№ 277
гр. София , 09.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600209 по описа за 2021 година
в закрито съдебно заседание проведено на 08.03.2021 год., разгледа докладваното от
съдия Илиев, ВЧНД № 209/2021г. по описа на САС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по жалба на лишения от свобода С. М. В. с ЕГН **********,
депозирана чрез упълномощен от осъдения защитник адвокат К. М. от САК. Жалбата е
против определение от 15.02.2021г. на СГС, НО, 28-ми с-в по НЧД № 507/2021г., с
което е оставено без уважение искането за условно предсрочно освобождаване на
осъденото лице.
Жалбата има следното кратко съдържание:
Обжалваният съдебен акт е постановен при непълнота на доказателствата и при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебното заседание
на 15.02.2021г. е направено доказателствено искане за прилагане по делото на писмени
доказателства за броя и датите на проведените беседи и социални дейности по
поправянето и превъзпитанието на С.В., за да бъде установено , че посоченото в плана
за изпълнение на присъдата от 15.09.2020 г. не е истина. Поискано е било да се посочи
какво е било съдържанието на тези беседи и дейности и какъв е резултатът от тях.
Твърди се, че причината да бъдат изискани тези доказателства е, че оценката по чл.155
от ЗИНЗС е отрицателна, като изводите на затворническата администрация се
основават на предположения. Осъденият В. твърди, че с него не са провеждани срещи,
беседи и социални дейности по поправянето и превъзпитанието му, така както е
посочено в плана за изпълнение на присъдата от 15.09.2020г., поради което вината за
неизпълнение на плана е на затворническата администрация, а не на лишения от
свобода, тъй като съгласно този план поне веднъж седмично трябва да се провеждат
срещи с лишения от свобода, което означава, че до времето на изготвяне на
документите за целите на производството по условно предсрочно освобождаване би
следвало да са проведени 20 срещи, като такива не е имало.
1
Въз основа на изложеното се иска отмяна на атакуваното определение и
прилагане на института на условното предсрочно освобождаване.
Настоящият състав на Софийският апелативен съд , като се запозна с
материалите по делото намери следното:
С определение от 15.02.2021 г. на Софийски градски съд, НО, 28-и състав в
публично съдебно заседание по НЧД № 507 по описа на СГС за 2021 г. е била оставена
без уважение молбата на лишения от свобода С. М. В. да бъде предсрочно условно
освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието му наложено по НОХД
2036/2020г. на Специализирания наказателен съд.
От материалите по делото е видно, че от наложеното наказание по НОХД
2036/2020г. на Специализирания наказателен съд наказание 1 година и 8 месеца
„лишаване от свобода“, осъденият е изтърпял - 1 година, 2 месеца и 8 дни, което
представлява повече от 2/3 от наказанието , като е налице първата предвидена в закона
предпоставка за предсрочно условно освобождаване от наказанието, наложено на
подсъдимия за престъпление извършено в условия на опасен рецидив.
Софийският градски съд е мотивирал отказът да допусне условното предсрочно
освобождаване с това, че не се установява наличието на другата законова предпоставка
за предсрочно условно освобождаване , осъденият да е дал доказателства, че са
изпълнени в цялост целите на наказанието.
Към момента на започване на изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ е бил установен среден риск от рецидив в размер на 54 точки, за който няма
данни да е снижен към настоящият момент. Поради тази причини не следва да се
приеме, че изтърпяната част от наказанието е довела до постигане на целите е по чл. 36
от НК.
От приложения към делото доклад от ИСДВР е посочено, че продължава да е
налице висок риск за обществото от страна на осъдения, както и среден риск за него
самия. В доклада надлежно са обосновани установените като съществуващи
проблемни зони и е дадено становище, че необходимо продължаване на
възпитателната работа за тяхното преодоляване.
Според настоящата инстанция отсъствието на доказателства, че са били
провеждани изискуемите по плана за изпълнение срещи с осъдения , не опровергава в
цялост изводите на доклада. Дори твърдението в жалбата за неосъществяване на
изискуемите срещи с осъденото лице да отговаря на истината , този факт не
разколебава в цялост твърденията в доклада на ИСДВ и отрицателното становище на
затворническата администрация следва да бъде зачетено , тъй като независимо от
вината за това, че не проведени дължимите срещи, да е в съответните длъжностни лица
, поправяне на осъденото лице обективно не е постигнато, макар и не по негова вина в
полза на което говори и обстоятелството за среден риск от рецидив в размер на 54
точки.
Ето защо въпреки доказателствата, че осъденият е полагал труд за част от
периода от време, за което е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“,
включително и към настоящия момент, както и това, че по възложените му трудови
функции лишеният от свобода е награден, определението на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено, като жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийският
2
апелативен съд, трети наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.02.2021 г. на Софийски градски съд, НО,
28-и състав в публично съдебно заседание по НЧД № 507 по описа на СГС за 2021 г. е
била оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. М. В. да бъде
предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието му
наложено по НОХД 2036/2020г. на Специализирания наказателен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: /1. /2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3