РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 11.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на трети декември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА
БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5396/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 60296/03.05.2016 г., предявена от Е.П.И., с ЕГН: **********,
починала на 12.12.2016 г., в чиито процесуални права, като ищци по делото (с
определение от 22.02.2017 г., л. 48) са конституирани наследниците й по закон: Д.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
и Е.М.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против
З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***.
В исковата молба се твърди, че на 17.07.2014
г., около 22.30 ч., на главен път І-6, км. 345+100,
И. Б.И., при управление на лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******, нарушил
правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се лек автомобил „Форд
Торнео КонектЛ“, с рег. № *******, при което загинал М.М.Д. – пътник в лек автомобил „Ауди 80“, с
рег. № *******.
В
исковата молба се сочи, че Е.П.И. е майка на починалия М.М.Д.. Двамата били
много близки, живеели в една къща, починалият се грижил за нея. Смъртта на М.М.Д.
причинила на Е.П.И. силен шок, дълбоки и постоянни мъки и страдания. Нанесените
й неимуществени вреди от загубата на най-близкия й човек били трайни и
непоправими.
Ищците
твърдят, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Ауди 80“, с рег. №
*******, включително и на водача И. Б.И..
Предвид
изложеното, ищците молят, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да им заплати сумата от по 50 000 лева за всеки един – частични искове от
по 75 0000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
настъпване на увреждането – 17.07.2014г.
до окончателното изплащане на сумите.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.” АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Ауди
80“, с рег. № *******, включително и на водача И. Б.И.. Ответникът оспорва исковете с възражението, че
са неоснователни. Оспорва наличието на деликт, извършен от И. Б.И., като
водач на лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******. Ответникът оспорва и размера на претендираните
обезщетения, като сочи, че същите са силно завишени и не отговарят на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Евентуално,
ответникът релевира възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на М.М.Д., тъй като е бил без поставен предпазен колан. Ответникът
твърди и че М.М.Д. се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, тъй като се
е качил в автомобил, управляван от пиян водач (с концентрация на алкохол в
кръвта 1.79 промила).
В
допълнителната искова молба, ищците поддържат предявените искове. Във връзка с
възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия, ищците считат, че поведението на М.М.Д. не е във връзка с настъпване
на травматичните увреждания, довели до смъртта му.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 17.07.2014 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 28.02.2014 г. във формата на застрахователна полица № 02114000711642,
валидна от 01.03.2014 г. до 16.09.2014 г., З. „Б.И.” АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Ауди
80“, с рег. № *******, включително и на водача И. Б.И.. За този факт страните
не спорят, а и същият се установява от Справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд (л. 7), която съгласно чл. 295, ал.
7 КЗ (отм.),
до доказване на противното, удостоверява началната и крайната дата на покритието.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 17.07.2014
г., около 22.30 ч., на главен път І-6, км. 345+100,
е
реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: лек
автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******, управляван от И. Б.И., и лек автомобил
„Форд Торнео КонектЛ“, с рег. № *******.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 18.07.2014
г. от разследващ полица при РУ
„Полиция“ – гр. Казанлък, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК.
Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 61/17.07.2014 г.,
съставен от мл. автоконтрольор при РУ „Полиция“ – гр. Казанлък, който също е посетил мястото на ПТП – път І-6, км. 345+100. Видно от Констативния протокол, в резултат на ПТП е
починал М.М.Д..
По делото е прието заключението по авто-техническа
експертиза (АТЕ) изготвена от вещото лице инж. А.А.. Въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, вещото лице по АТЕ е приело, че процесното ПТП е
настъпило при следния механизъм: На 17.07.2014 г., около 22.30 ч., на
първокласен път І-6, км. 345+100, в посока от запад на изток, се е движил в
дясната си пътна лента лек автомобил „Форд Торнео КонектЛ“, с рег. № *******, със
скорост около 84 км/ч. Когато се е приближавал към бензиностанция „Лозана“,
намираща се вдясно от пътя, внезапно от нейния вход насреща се появил лек
автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******, управляван от И. Б.И., който в зоната на
бензиностанцията е ускорил до около 55 км/ч. Тъй като л.а. „Ауди“ се е появил
внезапно, и то от неочаквано място, е настъпил челен кос удар между предната
дясна част на л.а. „Форд“ и предната - основно лява частна на л.а. „Ауди“. След
удара, поради по-високата си скорост, л.а. „Форд“ е продължил напред, отклонен
наляво и се е спрял след около 13 метра вляво от платното за движение. След
удара л.а. „Ауди“ е бил отблъснат назад и е продължил на север, в
първоначалната си посока, като се е спрял в северната лента след около 7 метра.
При удара са пострадали пътуващите в л.а „Ауди“, като пътуващият на предна
дясна седалка в лек автомобил „Ауди“ М.М.Д. починал на място. Видно от АТЕ, причината за настъпване на
произшествието е в действията на водача на л.а. „Ауди“, който е предприел
навлизане в платното за движение на главен път, излизайки от зоната на
бензиностанция, в опасна близост до идващия от ляво л.а. „Форд“.
По делото е прието заключението по съдебно – медицИ.ката
експертиза (СМЕ) изготвена от вещото лице д-р А.М.. Видно от заключението по
СМЕ, причината за смъртта на М.М.Д. закрита гръдна травма с контузия на
сърцето, довела до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Между
причината за смъртта и травматичните увреждания, получени при процесното ПТП е
налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т.М.Д..
Свидетелят сочи, че Е.И. и М.Д. са били в много добри отношения, живели са
заедно. Когато Е. е била болна, синът й М.я водел „по операции“, прегледи. М.работел
на три места, за да има пари, помагал финансово на майка си, давал й пари. Е. преживяла много тежко загубата на сина си.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни. Събраните
по делото писмени и доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД. Безспорен се установи, че процесното ПТП е настъпило в
резултат на виновните действия на водача на лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******
- И. Б.И., който е нарушил разпоредбата
на чл. 37, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждаща, че
водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия,
като …. бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне …. пътните
превозни средства, които се движат по този път. С оглед нарушаването на тази императивна
разпоредби, съдът намира, че поведението на водача на лек автомобил „Ауди 80“,
с рег. № ******* е било противоправно и представлява деликтно поведение, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. На
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Б.И.” АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица,
каквато се явява първоначалната ищца по делото - Е.П.И. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.), която е била в кръга на
лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на своя син (ППВС № 4/1961 г.).
Що
се отнася до размера на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Както
беше посочено, първоначалната ищца по делото - Е.П.И., е била майка на
починалия М.М.Д. – видно от удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх.
№ 767/23.07.2014 г., издадено от Община Николаево, Обл. Стара Загора. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от Е.П.И. от
смъртта на своя син М.М.Д., и паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредените да претендират парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от
претърпените от ищците страдания, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума
на ВС.
Съдът
приема въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел (Т.М.Д.),
степента на родство, младата възраст на починалия – 43
г., емоционалната близост между първоначалната ищца
и починалия, фактът,
че са били в много добри отношения и от житейска гледна точка съобразявайки се
с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, че
претърпените от Е.П.И. неимуществени
вреди е следвало да бъдат възмездени чрез
парично обезщетение от 120 000 лева . Неимуществените вреди от загубата на близък са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата. За целите на реализиране на отговорността обаче
следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за
справедливост по чл. 52
ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 120 000 лева отговаря
на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените
неимуществени вреди.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗ. и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и беЗ.ействия
са правно ирелевантни за И.титута на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗ. е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е съЗ.ал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът
твърди, че починалият М.М.Д. е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, тъй като при настъпване на
процесното ПТП, е бил без поставен предпазен колан. Ответникът твърди и че М.М.Д.
се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, тъй като се е качил в
автомобил, управляван от пиян водач (с концентрация на алкохол в кръвта 1.79
промила).
Видно
от заключението по АТЕ, автомобилите „Ауди 80“ са заводски оборудвани с
триточково предпазни колани на предните седалки и на задните външни места. В
открито съдебно заседание на 03.12.2018 г., вещото лице по АТЕ е заявило, че
процесният удар е с еквивалент на удар върху неподвижен предмет със скорост от
70 км/ч., а до 80 км/ч. предпазните колани са ефективни. Освен това, вещото
лице е предположило, че явно седящият на предна дясна седалка (починалият М.М.Д.)
се е „ударил лошо“, тъй като деформациите по л.а. „Ауди“ са били по-големи в
предната лява част, а другите пътници са останали живи. По делото, обаче, не са
събрани доказателства дали при настъпване на процесното ПТП М.М.Д. е бил
поставен предпазен колан или не. Ето защо, изводът дали починалият е бил или не
е бил с поставен колан би почивал на предположение. Възражението за
съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, и предвид липсата
на категорични доказателства в тази връзка, съдът приема, че не се установява
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП от страна на починалия М.М.Д..
Относно
възражението на ответника, че М.М.Д. е предприел пътуване в автомобил,
управляван от лице под въздействието на значително количество алкохол:
При
настъпване на процесното ПТП, водачът на лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******
- И. Б.И., е бил с концентрация на етилов алкохол в кръвта 1.79 промила – видно
от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 61/17.07.2014 г.
Видно от заключението по съдебно-медицИ.ката експертиза, тази концентрация
на етилов
алкохол в кръвта (1.79 промила) отговаря на средна степен на алкохолно опИ.е,
която се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията,
силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови
разстройства, признаци на значително потискане на Централната нервна система с
понижение на чувствителността за болка.
По
делото е разпитан като свидетел И.А.К., който при настъпване на процесното ПТП
също е бил пътник в лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******. Свидетелят сочи,
че е започнал да пие алкохол от 7 часа, а инцидентът станал вечерта. В
автомобила били 4 човека - свидетелят, И. (водачът), Л.и М.. Свидетелят заявява,
че няма никакви спомени кога са тръгнали и накъде. Не може да каже и дали се е
возел отпред или отзад. Сочи, че са тръгнали от с. Нова махала, били в
магазина. Свидетелят ги видял тримата, които били в колата и се качил при тях.
Отишли да пият в с. Николаево, където и четиримата влезнали в заведението и
започнали да пият. Свидетелят пил „ракия с бира до припадък“. Сочи, че другите
трима с него на масата и „те бяха така“. И.- шофьорът и той бил на масата и
пиел. М.също.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, налице е съпричиняване
на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.
В
ТР е посочено още, че поведение е пътуването в моторно превозно средство с
водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран
избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или
възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа, е рисково
поведение. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в
неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.
Всички
тези факти са установени по настоящото дело – виновният водач е консумирал
алкохол в количество, довело средна степен на алкохолно опиване, починалият М.М.Д.
е присъствал на тази консумация, въпреки което съзнателно е пътувал в
автомобила, управляван от употребилия алкохол. Това поведение на пострадалия
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат. Съдът приема, че приносът на пострадалия за
настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на 30%, с колкото и
на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъдат намалено определеното
застрахователно обезщетение. Следователно, дължимото на първоначалната ищца
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 84 000 лева (120
0000 лева – 30 %).
Новоконституираните
ищци Д.М.Д. и Е.М.Д. са едИ.твени
наследници по закон на Е.П.И. – съответно син и внучка – видно от удостоверение
за наследници с изх. № 148/15.12.2016 г., издадено от Община Николаево, Обл.
Стара Загора. След смъртта на Е.П.И., правото на обезщетение е преминало в
патримониума на наследниците й по закон при равни квоти – съгласно чл. 5, ал. 1
от Закона за наследството (ЗН) и при условията на чл. 10, ал. 1 ЗН.
Поради
изложеното, исковете са основателни и доказани за сумата от по 42
000 лева, а за разликата до пълните предявени размери, исковете следва да
се отхвърлят.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е
и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъдените
обезщетение за неимуществени вреди са дължими от ответника, ведно със законната
лихва от датата на увреждането –17.07.2014
г.
Относно разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“, сумата от 3558.24 лева, с вкл. ДДС, съразмерно на уважената
част от исковете (4236 лв. (с вкл. ДДС) х 0.84).
Ответникът е
направил своевременно искане за присъждане на разноски и е представил
доказателства за извършени такива в размер на 8000 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 09.01.2017 г., приложен на лист 38 от делото. В съдебно заседание на 03.12.2018 г., процесуалният представител на ищците е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив
и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно задължителните разяснения, дадени
с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. Съдът, след като взе
предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните доказателства, и след като съобрази предвидения в чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004г.
минимален размер,
приема, че възнаграждението следва да се
намали на 4000 лева.
При този изход на спора, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 712 лева от общо направените разноски в размер на 4450 лева (4450
лв. х 0.16), вкл.: депозит за експертизи и свидетел (450 лв.) и адвокатско
възнаграждение (4000
лв.).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 3424 лева - разноски по делото, вкл. държавна такса – 3360 лв. (84 000 лв. х 4 %) и депозити за експертизи – 64 лв. (400
лв. х 0.16),
от внасянето на които ищците са били освободени.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплати на Д.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Е.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 267,
ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.),
сумата от по 42 000 лева на всеки от
ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от Е.П.И. неимуществени вреди, вследствие на смъртта на М.М.Д.,
настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 17.07.2014
г., на главен път І-6, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2014 г. до
окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 267, ал.1, вр.
чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 42 000 лева до пълните
предявени размери от по 50 000 лева - частични искове от по 75 0000 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Адвокатско дружество „Й. И Е.“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адред на управление:***, офис 4, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 3558.24
лева – адвокатско възнаграждение (с
вкл. ДДС).
ОСЪЖДА Д.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
и Е.М.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплатят на ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 712 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 3424
лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: