Решение по дело №10562/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 101
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 9 януари 2023 г.)
Съдия: Елена Андреева
Дело: 20211100510562
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова

Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело №
20211100510562 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******, срещу действията на ЧСИ В.М.
за определяне на разноските по изп.дело № 20218600401106, обективирани в покана за
доброволно изпълнение/ПДИ/ с изх.№ 61606/16.07.2021г..
В жалбата се излага, че съдебният изпълнител неправилно е приел за събиране
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. и е определил пропорционална
такса за вземане, което е погасено преди образуването. Твърди се, че хонорарът за
процесуално представителство е прекомерно и необосновано висок с оглед правната и
фактическа сложност на предприетите действия. Поддържа се, че освен действия по
образуване на изпълнителното дело, действия, които са довели до събиране на вземането не
са предприети, поради което и е дължимо възнаграждение само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че дългът е
погасен доброволно по банкова сметка на взискателя преди получаване на ПДИ и преди
образуване на изпълнителното дело, поради което и пропорционалната такса също следва да
бъде намалена при условие, че с поведението си дружеството е дало повод за принудително
събиране. Прави се искане разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до
минималния размер за образуване на изпълнително дело по цитираната наредба.
Не са постъпили възражения от взискателя по изпълнителното дело.
Представени са мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество я счита за основателна,
поради следното:
Изп.дело № № 20218600401106 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ, с район
на действие СГС, е образувано на 16.07.2021г. по молба на М.А.П., подадена чрез
пълномощника й – адв. П.К. и въз основа на изпълнителен лист № 260292 от 15.07.2021г.,
издаден в полза на М.А.П., съгласно решение № 260040/26.04.2021г. по т.д.№ 5/2020г. по
1
описа на ОС – Плевен, ТО срещу длъжника «З.Д.Е.» АД, за заплащане, на основание чл.432
ал.1 от КЗ, на следните суми: 80 000лв. - част от присъденото й обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, 894лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди/разходи за
болногледач/ и 346лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди/разходи за патерици
и транспорт с линейка/, в резултат на ПТП, настъпило на 25.07.2019г., причинено виновно
от Я..И.М., като правоспособен водач на л.а.»Опел Астра» с рег.№ *******, застрахован по
риска «Гражданска отговорност в «ЗД Е.» АД.
В молба вх.№ 43309/16.07.2021г., въз основа на която е образувано изпълнителното
дело, взискателят не е посочил изпълнителен способ, но е поискал да бъде извършено
проучване на длъжника, да му бъде връчена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ и да
бъде изготвена сметка за размера на дълга, като е предоставил права по чл.18 от ЗЧСИ на
съдебния изпълнител.
На 20.07.2021г. на длъжника е връчена ПДИ с изх.№ 61606/16.07.2021г., като видно
от приложените преводни нареждания е, че сумата от 80 000лв. – присъденото със съдебното
решение обезщетение за неимуществени вреди е преведно на взискателката с два превода от
по 40 000лв., единият от които от 15.07.2021г. – преди образуване на изпълнителното дело и
вторият – на 16.07.2021г. – в деня на образуване на изпълнителното дело.
С молба вх.№ 44169/22.07.2021г., подадена в срока за доброволно изпълнение,
взискателят е представил на съдебния изпълнител описаните преводни нареждания и е
поискал прекратяване на изпълнителното дело, поради погасяване на дълга преди
образуване на делото, посочвайки, че доколкото с действията си дружеството не е дало
повод за привеждане в изпълнение на изпълнителния лист, с оглед погасяване на дълга, не
дължи разноски по изпълнителното дело. Поискало е в случай, че производството по делото
не бъде прекратено, да бъдат намалени начислената пропорционална такса и приетите за
изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
200лв. – минимално предвидените в чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като сумата от 2000лв. е прекомерна и
необоснована, доколкото не са предприети действия, довели до събиране на дълга.
На 04.08.2021г. длъжникът «ЗД Е.» АД е подал жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото дело, като във връзка с нея съдебният изпълнител му е изпратил
съобщение с изх.№ 65634/05.08.2021г., с което е уведомил длъжника, че вторият превод от
40 000лв. е извършен на 16.07.2021г. след образуване на изпълнителното дело, поради което
върху сумата се дължат такси и разноски по ТТРЗЧСИ, както и че освен преведените от
длъжника суми по изпълнителния лист се дължат и суми в размер общо на 1240лв., които не
са заплатени, поради което и ЧСИ е редуцирал адвокатския хонорар до сумата от 1300лв. и
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до размер на 3326,88лв.
С молба вх.№ 47909/12.05.2021г., подадена по изпълнителното дело, длъжникът е
оттеглил жалбата си относно определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, но е
заявил, че я поддържа, в частта, за приетите за изпълнение разноски за адвокатско
възнаграждение, въпреки намаляването му на 1300лв., което също се явява прекомерно, тъй
като не са предприети действия по принудително изпълнение, довели до събиране на дълга
и вземането е погасено преди получаване на ПДИ.
Съдът, като съобрази конкретните извършени действия за процесуално
представителство по изпълнителното дело, намира, че действията на съдебния изпълнител
във връзка с определяне на размера на приетите за изпълнение разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателката, са незаконосъобразни, а жалбата, съдържаща искане за
намаляването му до минималния размер, предвиден за образуване на изпълнителното дело, е
основателна, поради следното:
Установи се по делото, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на
2000лв. между взискателката по изпълнителното дело и пълномощника й е заплатено, както
2
и че по молба на длъжника същото е било намалено от съдебния изпълнител да сумата от
1300лв., видно от съобщение с изх.№ 65634/05.08.2021г.
Липсва спор, а и от представените доказателства се установява, че дължимото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв. е преведено на взискателката от
застрахователното дружество на две части от по 40 000лв., първата от които един ден преди
образуване на изпълнителното дело, а втората част от сумата – в деня на образуването му,
преди връчване на ПДИ на длъжника, което свидетелства за намерението му да плати
доброволно задълженията си по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело. Същевременно с това, от доказателствата по делото е
видно, че освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, процесуалният
представител на взискателката не е извършвал никакви други действия, като още с молбата
за образуване е предоставил права по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Няма и
доказателства ЧСИ да е предприел каквито и да било изпълнителни действия по
принудително изпълнение, вкл.такива, довели до събиране на всички дължими суми по
изпълнителното дело, като в изпратената от съдебния изпълнител преписка не се съдържат
доказателства да са изпращани запорни съобщения.
Съдът, като съобрази изложеното, намира, че в случая се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на взискателката по изпълнителното
дело само по чл.10 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – за образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и
отказа на съдебния изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение до
посочения размер е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Независимо от изхода на спора и направеното искане от частния жалбоподател, като
съобрази, че производството по настоящото дело е във връзка с обжалването на акт на
съдебния изпълнител за разноски, определени по изпълнителното дело, съдът счита, че не
следва да се присъждат такива за настоящото производство, тъй като това би довело до
кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ В.М., рег.№ 860 КЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение, определени в полза на взискателя по изп.дело № 20218600401106,
обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 61606/16.07.2021г. и съобщение с
изх.№ 65634/05.08.2021г., до сумата от 200лв.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3