Решение по дело №3447/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 175
Дата: 17 януари 2020 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20197180703447
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№. 175/17.1.2020г.

 

гр. Пловдив, 17.01.2020год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХХVI състав в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря Станка Журналова и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 3447 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по жалба на  ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., против Решение № 1710 от 25.09.2019 г., постановено по АНД № 4727/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV н.с. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 442960-F482016 от 17.06.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на ЕТ „Мима - 89- Н.К.“, представляван от Н.К., е наложена имуществена санкция от 744,05 лева на основание чл.180, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС за нарушение по чл.180, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.86, ал.1 и ал.2, вр. с чл.112 от ППЗДДС.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на  наказателното постановление.

Ответникът по касационна жалба Н.М.К.моли да се остави без уважение жалбата.

 Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Тилова дава становищеза правилност и законосъобразност на съдебното решение.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря.

 На базата на правилно установени въз основа на събраните доказателства фактически положения, първоинстанционният съд е направил и законосъобразния извод за наличието на осъществено от едноличния търговец нарушение на разпоредбата на чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, защото като данъчно задължено лице не е начислил в срок ДДС, тъй като не е подал заявление за регистрация и не се е регистрирал по този закон в срок.

 Съдът, постановил обжалваното съдебно решение е констатирал и факта, че имуществената санкция наказващият орган е определил в наказателното постановление на основание чл.180, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, което смесване на санкционните разпоредби е недопустимо, доколкото с оглед съдържанието на отделните разпоредби, невъзможно е с едно и също деяние да бъде извършено нарушение както на чл.180, ал.3, така и на чл.180, ал.2 от ЗДДС, тъй като ал.2 визира неначисляване въобще на данък и то като резултат от неизпълнение на задължението за регистрация по ЗДДС в срок, а ал.3 – късно начисляване на данъка от регистрирано по ЗДДС лице. Именно в тази насока и в двете разпоредби е предвиден и различен ред за изчисление на размера на имуществената санкция, като по чл.180, ал.2, който препраща към ал.1, санкцията е в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева, а по чл.180, ал.3 -  имуществената санкция е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лева. Следователно, в случая е налице, от една страна, несъответствие на приложената санкционна разпоредба с описаната фактическа обстановка, доколкото в същата не се твърди обстоятелството, че жалбоподателят като регистрирано лице е начислил дължимия данък в шестмесечен срок от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, а от друга страна, определената като размер санкция от 500 лева съответства на предвиденото в разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС, но ако наказващият орган е искал да наложи санкция на жалбоподателя по чл.180, ал.3 от ЗДДС, която разпоредба е посочил изрично в наказателното постановление, то същата е следвало да бъде определена в размер на пет процента от неначисления данък, като с оглед ниския размер на неначисления данък, следвало е да се приложи минимумът от 200 лева, под който не може да се определя имуществената санкция. По начина, по който е определено основанието за налагане на имуществената санкция обаче, наказващият орган е създал съществена неяснота по отношение на това въз основа на коя именно законова норма санкционира нарушителя, което пък се отразява пряко върху адекватното упражняване правото му на защита и поради това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Същото се явява основание за отмяна на наказателното постановление. Като е съобразил горното, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще се остави в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1710 от 25.09.2019 г., постановено по АНД № 4727/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

                        2.