№ 497
гр. Търговище, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. К.
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. К. Гражданско дело №
20223530101127 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240
ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 29.04.2021г. между нея и „Нейчъръл
Клийн” ЕООД, е сключен Договор за паричен заем, по силата на който М. Д. в качеството й
на заемодател се задължава да предостави на заемополучателя „Нейчъръл Клийн” ЕООД
паричен заем в размер на 25 000 лв. Сумата е предоставена от заемодателя по посочената в
чл.1.4 от Договора за паричен заем банкова сметка на заемополучателя с две платежни
нареждания, едното е за сумата от 6000 лева, а другото за сумата 19 000 лева. Съгласно
чл.1.2 от Договора заемополучателят се съгласява да върне сумата на заемодателя в срок до
30.06.2021г. Заемополучателят не е върнал в срок предоставената сума. Между страните са
водени преговори, в които представляващият дружеството „Нейчъръл Клийн” ЕООД
многократно е обещавал, че ще върне сумата, но това не е сторено.
След взаимни отстъпки на 17.03.2022г. е сключено Споразумение към Договор за
паричен заем от 29.04.2021 г., по силата на което страните се съгласяват, че в задълженията
на „Нейчъръл Клийн"ЕООД по сключения Договор за паричен заем от 29.04.2021г.,
встъпват като съдлъжници Ф. С. У., и С. Р. Б.. Съгласно чл.2 от Споразумението страните
променят падежа за връщане на дължимата сума, като уговарят същата да бъде върната в
срок до 24.03.2022г. Променен е и размерът на дължимата лихва съгласно чл.1.3 от
Договора за паричен заем, като е уговорено че за срока на Договора заемополучателят и
съдлъжниците дължат и лихва в размер на 20% от заетата сума, равняваща се на 5 000 лв.
Срокът за връщане на главницата по Договор за паричен заем от 29.04.2021г. и
1
договорената лихва по чл.3 от Споразумение към договор за паричен заем от 29.04.2021г. е
бил до 24.03.2022г./ чл.2 от Споразумението от 17.03.22г./
Към момента на подаване на исковата молба – 01.09.2022г. „Нейчъръл Клийн”
ЕООД, Ф. С. У. и С. Р. Б. не са възстановили дължимите суми.
Редовно призована ищцата не се яви лично в открито заседание и се представлява
от пълномощника и- адв. З. Н. от АК-Бургас, която заяви и представи писмени
доказателства, че след предявяването на иска на 01.09.2022г. вторият и третият ответници,
които са физическите лица – Ф. С. У. и С. Р. Б. са извършили плащания – на 30.06.2023г. и
на 31.07.2023г., с които са погасили частично главницата. Предвид частичното погасяване на
задължението за главницата, настъпило след завеждане на делото, и по искане на ищцовата
страна, съдът допусна изменение на иска, а именно намаление на размера на главницата от
25000 лв. на 24550 лв. Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответниците да и заплатят солидарно и сумата за главницата по заема с оглед допуснатото
намаление на размера, а именно 24550 лв.; сумата от 5000 лв., представляваща договорна
лихва съгласно чл. 3 от Споразумение от 17.03.2022г. към договор за паричен заем; сумата
от 1111.11 лв. - мораторна лихва лева за периода 25.03.2022г. до 31.08.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на искова молба в съда –
01.09.2022г. до окончателно изплащане на задължението и ведно с разноските по делото.
Първият и третият от ответниците - „Нейчъръл Клийн” ЕООД-София и С. Р. Б.,
редовно уведомени за исковата молба /л.77 и л.31/ не представиха в срока и по реда на
чл.131 от ГПК писмен отговор. Нямат изразено становище по предявените искове и по
доказателствата. Редовно призовани нямат процесуални представители, а и последният не
се яви лично, в открито заседание. Нямат становище по исковете, нито процесуални и
доказателствени искания.
Вторият от ответниците - Ф. С. У., редовно уведомен за исковата молба на осн.
чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен
отговор от назначения му особен представител-адв. В. Д., която оспорва исковете по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни спрямо този ответник.
В открито заседание ответникът У. се представлява от адв. Д., която поддържа писмения
отговор, моли исковете да се отхвърлят по изложените съображения в писмена защита и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищеца.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
На 29.04.2021г. е сключен в обикновена писмена форма договор за паричен заем
между М. К. Д. – заемодател /ищцата/, с постоянен адрес в ********** и „Нейчъръл Клийн“-
ЕООД, /първият ответник/ със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Луи
Пастьор“ бл.122, вх.А, ет.9, ап.33, представлявано от Ф. У.-управител, наричано заемодател,
по силата на който заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя паричен
2
заем в размер на 25000 лв., а заемополучателят са задължава при условията на този договор
да получи, ползва и погаси предоставяния заем. Заемополучателят се задължили да върне
заетата сума на заемодателя в срок до 30.06.2021г. За срока на договора страните се
съгласили върху заетата сума да бъде начислена лихва в размер на 5 % от същата сума.
Уговорено е в т.1.4. от договора заетата сума да бъде преведена по банков път по точно
посочена банкова сметка, открита на името на заемополучателя. По същия начин-
погасяването на заема ще се извършва по банковата сметка, открита на името на
заемодателя, а именно – по същата сметка, от която са изпратени парите /т.1.5./
Заетата сума в размер на 25000 лв. е преведена по банков път по същата –посочена
в договора банкова сметка на заемполучателя с две платежни нареждания от заемодателя на
28.04.2021г., 20.39ч. за сумата от 19000 лв. и също на 28.04.2021г., 20.43 ч. за сумата от
6000 лв., с вписано основание за превода-информация за получателя: Договор за заем. От
представеното извлечение № 4 от 29.04.2021г. по сметка на ищцата за период от
01.04.2021г. до 29.04.2021г. е видно, че сумата в размер на общо 25000 лв. е преведена на
28.04.2021г. по сметка на заемополучателя - „Нейчъръл Клийн“-ЕООД, с описание –
договор за заем.
В т.2.2. от договора за заем е уговорено, че заемополучателят има право да
извършва междинни плащания колкото и каквито намери за добре в рамките на срока на
договора.
В т.2.4. от договора за заем е уговорено като задължение на заемодателя да
предостави на заемополучателя заетата сума в деня на подписване на същия договор.
Безспорно се доказа от писмените доказателства, визирани по-горе, че заемодателят се е
възползвал от правото си и е превел няколко часа по-рано преди датата на договора заетата
сума.
По силата на т.4.2. от процесния договор, от датата на настъпване на падежа на
задълженията /30.06.2021г./ заемодателят започва да начислява законна лихва за забава
върху просрочените суми до окончателното им погасяване.
В т.6.2. от договора е прието, че всички изменения и допълнения се правят
единствено чрез писмени споразумения между страните.
На 17.03.2022г. е сключено споразумение към договор за паричен заем от
29.04.2021г. между: 1. М. К. Д., заемодателя; 2. „Нейчъръл Клийн“-ЕООД, представлявано
от Ф. У., заемополучателя, и 3. Ф. С. У. и 4. С. Р. Б., с което страните по същото изразяват
съгласие за следното:
1.Считано от 17.03.2022г. в задълженията на „Нейчъръл Клийн“-ЕООД по
сключения договор за паричен заем от 29.04.2021г. встъпват като съдлъжници Ф. С. У. и
С. Р. Б.;
2.Със същото споразумение страните изменят чл.1.2. от договор за паричен заем от
29.04.2021г., както следва: Заемополучателят „Нейчъръл Клийн“-ЕООД и съдлъжниците Ф.
С. У. и С. Р. Б. се задължават да върнат сумата в размер на 25000 лв. в срок до 24.03.2022г.;
3
3.Чл.1.3. от договор за паричен заем от 29.04.2021г. се изменя както следва:
Заемополучателят и съдлъжниците дължат и лихва в размер на 20 % от заетата сума.
