РЕШЕНИЕ
№. 175/17.1.2020г.
гр.
Пловдив, 17.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVI състав
в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на
прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КАНД № 3447 по описа на съда за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството
е образувано по жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт А., против Решение № 1710 от 25.09.2019 г., постановено по АНД №
4727/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV н.с.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 442960-F482016 от 17.06.2019 г., издадено от Директор на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на ЕТ „Мима - 89- Н.К.“,
представляван от Н.К., е наложена имуществена санкция от 744,05 лева на
основание чл.180, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.86, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС за нарушение по чл.180, ал.2, вр. с
ал.1, вр. с чл.86, ал.1 и ал.2, вр.
с чл.112 от ППЗДДС.
В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
съдебното решение. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът
по касационна жалба Н.М.К.моли да се остави без уважение жалбата.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Тилова
дава становищеза правилност и законосъобразност на
съдебното решение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се
повтаря.
На базата на правилно установени въз основа на
събраните доказателства фактически положения, първоинстанционният
съд е направил и законосъобразния извод за наличието на осъществено от
едноличния търговец нарушение на разпоредбата на чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, защото като данъчно задължено лице не е
начислил в срок ДДС, тъй като не е подал заявление за регистрация и не се е
регистрирал по този закон в срок.
Съдът, постановил обжалваното съдебно решение е констатирал и факта, че имуществената санкция наказващият
орган е определил в наказателното постановление на основание чл.180, ал.3, вр.
с ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, което смесване на
санкционните разпоредби е недопустимо, доколкото с оглед съдържанието на
отделните разпоредби, невъзможно
е с едно и също деяние да бъде извършено нарушение както на чл.180, ал.3, така
и на чл.180, ал.2 от ЗДДС, тъй като ал.2 визира неначисляване въобще на данък и то като резултат от неизпълнение на
задължението за регистрация по ЗДДС в срок, а ал.3 – късно начисляване на данъка от регистрирано по ЗДДС лице. Именно
в тази насока и в двете разпоредби е предвиден и различен ред за изчисление на
размера на имуществената санкция, като по чл.180, ал.2, който препраща към
ал.1, санкцията е в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева, а
по чл.180, ал.3 - имуществената санкция е в размер 5 на сто
от данъка, но не по-малко от 200 лева. Следователно, в случая е налице, от една
страна, несъответствие на приложената санкционна разпоредба с описаната
фактическа обстановка, доколкото в същата не се твърди обстоятелството, че
жалбоподателят като регистрирано лице е начислил дължимия данък в шестмесечен
срок от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, а от друга
страна, определената като размер санкция от 500 лева съответства на
предвиденото в разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС, но ако наказващият орган е
искал да наложи санкция на жалбоподателя по чл.180, ал.3 от ЗДДС, която
разпоредба е посочил изрично в наказателното постановление, то същата е
следвало да бъде определена в размер на пет процента от неначисления данък,
като с оглед ниския размер на неначисления данък, следвало е да се приложи
минимумът от 200 лева, под който не може да се определя имуществената санкция.
По начина, по който е определено основанието за налагане на имуществената
санкция обаче, наказващият орган е създал съществена неяснота по отношение на
това въз основа на коя именно законова норма санкционира нарушителя, което пък
се отразява пряко върху адекватното упражняване правото му на защита и поради
това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Същото се явява
основание за отмяна на наказателното постановление. Като е съобразил горното,
районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще се
остави в сила.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1710 от 25.09.2019 г.,
постановено по АНД № 4727/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.