РЕШЕНИЕ
№ 2679
гр. Бургас, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120105882 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Х. Г. К., ЕГН – **********,
против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕТСМЪНТС БГ“ ЕАД, с която са предявени три
установителни иска с правно основание чл.439 от ГПК да бъде прието, че ищецът не дължи
на ответника следните суми: 1360,75 лева главница по договор за потребителски кредит за
покупка на стоки или услуги с номер **** г.; 176,79 лева лихва за забава върху главницата за
периода от 20.11.2012 г. до 26.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
18.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението; 130,75 лева разноски, за които
вземания е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
ч. гр. дело № ****/2014 г. по описа на БРС и за събирането на които е образувано
изпълнително дело № ****/2024 г. по описа на ЧСИ Т. М..
С определение № ****/03.09.2024 г. съдът допусна обезпечение на предявените
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК чрез „спиране на
изпълнението“ по изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ Т. М., след представяне на
гаранция от страна на ищеца в размер на 200 лева по сметка на БРС. Гаранцията е внесена
от ищеца и е издадена обезпечителна заповед.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът твърди, че исковете са неоснователни, защото срокът на погасителната давност
не е изтекъл.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, като
моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява. Преди съдебното
заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуален представител на
дружеството депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли исковете и да
присъди на страната разноски по делото.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2014 г. съдия при Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение № 1297/19.03.2014 г. по ч.гр. дело № ****/2014 г. по
описа на БРС, с който ищецът е осъден да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД следните суми: 1360,75 лева главница по договор за потребителски кредит
за покупка на стоки или услуги ***********г.; 176,79 лева лихва за забава върху главницата
за периода от 20.11.2012 г. до 26.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 18.03.2014 г. до изплащане на вземането, както и съдебно-
деловодни разноски от 130,75 лева, от които 30,75 лева заплатена държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
По молба на кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД от 13.06.2014
г. е образувано изпълнително дело № 20148030400812 по описа на ЧСИ Т. М. (за краткост
ИД) въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист. С молбата на ЧСИ М. са
възложени всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. По ИД няма данни покана за доброволно
изпълнение да е връчена на длъжника К..
На 03.05.20**** г. по ИД постъпва молба от длъжника до съдебния изпълнител, с
която той „потвърждава“, че е „длъжник по изп. дело № 812/2014 год., образувано по молба
на БНП „Париба““. В молбата К. заявява, че „доколкото му е известно“ към датата на
депозиране на молбата задължението му е около 3000 лева. С молбата моли да се сключи
споразумение, като погасяването на задължението бъде разсрочено, като предложението му
е да внася месечно по 200 лева в посочена от съдебния изпълнител банкова сметка. На
същата дата е внесена сумата от 100 лева по банкова сметка на съдебния изпълнител, като
основание за плащането е посочено „вноска по изп дело 812 от 2014“.
На 06.03.2017 г. по ИД постъпва молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД, в която се твърди, че на 10.01.2017 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания
между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, по силата на който кредиторът и взискател по ИД цедира
вземането по ИД на дружеството молител, което моли на основание чл.429 от ГПК да бъде
конституирано като взискател в качеството на цесионер. С молбата дружеството моли
съдебния изпълнител да насрочи дата за извършване и да извърши опис на движимите вещи,
находящи се в дома на длъжника, а също така на основание чл.18 от ЗЧСИ му възлага да
извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
Към молбата е приложен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г.,
пълномощно, с което цедентът (старият кредитор) упълномощава цесионера (новият
кредитор) да уведоми длъжниците за цесията, както и уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, адресирано до длъжника, изходящо от цедента.
На 08.09.2017 г. по ИД постъпва молба от ответника, с която моли съдебния
изпълнител да извърши справка в ТД „НАП“ на името на длъжника за наличието на валидно
сключени трудови договори, декларирано движимо/недвижимо имущество и/или банкови
сметки, като с оглед резултата от извършената справка, съдебният изпълнител да
предприеме съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
На 21.11.2017 г. по ИД е изпратено запорно съобщение до работодателя „ДЕЛФИН
2010“ ЕООД.
На 26.03.2019 г. по ИД постъпва молба от дружеството ответник, с която се отправя
искане ЧСИ да извърши справка в НОИ за наличието на валидно сключен трудов договор на
длъжника, като с оглед резултата от извършената справка, да предприеме съответните
изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
На 14.09.2021 г. по ИД постъпва молба от взискателя ответник, с която моли съдебния
изпълнител да извърши справка в електронния регистър на БНБ за наличие на банкови
сметки на длъжника, като моли да бъдат наложени запори върху новооткритите такива. В
случай, че не бъдат наложени запори, моли съдебния изпълнител да пристъпи към
принудително изпълнение, като насрочи дата за опис, оценка и публична продан на
2
движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес. Съобщение
за насрочен опис на 09.03.2022 г. е изпратено на длъжника по ИД, но няма данни да е
получено от него.
На 21.12.2022 г. по ИД постъпва молба от длъжника, с която моли ИД да бъде
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Заявява, че не е наясно, че кредитор е
„Кредит инкасо ООД“. С постановление за прекратяване на изпълнително дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК от 04.01.2023 г. съдебният изпълнител прекратява ИД.
Въз основа на същия изпълнителен лист на 30.07.2024 г. взискателят депозира нова
молба до ЧСИ Т. М. за образуване на изпълнително дело, по която е образувано
изпълнително дело № **** по описа на този ЧСИ (за краткост ИД 2). С молбата за
образуване на ИД 2 взискателят възлага на основание чл.18 от ЗЧСИ на съдебния
изпълнител да извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство. Изпратено е до длъжника съобщение за образуване на ИД 2, което е получено
от него на 19.08.2024 г.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Според чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Ищецът длъжник твърди, че вземанията на кредитора ответник са погасени по давност.
Ищецът твърди в молбата си от 21.12.2022 г. по ИД, че дружеството взискател
„Кредит инкасо ООД“ (по описание от ищеца) му е „изцяло непознато“, както и че не е
уведомен за евентуално прехвърляне на вземането. Следва изрично да се посочи, че
договорът за цесия, както и уведомление за прехвърляне на вземането, изходящо от стария
кредитор, са приложени по изпълнителното дело и длъжникът се е запознал с тях. Ако
договорът за цесия не му е известен, ищецът нямаше да предяви исковете срещу цесионера,
а срещу цедента. Извън горното, с прилагане на препис от ИД по настоящото дело, цесията е
съобщена на ищеца от стария кредитор, тъй като сред съдържащите се в него документи е и
пълномощно, с което старият кредитор упълномощава ответника да уведоми длъжника за
прехвърляне на вземането, и уведомление до К. за извършено прехвърляне на вземания,
което изхожда от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД.
По силата на чл. 429, ал. 1 от ГПК частното правоприемство се установява с писмени
доказателства. Напълно достатъчно е представянето на цесионния договор, на
приложенията, в които са описани прехвърлените вземания, както и уведомлението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД до К., за да възникне в полза на дружеството правото да иска извършването на
изпълнителни действия по отношение на него – аргумент от Решение № **** от 4.02.20****
г. на ВКС по гр. д. № ****/2015 г., III г. о. Тези документи са представени по ИД.
Според разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тази разпоредба е приложима
както, ако вземането е установено със съдебно решение, така и когато е установено със
заповед за изпълнение, влязла в сила като невъзразена от длъжника – в този смисъл
Определение № **** от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о. Тъй като
всички вземания на кредитора са установени с издадена заповед за изпълнение, която е
влязла в сила, то погасителната давност за всички тях е 5 години и започва да тече от
влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Според настоящия съдебен състав молбата, депозирано от длъжника по ИД на
03.05.20**** г., за разсрочване на задължението му има характер на „признание“ по смисъла
на чл.1****, б.“а“ от ЗЗД. Това е така, защото начинът и обстоятелствата, по който и при
които е осъществено (адресирано до ЧСИ по конкретно изпълнително дело, с ясно посочване
на взискателя и размера на вземането, с ясно изразено желание за погасяване на вземането в
пълен размер), по естеството си предполагат достигането му до знанието на кредитора –
аргумент от мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. на ВКС по тълк. д. №
3
4/2019 г., ОСГТК. Следователно давността е прекъсната на 03.05.20**** г., от който момент
започва да тече нова давност.