С това споразумение, сключено едновременно между заемодател, заемополучател и
двама съдлъжници /последните двама ответници по делото/ се предприемат три изменения в
договора за заем: встъпване в дълг като съдлъжници на трети лица; изменение на крайния
падеж по договора от 30.06.2021г. на 24.03.2022г. и увеличение на договорната лихва от
5 % на 20 % върху заетата сума от 25000 лв. Така договорната лихва е в размер на 5000 лв.
От извършена служебна справка в Търговския регистър на сайта на ЕПЗЕУ се
установи, че от вписването на 14.09.2020г. до 09.03.2021г. „Нейчъръл Клийн“ е било
ООД, като Ф. С. У. и С. Р. Б. са били единствените двама съдружници в това ООД, като от
09.03.2021г. е вписано преобразуването му в ЕООД с едноличен собственик на капитала Ф.
С. У.. Освен това Ф. С. У. е бил управител на „Нейчъръл Клийн“ ЕООД от 14.09.2020г. до
05.01.2023г.
От представените от ищцата писмени доказателства – извлечения по сметката и се
установи безспорно, че след 01.09.2022г. когато са предявени исковете и е образувано
настоящото дело, встъпилите в дълга на заемополучателя съдлъжници са извършили
погасителни плащания чрез превод по банковата сметка на заемодателя-същата от която са
били изпратени парите, съгласно т.1.5. от договора за паричен заем, както следва: С. Б. на
30.06.2023г. /на следващия ден след получаване на 29.06.2023г. на призовката за първото
открито заседание/ е платил сумата от 300 лв., с основание на плащането – „Връщане на
заем“ и Ф. У. е платил на 31.07.2023г. сумата от 150 лв., с основание – „Връщане на заем от
2021г.“
За изясняване на спора от фактическа страна съдът разпита ********************,
който живял във фактическо съпружеско съжителство с ищцата и бил приятел на
последните двама ответници - Ф. У. и С. Б. и всъщност благодарение на неговото
посредничество те получили заема от ищцата. Двамата ответници се занимавали с
продажба на продукти за здравето и им трябвали пари – да им се дадат в кратък срок, за да
купят стока и след около 3-4 месеца да ги върнат. В продължение на две години
************ се чувал, и с Ф., и със С., и те винаги му казвали, че всеки момент ще
започнат да плащат, но до момента така и не върнали парите. В едни момент когато се
разбрало, че нещата не вървят на добре, ищцата много държала и да подпишат и те двамата
подписали като физически лица да встъпят в дълга. Тогава М. и свидетелят ходили в гр.
София и подписали документа, но свидетелят не знае точно юридически термина – запис на
заповед или договор или споразумение. Тогава Ф. и С. пак казали, че до два месеца ще
върнат парите. Като се чувал с М. тя му казала на ************, че се платили две вноски
Ф. и С. преди около 2-3 месеца преди открито заседание и той си помислил, че ето те вече
ще започнат да плащат. Свидетелят през целия този период многократно звънял на Ф. и на
С. да ги пита кога ще върнат парите и те винаги се отзовавали на повикванията по телефона
като му казвали, че в момента нямат възможност, но ще си върнат парите. Виждал се и 2-3
пъти с тях. Но след като ответниците не се връщали заема, *********** вече се е разделил,
4
не живее с ищцата, но се чува с нея и вече не е приятел с Ф. и със С., с тях не комуникира.
Но от общи приятели знае, че към момента Ф. е в *******, а С. – в *******, и че и двамата
знаят за това гр.дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С разпоредбата на чл.240 ал. 1 от ЗЗД е регламентирано, че с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Съгласно чл.240 ал.2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е уговорено
писмено.
В конкретния казус от писмените доказателства /извлеченията от банкова сметка и
платежните нареждания, в които изрично се сочи основанието-договор за заем; в писмена
форма-договор за паричен заем и споразумение към същия договор/ несъмнено и
категорично се установи, че ищцата като заемодател е предала в собственост на първия
ответник -„Нейчъръл Клийн“ ЕООД чрез превод по банков път на сметка, на която титуляр е
дружеството като заемополучател сума пари в размер на 25000 лв. на 28.04.2021г., като
последният се е съгласил да върне заетата сума на заемодателя в срок до 30.06.2021г. като с
анекс падежът е изменен – до 24.03.2022г. Сключеният договор е заем за потребление.
Същият е едностранен договор според правната теория и практика. Едностранен е, защото
възникват задължения само за едната страна и това е заемополучателя – той е длъжен да
върне заетите му пари , а заемодателят има само право да иска тяхното връщане. Безспорно
е, че първият ответник-заемополучателя по договора за заем не е изпълнил задължението си
и не е върнал на падежа заетата сума, ведно с договорената възнаградителна лихва в размер
на 20 %. Не е изпълнил в срок и в пълен размер договорното си парично задължение,
изпаднал е в забава, поради което дължи реално изпълнение по договора, ведно с
обезщетение за забава.
Възражението на назначения особен процесуален представител на единия от
ответниците, че не е налице договор за заем и ответниците не са обвързани с такъв, и не е
ясно за какво е получена сумата, тъй като платежните нареждания, с които е преведена
сумата от 25000 лв. - 28.04.2021г. предхождат сключения в писмена форма договор за
паричен заем - 29.04.2021г. е неоснователно. В този смисъл съдът се предържа към
съдебната практика на ВКС. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от
момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от
формата на волеизявленията / Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008
г., IV г. о., ГК и др./ Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото
единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент -
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако
5
липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Фактическият състав на договора
за заем е статичен, т. е. без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко
време ще се осъществи другият елемент. Предаването може да не е било в собственост и
може да предхожда по време съгласието за връщане. В тази насока са напр. Решение №
379 от 6.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 50080 от 10.05.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2288/2022 г., III г. о., ГК/.
По отношение на втория и третия ответници - трети лица, които са встъпили като
съдлъжници в дълга на първия ответник по договора му за паричен заем с ищцата, съдът
счита следното:
Съгласно чл.101 от ЗЗД, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил
съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие.
Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни
длъжници.
Несъмнено и категорично се установи от писмените и гласните доказателства, че
вторият ответник по делото – Ф. С. У. и третият ответник – С. Р. Б., двамата като физически
лица, са постигнали съглашение едновременно, и с кредитора-заемодателя/ищцата/, и с
длъжника-заемополучателя /първия ответник/, че встъпват от 17.03.2022г. като съдлъжници
в дълга на заемополучателя по сключения договор за паричен заем от 29.04.2021г.
Съглашението между четиримата е оформено писмено, в четири еднакви екземпляра – за
всеки един и е подписано от всеки един. В това писмено споразумение е посочено
задължението на заемополучателя и съдлъжниците да върнат сумата в размер на 25000 лв.
на заемодателя; в уговорен срок-до 24.03.2022г.; при договорна лихва в размер на 20 %.
Споразумението от 17.03.2022г. към договора за паричен заем от 29.04.2021г. към който
препраща съдържа изричен текст, че всички останали клаузи в договора остават
непроменени. Както към сключването на договора за заем, така и към сключването на
споразумението, и с кредитора, и с длъжника едновременно, Ф. С. У. е, и едноличен
собственик на капитала, и управител на дружеството-заемополучател. От свидетелските
показания безспорно се установи, че последните двама ответници са искали да развиват
бизнес с продажба на здравословни продукти и им е трябвал заем; наясно са били с поетото
от тях задължение и встъпването им като съдлъжници по договора за заем; никога не са
отричали задължението си да върнат паричния заем, когато са им напомняли по телефона
или в лични срещи, напротив – винаги казвали, че в момента са затруднени, но ще започнат
да плащат. Същите двама ответници знаят за предявените искове против тях по настоящото
дело. Факт, който съдът цени с оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК е, че след
предявяване на исковете и насрочване на първото открито заседание, последните двама
ответници са извършили плащания чрез банков превод точно по банковата сметка на
ищцата-заемодателя, с изрично посочено основание – „Връщане на заем“-от С. Б. и
„Връщане на заем от 2021 г.“- от Ф. У.. С извършените плащания за погасяване на заема те
на практика признават задълженията си. Тъй като съдлъжниците при встъпване в дълг
6
отговарят солидарно с длъжника към кредитора, то и по-изложените по-горе съображения
съдът приема предявените искове против тях за основателни и доказани.
