Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 16.07.2021
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юли две хиляди двадесет
и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието секретаря
Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 215 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 679/22.01.2020 г. и жалба вх. № 13865/03.11.2020 г. подени от Г.Т.Е.М И. АД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК, срещу действия на ЧСИ Стоян Атанасов
Лазаров по изп. д. № 20199270401455, изразяващи се в опис на недвижим имот, за който жалбоподателят твърди, че
е негова собственост и разпореждане от 24.02.2020 г.,
с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати или спре изпълнителното
дело. Жалбоподателят твърди, че молителят не бил представил към молбата си до
ЧСИ изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Излага, че
изпълнителното дело е образувано срещу заличено дружество - „Т.“ ООД. Твърди, че е собственик на имота по
силата на апортна вноска от страна на ТД „Е. Б*“ АД, ЕИК: ****в капитала на
Г.Т.Е.М И. АД. Твърди, че
като трето лице не е обвързано от субективните предели на изпълнителния лист.
Решението, на което се позовава взискателя В.Р., за да насочи изпълнението към
имота на дружеството е по проведен павлов иск по гр.д. № 660/2002 г. по описа
на СОС. Излага твърдения, че процесния имот не е собственост нито на длъжника Т.
ООД, ЕИК ****/в несъстоятелност/, нито на другата страна по проведения павлов
иск – Екоела ООД, ЕИК ****/в несъстоятелност/. Процесният имот не е обект и на
вземания на длъжника Т. ООД /в несъстоятелност/. Твърди, че имотът е придобит
от праводателя „Е. Б*“ АД на 19.12.2008 г. на същата дата, видно от
удостоверение № 585/17.08.2018 г. по лице от имотен регистър и не била вписана
цитираната искова молба, тъй като е била заличена с вписване № 1 от 15.10.2008
г. на СВ К.. Същата искова молба, както и решението по дело № 660/2003 г. на
СОС били повторно заличени на 26.03.2015 г. Излага съображения, че във времето
между заличаването на вписването на исковата молба и неговата отмяна, за съответния имот
няма вписана искова молба. По същество моли да бъдат отменени предприетите
спрямо имота на дружеството действия по принудително изпълнение както и
разпореждане от 24.02.2020 г., с което ЧСИ-Стоян Лазаров е отказал да прекрати
изпълнителното производство.
В срока за
отговор по двете жалби взискателят В.Р.Р. изразява становище от 21.02.2020
г., че не са налице основания за спиране или прекратяване на
производството. Длъжникът „Т.“ ООД, чрез
синдик Л.С. изразява становище, че дружеството „Т.“ ООД е заличено от
Търговския регистър на 26.02.2020 г., поради което няма процесуална
правоспособност, за което представя доказателства.
Със съпроводително писмо съдебният изпълнител
е изпратил жалбите и препис от изпълнителното дело, като е изложил на основание
чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви по обжалваното действие.Позовава се на решение
№ 320 от 25.09.2019 г. по гр.д. №
616/2019 г.
Въз основа на
доказателствата по делото, Софийският окръжен съд намира за установено следното
от фактическа страна:
Изпълнителното производство
е образувано от ЧСИ Стоян Атанасов Лазаров, с рег. № 927 и район на действие СОС по молба на взискателя В.Р.Р. с ЕГН: **********
***, представляван от адв. Н.С. от САК, срещу длъжника „Т.“ ООД, въз основа на изпълнителен
лист от 12.07.2002 г., издаден по гр. д. № 04433/2002 г. на СРС, за сумата 108 584 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2002 г. до окончателното изплащане на сумата.
С молбата взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да извърши опис на поземлен имот с идентификатор 38978.900.2439 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., находящ се в гр. К., с площ от 8428 кв.м., парцел Х – „За търговска и стопанска
дейност“, от кв. 232 по плана на гр. К., обл. С..
С разпореждане от 03.05.2019 г.
ЧСИ Стоян Лазаров е отказал да образува изпълнително дело срещу „Т.“ ООД с
мотива, че е заличен търговец. Постановеният отказ е обжалван от В.Р.Р. пред
Софийски окръжен съд. С решение № 320/25.09.2019 г., постановено по гр.д. №
616/2019 г. по описа на СОС е отменено
разпореждане от 03.05.2019 г., издадено от ЧСИ Стоян Лазаров, с рег. № 927 на
КЧСИ, с район на действие СОС, обективиращо отказ да бъде образувано изпълнително
дело срещу „Т.“ ООД, в несъстоятелност и отказ да бъде извършен опис и публична
продан на поземлен имот с идентификатор 38978.900.2439, находящ се в гр. К., С.
област. В мотивите е прието, че Г.Т.Е.М И. АД е трето лице и по силата на чл. 429, ал. 3 от ГПК изпълнителния лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя
вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочи
изпълнението върху тази вещ.
По молба на
взискателя ЧСИ Стоян Лазаров е наложил възбрана върху имот с идентификатор 38978.900.2439,
собственост на „Г.И.“ АД.
Изпратена е призовка за
принудително изпълнение до „Г.И.“ АД с уведомление, че на 05.12.2019 г. е насрочен
опис и оценка на процесния имот.
Изпратена е и покана за
доброволно изпълнение до длъжника „Т.“ ЕООД – в несъстоятелност, чрез синдика Л.С..
На 28.11.2019 г. е депозирана
молба от Л.С. – синдик на „Т.“ ООД – в несъстоятелност, с която прави искане за
спиране и прекратяване на изпълнителното производство, поради това, че с
определение № 225/24.11.2011 г. по т.д. № 80/2008 г. на ОС- Благоевград е
одобрен списъка на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, съставен от
синдика и обявен в ТР по партидата на длъжника на 20.07.2009 г., като е
постановено вземането на кредитора В.Р.Р. да сумата от 108 584, 00 –
главница по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 04433/2002 г. по описа на СРС
и сумата 83 886,18 лева – законна лихва върху посочената главница, считано
от 14.06.2002 г. до 25.04.2008 г., да се счита прието без привилегии и
обезпечения. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 638 от ТЗ изпълнителното
производство следва да бъде спряно, съответно прекратено на осн. чл. 638, ал. 3
от ТЗ.
С разпореждане от 28.11.2019 г.,
съдебният изпълнител е отказал спиране/прекратяване на изп. д. № № 20199270401455 с мотива, че
имотът върху който е насочено изпълнение не е включен в масата на
несъстоятелността.
На 14.01.2020 г. е извършен опис
на процесния имот, видно от протокол за опис /л. 256 от делото/.
От решение № 590/07.02.2020 г.,
постановено по т.дело № 80/2008 г. по описа на ОС-Благоевград, влязло в законна
сила на 18.02.2020 г. се установява, че на осн. чл. 735, ал. 1, т. 2 от ТЗ
производството по несъстоятелност на „Т.“ ООД е прекратено и е постановено
заличаване от Търговския регистър на дружеството. От мотивите на решението
става ясно, че недвижими имоти, предмет на уважени искове на кредитора В.Р. с
правно основание чл. 135 от ЗЗД не са включени в масата на несъстоятелността по
смисъла на чл. 614-от ТЗ.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК,
трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато
изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице. Видно е, че основна процесуална предпоставка за упражняване правото на
обжалване действията на съдебния изпълнител от третото лице е упражнявано от
него владение към момента на наложената възбрана, респ. насочване на
изпълнението върху имота. В разглеждания случай тази предпоставка е налице.
В изпълнителното производство страни по делото могат
да бъдат субекти по отношение на които е налице процесуална правоспособност и
процесуална дееспособност – съществуващ правен субект, притежаващ предвидените
в чл.26 и чл.27 от ГПК качества. Съгласно чл.7, ал.1 от ГПК съдът следи
служебно за наличността, както на процесуална правоспособност, така и на
процесуална дееспособност, обективно съществуващи за страните. При отсъствие,
на която и да било от тези предпоставки е невъзможно валидно процесуално правоотношение да
възникне. От представените писмени доказателства от синдика на дружеството „Т.“
ООД, както и от извършена служебна справка от съда, се установява, че
дружеството е заличен търговец в ТР. При установяване на този факт, съдебния
изпълнител, е бил длъжен да прекрати производството по делото по отношение на
заличения длъжник „Т.“ ООД.
На 06.12.2012 г. е вписан апорт, по силата на който „Е.
Б*“ е апортирала недвижимия имот в капитала на „Г.И.“ АД. Този апорт е извършен след като
на 24.03.2010 г. е вписано решение от 18.06.2004 г. по гр. д. № 660/2003 г. на
Софийски окръжен съд, с което са обявени за недействителни спрямо В.Р.
прехвърлителни сделки, в т. ч. и с предмет процесния недвижим имот. Вписването на исковата
молба, респективно на съдебното решение, има оповестително-защитно действие и
правните последици от вписването защитават ищеца от конкуриращи права на трети
лица. След като искът е бил уважен и сделката е обявена за
относително недействителна по отношение на кредитора – взискател, ще се счита,
че действието не е извършено от длъжника, а кредиторът разполага с правото да
се удовлетвори от имуществото, предмет на увреждащото действие. За него се
създава фикцията, че предметът на тази сделка, принадлежи на длъжника. Прехвърленото с атакуваните сделки имущество остава
в патримониума на приобретателя, но ищецът - кредитор по парично вземане, има
възможност чрез принудително изпълнение да се удовлетвори от него, макар то да
не принадлежи на длъжника.
В случая Г.Т.Е.М И. АД е трето лице, което е придобило
имот, след като сделката на неговия приобритател е била обявена за относително
недействителна и той, предвид вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, е можел да
предвиди последиците, включващи възможност за насочване на принудително
изпълнение върху имота-така Определение № 63 от 19.02.2021 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3/2021 г., III г. о., ГК.
Съгласно чл. 429, ал. 3 от ГПК, изпълнителният лист срещу
длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за
обезпечение на дълга, когато взискателят насочи изпълнението върху тази вещ.
Посочената разпоредба намира приложение по аналогия по отношение на лицата,
притежаващи право на собственост върху имот, обект на обявена за недействителна
спрямо кредитора сделка. В този смисъл насочването на опис върху процесния имот
на жалбоподателя се явява законосъобразно действие на съдебния изпълнител,
което не се влияе от заличаването на дружеството-длъжник „Т.“ ООД в ТР, по
отношение на когото производството следва да се прекрати.
По жалбата
срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството по
изпълнителното дело:
Основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са изброени лимитативно в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, когато "бъде представено влязло в сила решение, с което е
уважен искът по чл. 439 или 440", но в случая не се твърди и не се доказва
наличието на такава предпоставка. От друга страна, съдебният изпълнител не е
оправомощен да използва извода си за собственическите права на третото лице
върху имота – предмет на изпълнението – като основание за прекратяване на
изпълнителното производство. Съгласно мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение
№ 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, "съдебното
решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК
създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не
на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното
право на собственост. Сила на пресъдено нещо за последното ще се създаде с
решението по иска по чл. 440 ГПК, тъй като предмет на този иск е именно
принадлежността на това право, като се цели да се отрече, че то принадлежи на
длъжника".
Поради съвпадане на крайните изводи на
настоящия съдебен състав с тези на съдебния изпълнител, се налага извод, че
жалбите са неоснователни и следва да бъдат
оставени без уважение.
Водим от гореизложеното, Софийски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 679/22.01.2020 г. и жалба вх. № 13865/03.11.2020 г. подени от Г.Т.Е.М И. АД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление ***, срещу действия на ЧСИ Стоян Атанасов Лазаров по изп. д. № 20199270401455, изразяващи се в опис на недвижим имот с идентификатор 38978.900.2439, и срещу разпореждане от 24.02.2020 г., като неоснователни.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.