№ 3448
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ У. САЛЕХ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110216177 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар П.Салех, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 16177 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Х. Д. Х. срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-
4332-020117 от 11.09.2023 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“
1
към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.
104а от ЗДвП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че при издаване на НП са
допуснати нарушения на процесуалните правила и фактическата обстановка не
съответства на посочената в НП.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят не се
явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание,
депозира писмени бележки, с които иска потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 18.08.2023 г. В.Д. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършени на същата дата нарушение по ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама
свидетели. Нарушителят подписал АУАН като посочил, че има възражения.
Допълнителни писмени възражения били депозирани в предоставения срок по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН, като с тях се оспорвала изложената фактическа обстановка.
Въз основа на АУАН на 11.09.2023 г. Д.Д – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, в предВ.ите от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34
от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, като нарушенията са достатъчно ясно описани и са съответни на дадената
правна квалификация. С оглед на това не бе констатирано наличие на съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 18.08.2023 г. около 12:55 ч. жалбоподателят управлявал товарен автомобил
модел "ХХХ", с рег. № ХХХХ в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на
движение от ул. "Летострей" към ул. "Околовръстен път", когато бил спрян за проверка
от служители на СДВР. Те му казали, че използва мобилен телефон по време на
управление на МПС, с което е нарушил ЗДвП и му бил съставен процесният АУАН
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
2
основа анализ на обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетеля В.Д. и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – докладна записка, справка картон на водач, заповеди и др. Жалбоподателят
твърди, че не е ползвал мобилен телефон, к огато е бил спрян от служители на МВР.
Съдът избира да даде вяра на обясненията на жалбоподателя, доколкото същите звучат
житейски логично и са съответни на обстоятелствата по делото – нивото на
управлявания от него товарен автомобил е значително над нивото на управлявания от
служители на СДВР лек автомобил, което не прави невъзможно, но затруднява
възприемането на евентуална употреба на мобилен телефон от водача на товарния
автомобил. Разпитан в настоящото производство, свидетелят – полицейски служител
заявява, че с оглед изминалото време и типичността на ситуацията няма спомени за
това как е възприел водачът да говори по телефона, поради което и посочената в
АУАН фактическа обстановка не намира опора в показанията му. Тежестта да докаже
обвинението в извършено административно нарушение се носи от административно
наказващия орган. Доколкото в настоящото производство не бяха ангажирани каквито
и да е гласни или писмени доказателства, сочещи употреба на мобилен телефон от
жалбоподателя, следва това обстоятелство да се приеме за недоказано.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят
не е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл.
104а от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие
на ръцете му. За нарушаването на тази забрана от водача чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
предвижда административно наказание „глоба“ от 50 лева.
За да се наложи административно наказание следва да се установи по безспорен
начин, че деецът е осъществил всички елементи на вмененото му административно
нарушение, като в настоящия случай това не бе сторено. Изложената в НП фактическа
обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. По делото не бе
установено, че на процесната дата и място по време на управление на МПС
жалбоподателят е използвал мобилен телефон, респективно остава и недоказано, че е
нарушил посочената разпоредба на закона.
По тези съображения, жалбата се явява основателна и НП следва да бъде
отменено.
При този изход на делото жалбоподателят би имал право на разноски, но такива
се дължат само, ако биват претендирани своевременно и изрично, а това в случая не е
сторено, поради което и съдът не следва да присъжда разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-020117 от 11.09.2023 г.,
3
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на Х. Д. Х.
на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4