Възражението на назначения особен процесуален представител на втория от
ответниците Ф. С., че не са ясно установени характера и правното естество на вземанията по
споразумението от 17.03.2022г. и че то е нищожно, поради липса на предмет и основание, е
неоснователно. Съдът преценявайки всички относими писмени и гласни доказателства,
както и настъпилите след предявяването на иска от значение за спорното право факти,
безспорно и категорично установи встъпването на последните двама ответници в дълга на
първия ответник като заемополучател по договора за заем с конкретните параметри на
задължението – за размер на заетата сума, падеж, договорна възнаградителна лихва. В тази
насока съдът следва практиката на ВКС, отразена напр. в Решение № 504 от 26.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 420/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 901 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1644/2011 г., IV г. о., ГК, в които се казва: Спорът относно точния смисъл на
договорни клаузи се разрешава при тълкуване действителната обща воля на страните. При
това тълкуване отделните уговорки се преценяват във връзка едни с други и всяка една в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността. Съдът тълкува отделната уговорка предвид
систематичното й място в договора и общия му смисъл, преценявайки може ли отделната
уговорка да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание;
преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на
страните преди и след сключването му. Съглашението за встъпване в дълг не е сделка, за
която е предвидена определена форма. Съгласувана между кредитор и трето лице или
длъжник и трето лице воля за встъпване може да се установи не само от писмено
съглашение за това, но и от други двустранни или едностранни документи и пр.
доказателства, установяващи точния характер на съглашението. При спор за смисъла на
договорна клауза, с която трето лице встъпва в дълг за определено вземане, действителната
воля на страните следва да се преценява в контекста на целия договор. Уговорката следва да
бъде преценявана с оглед характера на задължението; целта, мотивирала страните да
постигнат споразумението за встъпване в дълг и всички обстоятелства, имащи отношение
към произхода на задължението и правната му характеристика.
Съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това, с кого е
сключено съглашението встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за
изпълнението на задължението. С кого е сключено съглашението, има значение за
възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното съглашение. Той
няма такова право, ако съглашението е сключено с кредитора. Одобрението на
съглашението от кредитора не е необходимо да бъде извършено като изричен акт, облечен в
някаква форма, то може да е всяко конклудентно действие, с което кредиторът показва, че
приема съглашението. Манифестирането на такава воля от кредитора е пречка за
последващо оттегляне. /Решение № 34 от 17.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2013 г., IV г.
о., ГК; Решение № 447 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2340/2013 г., IV г. о., ГК/
Предвид изложените по-горе съображения, изводът, който се налага е, че
предявените искове са доказани по основание и по размер, поради което тримата
ответници следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцата сумите, както следва:
7
24550 лв., представляваща невърната заета сума, на осн. чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.79 ал.1
предлож.1-во ЗЗД; сумата от 5000 лв., представляваща договорна лихва съгласно чл. 3 от
Споразумение от 17.03.2022г. към договор за паричен заем; сумата от 1111.11 лв. -
мораторна лихва лева за периода 25.03.2022г. до 31.08.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на искова молба в съда – 01.09.2022г. до
окончателно изплащане на задължението.