На следващо място, според Решение № 50094 от ****.11.2023 г. на ВКС по т. д. №
****/2022 г., I т. о. самото искане за конституиране на правоприемника като взискател,
респективно конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително
дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на
погасителната давност за вземането. Прекъсване на погасителната давност ще настъпи само,
ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и изпълнителен
способ за осребряване на имуществото на длъжника, т. е. изрично е поискано извършването
на валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ може да е нов или да е
подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в
молбата до съдебния изпълнител. В молбата от 06.03.2017 г. на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕТСМЪНТС БГ“ ЕАД за конституиране на нов взискател по ИД е обективирано искане
за определен начин на изпълнение /опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника/, както и съдържа възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо следва да се
приеме, че погасителната давност е прекъсната на 06.03.2017 г., от който момент започва да
тече нова давност. В този смисъл, новата давност за всички вземания би изтекла през 2022 г.
Тя обаче е прекъсната с молбата на кредитора по ИД от 14.09.2021 г., като мотивите за това
са следните:
Давността не се прекъсва веднъж с искането за предприемане на изпълнително
действие и още веднъж с предприемането на поисканото действие, т. е. прекъсването е едно
- с предприемането на действието, но считано от искането /в този смисъл решение № 37 от
24.02.2021 г., гр. д. № ****/2020 г., ВКС, IV г. о. /. С решение № 3 от 04.02.2022 г., гр. д. №
****/2021 г., ВКС, ІV г. о. е прието, че „валидно изпълнително действие“ означава действие
за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по
редовна молба за изпълнение, т. е. по молба, в която взискателят е посочил изпълнителен
способ за осребряване на имуществото на длъжника или е възложил това на ЧСИ /чл. 18
ЗЧСИ/. В молбата от 14.09.2021 г. взискателят е посочил такъв способ – запор върху вземане
по банкова сметка, респективно публична продан на движими вещи на длъжника, находящи
се на домашния му адрес. Следователно давността отново е прекъсната на 14.09.2021 г.
Според т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция. В този смисъл независимо, че ИД е прекратено
поради перемция с постановление на съдебния изпълнител от 04.01.2023 г., то давността е
прекъсната и същата не е изтекла към датата на депозиране на исковата молба по
настоящото дело, поради което исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото само ответникът има право на разноски, които се изчерпват
с претендирано юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът
намира за справедливо такова в размер на 180 лева, което е за сметка на ищеца.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Г. К., ЕГН – **********, против „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК – *********, искове с правно основание чл.439, ал.1 от
ГПК да бъде прието за установено по делото, че К. не дължи на дружеството като погасени
по давност следните вземания: за сумата от 1360,75 лева (хиляда триста и шестдесет лева и
седемдесет и пет стотинки) главница по договор за потребителски кредит за покупка на
стоки или услуги с номер **** г.; за сумата от 176,79 лева (сто седемдесет и шест лева и
седемдесет и девет стотинки) лихва за забава върху главницата за периода от 20.11.2012 г. до
4
26.02.2014 г.; за законната лихва върху главницата от 18.03.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението; за сумата от 130,75 лева (сто и тридесет лева и седемдесет и
пет стотинки) разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 15.04.2014 г. въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ****/2014 г. по описа на БРС
и за събирането на които е образувано изпълнително дело № ****/2024 г. по описа на ЧСИ Т.
М..
ОСЪЖДА Х. Г. К., ЕГН – **********, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 180 (сто и осемдесет) лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5