Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 04.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание на единадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя съдия Кр. Борисова КАНД № 282 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на Изпълнителна агенция по горите, чрез РД по
горите, гр. Шумен, срещу Решение № 64/13.08.2019г. на Районен съд – Велики
Преслав, постановено по ВНАХД № 108/2019г. по описа на съда. С атакувания
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № **********/04.04.2019 г.,
издадено от Директора на РДГ гр. Шумен, с което на А.К.А., за нарушение по чл. 84,
ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл. 94, ал. 1 от
ЗЛОД „Лишаване от право на ловуване“ за срок от три години и на основание чл. 95,
ал. 1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата гладкоцевен ловен
полуавтомат „Байкал МР-153“-12 ти калибър с фабричен №**********.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че в хода
на административнонаказателното производство не е допуснато съществено
процесуално нарушение, налагащо извод за порочност на наложеното на А.А.
наказание. В тази насока, жалбоподателят поддържа становището, че деянието и
обстоятелствата при извършването му са описани пределно ясно в акта и в НП, без
да е налице коментираното от районния съд опущение, засягащо съдържанието на
акта и ограничаващо правото на защита на дееца. Релевират се и доводи относно
безспорната установеност на вмененото на ответника правонарушение, поради което
се отправя искане за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на
отмененото наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се
представлява от главен юрисконсулт Д., която поддържа сочените отменителни
основания.
Ответната страна, А.К.А.,
в съдебно заседание се явява лично и с адвокат И.И.отАдвокатска колегия –
Търговище, като оспорва предявената жалба.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура
възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в
този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 14.10.2018 г. ловният
надзирател И.И.при ТП ДГС „Преслав“ чул изстрели в местността „Чучура“ ДЛСР
„Патлейна“, общ. Велики Преслав, обл. Шумен на ТП ДГС „Преслав“ гр. В. Преслав. При извършване на проверка на място установил
А.А. в района на чешмата, находяща в същата местност. А. носел сглобено ловно
оръжие и водел две ловни кучета. След като поискал ловния билет и
разрешителното за лов на жалбоподателя, свидетелят И. установил, че
разрешителното му за групов лов било издадено за местността „Китка“ в
ловностопански район „Преслав“ І-ва. Ловният надзирател, разяснил на А., че
разрешителното му за лов не е за района, в който се намира в момента и му казал
да се прибира.
След като срещнал още
един ловец в същия район без разрешително за лов за него, И. прекратил лова. По-късно същият ден актосъставителят Р. Р.
съставил акт за установяване на административното нарушение за нарушение по чл.
84, ал. 1 от ЗЛОД в присъствието на двамата свидетели – И.И.и Т.И., служители
на ТП ДГС „Преслав“. Актът бил връчен на нарушителя на същата дата, който е
направил възражения по него. Административнонаказващият орган се е произнесъл
по възраженията, като е оставил същите без уважение.
След съставяне на АУАН И.
изготвил Рапорт за установеното и въз основа на него свидетелят Р. допълнил
съдържанието на съставения Констативен протокол С:ДООА №002447/14.10.2018г.
След установяване на нарушението И. и Р. установили точните GPS координати на
мястото на извършване на нарушението.
Въз основа на така
съставения акт и на изготвените писмени материали било издадено и процесното
наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че административнонаказателното
производство е протекло в нарушение на императивните правила на ЗАНН и по-конкретно,
че изготвеният АУАН не съдържа в необходимата пълнота описание на нарушението и
на обстоятелствата, при които е било извършено, което води до неяснота относно
за какво нарушение се наказва соченото за извършител на простъпката лице, с
което се накърнява правото му на защита. Именно липсата на точно описание на
простъпката в случая съдът е възприел за изначално опорочаваща протеклата
санкционна процедура, завършила с издаването на оспореното пред районния съд
НП. В тази насока, съдебният състав обективирал решаващия си извод, че
актосъставителят не е конкретизирал изпълнителното деяние на нарушението,
съобразявайки дадената с чл. 43 от ЗЛОД дефиниция на понятието „ловува“, както
и че в акта не е индивидуализирано оръжието, с което е бил А., а това е сторено
едва с издавеното постановление. Същото съдът е счел и за неправилно. По тези
свои съображения предходната инстанция формирала извод за незаконосъобразност
на правораздавателния акт и го отменила.
В изпълнение на възложените му
контролни функции настоящата инстанция, след като съобрази фактите по делото и
доводите на страните, намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, коментирани и от
районния съд. Деянието на ответника в настоящото производство е възприето за
нарушаващо разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, като актосъставителят е
описал словесно простъпката му като ловуване извън определение разрешителни
места в местност „Чучура“. Следва да се отбележи, че възпроизвеждането на
текста на цитираната разпоредба не е равнозначно на описание на нарушението.
При ангажиране административнонаказателната отговорност на даден субект следва
да е налице описание на нарушението с неговите белези, както от субективна,
така и от обективна страна. От обективна страна, административното нарушение се
характеризира, както с предмета на нарушение, така и с формите на
изпълнителното деяние на същото, съгласно разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 на ЗАНН. Видно от разпоредбата
на чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД, „ловуването“ е дейност, която обхваща както действия,
пряко свързани с преследване, нараняване/ умъртвяване на дивеч, така и
действия, касаещи неговото пренасяне, укриване, съхраняване, обработване,
превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него.
Ал. 3 на чл. 43 приравнява към тях и престоя или движение на лица извън
населените места с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не, каквото нарушение се вменява
на ответника едва с изготвянето на НП. Вместо да опише словесно в каква проявна
форма е осъществено твърдяното противоправно поведение, актосъставителят е изписал
единствено бланкетното обвинение за ловуване извън определените за това места,
независимо, че като свидетел в акта е вписан И. И., който лично е възприел
стореното от И.. Следва да се отбележи също, че актът за установяване на
административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него
констатации очертават рамките, в които се развива административно-наказателното
производство, респективно се осъществява преценката на наказващия орган относно
това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и
осъществено ли е виновно. Именно поради това и с оглед репресивния характер на
административнонаказателните производства, в тежест на съответните органи на
държавно управление, разполагащи с правомощието да прилагат санкционния
инструментариум, регламентиран в ЗАНН и в специалните отраслови нормативни
актове, е възложено задължението да установят по еднозначен и категоричен
всички признаци от обективна и субективна страна на деянията, определени от
нормотвореца за административни правонарушения. В контекста на изложеното,
касационната инстанция намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение е допуснато нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, изразяващо се в липса
на пълно и ясно описание на осъществената деятелност. Несъблюдаването на
цитираните разпоредби съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, доколкото лишава санкционирания правен субект от възможността да
разбере в какво деяние е обвинен, съответно да организира защитата си адекватно
и в пълен обем. В унисон с мотивите на районния съд, касационната инстанция
намира, че в акта е следвало да бъде описано и оръжието, с което контролните
органи са приели, че е извършено деянието. С оглед на това установените
нарушения на административнопроизводствените правила обосновават
незаконосъобразността на наказателното постановление.
Горното мотивира настоящия състав да
приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 64/13.08.2019г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 108/2019г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.12.2019 г.