Ч.“ ***, не вземат становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност и след като съобрази доводите на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, с правен
интерес от обжалването и срещу подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност индивидуален административен акт, който е издаден от
компетентен орган – К., назначена със заповед № ********г. на К.О.К..
Съставът на К. е надлежно конституиран с оглед изискванията на чл. 37и, ал.
6 ЗСПЗЗ, вр. чл. 100, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно: състои се от трима редовни
членове, един от които – правоспособен юрист (Р.Б.) и двама резервни
членове. Представени са декларации от членовете на К. по смисъла на чл. 100,
ал. 1 ППЗСПЗЗ, че не са свързани лица по смисъла на Търговския закон с
участник в процедурата или с членове на неговите управителни или
контролни органи. Спазена е и предвидената в закона писмена форма – чл.
37и, ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 3 ППЗСПЗЗ.
По отношение на конституирания ответник – О.К., съдът намира, че
производството следва да се прекрати, тъй като същият не е надлежен
ответник по жалбата. С разпоредбата на чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ е предвидено
кметът на общината да назначи К., която определя необходимата за всеки
кандидат площ по реда на ал. 4 от същата разпоредба и да разпредели
имотите за всяко землище. Предвидено е К. да състави протокол за
окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите
площи в срок до 1 май. Именно протоколът на този административен орган
подлежи на обжалване пред съда по реда на ал. 8 от същата разпоредба.
Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият, органът,
издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В мотивите
по на тълкувателно решение № 1/21.01.2022 г. по т.д. ***/2019 г. на ОСС от I
и II колегия на ВАС, е прието, че административната правосубектност на
административния орган го отличава от тази на юридическото лице, в чиято
структура органът се намира. Прието е, че за да бъде страна-ответник в
процеса, административният орган трябва да е административно
правосубектен, което не е свързано с това дали има качество на юридическо
лице. Следва ясно да се разграничават функциите на юридическото лице от
тези на административните органи в структурата им, които по силата на
нормативен акт са носители на определени права и задължения и поради това
са процесуално легитимирани страни в съдебното производство по оспорване
на издадени от тях административни актове. В конкретния случай, К. по чл.
37и ал.6 от ЗСПЗЗ е орган в структурата на общината, на който ЗСПЗЗ е
носител на права и задължения – да разпредели площи във всяко землище по
реда на ал.4, съответно – да издаде административен акт. Поради изложеното,
неправилно О.К. е била конституирана като ответник по жалбата по реда на
чл. 154 от АПК, поради което производството по отношение на този ответник
следва да се прекрати.
10
По основателността:
Оспореният П. г. съдържа провеждането на процедура по чл. 37и
ЗСПЗЗ. Нормата на чл. 37и ЗСПЗЗ, доразвита в разпоредбите на чл. 98-100 от
ППЗСПЗЗ, регламентира специална процедура по предоставяне под наем или
аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд,
без търг или конкурс на правоимащите лица. Правоимащи лица по смисъла на
чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ са собственици или ползватели на животновъдни
обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната
информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните
животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Посочените лица не
трябва да имат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд
„Земеделие“, държавен поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи
по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ.
Предвидената в закона процедура се осъществява на два етапа. При
първия етап К. по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ определя необходимата за всеки
кандидат площ по реда на ал. 4 и извършва разпределение на имотите за
всяко землище, като за целта издава протокол. Съгласно чл. 37и, ал. 8 ЗСПЗЗ
протоколът може да се обжалва по отношение на площта на разпределените
имоти пред районния съд в 14-дневен срок. Вторият етап от процедурата
включва сключване на договор за наем или аренда от К. на общината,
съответно – директора на ОДЗ с правоимащите лица въз основа на протокола
на К..
Едно от съществените задължения на К. по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ е да
определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на чл. 37и, ал. 4
ЗСПЗЗ. Цитираната норма предвижда конкретни критерии, като определящ е
броят на притежаваните от кандидата животни. Пасищата, мерите и ливадите
се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни
обекти в съответното землище, съобразно вида и броя на регистрираните
пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или
ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка
за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или 30 дка за
1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. Разпоредбата
предвижда още, че на правоимащите лица, които отглеждат говеда с
предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни)
породи, се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа
до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до
десета категория.
С оспорения П. г., издаден на основание чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ от К.
назначена със заповед № ******** г. на К.О.К., е разпределено ползването на
общински пасища, мери и ливади за стопанската 2021/2022 г. в землището на
град К., О.К..
С оспорения протокол съпоставен с писмените доказателства – част
от административната преписка, на жалбоподателя М. Г. АТ. (т.6 от
протокола) е разпределено ползването на имоти с обща площ от 860.388 дка,
при полагаща се площ към І-VІІ категория 2391 дка, както следва: на ½ от ПИ
с идентификатор ********* по КККР на гр. К. с площ от 434.859 дка; ПИ с
идентификатор ********** по КККР на гр. К. с площ от 77.341 дка; ПИ с
идентификатор ******** по КККР на гр. К. с площ от 279.976 дка; ПИ с
идентификатор ******** по КККР на гр. К. с площ от 68.12 дка, или общо
860.388 дка. От предходни разпределения той е получил от ОПФ 313.555 дка.
11
Отглежданите от жалбоподателя животни (говеда) са определи като общо
159.40 животински единици (ЖЕ), за които полагаемата се площ е изчислена
на 2391 дка
Не се спори, че общата площ, необходима за задоволяване на
нуждите на всички 11 участника в процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, е в
размер на 14 978.50 дка.
Видно от приложения по делото списък на свободни имоти за
индивидуално ползване, с начин на трайно ползване пасище, мера в землище
гр. К., подлежащи на разпределение през 2021 г. (л.49), в същия са включени
38 поземлени имота, с обща площ 5 070.425 дка.
При това положение (и по делото не се спори по този факт),
установен е по категоричен начин недостиг на ПМЛ от ОПФ на О.К. в
землището на гр. К., като необходимата площ е около три пъти повече от
наличната за разпределение площ.
Жалбоподателят навежда довод, че К. не е съобразила разпоредбата
на чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ относно предимството, което имат кандидати, които
до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с
изтекъл срок. Ответникът по жалбата възразява, че към датата на
разпределението договорът за предходен период с жалбоподателя е бил
действащ договор, сключен на 20.05.2015 г. по същия ред, чийто срок е бил
продължен считано то 30.09.2021 г. с допълнително споразумение от
27.04.2021 г. В същото време, вземайки становище по основанията за
нищожност на оспорения административен акт, ответникът възразява, че не
може да се приеме, че е налице неправомерно прекратяване на действащ
договор, тъй като разпределението се извършва считано от 01.10.2021 г., -
датата, на която започва новата стопанска година. В конкретния случай
никъде в мотивите на оспорения административен акт не става ясно от коя
дата започва ползването на разпределените земи, дали от датата на сключване
на договор със съответния правоимащ или от началото на стопанската година.
При новото разпределение на жалбоподателят е разпределена ½ ид. част от
ползван от него при предходното разпределение поземлен имот с
идентификатор *********, а ползвания в предходната година поземлен имот с
идентификатор ********* е разпределен на друг ползвател. В този смисъл и
при липса на мотиви по какъв начин е опредено дали договорът с
жалбоподателя от 20.05.2020 г. към датата на вземане на решение за
разпределение на свободните площи (27.04.2021 г.) е бил действащ, не може
да се установи по отношение на останалата ½ ид. част от поземлен имот с
идентификатор ********* и поземлен имот с идентификатор *********, от
коя дата новите ползватели ще влязат в правата си на такива. Не може да се
установи от коя дата ще влязат в сила новите договори и дали тя ще е
различна за правоимащите, които за пръв път сключват договор и за лицата,
които вече са ползватели. Т.е. доводът на жалбоподателя за нарушени права
по чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ се явява основателен, доколкото – в случай, че
новите договори влязат в сила, считано от 01.10.2021 г., то той се явява
ползвател с предимство, а в случай, че влязат в сила от датата на сключването
им (както е сключен предходния договор с жалбоподателя), то следва че за
един и същи период едни и същи площи ще бъдат отдадени под наем на
различни лица (от датата на сключване на новия договор до 30.09.2021 г.).
Съдът констатира, че К., не е изпълнила изцяло задълженията си при
разпределяне на свободните площи. Съгласно разпоредбата на чл. 37и, ал.7 от
12
ЗСПЗЗ, при недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд
в землището към разпределените по реда на ал.6 имоти, съответната К.
извършва допълнително разпределение в съседно землище, което може да се
намира в съседна община или област, и съставя протокол за окончателното
разпределение на имотите в срок до 1 юни, като този ред се прилага до
изчерпване на имотите от общинския поземлен фонд или до достигане на
нормата по ал.4. Както вече се посочи, с оспорения протокол на
жалбоподателя са разпределени за индивидуално ползване пасища с обща
площ от 860.388 дка в землището на гр. К., при необходима площ 2391 дка,
т.е. нормата, предвидена в чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ не е достигната, а от
оспорения протокол не става ясно дали са били налице свободни за
разпределение пасища в същото или в друго землище, или е бил изчерпан
общинският поземлен фонд. Поради липсата на мотиви в оспорения
протокол, съдът не може да установи спазването на нормата на чл. 37и, ал.7
от ЗСПЗЗ.
Предвид на изложеното съдът приема, че въведения от
жалбоподателя порок – липса на мотиви е основателен. Оспореният протокол
не съдържа реквизитите, визирани в чл. 59, ал.2, т.4, пр.1 от АПК – не са
посочени фактическите обстоятелства - мотиви, въз основа на които същият е
съставен. В настоящия случай липсва посочване на начина на разпределение
на площите, включително в съседни землища и до достигане на нормата по
чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. Мотивите представляват обосновката на акта,
фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства
в хода на процедурата, както и формираните правни изводи за приложение на
определената правна норма. Липсата на мотиви е съществено процесуално
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като лишава съда от
възможността да установи, дали оспореният административен акт е в
съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.
146, т. 5 АПК. Посоченият порок е основание за отмяна на обжалвания акт
като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално
нарушение. Жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като бъде
отменен П. г., издаден на основание чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ от К., назначена
със заповед № ******** г. на К.О.К.. Отмяната не следва да се ограничи само
до разпределението на имотите, касаещи двамата жалбоподатели, тъй като,
доколкото се установи, че площта в землището на гр. К. е недостатъчна, то
следва да бъде разпределена и друга земя в поредността по ал. 7, изр.
последно – в съседното землище, община и област. Изложеното предопределя
правния интерес на оспорващите да обжалват протокола в цялост.
За пълнота следва да се отбележи, че наведените основания за
нищожност на оспорения протокол, не се споделят от настоящия съдебен
състав. Пороците на административния акт, различни от некомпетентността и
липсата на форма не могат да доведат до неговата нищожност, защото са само
условия за неговото действие (решение № 6319 от 01.06.2015 г. по адм. д. №
174/2015 г. на Върховния административен съд). За да е нищожен един
публичноправен акт, какъвто безспорно е административният, той трябва да е
засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо
оставането му в правната действителност. Такъв изключително тежък порок в
случая не се установи.
Тъй като спорът не може да бъде решен по същество, на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на ответника по
жалбата с указания за точното приложение на закона – чл. 37и, ал. 4 от
13
ЗСПЗЗ, като К. следва да извърши разпределение на площите при спазване
изискването на 37и, ал.7 от ЗСПЗЗ до изчерпване на имотите от общинския
поземлен фонд или до достигане на нормата по чл. 37и, ал.4 ЗСПЗЗ и за
стриктно съблюдаване на изискването за надлежно мотивиране на
административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1
АПК, както и да изложи мотиви относно това има ли правоимащи лица, на
които да бъдат разпределени площи, които са ползвани от тях по силата на
изтекли договори.
С оглед изхода на спора жалбоподателите имат право на разноски в
размер на 300.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ П. г., за разпределение на пасища, мери и ливади от
общински поземлен фонд за землището на гр. К., О.К., издаден на основание
чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ от К., назначена със заповед № ******** г. на К.О.К. и
ВРЪЩА преписката на К. за ново произнасяне в едномесечен срок, считано
от влизане в сила на съдебното решение при съобразяване с указанията по
тълкуването и прилагането на закона, по жалбата на М. Г. АТ. с ЕГН
**********, адрес: гр. К., ул. „Р.Б.“ **.
ОСЪЖДА К. по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед №
******** г. на К.О.К. да заплати на М. Г. АТ. с ЕГН **********, адрес: гр. К.,
ул. „Р.Б.“ **, разноските по делото в размер на 300.00 (триста) лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на О.К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Пловдив в четиринадесетдневен срок от връчването на
съобщението, че е изготвено.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
14