МОТИВИ
към присъда по НОХД № 221 по описа за 2017г. на ШОС
Подсъдимият А.М.М., ЕГН - ********** е предаден на съд за това,
че на 14.12.2016г. в с. З,, общ. В. Преслав, обл. Шумен умишлено умъртвил Х.Х. Р,,
ЕГН ********** *** с особена жестокост, убийство извършено в състояние на силно
раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния – престъпление по чл.118, вр. с
чл.116, ал.1, т.6, предложение четвърто от НК, вр. с чл.115 от НК.
По делото са предявени
граждански искове от наследниците на пострадалия Х.Х. Р,,
а именно: от Н.Н.О.,
ЕГН – **********, майка на пострадалия
и от Х.Р.О., ЕГН – **********, баща на
пострадалия, в размер на по 50 000
лв. за всеки един от тях, като обезщетения за причинени им неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деянието. Исковете са предявени
своевременно, а лицата са от кръга от наследниците /родители на пострадалия/,
имащи право на неимуществено обезщетение, поради което съдът ги конституира
като граждански ищци и прие за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявените от тях граждански искове. Със исковата претенция молителите са
направили и искането за конституирането им и като частни обвинители, поради
което и на основание чл. 76 от НПК съдът ги конституира и като частни
обвинители.
Разпитан по време на
досъдебното производство М. е заявил, че разбира обвинението. Заявява, че се признава
за виновен в убийството на Х.. Дава подробни обяснения. Позицията на подсъдимия
А.М.М. в хода на съдебното производство е, че се признава за виновен по
обвинението. Прави самопризнания по реда на чл. 371, т.2 от НПК – съкратено
съдебно следствие – глава ХХVІІ от НПК. Изявява изрично становище делото да се
разгледа по реда на тази диференцирана процедура като признава фактите и
обстоятелствата от обстоятелствената част на обвинителния акт. Не желае
събирането на други доказателства. В последната си дума отново се признава за
виновен и изразява съжаление за случилото се. Съдът като прецени, че
направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото с нарочно
определение одобри направеното признание и определи същото да се ползува при
постановяване на присъдата.
От събраните по делото доказателства,
направеното самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК, от гласните и писмени
доказателства от досъдебното производство и приетите експертизи, съдът приема
следната фактическа обстановка:
През месец декември 2016 година подсъдимия А.М.М. и
пострадалия Х.Х. Р, работели като овчари при свидетеля Д. С.С.. Двамата били
настанени от работодателя им в обща стая намираща се в югозападната част на
къща собственост на жената, с която С. живеел на съпружески начала, находяща се
в с. З,, общ. В, П,, ул. „Ч.” № 5.
Подсъдимия М. и пострадалия Р, живеели заедно, но не
се разбирали и често възниквали дрязги между тях. Причина за това били
твърденията на пострадалия Р,, че М.
взима мляко от овцете без знанието на стопанина. Поради това М. щял да
поиска от стопанина С. да не живее с пострадалия в една стая. Вечерта на 13.12.2016
година М. и Р, употребили алкохол. Прибирайки се в стаята на къщата, която
обитавали двамата се скарали, като водили спор свързан с работата им.
Пострадалия хванал подсъдимия за гърлото, дърпал го и го ритнал по слабините. В
следствие на насилствените действия на пострадалия спрямо подсъдимия двамата се
сборичкали на леглото на Р,, при което М. му нанесъл множество удари по
главата, тялото и крайниците. След това взел нож от масата пред леглото и няколко
пъти пробол пострадалия, като го порязал и по брадичката. Пострадалия Р, паднал
от леглото на пода и казал на подсъдимия „стига с това мляко”. М. скочил върху
падналия на пода Р,, взел брадва от антрето на къщата и отишъл до главата на
пострадалия и му казал „стига бе, стига бе”, като размахал брадвата без да го
удря с нея, след което я върнал на мястото ѝ в антрето. След това М. легнал на леглото си, което се намирало
непосредствено до това на пострадалия Р, и заспал.
На сутринта като се събудил подсъдимия видял, че
пострадалия Р, лежи на същото място, на което го бил оставил вечерта. След като
установил, че пострадалия не мърда М. си събрал багажа, взел телефона на Р, и
отишъл в изоставена постройка в южната част на с. З,, без прозорци и врати.
На 14.12.2016 година около 13:00ч., след като М. и Р,
не се явили на работа, свидетеля Д. С. отишъл да ги потърси в къщата, в която
ги бил настанил. В стаята на пода намерил пострадалия Х. Р,, за което съобщил
веднага на органите на реда и изчакал до пристигането на полицаите. Свидетеля С.
установил, че багажът на подсъдимия А.М.
липсвал, а в стаята били останали само предоставените му вещи за спане /дюшек,
юрган, възглавница, одеяло/.
На 16.12.2016 година след извършени оперативно -
издирвателни мероприятия А.М.М. *** селата К. и Я. от полицейските служители
инсп. Й. А., инсп. Н. С. и инсп. С. Д.. При проведената от полицейските
служители оперативна беседа същият споделил,
„че е убил един, защото са се скарали и го е дразнел” и разказал на
служителите за случилото се през вечерта на убийството. Със заповед за
задържане на лице по ЗМВР на 16.12.2016г.
М. е задържан и отведен в ОД на МВР гр.Шумен.
Приетата фактическа
обстановка се доказва от обясненията на подсъдимия А.М. и направеното от него
самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК. В подкрепа на това са и
показанията на разпитаните свидетели – Д. С.С. /л.39, л.46, л.58/, Б. Ж. Б.
/л.42/, Й. А. Й./л.44/, С. Д. С. /л.47, л.60/, Й. К. А./л.49/, С. М. Д./л.50/, Н.
Й. С./л.51/, Х.Р.О. /л.52, л.61/, Н.Н.О. /л.62/, Е. Н. А./л.56/, Т. Н. А./л.59/.
Тези показания са в унисон и със приложените писмени доказателства: протоколът
за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум – л.2-8, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум – л.9-13, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум – л.14-19, протокол за вземане на
сравнителни образци – л.65-66, протоколи за доброволно предаване – л.67-69,
съдебно медицинска консултация – л.70-76, съдебно медицинска експертиза на
веществени доказателства – л.137-144, съдебно-медицинска експертиза за оглед и
аутопсия на труп – л.77-87, съдебно-медицинска експертиза за оглед и
освидетелстване на живо лице на подсъдимия М. – 88-92, химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта –
л.93-97, комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на
подсъдимия А.М.М. – л.98-136, акт за смърт – л.148 удостоверение за наследници
- 147, заповед за задържане на лице – л.38, писма и отговори от мобилни
оператори, детайлни справки на абонат и проведени повиквания – л. 166-170, докладна
записка – л.54, 55, свидетелство за съдимост, с приложени бюлетини към тях – л.
173 и л.178, протоколно определение за вземане на МНО „задържане под стража” по
ЧНД № 557/16 описа на ШОС – л.194.
С протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 12 от 12.01.2017 година е констатирано наличието на етилов
алкохол в количество 3.66 промила в кръвта на трупа на Х. Р,. Извършената съдебно-химическа експертиза № 7 на кръвна
проба иззета от трупа на Х.Х. Р, извършена по метода на ВИДМАРК е констатирала
същото – установено е наличие на алкохол в кръвта в количество 3.66 промила.
При извършения оглед на местопроизшествие на
14.12.2016 година в къщата използвана от подсъдимия М. и пострадалия Р, били
иззети и следните веществени доказателства: 1бр. брадва с червеникави петна по
нея, намерена в антрето на къщата; калъфче за документи с лична карта на лицето
А.М.М., намерена зад леглото, на което е спял М.; портмоне със сумата от 20
лв., устройство за зареждане на телефон и джобно ножче; кухненски нож с червена
течност по него. При извършен допълнителен оглед на местопроизшествието на
16.12.2016 година в къщата използвана от М. и пострадалия Р, са намерени и
иззети следните веществени доказателства: 2 бр. натривки от червени петна от
стена и проба от мазилка. От М. са взети образци за сравнително изследване:
натривки от лява и дясна ръка, нокти от пръсти на лява и дясна ръка, тупфер с
клетъчен материал от устна кухина, кръв. С протокол за доброволно предаване М.
доброволно предал дрехите, с които е бил облечен в деня на убийството. С
протокол за доброволно предаване от 20.12.2016г. са предадени като веществени
доказателства и дрехите, с които е бил облечен пострадалия Х. Р,, когато е бил
намерен мъртъв.
От съдебно медицинската експертиза на веществени
доказателства №13/06.03.2017 – л.139-143 се установява по иззетите веществени
доказателства наличие на кръв. Кръвногруповата принадлежност на човешката кръв
по изследваните обекти: №1 синя мъжка ватирана блуза, №2 мъжки панталон бежов
на цвят, предадени от подсъдимия М.,
обекти: №4 - 1бр. брадва и №5 - 1бр.кухненски нож, иззети от местопрестъплението и обекти: №9 черен дънков панталон и
№10 дълги бели мъжки памучни панталони, снети
от трупа на пострадалия, е А/бета/, каквато е установено, че е
кръвногруповата принадлежност на пострадалия Х.Х. Р,. В кръвта на подсъдимия А.М.М.
се доказва „В” аглутиноген, който се съдържа в кръвта на лица от кръвни групи
В/алфа/ и АВ/0/. В обект №3 - 1бр. чифт мъжки сиви чорапи и обект № 12 – мъжки
боксерки сини на цвят е установена кръв с човешки произход, но не е установена
кръвногруповата принадлежност. По останалите изследвани обекти не е установен
произхода на кръвта.
По делото е изготвена съдебномедицинска консултация
тр.№108/2016г. - /л.72-76/. При външния оглед върху трупа на пострадалия Х.Х. Р,
е установена съчетана травма глава – гръден кош – корем – таз – крайници. Контузия на главата: множество
охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузни рани и огнища на травматичен оток
в областта на лицето. Открито счупване на носа. Счупване на дясната скула. Контузия на гръдния кош: Множество
сливащи се кръвонасядания в областта на предната гръдна стена и страничните
части на гръдния кош. Счупване на тялото на гръдната кост. Множествени
счупвания на ребра двустранно с увреждане на белодробните плеври. Двустранен
пневмоторакс и подкожен енфизем. Множество дребни сливащи се кръвонасядания в
областта на гърба около гръбнака. Две слепи прободни наранявания около лявата
ключица. Контузия на корем и таз:
Кръвонасядания на предната коремна стена около и под лявата ребрена дъга.
Кръвонасядане и оток в слабинната област в ляво. Едно сляпо прободно нараняване
на седалището в дясно. Контузия на
крайниците: Кръвонасядане на лявото бедро под слабинната гънка. Едно слабо
прободно нараняване върху капачката на дясното коляно. Непосредствената причина
за смъртта е остра дихателна недостатъчност, обусловена от тежката гръдна травма.
Установените травматични увреждания, причинени от остри предмети /прободно
порезни и порезни рани/ са плитки, повърхностни, не засягат подлежащите кости и
вътрешни органи и нямат отношение към настъпилата смърт.
От заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза на трупа на Х.Х. Р, - № 108/2016 – л. 79-84, след
направен оглед и аутопсия се установява комбинирана травма, изразяваща се в две
групи увреждания в различни области на тялото. Травми от действието на твърди тъпи
предмети /травма на главата и лицето,
травма на шията, гръдна травма и травма на корема и крайниците/. Увреждания
от остри предмети / порезна рана на
брадата, повърхностни порезни рани по ръба на лявата ушна мида, две слепи
прободно-порезни рани на шията в ляво, повърхностна прободно порезна рана на
дясната длан, прободно–порезна рана на седалището, прободно порезна рана на
седалището/. Установена е тежка степен на алкохолно опиване – наличие на
3,66 промила алкохол в кръвта на пострадалия Р,. Причината за смъртта на Х. Р,
е тежката гръдна травма, изразяваща се в множество счупвания на ребра, контузия
и разкъсване на белите дробове, събиране на кръв и въздух в гръдната кухина,
които обусловили остра дихателна недостатъчност явяваща се непосредствен
механизъм за настъпването на смъртния изход. Установени са множество отделни
механични въздействия, някои от които със значителна сила и разнообразна
посока, концентрирани в областите на лицето, шията, гърдите, долната част на
корема и слабините, за да се получат счупвания на подлежащите костни структури.
Травматичните увреждания, включващи и тези от гръдната травма били получени по
механизмите на действие на твърди тъпи предмети чрез нанесени удари и
притискане с или върху такива предмети. По морфологичните особености на
уврежданията се заключава, че същите може да са причинени и от удари с ръце,
юмруци, ритници, притискане с крака и тяло и др. подобни въздействия от човек
при нанесен побой. Втората група травматичните увреждания, причинени от остри предмети
са плитки и повърхностни и не засягали подлежащите кости и вътрешни органи,
поради което и нямат пряко участие в генезата на настъпилата смърт. Възможно е
всички те да са получени от въздействието на едно и също остро оръжие. Предвид
изразеността на кръвонасяданията, оттоците и подкожния емфизем и кръвотечението
от наличните рани се приема, че смъртта не е настъпила веднага, а в един
по-продължителен период от време от порядъка на часове. През този период
пострадалия е изпитвал продължително време силни и мъчителни болки, чувство на
задушаване и недостиг на въздух. В този смисъл смъртта на пострадалия е била съпроводена
с особено мъчителна болка и страдание.
Изготвена е и съдебномедицинска експертиза за оглед
и освидетелстване на живо лице № 321/2016 – л. 89. Прегледан и освидетелстван е
подсъдимия А.М.М.. От заключението на същата е видно, че по освидетелстваното
лице са били установени травматични увреждания причинени от действието на
твърди тъпи предмети, по механизма на удар, натиск и триене /за охлузванията/.
При по–голямата част от нараняванията морфологичните им особености позволяват
да се приеме, че са получени по време на сбиването между М. и пострадалия Р,,
т.е да са получени в соченото от освидетелстваното лице време.
Видно от изготвената комплексна съдебно психиатрична
и съдебно психологична експертиза - л. 101 – 132 се установява, че
освидетелствания А.М. няма болестни отклонения, които да покриват параметрите
„умствена изостаналост” и/или „продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието” по смисъла на чл. 33 от НК и той е в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Към
момента на извършване на деянието подсъдимия М. се е намирал в лека степен на
обикновено алкохолно опиване и е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, можел е правилно и точно
да възприема и запаметява факти и обстоятелства и може да ги възпроизвежда. Обикновеното
алкохолно опиване не е психоза в тесния смисъл на това понятие, защото при него
липсват признаците характерни за истинска психична болест. Психичните нарушения
при него не са качествени, а количествени. Лицата намиращи се в състояние на
обикновено алкохолно опиване са добре ориентирани в заобикалящата ги среда,
запазват връзка с действителността и действат целенасочено във връзка с външен
повод, у тях се запазва способността да долавят особеностите на ситуацията и
промените настъпващи в нея. Те през цялото време запазват връзка с
действителността, правилно разпознават околните лица, водят смислен разговор с
тях, участват в събитията, които стават около тях. Психологическото изследване
е установило, че интелектуалния потенциал на М. е на ниво по ниско от условната
норма, което се доближава до лека степен на умствена изостаналост. Най - общо е
с примитивен тип личностова структура, ориентиран към задоволяване на
непосредствените си базисни по същността си потребности и влечения. Мисловната
дейност протича с правилна структура и добър темп, но с променлива устойчивост.
Вниманието е устойчиво и без нарушения, паметовите способности са съхранени и
на добро ниво. На два пъти е търсил специализирана психиатрична помощ – през
2003 и 2004 год. с диагноза шизофрения, параноидна форма, след което не е
търсил психиатрична помощ по никакъв повод и форма. По характер е по скоро
сговорчив и скромен, но в защита на позициите си или при самозащита е твърде
възможно да реагира с агресия. Употребения алкохол категорично е изиграл
улесняваща роля при вземане на решението и осъществяване на деянието. Не са
констатирани болестно неадекватни механизми в поведението на освидетелствания М..
Експертизата изключва възможността М. да е извършил деянието, в което е
обвинен, в състояние на физиологичен афект в широк смисъл. По отношение на
извършеното деяние освидетелствания напълно осъзнавал значението на постъпката
си и изразявал формално съжаление и разкаяние за стореното. Експертите сочат,
че психичното състояние на М. към момента на изготвяне на експертното
заключение му позволявало да участва в наказателното производство като обвиняем
и да изтърпява наказание лишаване от свобода.
Анализът на
установената фактическа обстановка дава основание за квалифициране деятелността
на подсъдимия А.М.М. като съставомерна по чл. 118, вр. с чл. 116,
ал.1, т.6, предл.четвърто от НК вр.
чл.115 от НК:
Първо – по чл.115 от НК, поради следните
съображения
- активните
действия на подсъдимия са били насочени към умъртвяване на пострадалия и обективно
са довели до смъртта му. Касае се за много на брой нанесени удари от подсъдимия
М. на пострадалия Х.Х. Р, и то в жизнено важни области на тялото му.
- от
субективна страна посегателството е реализирано от дееца с пряко насочен умисъл
като форма на вина, обусловен от съзнанието от страна на подсъдимия на
общественоопасния му характер, предвиждане на неговите общественоопасни
последици и искане те да настъпят. Съдържанието на умисъла се обосновава от
броя на нанесените удари, тяхната сила и разнообразна посока и от уязвимостта
на органите, върху който е насочено посегателството.
Второ – по чл. 116, ал.1, т.6 от НК:
- деянието
подсъдимия А.М. е извършил с особена жестокост. Основание за това дават
нанесените множество удари по различни части по тялото на пострадалия, силата и
насочеността на ударите от страна на подсъдимия, нанасянето им в жизнено важни
части на тялото. Пострадалия е изпитвал продължително време силни и мъчителни
болки, чувство на задушаване и недостиг на въздух. Самото деяние е извършено от
подсъдимия с особена жестокост - изключителна ярост и ожесточеност от негова
страна, като се вземат предвид броя на нанесените удари, причинената тежка
гръдна травма, множествата счупвания на ребра двустранно, счупване тялото на
гръдната кост, открито счупване на носа. Касае се за множество отделни механични
въздействия, някои от които със значителна сила и разнообразна насока. Концентрирани
са в областта на лицето, шията, гърдите, долната част на корема и слабините.
Трето – по чл. 118 от НК:
- анализът на събраните доказателства подкрепят
обстоятелството, че подсъдимия М., в резултат на осъществената срещу него
агресия от страна на пострадалия, е изпаднал в краткотрайно състояние на силно
раздразнение, представляващо внезапно възникнало силно душевно вълнение, при
което чувствата са завладели съзнанието му, но същият не е загубил волевата си
способност да ръководи постъпките си. В това си състояние той е нанесъл
множество удари по главата и тялото на пострадалия, което е довело до смъртта
на пострадалия Р,, в следствие на причинената му тежка гръдна травма,
изразяваща се в множество счупвания на ребра, контузия и разкъсване на белите
дробове, събиране на кръв и въздух в гръдната кухина, които са обусловили остра
дихателна недостатъчност. Състоянието на силно раздразнение у подсъдимия А.М. е
било краткотрайно, породено от противозаконното действие на пострадалия, което
е довело до внезапното възникване на умисъл за убийство и изпълнението на този умисъл. Тук следва да се
отбележи, че законовото понятие „състояние на силно раздразнение“, в което е изпаднал
М., е по-широко и не съвпада с понятието от психиатрията „физиологичен афект“,
което е доста по тясно като понятие. На наличието „силно раздразнение причинено от
пострадалия” сочат освен обясненията на подсъдимия в хода на досъдебното производство
и съдебно медицинската експертиза за освидетелстване на живо лице, от заключението на която е видно, че по
освидетелстваното лице са установени травматични увреждания причинени от
действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар, натиск и триене /за
охлузванията/ и констатираните
наранявания позволяват да се приеме, че са получени по време на
сбиването между М. и пострадалия Р,.
Събраните
по делото доказателства не оставят съмнение относно авторството на
престъплението, механизма на извършване на престъплението, причините за настъпване
на смъртта на пострадалата. Поради което и същото е съставомерно по чл. 116,
ал. 1, т.6, предл. четвърто от НК във вр. с чл.115 от НК.
Обектът на престъплението
по чл. 116 от НК е животът на пострадалия, върху когото е въздействувано пряко
и непосредствено, като по този начин са увредени обществените отношения
свързани с неприкосновеността на човешкия живот, неговите качества, състояние,
поведение. Убийството е най тежкото престъпление против личността, защото
засяга най важното благо на човека – неговия живот. Човешкият живот е
изключителна ценност, заради което се ползува от засилена наказателноправна
защита. Затова той не може да бъде отнет дори със съгласието на пострадалия.
От обективна страна убийството се изразява в умъртвяване на друг
човек. Това умъртвяване може да бъде извършено по различни начини. В конкретния
казус изпълнителното деяние е осъществено чрез активни действия върху организма
на пострадалия с множество отделни
механични въздействия – удари с ръце, крака, блъскане, притискане, някои от
които със значителна сила и разнообразна посока, концентрирани в областите на
лицето, шията, гърдите, долната част на корема и слабините.
Уврежданията са причинили
биологичната смърт на пострадалия. Деянието е довършено, тъй като е налице
достатъчна по интензитет изпълнителна дейност, която обективно и закономерно е
довела до смъртта на жертвата – съдебно медицинската експертиза. Субект на
престъплението е всяко наказателно отговорно вменяемо лице. Подсъдимият А.М. е
пълнолетен. Същият е вменяем, без болестни отклонения. Към момента на извършване на деянието М. се е
намирал в лека степен на обикновено алкохолно опиване и е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
можел е правилно и точно да възприема и запаметява факти и обстоятелства и може
да ги възпроизвежда. Поради което и съдът приема, че подсъдимият А.М. е пълнолетно
наказателно отговорно лице, което може да разбира свойството и значението на
извършваното и да ръководи постъпките си. От субективна страна престъплението е
реализирано при пряк умисъл, изразяващ се в съзнаване от дееца на
общественоопасния характер на деянието му, искане настъпването на смъртта на
пострадалия и този резултат. Съдържанието на умисъла се извежда от уязвимостта
на органите, върху които е насочено посегателството, от броя на ударите и
тяхната насоченост, от значителна им
сила и разнообразна посока. В случая подсъдимия е съзнавал, че от неговите действия
може да настъпи престъпния резултат – смъртта и го е желаел. Умисълът е пряк,
тъй като обществено опасните последици са пряко целени от дееца. Убийството е
извършено с особена жестокост.
Съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл.
118 от НК вр. чл. 116, ал.1 т. 6 от НК, поради следното: За състава на
престъплението по чл. 118 НК е необходимо да се установи, че убийството е
извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от
пострадалия с насилие, тежка обида или клевета против виновния или неговите
близки. За това престъпление е характерно, от една страна, че решението за
извършване на убийството възниква внезапно, в състояние на силно раздразнение,
което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета против виновния
или неговите близки, и от друга страна, че то се извършва в същото състояние.
Под силно раздразнение се разбира такова състояние, при което съзнанието на
дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя
предимно от тях. Средствата, с които се предизвиква състоянието на силното
раздразнение, са изчерпателно изброени в закона. В тази връзка и Постановление
№ 2 от 1957 изм. и доп. с Тълкувателно Постановление № 7 от 1987 Пленум ВС. Силното раздразнение, което се
изисква по смисъла на закона е особено психическо състояние, при което
съзнанието е толкова стеснено, че същото покрива или се доближава в максимален
обем до признаците на физиологичен афект, но без да го изпълват. Видно от
съдебно психиатричната и психологична експертиза подсъдимият М. е емоционално
лабилен, неустойчив, волево целенасочен и импулсивен. В защита на позициите си
или при самозащита е твърде възможно да реагира с агресия. Оставя впечатление,
че действията му са под влиянието на силна негативна емоция, която е засилена
след употребата на алкохол и е довела до необмислена поведенческа реакция. На
второ място – налице са данни, които
сочат на поведение на пострадалия насочено към подсъдимия. Т.е. налице
са доказателства, от които да се приеме, че поведението на пострадалия е било
такова, че са изпълнили изискващи се от закона последици – да са настъпили или
да е било възможно настъпването на тежки последици за извършителя или негови
ближни. На трето място това поведение на пострадалия, както и последвалото
силно раздразнение у подсъдимия следва да са в логическа връзка и
последователност, неразкъсани във времето и пространството. В случая тази
връзка съществува. Доказа се, че процесната вечер подсъдимият и пострадалия са
влезли в поредните пререкания и дразги, като първопричината за това е
поведението на пострадалия, който е нанесъл удари на подсъдимия. В разглеждания
случай посочените три предпоставки са кумулативно изпълнени. В тази връзка и
съдебната практика: Решение № 601 от 19.01.2012 г. на
ВКС по н. д. № 2729/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир
Шекерджиев – „Острият
физиологичен афект е особено състояние на личността на извършителя на
престъпление и представлява бурна нервна реакция, възникнала непосредствено
след провокация от страна на пострадалия (упражнено насилие, тежка обида,
клевета или друго противозаконно действие) и се характеризира със стесненост на
съзнанието не даващо възможност за спокойно обмисляне на предприетото поведение” Решение
№ 93 от 31.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 698/2010 г., II н. о., НК, докладчик
съдията Л. М.– „ За да се квалифицира едно деяние като
извършено в състояние на силно раздразнение не е достатъчно да се установи
предходно неправомерно поведение от страна на пострадалия, а в резултат на това
поведение деецът да е доведен до изключително емоционално състояние,
характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяло до такава степен емоциите
му, че да не може правилно да възприема действителността и да реагира
адекватно. Дали предизвиканото от пострадалия раздразнение е силно по смисъла
на закона е фактически въпрос и се установява във всеки конкретен случай от
всички събрани доказателства.” Решение
№ 310 от 1.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 249/2010 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова – „Съдържанието на вложената законодателна воля
в използваната в чл. 118 НК терминология - силно
раздразнение очертава внезапно настъпващо и бурно, стремително протичащо
интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно емоционално избухване,
възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо господствуващо положение
в съзнанието на дееца. Посоченото състояние представлява краткотрайна
/късосъединителна/ реакция на фона на афективното стеснение на съзнателната
деятелност, придружена от вегетативни прояви, задължително съпътстващи самите
емоции и последващата астения, то не може да възникне при натрупване на
фактори, определящи облика на т.нар. "кумулиран афект", не се развива
протрахирано и не може да има степени, обективирани в процеса на проявление.
Трябва да се докаже и по безспорен начин неправомерно поведение на жертвата на престъплението
в изискуемите от закона форми - императивна предпоставка за престъпната
съставомерност по чл. 118 НК.” Решение № 134 от 21.04.2010 г. на ВКС по н.
д. № 62/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова – „ Когато
липсва връзка между насилието, раздразненото състояние и изпълнението на
решението за убийство, не са налице предпоставките по чл. 118 НК.”
Решение
№ 56 от 2.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 711/2009 г., I н. о., НК, докладчик
съдията Е. С.– „ Състоянието на силно раздразнение се
характеризира със силно стеснено съзнание на дееца и значително занижена
възможност за адекватна оценка на обстановката и за вземането на правилно решение.”
Решение
№ 43 от 27.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 685/2009 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Павлина Панова – „ За да е налице физиологичен афект у
подсъдимия трябва изначално конфликтът да е предизвикан от пострадалия, т.е.
неговото поведение да е предизвикало състоянието на силна раздраза у
подсъдимия.” Решение № 455 от
21.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 510/2009 г., III н. о., НК, докладчик
председателя Елияна Карагьозова – „Състоянието на силно раздразнение, обуславящо
квалификация по по-леко наказуемия престъпен състав, е преди всичко юридически
въпрос, обсъждането на който е свързан с обективните данни по делото. Само при
доказано провокативно поведение на пострадалия спрямо подсъдимия в пределите на
чл. 118 НК,
съдът може да обсъди доколко това поведение от медицинска гледна точка е
предизвикало такова състояние, което е отключило афективно поведенческата му
реакция.”
Съвкупността от всички
тези обстоятелства и анализът на така установената фактическа обстановка дават
основание на съда да приеме, че подсъдимия А.М.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 118 вр. чл. 116, ал.1, т.6 от НК вр. чл.115 от НК.
Причините за извършване
на престъплението се свеждат до незачитане на чуждия човешки живот, подценяване
на правно защитени интереси на човешката личност, ниско правно съзнание.
По индивидуализацията на
наказанието:
За престъплението по чл. чл.118 вр. 116, ал.1, т.6 от НК закона предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години. Деянието е извършено на 14.12.2016
година. Сега, а и тогава е бил, в сила чл. 58-а от НК, съгласно който: “Чл.
58а. (Нов -
ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм., бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета.(2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи
като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го
налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет
до тридесет години.(3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода
в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на
наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и
наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.
(4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и
условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца.”
Трябва на първо място да
се прецени коя от посочените хипотези следва да се приложи - дали тази по ал.1 –
като се намали с 1/3 определеното наказание, или тази по ал.4 – визираща
разпоредбата на чл. 55 от НК – ако е по благоприятна. За това следва
първоначално да се прецени налице ли са предпоставките на чл. 55 от НК.
Настоящия състав счита,
че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК и наказанието
следва да се определя при условията на чл. 54 от НК. В случая не са налице нито
многобройни нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства поради
следното:
Подсъдимият А.М.М. е
пълнолетен и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78-а от НК. М. е осъждан както
следва: Със присъда № 172 от 23.12.1988 год. по НОХД № 128/1998 год. на РС Средец,
ВЗС от 23.01.1999 год. на наказание лишаване от свобода на две години, като на
основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три
години. Със присъда № 24 от 25.02.2002
година по НОХД № 10/2002 год. на РС Средец, ВЗС от 28.03.2002 год. на глоба в
размер на 700 лева. Наложеното наказание не е изтърпяно, принудителното
изпълнение е прекратено поради изтичане на погасителна давност за изпълнение –
справка и уведомителни от НАП-ТД Бургас. Със присъда № 61 от 15.06.2005 год. по
НОХД № 31/2005 на РС Средец, ВЗС от 23.06.2005 година на наказание лишаване от
свобода за срок от една година и два месеца.
Със споразумение за приключване на наказателно производство от
14.09.2005 год. по НОХД № 51/2005 год. на РС гр. Средец, ВЗС от 14.09.2005
година на наказание лишаване от свобода за срок от една година. Наказанията са
изтърпени на 27.08.2007 година.
При това положение
настоящия състав счита, че е настъпила реабилитация на основание на чл. 88а, ал. 4 от НК, а именно,
изминали са сроковете по чл. 82 от НК за всички предходни престъпления и
осъждания, с изключение на това по НОХД № 10/2002 на РС Средец, с което е
наложена глоба. Т.е по останалите присъди е настъпила реабилитация по право
относно предходните осъждания. Наказанията по тези осъждания са изтърпени и до
извършване на деянието предмет на настоящото разглеждане са изминали
изискуемите се срокове.
Съдът счита, че не е
настъпила реабилитация само по НОХД №
10/2002 на РС Средец и наложеното с тази присъда наказание глоба на подсъдимия М. и той
следва да се счита осъждан. Аргументите за това са следните: Първото изискване
за да настъпи реабилитация – по право или по съдебен ред, включително и по реда
на чл. 88а от НК, е наказанието да бъде
изтърпяно. Наказанието глоба се изтърпява със заплащане на глобата, а
наказанието лишаване от свобода – с реалното му изтърпяване – при ефективно
наказание и с изтичане на изпитателния срок – за отложеното изтърпяване.
Обстоятелството, че едно наказание е погасено по давност води до невъзможност
за принудителното му изпълнение, но не го приравнява на изпълнено наказание.
Института на реабилитацията изисква изпълнено наказание – т.е. едно лице е
извършило деяние, което е престъпно, осъдено е за това деяние и изпълнявайки
наложеното му наказание това лице овъзмездява обществото /обществените
отношения/, които е засегнало с престъплението. Т.е. то е репарирало нанесената
щета, изплатило е своя дълг към обществото – изтърпяло е наказанието си. За
това и при наличие на допълнителните предпоставки, които закона предвижда, осъдения
да получава възможността да бъде реабилитиран, т.е. да се счита за в бъдеще за
неосъждан. Лицето е „платило” своя дълг към обществото и може да получи нова
възможност за реализация, които закона свързва с реабилитацията. Но когато
осъдения не е изтърпял своето наказание, без значение по какви причини –
укривал се е, шиканирал е изпълнителния процес, създавал е други трудности, или
просто е изчаквал изтичането на давността, то той следва да се ползва само и
единствено от възможността за погасяването по давност на изпълнението на
наказанието. Не би следвало да получава и последващ „бонус” – реабилитация, тъй
като не е изпълнил своето задължение към обществото, чиито порядки е нарушил.
Т.е. по отношение на него наказанието няма да се изпълни, но като последица от
това ще търпи неблагоприятната последица - това деяние да не бъде
реабилитирано.
Поради което и настоящия
състав счита, че наказанието глоба след като не е изпълнено, независимо че има
образувано изпълнително производство и изпълнението е погасено по давност, не е
реабилитирано. С което приема, че А.М. е осъждан на наказание глоба, наложена
му с присъда № 24 от 25.02.2002 година по НОХД
№ 10/2002 на РС Средец.
За да определи размера на
наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства тежкия
престъпен резултат – смърт, причинена с особена жестокост, а именно отделните многобройни механични
въздействия, някои от които със значителна сила и разнообразна посока,
концентрирани в областите на лицето, шията, гърдите, долната част на корема и
слабините,
както и все повече увеличаващата се агресия и посегателствата срещу личността. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство отчете обстоятелството, че подсъдимия е
осъждан, както е липсата на добри характеристични данни, съдържащи се в
справката за съдимост по отношение на престъпленията, за които е реабилитиран. Отчете обстоятелството, че след деянието същият се е
укривал и едва след оперативно издирвателни мероприятия е установен и задържан.
Извършеното от М.
признание не следва да се третира отделно, тъй като това е част от избраната от
подсъдимия процедура – съкратено съдебно следствие и е зачетено от законодателя
при начина на определяне на вида и размера наказанието. В противен случаи
посоченото обстоятелство ще доведе до двойното му зачитане. Същото се отнася и
за поведението на пострадалия – то е отчетено в предвиденото наказание на по-леко
наказуемия състав от престъплението за подсъдимия.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете процесуалното поведение на подсъдимия
от задържането му до настоящия момент, както и изразеното от него съжаление за
извършеното.
При тези смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът счита,
че не са налице такива, които би могло да бъдат определени като изключителни. В
същото време те не са и многобройни. Освен това съдът намира, че и най лекото
предвидено в закона наказание за това престъпление не се явява нито прекалено
тежко, нито несъразмерно с оглед високата степен на обществена опасност на
деянието и целите на генералната и лична превенция. Намира, че приложението на
чл. 55 от НК не би удовлетворило и изискването за справедливост на наказанието.
В този смисъл и Решение № 25 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д. №
653/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова – „Основен
принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е
това наказание, което съответства на тежестта на престъплението. Този принцип
законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК,
както и в чл. 348, ал. 5 НПК,
съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на
деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите,
визирани в чл. 36 НК.”
Ето защо съдът счита, че
на подсъдимия А.М. следва да се наложи наказание определено към максимума на
предвиденото, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно
– наказание лишаване от свобода в размер на 9 години и 6 месеца. С този размер
на наказанието съдът счита, че се постигнат целите на генералната и лична
превенция, както и ще въздейства върху дееца да спазва за в бъдеще установения
в страната правов ред.
При така установените обстоятелства е
приложима хипотезата на чл. 58а, ал.1 от НК. Така определеното наказание от 9
години и 6 месеца следва да се намали с 1/3, като се постанови М. да изтърпи
наказание от 6 година и 4 месеца лишаване от свобода. /9 г.6м – 1/3 = 6
години и 4 месеца/. С оглед целите на
генералната и лична превенция и най вече наложеният размер на наказанието
същото следва да се изтърпи ефективно при първоначален “строг” режим на изтърпяване
на наказанието.
На основание чл. 59 от НК
съдът зачете времето, през което подсъдимия А.М.М. е бил с МНО „задържане под
стража”, а именно считано от 16.12. 2016 год.
до момента.
Досежно предявените
граждански искове съдът взе предвид следното: След смъртта си Х.Х. Р, е оставил като
законни наследници своите родители - Н.Н.О., майка на
пострадалия и Х.Р.О., баща на пострадалия. Съобразно
Решение № 21/1994год. по н.д. № 780/1993г. на І н.о. гражданския иск е допустим
в наказателния процес само ако вредата е настъпила от деяние на подсъдимия, за
което има повдигнато обвинение. Обвинението по настоящото дело е за причинена от подсъдимия А.М. смърт на пострадалия Х. Р, и поради
това е допустим гражданския иск за неимуществени вреди от неговите наследници –
родители, в настоящото наказателно производство. В случая става дума
за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Налице е
противоправно поведение от страна на подс. М., в резултат на което са
възникнали вредите и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява.
Съгласно съдебната
практика - Решение № 334 от 22.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 342/2008
г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов – „Освен кръвната връзка, законът
поставя и още едно условие по чл. 52 ЗЗД.
Това е принципът на справедливостта, за който няма конкретни правила и норми, а
е само метод за определяне размера на обезщетението. Задължение на съдилищата
е, във всеки конкретен случай да преценят доколко загубата на наследодателя е
дала отражение върху душевния мир на всеки от наследниците, от тяхната
привързаност към починалия /накърнени чувства на близост, привързаност и обич/,
морално-етичната и финансова връзка, от личните отношения между тях и пр.” следва да се анализират
отношенията между починалия и родителите му.
По делото не се събраха
доказателства за отношенията приживе между починалия и неговите родители. Но не
се събраха и доказателства за сериозни конфликти или влошени взаимоотношение
между тях. Поради което при преценката на размера на исковете съдът изходи от
оборимото твърдение за нормални отношения между родители – деца. При което, при
тези семейни отношение, близките на починалия са преживяли морални болки и
страдания от настъпилата му смърт. Тази смърт безспорно е дала отражение върху
душевния мир на всеки един от тях и е прекъснала тяхната връзка и отношения. Съдът
взе в предвид и обстоятелството, че родителите са на пенсионна възраст – бащата
Х.Р.О., отскоро е
пенсионер - с пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 190 лева, а
майката Н.Н.О. е в предпенсионна възраст, трайна безработна, регистрирана в
бюрото по труда и в Агенцията по заетостта. Същите са имали дългогодишни
отношения със сина си през, които са се изградили отношения на уважение,
взаимна обич и взаимопомощ и явно са разчитали на него и за старините си, поради което
по справедливост осъди подсъдимия А.М.М., да заплати на Н.Н.О. и на Х.Р.О.,
родители на пострадалия, сумата
от по 35 000 лв. – тридесет и пет хиляди лева за всеки един от тях, като
обезщетения за причинени им неимуществени вреди, произтичащи от деликт, ведно
със законната лихва върху тези суми считано от 14.12.2016 година.
В останалите им части до предявените размери отхвърли гражданските
искове като недоказани.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия А. М. да заплати направените по делото разноски
в размер на 2407.44 лв. – две хиляди
четиристотин и седем лева и четиридесет и четири стотинки по сметка на ОД на
МВР гр.Шумен в ОББ АД: BG62UBBS80023106034202, както и да заплати държавна такса върху уважените граждански
искове в размер на 2800 лв. – две хиляди и осемстотин лева по бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд Шумен.
Веществените доказателства по делото постанови да се
пазят до влизане в сила на присъдата, след което както следва:
1. От оглед на местопроизшествие на
14.12.2016г. в с. З,:
- 1бр. брадва - да се върне на Д. С.С..
- 1бр. калъфче за документи с надпис
„БГ лични документи”, с лична карта на лицето А.М.М. – да се върне на
подсъдимия А.М.М. – чрез Началника на затвора гр. Ловеч
- кухненски нож – да се върне на Д. С.С..
Притежаването на тази вещ не е забранено и не принадлежи на подсъдимия. Освен
това се установи, че нараняванията нанесени с нея не са довели до съставомерния
резултат. Поради което и не са налице предпоставките на чл. 53, ал.1 и ал.2 от НК за отнемането й в полза на държавата.
2. От оглед на местопроизшествие на
16.12.2016г. в с. З,:
- 2бр. натривки и проба от мазилка – да
се унищожат
3. От протоколи за вземане на образци за
сравнително изследване на 16.12.2016г. от лицето А.М.М.
- натривки от лява и дясна ръка;
- нокти от пръстите на лява и дясна
ръка;
- тупфер с материал от устна кухина –
всички да се унищожат
4. С протокол за доброволно предаване от
17.12.2016г. от лицето А.М.М.:
- синя мъжка ватирана блуза;
- мъжки панталон бежов цвят;
- един чифт сиви мъжки чорапи – всички
да се унищожат. Собствеността на посочените вещи е установена – на подсъдимия М..
Вещите са силно увредени от проведените върху тях изследвания и зацапани с
кръв. М. изрично заяви, че не желае да му бъдат върнати, поради което и следва
да се унищожат.
5. С протокол за доброволно предаване от
20.12.2016г. от лицето Левент Ерол Н.:
- черен дънков панталон с кожен колан;
- мъжки памучни панталони тип
наполеонки;
- чифт плетени кафяви мъжки чорапи;
- мъжки боксерки с надпис „LVXIANWEL” –
всички да се върнат на лицето Левент Ерол Н..
6. С протокол на 15.12.2016 год. от трупа
на Х.Х. Р,:
- нокти от лява и дясна ръка
- косми от главата – всички да се
унищожат.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: