№ 1692
гр. Пловдив, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330202485 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4221010,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на П. Н. Л., ЕГН **********, в качеството на
*** на „***“ ООД с ЕИК *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание -
глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. Те се
свързват с незаконосъобразно заснемане на нарушението, заради мобилния характер на
процесното АТСС, което изключвало отсъствието на контролен орган, както и с
липсата на монтирано устройство за заснемане и с отсъствието на знак, удостоверяващ
видеоконтрол на правилата за движение на процесното място. Претендира се
присъждане на разноските по делото за предоставената от адв. П. безплатна правна
помощ, като са ангажирани писмени доказателства - договор за безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата. В съдебно заседание
представителят поддържа жалбата и навежда допълни доводи за отмяна на
електронния фиш с оглед на това, че пътен знак В26 с въвеждащо ограничение на
скоростта 60 км/ч, монтиран на км 50+650, е изчерпал своето действие на мястото на
нарушението, падащо се след кръстовище с отбивка.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, в което споделя виждането си,
че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди. Не се представлява в
съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. По същество жалбата е
1
основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Отговорността на жалбоподателя П. Н. Л., е ангажирана затова, че на 27.10.2020
г. в 09:46 ч. на републикански път II-64 км 50+500 в посока гр. Пловдив към с. Труд,
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 km/h и отчетен толеранс
на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача МПС лек автомобил „АУДИ КУ
7“ с рег. № ***, се е движил със скорост от 98 km/h, като е превишил максимално
допустимата с 38 km/h и това е установено с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС) TFR1-M № 529. Електронният фиш е издаден на Л., в качеството на
*** на „***“ ООД.
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1-M № 529 да е
одобрено средство за измерване под № 10.02.4835. Същото е преминало периодична
последваща техническа проверка на 12.06.2020 г., като е издаден протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 2-32-20 от 12.06.2020 г., със срок на
валидност една година от датата на издаването му.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото - снимковия материал от автоматизираното техническо
средство от клип № 29556, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 на Български институт по метрология (БИМ), протокол за проверка № 2-32-
20 от 12.06.2020 г. на Сектор „Полицейска техника“, Лаборатория за проверка на
радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, протокол за използване на
АТСС с рег. № 6207р-13337/28.10.2020 г., разпечатка на фиш, снимков материал на
пътен знак и на служебен автомобил, разпечатка от база данни за промяна на
регистрацията на МПС, 4 бр. разпечатки АИС АНД, справка за нарушител/водач,
писмо от БИМ с изх. № 317000-21374/11.12.2020 г. по описа на ОД на МВР -Пловдив,
писмо от ОПУ Пловдив към АПИ вх. № 41371/23.05.2022 г. по описа на ПРС, ведно с
копие на пътна схема, писмо от ОПУ Пловдив към АПИ вх. № 28385/08.04.2022 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, по съставения образец, за съдържание за попълнени реквизит и
материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.
Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % от заснетата с АТСС
скорост. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена
преди толеранса, ограничението на скоростта, превишението на скоростта, посоката на
движението, координатите на разположение на АТСС, дата и час и трафика и режима
на измерване.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение
от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи
установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС, монтирани в служебен автомобил. То се характеризира с винаги
автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в
процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
2
възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е
ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност
- в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. Ето защо неоснователно
е наведеното от страна на жалбоподателя възражение за незаконосъобразно заснемане
на нарушението, заради мобилният характер на процесното АТСС, която мобилност
изключвала отсъствието на контролен орган. Предвид горното логична е липсата на
перманентно монтирано устройство за видеозаснемане, с оглед на мобилния му
характер и монтирането му в полицейския автомобил. За несъстоятелно съдът намира и
възражението на жалбоподателя за отсъствието на знак Е24, удостоверяващ
видеоконтрол на правилата за движение на процесното място, доколкото към датата на
нарушението не е необходимо поставянето на такъв знак, поради законодателните
промени и отпадане на задължението за това към органите на реда.
В тази връзка е необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен
орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си,
че електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата.
На следващо място, за да е законосъобразно използването на техническото
средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523
от 12.05.2015 г. (нататък Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.:
използваното техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския
институт по метрология; да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; да е използвано съгласно инструкцията на производителя и
изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с
пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната
с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система. Доколкото АТСС е от тези, поставени в ППС, а не самостоятелно
разположение на участък край пътя, не се изисква съставянето на снимка, която да
придружава протокола. Отделно от това константна е практиката на Административен
съд Пловдив, че несъставянето на снимка на средството за измерване не представлява
съществено нарушение на правилата, доколкото не засяга в такава степен правата на
жалбоподателя, че да ги ограничава. Така е постановено Решение № 1947 от 14.10.2019
г. по к. адм. н. д. № 2413 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив и
др.
Установява се процесното АТСС да е от одобрен тип, видно от приложените по
преписката удостоверение № 10.02.4835 и писмо на БИМ с изх. № 317000-
21374/11.12.2020 г. по описа на ОД на МВР Пловдив, като в същото изрично се сочи,че
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
3
считат за одобрен тип, въпреки изтеклия срок на удостоверението съгласно чл. 30, ал.
5 от Закон за измерванията. В тази връзка е наличен по делото и протокол № 2-32-20 от
12.06.2020 г., обективирал премината последваща проверка на АТСС, със срок на
валидност една година, т.е. в действие и към момента на нарушението.
В протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата са отразени данни за използвания вид
АТСС, времето и мястото, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, пътен знак, въвеждащ последното, режима за задействане,
посоката на задействане, начало и край на работно време и първо и последно статично
изображение, които действително съответстват с данните, обективирани в електронния
фиш. Доказателствената сила на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. обаче се разколебава, относно обстоятелството, дали мястото на
нарушението е подлежало на контрол за ограничение движението на МПС до 60 km/h,
доколкото по делото са налични писмени доказателства в обратната посока. В същия е
отразена информация за ограничението на скоростта от 60 km/h с пътен знак за извън
населено място, касаещо път II-64 км 50+500, където всъщност се установява, че към
дата 27.10.2020 г. е важало единствено общото ограничение за извън населено място от
90 km/h.
Във връзка с горното от писмо на Областно пътно управление – Пловдив с вх. №
41371/23.05.2022 г. (лист 14 от делото) се изяснява, че пътен знак В26 (60 km/h)
„Забранено е движението със скорост по висока от означената“ е поставен на км
50+650 на път II-64 и e в сила до следващото кръстовище. Установява се още, че
километър 50+500 от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд се
намира след кръстовище с напречния път за завод „Осрам“ на км 50+590. Оттук и
ограничението на скоростта от 60 km/h е важало от км 50+650 до км 50+590, поради
което ограничението на пътния знак не важи за мястото на нарушението (км 50+500)
съгласно чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци, доколкото важи общото правило за отмяна на поставеното ограничение
след следващото кръстовище и не се установяват знаци, които да преодоляват това
общо правило.
От писмо на Областно пътно управление – Пловдив с вх. № 28385/08.04.2022 г.
от (лист 20 от делото) се установява, че табела Т2 (1000 метра) е поставена към пътен
знак В26 (60 km/h), находящ се на км 50+650, републикански път II-64 в посока от гр.
Пловдив към гр. Карлово през февруари 2021 г., а процедурата й по официалното
въвеждане в приключила на 05.04.2021 г. Потвърждава се в писмото, че до
монтирането на табела Т2 1000 м, увеличаваща ограничението на В26 към посочения
километръ и след кръстовището, е важало общото правило – „действието на знака е до
следващото кръстовище“. При това положение е дадено становище, че при км 50+500,
падайки се след кръстовище, не е действало ограничението на пътен знак В26 преди
монтиране на табела Т2.
Посочените данни като километри и позиционирани обекти от писмата на ОПУ
се подкрепят и от приложената по преписката пътна схема.
Съгласно § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДвП кръстовище е място,
където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. С
разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е легално дефинирано и понятието път по
смисъла на закона, като това е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Към пътищата се приравняват и улиците. Предвид горните съображения съдът приема,
че мястото, където се пресичат републикански път II-64 с напречния път за завода на
„Осрам“, представлява кръстовище. Същият извод е направен и в обсъжданите по-горе
писма.
4
От правна страна съдът намира следното:
Собствеността върху лекия автомобил, както и качеството на жалбоподателя на
*** на „***, не се оспорват, а и се потвърждават от наличната по делото справка за
промяна на регистрацията на МПС, публичният достъп на справките в Търговския
регистър и основанието в закона по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, съгласно което, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост
на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия *** или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство..
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище за безспорна установеност по отношение на това, че на 27.10.2020 г. в 09:46
ч. на републикански път II-64 км 50+500 в посока гр. Пловдив към с. Труд.,
управлявайки лек автомобил „АУДИ КУ 7“ с рег. № ***, жалбоподателят П.Л.
действително се е движил с установена скорост от 98 km/h, при отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 % в полза на водача МПС от измерената скорост от 101
км/ч.
Установи се от обективна страна, че на посочения участък от пътя не е към
датата на нарушението не е важало правило за ограничение н скоростта на движение,
въведено с пътен знак В26 (60 km/h). Щом поведението на водачите на ППС на
посочения участък от пътя не е било регулирано от пътен знак, който да определя
максимално допустимата скорост, то няма как деянието да се квалифицира като
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Налага се извод, че режимът на
максимално допустимата скорост за водачите се е определял според общото правило
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо на процесното място и време е действало общото
задължение за непревишаване на скоростта на движение от 90 km/h извън населено
място за съответната категория ППС, като превишението в случая е било с 8 км/ч от
страна на жалбоподателя. При това положение деянието на жалбоподателя е
несъставомерно, доколкото минималното превишение на скоростта извън населено
място, според разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, е наказуемо едва след
превишаването й с 10 km/h, каквото превишение по делото не се установява.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице, а и не са спазени задължителните формални изискания за
ограничението на скоростта с пътен знак В26, съгласно действащата законова
регламентация към момента на извършване на деянието и фактическите особености по
случая, както и не се доказа извършването на нарушението, което дава основание
електронният фиш да се прецени като незаконосъобразен и последицата от това – да
бъде отменен.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат
заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в чиято полза е
изходът на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е представил
доказателства за сторените разноски по обжалване на електронния фиш – договор за
правна защита и съдействие и пълномощно за представителство. Възнаграждението е
уговорено съгласно правилото на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, а именно
оказване на правна помощ и съдействие на близък. Затова и разноски следва да бъдат
присъдени на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на
жалбоподателя, а именно на адв. С.Ж. П., съобразно правилото на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – т. е.
в минимално предвидения в наредбата размер от 300 лв. съобразно с обжалваемия
5
интерес до 1000 лв., а именно от 300 лв. В този смисъл сумата от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдена в тежест на ОД на МВР-Пловдив, съгласно
изричното правило на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4221010, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на П. Н. Л. с ЕГН **********, в качеството на *** на „***“ ООД с
ЕИК *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на адв. С.Ж. П., вписан в
Адвокатска колегия - Пловдив, сумата в размер на 300 лева, разноски в съдебното
производство на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6