СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
25.02.20г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 30.01.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 10049/18г. и констатира следното:
Предявени
са искове от М. Д. и И. Д. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл. 432 от КЗ за
сумите: 120 000 лева и 4 995, 92 лева – за първата ищца /обезщетения
за неимуществени и за имуществени вреди – следствие от ПТП/; 10 000 лева и
170 лева – за вторият ищец /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди
– следствие от ПТП/. Претендират се и законните лихви върху посочените суми за
периода след 08.05.18г.
Предмет
на делото е и частичен обратен иск /по чл. 500, ал. 2 от КЗ/ на З. „Б.и.“ АД срещу М. Б. за сума в
размер на 26 000 лева /част от цяла претенция в размер на 135 165, 92
лева – с оглед заявеното в последното заседание изменение на иска/.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
18.05.17г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото ищците са претърпели
физически увреждания /травми/. Произшествието е причинено от М. Б..
Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на
делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на М. Б./ са
удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал
/преценен в съвкупност/, съответно – при условията на чл. 300 от ГПК и с влязъл
в сила съдебен акт на наказателен съд. Към датата на ПТП-е М. Б. е имал
действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Досежно
главните искове /за неимуществени вреди/:
Председателят
на настоящият съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице
физическо увреждане - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира
/т.е. обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинено телесно
увреждане/. От друга страна - по делото е приета и медицинска експертиза, която
очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в
контекста на: причинените на ищците физически увреждания, настоящото
здравословно състояние на пострадалите и перспективата за лечението им/.
Процесните
обезщетения се определят в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като
председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни
съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото
доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /медицинска експертиза/.
Председателят на състава съобразява и фактът /който също следва да се презумира
в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента ищците са претърпели и
психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалите и наличието на
доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД/. В тази връзка – приетата по делото комплексна експертиза /в това
число и обясненията на вещите лица от съдебното заседание/ установява, че в момента
на инцидента ищците не са били обезопасени /с предпазни колани, съответно с
детско столче/. Това обстоятелство /преценено в контекста на конкретният
механизъм на инцидента/ следва да се окачестви като допринасящо за настъпването
на вредоносния резултат. В същата връзка обаче – председателят на състава
отчита и конкретната ефективност на посочените предпазни средства /колан и
столче/, преценена в контекста на очертаният по делото механизъм на инцидента.
От друга страна – по делото е удостоверено, че пострадалите са се возили в
МПС-во, управлявано от неправоспособен водач. Този факт също следва да се
възложи в тежест на ищците /при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.
С
оглед изложеното – исковете следва да бъдат уважени до размера на следните
суми: 50 000 лева – за ищцата и 10 000 лева – за ищеца /последната
сума е определена с оглед възрастта на ищеца – независимо от констатираното
по-горе съпричиняване/.
Исковете
за имуществени вреди /разходи за лечение/ са основателни – изцяло:
От
една страна – тези претенции не се оспорват пряко /конкретно, обосновано/ от
ответника. От друга страна – претенциите са удостоверени по делото /по
основание и размер/ с писмени доказателства /съдържанието на които
председателят на състава съобразява и в контекста на констатациите на приетата
комплексна експертиза/.
Основателни
са и акцесорните искове:
На
ищците следва да бъде присъдена /при условията на чл. 497 от КЗ във връзка с
чл. 496 от КЗ и чл. 380 от КЗ/ и законна лихва върху горните главници за
периода след 08.05.18г. /изчислен във връзка с датата 08.02.18г. – когато
дружеството е постановило извън-съдебен отказ за изплащане на процесните
обезщетения/.
Основателен
е и обратният иск:
По
делото е установено надлежно, че процесното ПТП-е е причинено от М. Б. в качеството
му на – неправоспособен водач на МПС-во. Този факт пряко удостоверява
предпоставката на чл. 500, ал. 2 от КЗ, позволяваща на застрахователя да
упражни регресните си права спрямо делинквента.
Претендираното
от застрахователя адвокатско възнаграждение превишава минимума по Наредба № 1
/с оглед това заявената сума следва да бъде – редуцирана при условията на чл.
78, ал. 5 от ГПК/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да плати на М.Ф.Д. ЕГН **********
и на И.М.Д. ЕГН ********** сумите: 50 000 лева и 4 995, 92 лева – за
първата ищца /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди – следствие
от ПТП/; 10 000 лева и 170 лева – за вторият ищец /обезщетения за
неимуществени и за имуществени вреди – следствие от ПТП/; законната лихва върху
посочените суми от 08.05.18г. до цялостното им изплащане и 386 лева – съдебни
разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди на М.Ф.Д. за сумата над 50 000 лева.
ОСЪЖДА
М.Ф.Д. и И.М.Д. да платят на З. „Б.и.“ АД 2 348 лева – съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените
искове; при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да плати на адвокат В. 2
485 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да плати на СГС 2 607
лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА
/при условие, че З. „Б.и.“ АД
плати реално горните суми на М.Ф.Д. и на И.М.Д./ – М.Г.Б. ЕГН **********
да плати на З. „Б.и.“ АД 26 000 лева – на основание чл. 500,
ал. 2 от КЗ; законната лихва върху посочената сума от 08.05.18г. до цялостното
й изплащане и 5 478 лева – съдебни разноски /възложени в тежест на дружеството
по главният иск/, съответно 1 040 лева – съдебни разноски /сторени от
дружеството по обратният иск/.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: