Решение по дело №1788/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1998

 

гр. Пловдив, 27.10.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав,  в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа  година в състав:              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 1788 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

2. Образувано е по жалба на В.Е.Т., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат И.А., срещу заповед № 21-1030-001267 от 29.05.2021 г., издадена от начални група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/ с рег. № *** за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че не са налице основанията за налагане на административна принуда по реда чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, тъй като основанието за отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача е отпаднало след обявяването на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП за противоконституционна. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - начални група в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

6. Съставен е АУАН № АВ192593/29.05.2021 г. от Г. В. М. - на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 29.05.2021 г., около 10:40 часа, в гр. Пловдив, бул. „Копривщица“ - № 80, В.Е.Т. като водач на лек автомобил Пежо 307 с рег. № *** /лична собственост/ управлява, след като е лишен от право по реда на чл. 171, т. 1, б. „д“ на 12.12.2020г. със заповед № 20-0239-000320/12.02.2020г.

За така установеното нарушение е издадено наказателно постановление № 21-1030-005694/18.06.2021 г., с което на Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

7. Въз основа на така установеното е издадена Заповед № 21-1030-001267 от 29.05.2021 г., с която административният орган, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 вр. чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, е приложил спрямо В.Е.Т. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/ с рег. № *** за срок от 6 месеца.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. От правна страна:

9. Описаните в АУАН № АВ192593/29.05.2021 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Правилото на чл. 171, т. 2а, б. „А“ от ЗДвП предвижда  - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година

Според чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП, временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Тази правна норма е обявена за противоконституционна от Конституционния съд на Република България с решение № 3 от 23.03.2021 г. по конституционно дело № 11 от 2020 г., обн. ДВ бр. бр. 26 от 2021 г.

При тази фактическа и правна обстановка за законосъобразността на оспорената заповед от съществено значение се явява наличието на соченото в същата правно основание за  отнемане на свидетелството за управление на водача като материалноправна предпоставка за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „А“ от ЗДвП.

Конституционния съд в решение № 3 от 28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. и решение № 4 от 14.05.2020 г. по конституционно дело № 9/2019г. на Конституционния съд на Република България, относно действието на решенията на Конституционния съд, приема, че по отношение на заварените от него неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Относно термина „не се прилага“ в мотивите си Конституционният съд е приел, че по смисъла на чл. 151, ал. 2, изр. трето от КРБ следва да се разбира невалидност на закона, обявен за противоконституционен. Този закон фактически (макар и не формално) не е приложимо право, и е оставен без правна сила, а доколкото правната система е обективно действащо право, противоконституционният закон фактически не е част от правната система. За правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като „отнема“ регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат.

Прилагането на обявеният за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1 – никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право – което единствено има значение за решаването на правни спорове. Спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В тези случаи съдът решава спора, позовавайки се пряко на Конституцията, когато това е възможно, както и чрез аналогия на закона и аналогия на правото.

Доколкото в случая мярката по чл. 171, т. 2а, б. „А“ от ЗДвП е обоснована с наличието на административен акт, издаден въз основа на обявена за противоконституционна норма, то отпадането на основанието за отнемане на свидетелството за управление на моторното превозно средство на водача води и до отпадане на основанието за прекратяване на регистрацията по неприключилото административно производство.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК  съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба е основателна.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които  се доказват в размер на 610 лева, от които 600 лева за адвокатска защита и 10 лева за държавна такса.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 21-1030-001267 от 29.05.2021 г., издадена от начални група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Пловдив да заплати на В.Е.Т., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 610 (шестстотин и десет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: