ПРОТОКОЛ
№ 371
гр. Пловдив, 18.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Иван Г. Даскалов
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600380 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Г. Д. Г. не се явява, редовно призован.
За него се явява адвокат О. Б., редовно упълномощен.
АДВ. Б.: Подзащитният ми Г. Г. пожела да не се яви.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Уважаеми съдии, господин прокурор, налице са
предпоставките на закона за даване ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
АДВ. Б.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи както на
съдебния състав, така и на съдебния секретар, и на представителя на
държавното обвинение. Всъщност искания по доказателствата ние сме
1
направили в жалбата, които са подробно развити и ги поддържам. По делото
няма събрани доказателства, убедителни, относно това дали решението по
една от присъдите е било проверено по въззивен ред и затова искаме да бъде
направена проверка в компетентния съд, който е издал тази присъда в Г.
относно това обстоятелство, тъй като не става ясно от удостоверението по чл.
4 дали има редовно призоваване за присъда № ***** на Районен съд Т.. Дали
има редовно призоваване най-вероятно за въззивна инстанция. И второто,
което е, съгласно разпоредбата на чл.17 от Закона, окончателното решение за
признаване би следвало да бъде произнесено в срок от 90 дни от
постъпването на Удостоверението. Този срок е изтекъл, тъй като
Удостоверението е постъпило в Окръжен съд – П. в началото на месец май и
оттук считам, че би следвало да бъде спазена разпоредбата на чл. 17 от
Закона, тъй като е възможно немското законодателство да предвижда
разпоредба, в която след изтичането на този срок, да са налице предпоставки
за оттегляне на удостоверението.
Поради това Ви моля по чл.17 да уведомите другия съд, изпращащ
изпълнението, че този срок е изтекъл и дали желае производството да
продължи. Поради тази причина Ви моля да уважите това искане второ и да
направите такава проверка.
ПРОКУРОРЪТ: Първо, становище по наличие на основания за отвод,
смятам, че няма такива и не правя такова искане. Нямам искане и за събиране
на нови доказателства. Що са касае за искането за доказателства от
отсрещната страна, считам същите за неоснователни. Накратко аргументите
ми в тази насока са следните: за да се допусне част от това, което каза
колегата, едва ли не ние трябва да допуснем, че в Окръжен съд – Пловдив за
изпълнение е изпратена присъда от Германия, която не е влязла в сила.
Считам, че за влизането в сила на този акт има достатъчно убедителни
доказателства.
Що се отнася до това осъденият Г. дали е бил призован и по какъв
начин, видно от обясненията пред първа инстанция на лицето, той е имал
упълномощен адвокат в *** по посоченото дело, така че не считам, че са
налице някакви проблеми с неговото призоваване, свързани при това с делото
на въззивна инстанция и към настоящия момент разполагаме с годен съдебен
акт, който подлежи на изпълнение.
2
По второто искане - за прилагането на чл. 17 ал. 2 от специалния закон,
вярно е, че към настоящия момент е изтекъл този 90-дневен срок. Следва да
бъде отчетено от Ваша страна, обаче, че в рамките на този срок
първоинстанционният съд се е произнесъл със съдебен акт. Следва също така
да бъде отчетено и процесуалното поведение на отсрещната страна. Онова,
което се забелязва, а именно причините за отлагане на делото предишния път.
Съдът, след тайно съвещание, намира направените от защитника на
осъдения искания за неоснователни. По отношение на искането да се
изследва въпросът дали е имало обжалване на постановената срещу осъдения
Г. присъда от Районен съд Т. във ***, съдът намира искането за
неоснователно и неотносимо към предмета на настоящото дело, тъй като в
изпратеното от издаващата държава удостоверение по чл. 4 от Рамковото
решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. освен всички останали
реквизити, е посочено както кога е издадена, така и кога е влязла в сила
присъдата на германския съд, така че е без значение дали същата е била
обжалвана, след като датата на влизане в сила категорично е посочена.
По отношение на второто искане относно срока по чл. 17, ал. 1 от
специалния закон, по който върви настоящото производство, настоящият
съдебен състав счита, че същият е инструктивен и не е необходимо да се
предприемат каквито и да било действия за изясняване на посочените от
защитника въпроси.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения Г. Г. за
събиране на нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Аз нямам нови искания.
АДВ. Б.: Също нямам други искания.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Б.: Уважаеми съдии, господин прокурор, поддържам изцяло
жалбата със съображенията, които са развити в нея. На първо място смятам,
че с първоинстанционното решение е допуснато нарушение на чл.13, ал. 1 и 2
3
от Закона. Какво имам предвид - съгласно тези разпоредби приемащата
държава би следвало да приспособи наложените наказания с тези, които са по
българското законодателство. В настоящия случай смятам, че това не е
сторено, което се явява допуснато нарушение на този закон.
На следващо место, извършеното не представлява три отделни
престъпления, които да бъдат субсумирани към чл. 195, ал. 1, т. 4 и т.5 НК –
така, както е направено от Окръжен съд – П.. Касае се за три деяния, които
осъществяват поотделно състава на кражбата и са извършени през
непродължителни периоди от време – 8 дни, съответно на 08.10.2020 г. и
16.10.2020 г. при една и съща фактическа обстановка, при еднородност на
вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Това по смисъла на българското право е
продължавано престъпление по чл. 26 от НК и това следва да бъде отчетено.
На второ место, липсва и предварителен сговор по смисъла на чл. 195,
ал. 1, т. 5 от НК. Смятам, че липсва такъв, тъй като, за да има предварителен
сговор, би следвало да има форма на съучастие „съизвършителство“. Посочил
съм и съдебна практика в тази насока. Тоест, когато няма съизвършителство,
няма как да има сговор по смисъла на т. 5 на чл. 195, ал. 1 НК.
Видно от материалите по присъдите, които са изпратени за изпълнение
и Удостоверението, той не е участвал в изпълнителното деяние на
престъплението, а именно отнемане на владението, прекъсване на владението,
установяване на ново такова. Неговата дейност е само помагаческа. Между
съизвършител и помагач не може да има предварителен сговор по смисъла на
българското право, което означава, че я няма тази приета квалификация.
На следващо место, касае се за две деяния във фазата на опита, едното
което е довършено, с една изключително ниска стойност на предмета на
деянието, а именно 60 евро и две карти за транспорт. Оттук смятам, че за 120
лева и две карти с неустановена стойност, би следвало да бъде обсъждано и
приложението на чл. 93, т. 9 НК. Това е особено важно, с оглед разпоредбата
на чл. 195, ал.1 т. 5 НК, която изисква, за да е налице предварителен сговор,
случаят да не е маловажен.
На следващо място, няма и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1,
т. 4 от НК, а именно „особена ловкост“.
4
Видно от материалите по делото неговото участие като фактология е, че
след извършването на кражбата той бил спомогнал за отдалечаването от
престъплението, което не е тази квалификация, която е възприета от Окръжен
съд – П.. Това единствено и само е възможно да касае извършителят на
престъплението, ако е проявил такава, а съгласно чл. 21, ал. 4 от НК това за
него е обстоятелство, което изключва ангажирането на наказателна
отговорност по тази по-тежка квалификация. Оттук, с оглед на разпоредбата
на чл.13 от Закона, която, отварям една скоба, според мен има императивен
характер и би следвало да бъде съобразена от българското законодателство,
тъй като признаването на чуждата присъда според мен има само частичен
характер. Тоест, в тази норма не е написано, че това може да бъде съобразено,
а би следвало съдът непременно да го съобрази.
Оттук считам, че правната квалификация на това, което е сторено от
подзащитния ми, би следвало да бъде по чл. 194, ал. 3, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК. За него са предвидени три кумулативни наказания, като
съдът би следвало по силата на тази разпоредба, да намали наказанието
лишаване от свобода от една година и четири месеца на една година - това е
максимумът, който е предвиден по чл. 194, ал.3 НК.
Смятам, че с налагането на това наказание би се изпълнила изцяло
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от специалния закон. Тоест, това е
наказанието, приспособено към българското законодателство, което моят
подзащитен би следвало да изтърпява в Република България. В този смисъл
ви моля да произнесете вашето решение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, аз считам, че жалбата е
неоснователна. Моля да оставите същата без уважение и да потвърдите
изцяло първоинстанционния съдебен акт. Накратко съображенията ми в тази
насока са следните:
На първо място считам, че в жалбата и в пледоарията на колегата днес
по един изключително превратен начин се прави опит да бъде
интерпретирана разпоредбата на чл. 13 от специалния закон, по начин такъв,
че според мен очакванията са от негова страна, че вие имате компетентността
и възможността да ревизирате присъдата, а не да я приспособите. Разликата
между двата термина е много голяма. От всичко това, което чух, да се говори
за искания за преквалификация, пък къде имало доказателства, къде нямало
5
доказателства, как трябва да се интерпретират доказателствата, това води на
извод, че от вас се очаква ревизия на тази присъда – нещо, за което вие, вън
от съмнение, не сте компетентни.
Задачата на съда е да приспособи наказанието и трите разпоредби на
чл. 13, ал. 1, 2 и 3-та от специалния закон според мен конкретно и
изчерпателно изреждат кое е онова, което в рамките на приспособяването
българският съд може да извърши. Той не може нито да преквалифицира
деянието, нито да прилага или да не прилага чл. 9 НК, нито да разсъждава по
въпроса дали то е маловажен случай, нито по въпроса дали има или няма
доказателства за предварителен сговор, дали е в съучастие или не е в
съучастие. Това означава само едно – де факто от вас се иска ревизия на
присъдата, за което вие според мен не сте компетентни. Онова, което е могло
да бъде направено, първоинстанционният съд го е направил. Противното
означава и възможността да се правят всичките тези еквилибристики и
преквалификации би означавало на практика да се прокламира идеята за това
нашата държава да признава присъдите на друга държава, респективно и
обратното. Всеки друг съд в такава една процедура би могъл да си позволи да
ревизира и то, по един много съществен начин, присъдите на българския съд.
Ако въобще тази идея се докара до крайност, би могло да се разчита и на
това, че българският съд може да го оправдае. Той на практика в тия искания,
трябва да бъде оправдан по част от повдигнатото обвинение, за да се достигне
до това, което се иска с жалбата. Това накратко са ми съображенията. Едно-
единствено допълнение имам, което само че, как да кажа обективира
противоречието, което има в самата жалба. От една страна в нея се твърди, че
трябва да се приложи разпоредбата на чл. 26 НК, защото съгласно
българското законодателство, така трябва да се приложи - чл. 26 НК трябва да
има. Аз не споря по принцип по въпроса дали съгласно българското
законодателство деянието трябва да се квалифицира във вр. с чл. 26 НК или
не.
От друга страна обаче, се казва, че следва да се приложи разпоредбата,
визираща маловажност. Ама извинявайте, по българското законодателство,
ако някой три пъти е откраднал нещо и ако това е едно деяние във връзка с чл.
26 НК, много трудно ще бъде приложена тази разпоредба за маловажност.
Това е само като пример, като илюстрация за това, че на практика исканията
са разнопосочни и са направени само с идея как от наказанието, което един
6
законен съд е определил, да се достигне на практика, едва ли не, до
оправдаване на лицето.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за постановяване на съдебния си
акт.
Съдът, след тайно съвещание обяви решението си в присъствието на
прокурор Иван Даскалов за Апелативна прокуратура – Пловдив и адв. О. Б. –
защитник на Г. Д. Г., като разясни, че същото е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 14:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7