По разноските: С оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят на ищцата
строените разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Ищцата претендира разноските в обезпечителното производство – за обезпечение на
бъдещ иск и в настоящото исково производство, като представя списък на разноските по
чл.80 ГПК и писмени доказателства. Претендираните разноски са в размер на общо
11356.61 лв., от които в обезпечителното производство: 40 лв.-държавна такса за
обезпечение на бъдещ иск; 2000 лв.-адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита
и съдействие от 01.08.2022г.; 205.50 лв. –такси към ЧСИ по обезпечителното производство;
в настоящото исково производство: 1250 лв. – държавна такса при предявяване на исковете;
3861.11 лв. – възнаграждение за назначен особен процесуален представител; 4000 лв. –
адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.08.2022г.
Назначеният особен процесуален представител – адв. Д. на ответника Ф. У. направи
възражение, и в хода на устните състезания, и с писмената защита, за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в производствата. Съгласно т.5 от ТР № 6/2012г. от
06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайния му резултат. В конкретния случай адвокатските
възнаграждения са договорени и реално заплатени на 01.08.2022г. и на 29.08.2022г. т.е. при
действието на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските
възнаграждения в редакцията и към изм.и доп. ДВ бр.68/31.07.202г. и преди изменението в
Дв бр.88/04.11.2022г. Съобразявайки разпоредбите на чл.2 ал.5, а именно, че са предявени
три обективно съединени оценяеми осъдителни искове; чл.7 ал.7-по отношение
обезпечението на бъдещ иск; чл.7 ал.2 т.4 –по отношение на главницата; чл.7 ал.2 т.2 –по
отношение на договорната лихва и на обезщетението за забава, от Наредбата и чл.78 ал.5 от
ГПК, съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в минимален
размер, като за обезпечителното производство е общо 1617.77 лв., а за исковото
производство е общо 2154.27 лв. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в
посочените размери разноските за адвокатското възнаграждение в обезпечителното и в
исковото производство на ищцата.
Въз основа на изложените мотиви, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Нейчъръл Клийн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
8
управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 45, вх.Б, ет.4, ап.17,
представлявано от управител - П.Л. Д.; Ф. С. У., ЕГН **********, с постоянен адрес:
************************, представляван от назначен на осн. чл.47 ал.6 ГПК процесуален
представител – адв. В. Д. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4,
вх.Б, кантора 5; С. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: ***********************, ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на М. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
*******************, съдебен адрес: гр. Несебър, К.К. „Слънчев бряг“, Автогара-Слънчев
бряг, офис сграда „Каравел“, партер, офис 2, чрез пълномощник адв. З. Н. Н. от АК-Бургас,
сумите, както следва: 24550 лв., представляваща невърната заета сума, на осн. чл.240 ал.1
ЗЗД и чл.79 ал.1 предлож.1-во ЗЗД; сумата от 5000 лв., представляваща договорна лихва
съгласно чл. 3 от Споразумение от 17.03.2022г. към договор за паричен заем от 29.04.2021г.,
на осн. чл.240 ал.2 ЗЗД ; сумата от 1111.11 лв. – обезщетение за забава за периода
25.03.2022г. до 31.08.2022г., на осн. чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на искова молба в съда – 01.09.2022г. до окончателно
изплащане на задължението, както и направените разноски - в обезпечителното
производство, както следва: 40 лв.-държавна такса за обезпечение на бъдещ иск; 1617.77 лв.-
адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.08.2022г. и вр.
чл.78 ал.5 ГПК; 205.50 лв. –такси към ЧСИ по обезпечителното производство по изп.д. №
961/2022г. по описа на ЧСИ рег.№ 805 на КЧСИ; и направените по делото разноски в
исковото производство, както следва: 1250 лв. – държавна такса при предявяване на
исковете; 3861.11 лв. – възнаграждение за назначен особен процесуален представител;
2154.27 лв. –адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от
29.08.2022г. и вр. чл.78 ал.5 ГПК, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9