Присъда по дело №500/2018 на Районен съд - Силистра

П Р И С Ъ Д А № 180

 

 

гр. Силистра, 14.05.2019 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателна колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Й.Г.

2. А.К.

 

 

при секретаря П. Т., в присъствието районния прокурор ВЕСЕЛИНА МИЛУШЕВА при Районна прокуратура – Силистра, разгледа докладваното от председателя НОХД № 500 по описа на съда за 2018 година и въз основа на закона и събраните по делото доказателства,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.Й.Й., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, … и с ЕГН-********** за ВИНОВЕН в това, че на 24.06.2017 г. в с. Б., общ. С., обл. С., в съучастие като съизвършител с брат си П.Й. ***, чрез нанасяне на силни удари с дървен кол  в областта на тялото, с юмрук в областта на лицето и с крака в областта на тялото на Д.Щ.Т. ***, му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща в открита черепно-мозъчна травма, водеща до контузия на главата, контузия на мозъка тилно и фронтално, пневмоцефалия, импресионно-депресионно открито счупване на черепните кости тилно-слепоочно вдясно, травматична субарахноидална хеморагия, с наличие на обширен участък от счупване на черепните кости, оказващи компресия върху мозъчното вещество с разкъсване на подлежащата твърда мозъчна обвивка и обилно кървене с поява на общомозъчна симптоматика и изпадане в мозъчна кома, наложили по спешност извършване на животоспасяваща неврохирургична операция, клинично изявен травматичен шок, разкъсно-контузни рани в тилната част на главата, контузия на лявата раменна област, счупване на лявата лопаткова кост, счупване на главата на лявата раменна кост, разкъсно-контузна рана на лява раменна област, контузия на гръдния кош, травматичен бял дроб вляво, очилат хематом, мекотъканни наранявания в дясна лицева половина, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 128, ал. 2, предложение последно, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс го осъжда като му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс за изпитателен срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

ОПРАВДАВА подсъдимия Й.Й.Й.  на основание чл. 304 от НПК по обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, предложение второ от Наказателния кодекс – че деянието е извършено с особена жестокост.

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Й.Й., роден на ***  год. в …, с постоянен адрес:***, … и с ЕГН-********** за ВИНОВЕН в това, че на 24.06.2017 г. в с. Б., общ. С., обл. С., в съучастие като съизвършител с брат си Й.Й. ***, чрез нанасяне на два силни удари с брадвен сап с метална част в областта на главата и удари със сапа и с крака в областта на тялото на  Д.Щ.Т. ***, му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща в открита черепно-мозъчна травма, водеща до контузия на главата, контузия на мозъка тилно и фронтално, пневмоцефалия, импресионно-депресионно открито счупване на черепните кости тилно-слепоочно вдясно, травматична субарахноидална хеморагия, с наличие на обширен участък от счупване на черепните кости, оказващи компресия върху мозъчното вещество с разкъсване на подлежащата твърда мозъчна обвивка и обилно кървене с поява на общомозъчна симптоматика и изпадане в мозъчна кома, наложили по спешност извършване на животоспасяваща неврохирургична операция, клинично изявен травматичен кош, разкъсно-контузни рани в тилната част на главата, контузия на лявата раменна област, счупване на лявата лопаткова кост, счупване на главата на лявата раменна кост, разкъсно-контузна рана на лява раменна област, контузия на гръдния шок, травматичен бял дроб вляво, очилат хематом, мекотъканни наранявания в дясна лицева половина, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 128, ал. 2, предложение последно, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс го осъжда като му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 41, ал. 6 от Наказателния кодекс и чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия П.Й.Й..

ОПРАВДАВА подсъдимия П.Й.Й.  на основание чл. 304 от НПК по обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, предложение второ от Наказателния кодекс – че деянието е извършено с особена жестокост.

ОСЪЖДА подсъдимите Й.Й.Й. и П.Й.Й. да заплатят солидарно в полза на гражданския ищец и частен обвинител Д.Щ.Т. с ЕГН-********** ***, сумата от 50 000,00 лв. (петдесет хиляди лева) като обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 24.06.2017 г.  до окончателното ѝ изплащане, като за горницата до претендирания размер от 150 000,00 лв. (сто и петдесет хиляди лева) ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия Й.Й.Й. да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – С. част от направените по делото разноски в хода на ДП, а именно сумата от 728,38 лв. (седемстотин двадесет и осем лева и 38 стотинки) във връзка с назначени експертизи от разследващия.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия П.Й.Й. да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – С. част от направените по делото разноски в хода на ДП, а именно сумата от 728,38 лв. (седемстотин двадесет и осем лева и 38 стотинки) във връзка с назначени експертизи от разследващия.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия Й.Й.Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Силистра част от направените по делото разноски в хода на съдебното производство, а именно сумата от 61,18 лв. (шестдесет и един лева и 18 стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия П.Й.Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Силистра част от направените по делото разноски в хода на съдебното производство, а именно сумата от 61,18 лв. (шестдесет и един лева и 18 стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимите Й.Й.Й. и П.Й.Й. да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Силистра сумата от 2 000,00 (две хиляди), представляваща държавната такса по уважения граждански иск, съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Веществените доказателства, а именно нокти с поднокътно вещество, обтривки и дървен крак от маса, да останат като неразделна част от делото до неговото унищожаване в сроковете, предвидени в Правилника за администрацията в съдилищата.

След влизане в сила на присъда следните вещи, приложени като веществени доказателства, а именно: черно кожено яке с предни джобове с бели ципове, тениска с къс ръкав в сив цвят и с черен надпис MAKRO ALIZE, сини дънки с надпис на емблемата DENIM JEANS, сини маратонки със синя подметка № 42 и черни чорапи, да се върнат на собственика им – подсъдимия Й.Й.Й.. 

След влизане в сила на присъда следните вещи, приложени като веществени доказателства, а именно: тениска с къс ръкав  с черен надпис PARADISE, 3/4 панталони на райе, замърсени черни маратонки с оранжеви подметки № 40 и черни чорапи, да се върнат на собственика им – подсъдимия П.Й.Й..

ОТНЕМА на основание чл. 53, ал. 1, б. а от Наказателния кодекс в полза на държавата следните веществени доказателства по делото – дървен кол  от акация и брадвен сап с метална част, като вещи, принадлежащи на виновните и послужили за извършване на престъплението. Същите да останат като неразделна част от делото до неговото унищожаване в сроковете предвидени в Правилника за администрацията в съдилищата.

След влизане в сила на присъдата останалите доброволно предадени вещи, които не са индивидуализирани подробно в приложението към обвинителния акт, а именно брадви и метален лост, да се върнат на предалите ги доброволно лица.

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА по реда на Глава XXI Въззивно производство от Наказателно-процесуалния кодекс в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...............................................

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. .............................................

 

 

2. .............................................

МОТИВИ

РїРѕ РќРћРҐР” в„– 500/2018 Рі.

по описа на Районен съд Силистра

 

 

Наказателното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу двама подсъдими. На подсъдимия Й.Й.Й. с ЕГН: **********, … е повдиганото обвинение за това, че на 24.06.2017 г. в с. Б., общ. С., обл. С., в съучастие като съизвършител с брат си П.Й. ***, чрез нанасяне на множество силни удари с твърди тъпи предмети с ограничена удряща повърхност в областта на главата на Д.Щ.Т. ***, му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, обусловена от открита черепно- мозъчна травма, водеща до контузия на главата, контузия на мозъка тилно и фронтално, пневмоцефалия, импресионно- депресионно открито счупване на черепните кости тилно- слепоочно в дясно, травматична суборахноидална хеморагия, с наличие на обширен участък на счупване на черепните кости, оказващи компресия върху мозъчното вещество с разкъсване на подлежащата твърда мозъчна обвивка и обилно кървене с поява на общомозъчна симптоматика и изпадане в мозъчна кома, наложили по спешност извършване на животоспасяваща неврохирургична операция като деянието е извършено с особена жестокост – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, предложение второ във вр. с чл. 128, ал. 2, предложение последно във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс. На подсъдимия П.Й.Й. с ЕГН: **********, … е повдигнато обвинение за това, че на 24.06.2017 г. в с. Б., общ. С., обл. С., в съучастие като съизвършител с брат си Й.Й. ***, чрез нанасяне на множество силни удари с твърди тъпи предмети с ограничена удряща повърхност в областта на главата на Д.Щ.Т. ***, му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, обусловена от открита черепно- мозъчна травма, водеща до контузия на главата, контузия на мозъка тилно и фронтално, пневмоцефалия, импресионно- депресионно открито счупване на черепните кости тилно- слепоочно в дясно, травматична суборахноидална хеморагия, с наличие на обширен участък на счупване на черепните кости, оказващи компресия върху мозъчното вещество с разкъсване на подлежащата твърда мозъчна обвивка и обилно кървене с поява на общомозъчна симптоматика и изпадане в мозъчна кома, наложили по спешност извършване на животоспасяваща неврохирургична операция като деянието е извършено с особена жестокост – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, предложение второ във вр. с чл. 128, ал. 2, предложение последно във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс.

След направено искане съдебният състав е преценил като основателна молбата на Д.Щ.Т., с която моли да бъде конституиран като частен обвинител по образуваното наказателно производство. С оглед фактите в обвинителния акт е конституирал последния като частен обвинител.

РЎСЉРґСЉС‚ РЅРµ уважи направеното искане, СЃ което Р”.Р©.Рў. моли РґР° Р±СЉРґРµ приет Р·Р° съвместно разглеждане РІ наказателното производство граждански РёСЃРє Р·Р° имуществени вреди, доколкото основанието Р·Р° предявяване РЅР° такъв РІ наказателния процес Рµ деянието – предмет РЅР° обвинението. Р’ РћРђ РЅРµ Рµ отразено такива РґР° СЃР° направени. РЎСЉРґСЉС‚ РїСЂРёРµ, че такива Рµ възможно РґР° бъдат направени СЃ оглед разходи Р·Р° лечение, РЅРѕ РїРѕРґРѕР±РЅРё доказателства РЅРµ СЃР° представени Рё СЃ молбата. РЎ оглед посоченото Рё преценявайки, че евентуално приемане РЅР° такъв ГИ Р±Рё затруднило наказателното производство, СЃСЉРґСЉС‚ отхвърли искането Р·Р° съвместно разглеждане РІ настоящото наказателно производство РЅР° предявен граждански РёСЃРє РІ размер РЅР° 1 000,00 /хиляда/ лева Р·Р° разходи, направени Р·Р° лечението РЅР° пострадалия Р”.Р©.Рў..

С оглед фактите в ОА (нанесена тежка телесна повреда на молителя от двамата подсъдими), съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство предявен граждански иск от пострадалия Д.Щ.Т. срещу подсъдимите Й.Й.Й. и П.Й.Й. за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на престъпното деяние в размер на 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лева ведно със законната лихва, считано от 24.06.2017 година до окончателното изплащане на сумата. Конституира  Д.Щ.Т. като граждански ищец.

По направено искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът прецени, че не са налице основания за това (определение в разпоредителното с.з. на 05.02.2019 г.  – обратната страна на л. 60 от НОХД).

Прокурорът поддържа обвинението. В хода на съдебните прения държавното обвинение посочва, че са събрани множество доказателства. Изтъква, че с всеки последващ разпит на страни по делото се узнават обстоятелства, които до момента не са били ясни. Излага мнение, че всичко възниква от един спор относно ползване на вода. Изтъква обстоятелството, че пострадалият е ползвал пръчка и назидателно е поискал да разбере защо не им позволяват да напълнят вода. Впоследствие намеренията му били да уведоми И. Д., очаквайки той да се намеси и укроти страстите. Посочва, че единият от подсъдимите твърди, че пострадалият го е подканил да разрешат възникналия спор, премервайки сили. Изтъква още, че пострадалият е тръгнал с автомобил, а подсъдимите и свид. Щ. също тръгнали с автомобил след него. Акцентира върху факта, че в автомобила на подсъдимите е имало два броя дървени колове, единият от който с метална част. Посочва още, че вероятно пострадалият е разбрал, че го следват, спрял е, а после всичко се е развило много бързо. Слизайки от л.а., пострадалият е държал в ръцете си дървен крак от маса с кръгла част, а двамата подсъдими - дървени колове, като подсъдимият П.Й. - такъв с метална част. Виждайки дървения крак от стол в ръцете на пострадалия, между подсъдимите и него възникнало сборичкване, подсъдимите отнели дървения крак от ръцете на пострадалия и го захвърлили. След което подсъдимият П.Й. нанесъл два уреда с дървения кол с метална част в областта на главата на пострадалия, а после последвали удари с ръце и юмруци, нанесени от подсъдимия Й.Й. на пострадалия. Сочи, че според събраните доказателства е нанесен побой от двамата подсъдими. Въпреки причинените наранявания не настъпил летален изход, тъй като била извършена животоспасяваща операция. Намира, че двамата подсъдими са извършили деянието виновно при форма на вина пряк умисъл. Нито един от тях не направил опит да възпре другаря си. Моли съда да признае двамата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения. Посочва още, че двамата подсъдими са неосъждани към датата на извършване на деянието. Предложението на явилия се районен прокурор е съдебният състав да им наложи наказания около минимума като определи по-продължителен срок на изпитателния срок - пет години. С оглед предявения граждански иск изтъква, че размера му е прекалено завишен и моли съда да го уважи частично. По отношение на веществените доказателства сочи, че една част от тях следва да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени по надлежния ред след влизане в сила на присъдата, а друга част - да бъдат върнати.

Процесуалният представител на частния обвинител поддържа обвинението. Счита обвинението за доказано по несъмнен начин. Моли съдебния състав да признае подсъдимите за виновни и да им наложи съответно наказание. По отношение на предявения граждански иск посочва, че същият е изцяло доказан по основание и размер. Посочва, че пострадалият е търпял болки и страдания не само при получаване на телесните увреждания, а и в периода на възстановяване с оглед извършените интервенции. Твърди, че има необходимост от нови интервенции. Изтъква, че пострадалият се уморява лесно, получава болки в главата при физическо усилие, гадене, проблеми с паметта и концентрацията.

Защитникът РЅР° РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏ Р™.Р™. посочва, че РїРѕ делото Рµ установено, че РЅР° 24.06.2017 Рі. РІ околностите РЅР° СЃ. Р‘. Рµ имало настанени берачи РЅР° вишна РѕС‚ РґРІР° катуна. Навежда РґРѕРІРѕРґРё, че РЅР° същата дата между подсъдимите Рё СЃРІРёРґ. Р”.Рў. възникнал словен конфликт РІСЉРІ РІСЂСЉР·РєР° СЃ ползването РЅР° РІРѕРґР°. Свидетелят РЅРѕСЃРёР» дървен предмет СЃ дължина 50 – 60 cm, който размахвал. След това той тръгнал СЃ Р».Р°. „Опел Зафира“ РєСЉРј СЃ. Р‘., Р·Р° РґР° СЃРµ оплаче РЅР° работодателя РёРј. Подсъдимите, придружени РѕС‚ СЃРІРёРґ. Р©.Рў., РіРѕ последвали. Приема, че същите РЅРµ СЃР° последвали РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏ, Р° СЃР° търсили обхват СЃ цел РґР° СЃРµ свържат СЃ работодателя СЃРё. РќР° разстояние РѕС‚ един километър те настигнали СЃРІРёРґ. Рў., който слязъл РѕС‚ Р».Р°. Рё започнал РґР° размахва дървен предмет, предизвиквайки РіРё РєСЉРј Р±РѕР№. Посегнал Рё СѓСЃРїСЏР» РґР° РёРј нанесе удари, след което последвало боричкане Рё подсъдимите успели РґР° РјСѓ отнемат предмета. След това РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Рџ.Р™. РјСѓ нанесъл РґРІР° удара СЃ крак РѕС‚ маса или сап РѕС‚ брадва, както Рё СЃ ритници Рё юмруци. Посочва, че РЅР° пострадалия СЃР° били нанесени РґРІР° удара, като РІ резултат РЅР° единия РѕС‚ тях Рµ причинена черепно-мозъчна травма. След като сбиването приключило пострадалият Р±РёР» адекватен, доколкото състоянието РјСѓ позволило РґР° управлява Р».Р°. още 4 РєРј. РґРѕ базата РЅР° работодателя РјСѓ. Изразява мнение, че подсъдимите РЅРµ СЃР° предполагали, че СЃРµ налага оказване РЅР° медицинска РїРѕРјРѕС‰ РЅР° пострадалия. След описание РЅР° престоя РЅР° пострадалия РІ лечебно заведение, изтъква обстоятелството, че лечението Рµ приключило. РўРІСЉСЂРґРё, че РЅРµ СЃР° налице доказателства Р·Р° предварителен СЃРіРѕРІРѕСЂ или подготовка. Навежда РґРѕРІРѕРґРё, че мотивите СЃР° битови, РЅРµ хулигански. Посочва още, че съдебната практика определя особената жестокост като РїСЂРѕСЏРІР° РЅР° изключителна СЏСЂРѕСЃС‚, ожесточение, отмъстителност или садизъм. Изтъква, че употребеното оръжие РЅРµ разкрива такава степен РЅР° проявена СЏСЂРѕСЃС‚, ожесточение или още РїРѕ-малко садизъм. РџРѕ тази причина счита, че деянието РЅРµ Рµ било извършено СЃ особена жестокост. РўРІСЉСЂРґРё, че подсъдимите СЃР° били провокирани СЃСЉСЃ закани Рё РїСЃСѓРІРЅРё. Преценява предявения ГИ като основателен, РЅРѕ РЅРµ Рё РїСЂРё посочения размер, който счита Р·Р° прекомерно завишен. РџРѕРґСЂРѕР±РЅРѕ разсъждава СЃ оглед предприетото лечение Рё липсата РЅР° доказателства Р·Р° такова след изписване РЅР° пострадалия РѕС‚ лечебното заведение. Преценява като основателен ГИ РґРѕ размер 10 000 лева. Моли СЃСЉРґР° РїСЂРё определяне РЅР° наказанието РґР° вземе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало РЅР° двамата РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРё, доброто РёРј процесуално поведение, направените самопризнания Рё подпомагане РЅР° разследването, желанието РёРј Р·Р° приключване РЅР° производството РїРѕ съкратеното съдебно следствие. Моли СЃСЉРґР° РґР° наложи РЅР° подзащитния РјСѓ наказание около РјРёРЅРёРјСѓРјР°, което РґР° отложи Р·Р° един РїРѕ-продължителен изпитателен СЃСЂРѕРє.

Защитникът РЅР° РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏ Рџ.Р™. също анализира събраните доказателства. Посочва, че след СЃРїРѕСЂР° Р·Р° водата, подсъдимите СЃР° разбрали намерението РЅР° пострадалия РґР° разговаря СЃ работодателя РёРј Рё СЃР° РіРѕ последвали. Пострадалият слязъл след спирането РЅР° Р».Р°., размахвайки дървен крак РѕС‚ маса. Последното ядосало подсъдимите, които също излезли въоръжени - сапът СЃ накрайник РѕС‚ ламарина Р±РёР» взет РѕС‚ подзащитния Сќ, Р° РґСЂСѓРіРёСЏС‚ РїРѕРґСЃСЉРґРёРј също излязъл СЃ дървен сап. Изтъква обстоятелството, че именно подзащитният Сќ Рµ нанесъл двата удара РїРѕ главата РЅР° пострадалия. Посочва, че РЅСЏРјР° доказателства пострадалият РґР° Рµ паднал РЅР° земята след нанесените РјСѓ удари. Навежда РґРѕРІРѕРґРё Р·Р° РЅРёСЃСЉРє праг РЅР° търпимост РІ отношенията РЅР° двамата братя Рё пострадалия. Съгласява СЃРµ СЃ колегата СЃРё Р·Р° прекомерния размер РЅР° предявения ГИ. Моли СЃСЉРґР° РґР° РіРѕ уважи РґРѕ размер между 10 000 – 15 000 лв. Придържа СЃРµ изцяло РєСЉРј становището РЅР° РґСЂСѓРіРёСЏ защитник РїРѕ отношение РЅР° квалификацията Р·Р° особена жестокост. Моли СЃСЉРґР° РїСЂРё определяне РЅР° наказанието РґР° съобрази смекчаващите отговорността обстоятелства. Моли СЃСЉРґР° РґР° приложи института РЅР° условното осъждане.

В осигуреното му право на последна дума подсъдимият П.Й. изрази съжаление за стореното. Не желае съда да му налага наказание лишаване от свобода, тъй като има дете на шест месеца.

В осигуреното му право на последна дума подсъдимият Й.Й. моли съда да му наложи минималното наказание.

Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност доводите и становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното следствие доказателства по делото: гласни и писмени, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият  Й.Й.Й. с ЕГН-********** е роден на *** *** и е с постоянен адрес:***. Той е  …. С Решение № 277 от 22.03.2012 г. в сила от 09.04.2012 г. подсъдимият е наказан за престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност като за извършеното от него престъпление му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със споразумение по НОХД № 605/2013 г. в сила от 10.05.2013 г. Й.Й. се е признал за виновен за извършено на 25.02.2013 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1, от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е приел да изтърпи наказание пробация, включващо единствено задължителните пробационни мерки. Наказанието е изтърпяно на 30.11.2013 г., поради което към 01.12.2016 г. подсъдимия е неосъждан, поради настъпила реабилитация на основание чл. 86 от НК.

Подсъдимият П.Й.Й. с ЕГН-********** е роден на ***  год. в …и е с постоянен адрес:***. Той е ….

През м. юни 2017 г., включително на 24.06.2017 г. в околностите на с. Б. имало настанени берачи на вишни, разделени на два лагера. Лагеруващите не били местни, а повечето родом от с. Ч., общ. С.. Хората от двата лагера събирали вишни за един и същ работодател. Последният определил ръководители на двата лагера в лицето на свид. Д.Т. на единия лагер, а на другия – свид. Й.П.. В лагера на свид. Д.Т. имало повече работници – около 34 – 35. Между подсъдимите и свид. Д.Т. съществува родствена връзка. Подсъдимите са му племенници, а той е брат на тяхната майка свид. Д.П.. Известно време преди инцидента жената, с която свид. Д.Т. живеел във фактическо съжителство, заживяла с подсъдимия Й.Й., а след прекратяването на съжителството с него тя се върнала отново при свид. Т.. По тази причина последният изпитвал омраза към подсъдимия Й.Й., а двамата не ги говорили.

Лагерите били отдалечени на около 100 метра един от друг,  но имало някаква видимост, тъй като единия бил разположен по-високо от другия. Питейна вода имало само в лагера, ръководен от свид. Й.П.. По тази причина работодателят им разговарял със свид. Д.Т. и му обяснил, че могат да ходят в другия лагер да пълнят вода. Отделно имало цистерна, но водата не била годна за пиене. След привършване на работния ден на 24.06.2017 г. берачи от лагера на свид. Д.Т. тръгнали към другия лагер да напълнят вода. Когато свид. С.Г. и свид. Р.П. пристигнали в другия лагер, те не били допуснати до чешмата. Свид. И. П. не им позволил да напълнят вода. Настъпила свада, но не произтекло нищо от това. При завръщането си в лагера те съобщили на отговорника Д.Т., че свид. П. не ги е допуснал до чешмата. Той се ядосал и тръгнал към другия лагер, управлявайки л.а. „Опел Зафира“. Вбесен излязъл от автомобила, а в ръката си държал пръчка. Размахвайки я той попитал защо не дават на хората да пълнят вода. Не наранил никой и тъй като отговорите на хората от другия лагер не го удовлетворили, той казал, че тръгва към базата на работодателя им, за да му разкаже случилото се. След него тръгнали синовете на свид. Й.П. – подсъдимите П.Й. и Й.Й.. С тях  тръгнал и братовчед им - свид. Щ.  Т.. Преди да се потеглят те внесли във вътрешността на л.а. дървени сапове, единият от който имал метална част. Целта им била да настигнат свид. Д.Т. и да разрешат въпроса, употребявайки физическа сила.  Те приемали като нормален, а вероятно и необходим само този начин за разрешаване на спорове. По пътя те настигнали свид. Д.Т.. Със сигнал му подсказали да спре. Водачите и на двата автомобили спрели. След което всички излезли от автомобилите. Виждайки тримата младежи, свид. Д.Т. излязъл от л.а., въоръжен с дървен крак от маса. Двамата подсъдими също били въоръжени. Подсъдимият П.Й. държал дървена дръжка (брадвен сап), който в единия си край имал закрепена ламаринена планка. Подсъдимият Й.Й. държал в ръка дървен кол (кафяво-жълтеникаво парче дърво с леко вълнообразна форма с дължина 71,5 cm). Тримата започнали да се бият. Подсъдимите нанасяли удари свид. Т., използвайки дървените колове. Успели да му отнемат дървения крак от маса. Подсъдимите удряли Т.  по цялото тяло, използвайки дървените колове, както и краката си при последвалото боричкане. Подсъдимият Й.Й. ударил с юмрук свидетеля Т. в областта на главата. Докато двамата с Й.Й. се боричкали, последният успял да го събори на земята. Когато свид. Т. се изправил подсъдимият П.Й. му нанесъл два удара в областта на задната част на главата, използвайки дървената дръжка със закрепена ламаринена планка. Всичко се случило много бързо. През това време свид. Щ.Т. се опитал да ги разтърве, но не успял. След като видял нанесените удари в областта на главата на свид. Д.Т., Свид. Щ.Т. се уплашил и избягал. Замаян от ударите пострадалият паднал и останал да лежи на земята. След като успял да дойде на себе си, той веднага се качил в л.а. и тръгнал към базата на работодателя си. Подсъдимите също се качили в л.а., с който пристигнали на мястото и се върнали в лагера. Въпреки шуртящата кръв от главата му, свид. Т. успял да се добере до базата на работодателя си. През цялото време се налагало да бърше кръвта, която изтичала от главата му. Пред базата пострадалият излязъл от автомобила, който управлявал.  След това паднал на земята. През това време подсъдимите се върнали в лагера си. Извадили от л.а. използваните от тях дървени колове и ги почистили. Свид. П.С. чул подсъдимите да казват, че са утрепали Д.. Казали им да отидат да си вземат бригадира, защото е целия в кръв. Свидетелят С., свид. Щ.Г. и брата на пострадалия свид. Х.Т. веднага тръгнали да търсят пострадалия. Открили пострадалия пред базата на работодателя им, облегнат на портала. Бил контактен, но целият облян в кръв. Кръвта продължавала да изтича. Пострадалият казал на брат си, че двамата подсъдими са му нанесли побой с колове и бухалки.  Качили го в л.а., а по пътя ги пресрещнал автомобил на Спешна помощ.Прехвърлили го в последния, където му била оказана първа помощ. Предвид състоянието му е откаран в МБАЛ – С.. Приет е с травматичен шок и мозъчна контузия. Анамнезата е снета по данни на придружаващите го, поради несвързан говор. Приет е по спешност в ОАИЛ. Бил е интубиран и била извършена по спешност оперативна интервенция. На 28.06.2017 г. е преместен в Хирургично отделение, където престоял до 10.07.2017 г. В периода от 09.10.2017 г. до 12.10.2017 г. бил приет за оперативно лечение в МБАЛ – С. с перитонзиларен абсцес по Клинична пътека „Оперативно лечение на възпалителни процеси в областта на лицето и шията“.

Извършен е оглед на местопроизшествие – мястото, на което е открит пострадалия от свидетелите, които са потърсили медицинска помощ. При огледа от л.а. са иззети следи от засъхнала червеникаво-кафява течност  с марлени тампони.

Извършен е и друг оглед на местопроизшествие, при който е описан л.а., използван от подсъдимите. Не са установени съмнителни вещи или следи.

Пострадалият е освидетелстван от съдебен лекар в МБАЛ – С. и е приложено Съдебномедицинско удостоверение № 1956/26.06.2017г. за причинените му телесни наранявания и общото му здравословно състояние след случая.

Майката на подсъдимите свид. Д.П. предала доброволно на полицейските служители следните вещи: метална тръба с дължина 71 cm, дървена дръжка с дължина 88 cm с ламарина с единия край, дървен прът с дължина 71,5 cm.

А.Щ.Т. предал доброволно две брадви, описани подробно в протокола на л. 25 от ДП.

Извършено било освидетелстване (оглед на лице) с писменото съгласие на двамата подсъдими ( л. 63 – 65). По телата им не са открити видими следи от наранявания.

С протоколи за доброволно предаване подсъдимите предали на разследващия дрехите, чорапите и обувките си.

Взети били образци за сравнително изследване за извършване на биологична експертиза - изрязани части от ноктите на двете ръце и на двамата подсъдими, обтривки на двете им ръце, взети на марлени тампони, напоени с вода.

Според заключението по назначената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, следните веществени доказателства: по обекти: № № 8 (изрязани части от ноктите на дясната ръка на свид. Й.П.), 9 (изрязани части от ноктите на лявата ръка на свид. Й.П.), 10 (изрязани части от ноктите на дясната ръка на подсъдимия Й.Й.), 11 (изрязани части от ноктите на лявата ръка на подсъдимия Й.Й.), 12 (изрязани части от ноктите на дясната ръка на подсъдимия П.Й.), 13 (изрязани части от ноктите на лявата ръка на подсъдимия П.Й.), 14 (изрязани части от ноктите на дясната ръка на свид. Щ.Т.) и 15 (изрязани части от ноктите на лявата ръка на свид. Щ.Т.) не се доказва присъствие на кръв. По обекти:  № 24(черно кожено яке, затварящо се с цип отпред с надпис HUMIX FASHION); № 25 (сива тениска с къси ръкави с надпис МАКRO ALIZE; № 26 (син дънков панталон с надпис от вътрешната  част на колана отзад MR. DAVIDJE MR. DAVID“); № 27 (чифт тъмносини спортни обувки с връзки размер 42); № 28 (чифт черни чорапи); № 29 (сиво-бяла-черна тениска с къси ръкави с надписи PARADISE и BROOKLYN CITY, размер L, № 30 (3/4 бяло-сиво-лилави панталони с два горни отворени джобове);  № 31 (чифт спортни обувки с връзки, размер 40, зацапани със земна маса); № 32 (един черен чорап) и № 33 (един черен чорап с надпис Komfort 39 – 42); № 34 (метална брадва с дървена дръжка 36 cm и сечаща повърхност 12 cm); № 35 (метална брадва с дървена дръжка 36 cm и сечаща повърхност 8 cm); № 39 (сива метална тръба с дължина 71 cm и диаметър 26 mm) и № 40 (крак от маса с конусовидна форма, тъмнокафяв, с дължина 50 cmи сечения 30 mm и 20 mm, имащ прикрепен към по-широка основа дървен цилиндър с диаметър 80 mm) не се установяват следи, наподобяващи такива от кръв. По обекти: № 1 (марлен компрес с размери 5х5 cm, зацапан с наслоение от червеникавокафява материя); № 2 (марлен компрес с размери 5х5 cm, зацапан с наслоение от черно-червеникава материя); № 3 (марлен компрес с размери 5х5 cm, зацапан с червеникаво-кафеникава материя); № 4 (марлен компрес с размери 5х5 cm, зацапан с червеникаво-кафеникава материя); № 5 (марлен компрес с размери 5х5 cm, зацапан с червеникаво-кафеникава материя); № 6 (марлен компрес с размери 5х5 cm, зацапан с червеникаво-кафеникава материя); № 7 (марлен компрес с размери 5х5 cm, зацапан с наслоение от червеникаво-кафеникава материя); № 36 (сива дървена дръжка с дължина 88 cm, конусовидна форма и елипсовидно пресечено сечение с размери в основата 45 х 35 mm и на върха 32 x 25 mm, имаща отвори остатък от малък гвоздей на 7 cm от по-широкия край, зацапана на нивото на гвоздея и до 10 cm от него в посока върху по-тесния край с тъмночервеникаво-кафеникави и сиво-кафеникави петна);  № 37 (поцинкована ламаринена планка с дебелина 9 cm и ширина 12,2 cm, огъната по елипсовидния профил на обект № 36 и точно съвпадаща с него, имаща по три отвора  в двата си края по ширина, съвпадащи с отворите и гвоздея по основата на обект № 36, зацапана с тъмночервеникаво-кафеникави петна; № 38 (кафяво-жълтеникаво парче дърво с леко вълнообразна форма с дължина 71,5 cm, кръгло сечение с диаметър 4 mm, зацапано с тъмночервеникаво-кафеникави пръски) се доказва наличие на кръв. По обекти № № 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, както и мястото, отбелязано с „2“ с червен маркер върху обект № 36 се доказва човешка кръв. За останалите места по обект № 36 и за местата по № № 37 и 38 с доказано наличие на кръв не се доказва видовата ѝ принадлежност. Посочено е, че причината може да бъде в недостатъчното количество кръв или липса на съответния серум. В човешката кръв по обекти № № 1, 2, 3 , 4 , 5 , 6 и 7 се доказва наличие на α (алфа) аглутинини  и В аглутиногени лихса на β (бета) аглутинини и А аглутиногени, т.е. кръвната група на тази кръв по системата АВ0 се определя като В(α). В човешката кръв по обект № 36 не се доказват аглутинини и аглутиногени, следователно не може да се определи кръвногрупова принадлежност. Причината може да се търси в минималното количество кръв и/или евентуалното ѝ измиване, тъй като петната с доказано наличие на кръв имат сиво-черен оттенък , което може да се дължи на евентуално омокряне и последващо изсъхване. Кръвната група на двамата подсъдими по системата АВ0 се определя като В(α). Вещото лице посочва, че определяне давността на следите от кръв не може да се направи, защото няма надежден метод за това. Посочено е, че пола на лицето, оставило кръв се определя с ДНК анализ, който не се прави в сектор БНТЛ при ОДМВР – Р.. Механизмът на образуване на следите от кръв са обект на трасологична, а не на съдебномедицинска експертиза. Въпреки това вещото лице сочи, че зацапванията от кръв по обект № № 36 и 37 са допирания и протривания, като по обект № 36 изглеждат като измити, а по обект № 37 изглеждат стари. Зацапванията по обект № 38 са пръски. Изследване за следи от слюнки не е правено, тъй като няма данни за оставяне на такива отделяния. За откриване на следи от урина, пот, секрет от носа и други няма достатъчно сигурни и надеждни методи. По тази причина такива изследвания не се правят.  При изследването не са открити косми. Груповата принадлежност на кръвта по обекти № №  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и кръвногруповата принадлежност на Д.Щ.Т.  по системата АВ0 се определя като В(α), подсъдимите по системата АВ0 си съответстват. Възможно е кръвта по обекти № № 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 да произхожда от Д.Щ.Т., подсъдимите Й.Й. и/или П.Й..

От заключението по назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява, че при процесния инцидент е пострадал Д.Щ.Т., при което са му причинени следните увреждания: клинично изявен травматичен шок, контузия на главата, контузия на мозъка - тилно и фронтално, пневмоцефалия, импресионно-депресионно открито счупване на черепните кости тилно-слепоочно вдясно, травматична субарахноидална хеморагия, разкъсно-контузни рани в тилната част на главата, контузия на лявата раменна област, счупване на лявата лопаткова кост, счупване на главата на лявата раменна кост, разкъсно-контузна рана на лява раменна област, контузия на гръдния кош, травматичен бял дроб вляво, очилат хематом, мекотъканни наранявания в дясна лицева половина. Последното е преценено като постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. По своя характер откритата черепно-мозъчна травма обуславя наличието на проникващо нараняване в черепната кухина. Обширният участък на счупване на черепните кости, оказващи компресия върху мозъчното вещество с разкъсване на подлежащата твърда мозъчна обвивка и обилното кървене с поява на общомозъчна симптоматика и изпадане в мозъчна кома, наложили по спешност извършване на животоспасавяща неврохирургична операция дават основание на вещото лице да квалифицира травмата по медико-биологичния квалификационен признак постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. По своя характер счупването на костите на лява лопатка и на главата на лявата раменна кост обуславят поотделно и заедно наличието на трайно затруднение движенията на ляв горен крайник. Клинично изявеният травматичен шок ведно с гръдната травма довела до травматичен бял дроб с хемопневмоторакс обуславят наличието на разстройство на здравето временно опасно за живота. Уврежданията са причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети или повърхности и могат да бъдат получени по време, начин и място, както сочат данните по делото, а именно удари по главата с дървена бухалка сап от брадва с ламарина в единия ѝ край, както и удари с юмруци по главата и удари с крака по тялото. Всички установени в медицинската документация увреждания са причинени едновременно при процесния инцидент от множество нанесени силни удари с твърди тъпи предмети с ограничена удряща повърхност, като ударите в областта на главата са довели до тежка открита черепно-мозъчна травма. Вещото лице посочва, че е необходимо да се проследи общото здравословно състояние на пострадалия, поради вероятността от късни прояви, характерни на хроничната фаза на травмена болест на мозъка. При проведения му разпит в с.з. вещото лице посочва, че е възможно с всяко едно от веществените доказателства, доколкото имат ограничена удряща повърхност, да бъдат причинени подобни увреждания, каквито са причинените на пострадалия. Когато предмета е твърд е възможно да не се получи дълбока рана, а размачкване на тъканите. При това е възможно да не възникне веднага обилно кръвотечение. След това обаче, поради разкъсване на кръвоносните съдове, които кръвоснабдяват меката мозъчна обвивка, започва обилно кървене. Изразява мнение, че е възможно с дървената дръжка с ламарина в единия край да се причини такова увреждане в областта на главата, каквото е установено. Посочва, че дори един удар би бил достатъчен. Изтъква, че извършената оперативна интервенция е животоспасяваща. Ако същата не е била извършена, кървенето не би спряло. При тази оперативна интервенция първо била извършена декомпресия. Посочва, че при управлението на л.а. най-вероятно пострадалият е бил травматичен хеморагичен шок. Изтъква още, че в мястото на удара и в момента няма кост, има неравност по черепния покрив. В такива случаи е необходимо привеждането на пациента в медикаментозна кома, за да може организма да поеме последствията от тежката травма.Вещото лице изразява становище, че е необходимо постоянно наблюдение след инцидента с цел установяване на прояви, които могат да доведат до болести на мозъка, епилептични пристъпи с различна изява, световъртеж. За целта било необходимо да се направи задълбочено неврологично изследване, включващо използване на скенер.

Според заключението по назначената съдебнопсихиатрична експертиза подсъдимият Й.Й. е с граничен интелект. Не страда от психично заболяване. Към датата на извършване на инкриминираното деяние – 24.06.2017 г. не е бил в променено състояние на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното, както и е могъл да ръководи по разумни подбуди постъпките си. Не е с интелектуален дефицит, няма физически недъг и към момента на извършване на деянието не е бил в променено състояние на съзнанието, които да възпрепятстват възможността правилно да възприеме фактите, които имат значение по делото. Може да дава достоверни обяснения, ако желае. Интелектуалното му развитие е съответно на календарната му възраст, полученото образование и добития житейски опит.

Според заключението по назначената съдебнопсихиатрична експертиза подсъдимият П.Й. е с нисък интелект. Не страда от психично заболяване. Към датата на извършване на инкриминираното деяние – 24.06.2017 г. не е бил в променено състояние на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното, както и е могъл да ръководи постъпките си по разумни подбуди. Вещото лице посочва, че освидетелстваният описва категорично, че били предизвикани и нападнати с бухалка от потърпевшия, като поведението му се интерпретира като активно себезащитно. Това ведно с все още твърде младата му възраст (22 години) ограничава  волевия му самоконтрол и правилния анализ на ситуацията с евентуалните последици от действията. Постъпвал е по възприетия за него начин на разрешаване на конфликтна ситуация – в отговор на агресия с агресия. Не е с интелектуален дефицит, няма физически недъг и към момента на извършване на деянието не е бил в променено състояние на съзнанието, които да възпрепятстват възможността правилно да възприеме фактите, които имат значение по делото. Може да дава достоверни обяснения, ако желае. Интелектуалното му развитие е съответно на календарната му възраст, полученото образование и добития житейски опит.

Според заключението по назначената съдебнопсихиатрична експертиза свид. Щ.Х.Т. е с граничен интелект, при данни за тежка педагогическа занемареност. Не страда от психично заболяване. Към датата на извършване на инкриминираното деяние – 24.06.2017 г., на което е бил свидетел, не е бил в променено състояние на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното, както и е могъл да ръководи постъпките си по разумни подбуди. Освидетелстваният е с граничен интелект, няма физически недъг и към момента на извършване на деянието, на което е бил свидетел, не е бил в променено състояние на съзнанието, които да възпрепятстват възможността правилно да възприеме фактите, които имат значение по делото. Може да дава достоверни показания, ако желае. В полза на конкретния случай била били конкретни, прости въпроси. Свид. Щ.Т. е с граничен интелект, съответен на календарната му възраст и добития житейски опит.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на двамата подсъдими, частично от показанията на пострадалия Д.Щ.Т., бащата на подсъдимите свид. Й.П., майката на подсъдимите свид. Д.П. и свид. Щ.Т..

Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелите О.А., Р.П., Щ.Г., Г.С., В.Т., Т.Т., Б.С., Д.С., П.С., Х.Т., А.П., С.Г., С.С., Й.П., П.П., А.Т., И.П., И.В., Д.С., В.А., Д.А.Д. и С.М.. Никой от тези свидетели не е пряк очевидец на деянието, но същите дават показания за факти, предхождащи инцидента, както и за случилото се след това.

Свидетелите Д.Д., С.Д., П.П. и Д.Щ.Д. посочват, че не знаят нищо за случая. 

Свид. Д.П. не е пряк очевидец на деянието и твърди, че синовете ѝ не са споделили нищо след случая. Посочва, че брат ѝ е наранил двамата ѝ синове, когато е идвал да се разправя за водата. Последното не се потвърждава от показанията на присъствалите свидетели на мястото, включително разпитаните свидетели от лагера на съпруга ѝ. Бащата на подсъдимите също не е очевидец на деянието. Същият посочва факти, които не са подкрепени от показанията на присъствалите незаинтересовани свидетели, включително свидетели, които са от неговия лагер. Съдът се отнася особено внимателно към заявеното от пострадалия, тъй като в хода на съдебното следствие стана ясно, че отношенията между него и подсъдимия Й.Й. са много обтегнати. Последният дори заяви, че чичо му го мрази, тъй като известен период от време е живял заедно с жената на чичо си. След случая двамата не разговарят помежду си, въпреки близката им родствена връзка. Още от самото начало на съдебното следствие подсъдимият П.Й. твърди, че е ударил чичо си (пострадалия) по главата с дървена дръжка с ламарина в единия край. Въпреки трите на брой разпити, подсъдимият П.Й. се е придържал към тази версия. Подсъдимият Й.Й. призна, че е ударил пострадалия по главата, но само с юмрук. Отрича да го е удрял с дървен кол по главата. От друга страна посочва, че брат му П. е ударил чичо им по главата, използвайки дървен кол с ламарина. Същото потвърждава и свид. Щ.Т., който е единствен очевидец на инцидента, а не е страна по делото. От обясненията на подсъдимия П.Й. и показанията на пострадалия става ясно, че другия подсъдим също е използвал дървен кол, но не е удрял с него пострадалия в областта на главата. Подсъдимият Й.Й. отрича да е използвал изобщо нещо, но обясненията му се опровергават от дадените обяснения от другия подсъдим и от показанията на пострадалия. Косвено това се потвърждава и от показанията на свидетелите, които са открили пострадалия, на които той е заявил, че  и двамата подсъдими са били въоръжени с дървени колове. Според обясненията на подсъдимия П.Й., при възникналото спречкване брат му е използвал дървен сап, с който е удрял по тялото пострадалия. С оглед нараняванията по тялото на пострадалия, съдът приема, че двамата са нанесли с помощта на дървените колове и като използвали крака множество удари по тялото на пострадалия.

РћРў РџР РђР’РќРђ РЎРўР РђРќРђ:

По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.

Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и каква е правната му квалификация, съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация:

От обективна страна подсъдимите са реализирали конкретни действия: първо целта им е била да отнемат дървения крак от маса, с който бил въоръжен пострадалия. След това му били нанесени удари с дървените колове и с крака по цялото тяло. Подсъдимият Й.Й. го ударил с юмрук в лицето, а след това подсъдимият П.Й. му нанесъл два удара с дървен кол с метална част по главата. Настъпил е съставомерен резултат, изразяващ се във виновно и противоправно увреждане на здравето на пострадалия в резултат на действията на подсъдимите. Изводите си за причинените на пострадалия телесни увреждания и техния характер, съдът изгради на база заключението по приетата СМЕ експертиза ведно с отговорите на вещото лице в с.з. Налице е причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимите и крайния резултат. С оглед причинените наранявания в областта на главата се наложила спешна животоспасяваща оперативна намеса. Съгласно трайно установената съдебна практика, когато на едно и също лице с едно и също деяние са причинени две или повече телесни увреждания от различен вид не е налице идеална съвкупност, като това е така, защото обекта на посегателството е един и същ. В този случай намира приложение принципът на “поглъщане“ на по-лекия вредоносен резултат от по-тежкия, съобразно който се определя и правната квалификация на деянието. Погълнатият обществено опасен резултат обаче се отчита при индивидуализация на наказанието. С оглед гореизложеното констатираният по-лек престъпен резултат (а именно: счупването на костите на лява лопатка и на главата на раменната кост, клинично изявения травматичен шок ведно с гръдната травма, довела до травматичен бял дроб с хемопневмоторакс)  се поглъща от по-тежкия – откритата черепно-мозъчна травма и не се отразява на правната квалификация на деянието.

По делото не са установени доказателства, които да водят до извода, че подсъдимите са извършили деянието по непредпазливост, при крайна необходимост или при условията на неизбежна отбрана.

Към момента на извършване на деянието подсъдимите са били пълнолетни. Подсъдимите са вменяеми, следователно са наказателно отговорни лица.

От субективна страна подсъдимите са действали виновно с форма на вината пряк умисъл. Умисълът при посегателства срещу личността е с неконкретизирано съдържание. Деецът не предвижда точно в каква конкретна форма ще се прояви престъпния резултат (смърт или телесна повреда) – в този смисъл е Решение № 24 от 05.05.1996 г. по н.д. № 452/96 г., I н.о.. За умисъла при телесните повреди и убийствата често е характерна една неопределеност (алтернативност) на представите на дееца. Той предвижда най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска (или допуска) настъпването на който и да е от тях – в този смисъл е Решение № 32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на Върховен съд на РБ, I н. о. Още повече, че съдът е обвързан от повдигнатото им обвинение. Подсъдимите са съзнавали, че с действията си ще причинят противоправно увреждане на здравето на пострадалия и са целели такова. Налице е общност на умисъла, тъй като всеки един от тях е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и тези, които ще последват от деянията на другия съучастник, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на неговите последици.

Според съдебната практика съставът за особена жестокост е налице, когато при извършване на деянието деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да водят до такъв извод. Целта на подсъдимите е била да покажат надмощие, тъй като са възпитани да разрешават всички спорове чрез упражняване на физическа сила.

Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимия Й.Й.Й. за виновен в това, че на 24.06.2017 г. в с. Б., общ. С., обл. С., в съучастие като съизвършител с брат си П.Й. ***, чрез нанасяне на силни удари с дървен кол  в областта на тялото, с юмрук в областта на лицето и с крака в областта на тялото на Д.Щ.Т. ***, му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща в открита черепно-мозъчна травма, водеща до контузия на главата, контузия на мозъка тилно и фронтално, пневмоцефалия, импресионно-депресионно открито счупване на черепните кости тилно-слепоочно вдясно, травматична субарахноидална хеморагия, с наличие на обширен участък от счупване на черепните кости, оказващи компресия върху мозъчното вещество с разкъсване на подлежащата твърда мозъчна обвивка и обилно кървене с поява на общомозъчна симптоматика и изпадане в мозъчна кома, наложили по спешност извършване на животоспасяваща неврохирургична операция, клинично изявен травматичен шок, разкъсно-контузни рани в тилната част на главата, контузия на лявата раменна област, счупване на лявата лопаткова кост, счупване на главата на лявата раменна кост, разкъсно-контузна рана на лява раменна област, контузия на гръдния кош, травматичен бял дроб вляво, очилат хематом, мекотъканни наранявания в дясна лицева половина, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – престъпление по чл. 128, ал. 2, предложение последно, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс. Съдът оправда подсъдимия Й.Й. на основание чл. 304 от НПК по обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, предложение второ от Наказателния кодекс – че деянието е извършено с особена жестокост.

По изложените по-горе причини съдът призна П.Й.Й. за виновен в това, че на 24.06.2017 г. в с. Б., общ. С., обл. С., в съучастие като съизвършител с брат си Й.Й. ***, чрез нанасяне на два силни удари с брадвен сап с метална част в областта на главата и удари със сапа и с крака в областта на тялото на  Д.Щ.Т. ***, му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща в открита черепно-мозъчна травма, водеща до контузия на главата, контузия на мозъка тилно и фронтално, пневмоцефалия, импресионно-депресионно открито счупване на черепните кости тилно-слепоочно вдясно, травматична субарахноидална хеморагия, с наличие на обширен участък от счупване на черепните кости, оказващи компресия върху мозъчното вещество с разкъсване на подлежащата твърда мозъчна обвивка и обилно кървене с поява на общомозъчна симптоматика и изпадане в мозъчна кома, наложили по спешност извършване на животоспасяваща неврохирургична операция, клинично изявен травматичен кош, разкъсно-контузни рани в тилната част на главата, контузия на лявата раменна област, счупване на лявата лопаткова кост, счупване на главата на лявата раменна кост, разкъсно-контузна рана на лява раменна област, контузия на гръдния шок, травматичен бял дроб вляво, очилат хематом, мекотъканни наранявания в дясна лицева половина, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - престъпление по чл. 128, ал. 2, предложение последно, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс. Съдът оправда подсъдимия П.Й. на основание чл. 304 от НПК по обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, предложение второ от Наказателния кодекс – че деянието е извършено с особена жестокост.

При определянето на наказанията на двамата подсъдими съдът съобрази следното:

За престъплението по чл. 128 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години.  При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Двамата подсъдими не са осъждани. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се посочи факта, че същите правят частични самопризнания. Като смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия П.Й. следва да се изтъкне младата му възраст. Двамата са с добри характеристични данни. Налице са данни за трудова ангажираност. Обвинението не сочи отегчаващи отговорността обстоятелства. При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, изброени по-горе, съдебният състав прецени, че следва да приложи чл. 55 от Наказателния кодекс при определяне на наказанията на двамата подсъдими, тъй като и най-лекото, предвиденото в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.

Вземайки предвид горното, обществената опасност на деянието и подсъдимите, ръководейки се от целите на наказанието на основание чл. 128, ал. 2, предложение последно, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс съдебният състав определи и на двамата подсъдими – братята П. и Й. Й. едно и също наказание по вид и размер – лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца.

Да се освободят ли подсъдимите от изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода и какъв да бъде изпитателния срок при евентуално условно осъждане:

Предпоставки за приложение на института на условното осъждане е лицето да не е било осъждано преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание.

Съдът намира, че са налице предпоставки за прилагане на  чл. 66, ал. 1 от НК спрямо подсъдимия Й.Й., тъй като не е осъждан и с оглед постигане целите на наказанието не е наложително той да изтърпи наложеното наказание, поради което отложи изпълнението му за срок от пет години.

Вземайки предвид действията на подсъдимия П.Й. (нанесени два удара в областта на главата на пострадалия посредством брадвен сап с метална част), съдебният състав прецени, че не следва да се прилага чл. 66 от НК. Съдът прие, че с оглед настъпилия резултат, целите на наказанието не биха могли да се постигнат по друг начин. Съдът взе предвид и факта, че ако не бе извършена оперативна интервенция след нанесените удари, престъпният резултат щеше да е възможно най-тежкия – причинена смърт.

Съдът намира, че така определените наказания са справедливи и ще изпълнят целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК, а именно да се поправят и превъзпитат подсъдимите към спазване на законите, да им се окаже необходимото предупредително въздействие и не на последно място да се въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото.

- Във връзка с предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск:

Относно предявения иск, с който се претендират репарации за обезвреда на претърпените неимуществени вреди, съдът взе предвид, че процесното противоправно деяние е в пряка причинна връзка с действията на подсъдимите, а пострадалият е получил наранявания, обуславящи постоянно общо разстройство на здравето, следователно му е причинена тежка телесна повреда.  Съгласно чл. 45 от Закон за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което безспорно се установи по делото след анализ на събраните доказателствата. По силата на чл. 45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на обезщетението при претърпени неимуществените вреди се определят на принципа на справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Според съдебната практика преценката за справедливост е свързана с обсъждането на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства -  характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат, личността на увредения и т. н. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането. С оглед събраните доказателства се установява, че пострадалият е лекуван в МБАЛ – С. и в МБАЛ – С., пролежавайки общо 19 дни. Съдът взе предвид и посоченото от вещото лице, който посочи, че след травмата състоянието на пострадалия следва да се проследява много внимателно, тъй като е възможно да настъпят усложнения.

Съдът прецени, че съобразно установеното по делото доказателства сумата от 50 000,00 лв. (петдесет хиляди лева) напълно ще обезщети претърпените неимуществени вреди от постпадалия и така определения размер съответства на изискванията за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато извършителите са били известни, съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. Видно от текста на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана. Ето защо, съдът намери за основателна и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва към главния граждански иск по чл. 45 от ЗЗД върху присъдената по него сума, считано от 24.06.2017 г., т.е. от датата на увреждането до окончателното изплащане на дължимата сума.

Предвид горното СЃСЉРґСЉС‚ РѕСЃСЉРґРё подсъдимите РґР° заплатят солидарно РІ полза РЅР° гражданския ищец Рё частен обвинител Р”.Р©.Рў. сумата РѕС‚ 50 000,00 лв. (петдесет хиляди лева) като обезщетение Р·Р° причинените РјСѓ неимуществени вреди РІ резултат РЅР° деянието ведно СЃСЉСЃ законната лихва РІСЉСЂС…Сѓ същата СЃСѓРјР°, считано РѕС‚ 24.06.2017 Рі.В  РґРѕ окончателното Сќ изплащане, като Р·Р° горницата РґРѕ претендирания размер РѕС‚ 150 000,00 лв. (сто Рё петдесет хиляди лева) отхвърли РёСЃРєР°, като неоснователен Рё недоказан.

По отношение на разноските:

Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия Й.Й.Й. да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – С. част от направените по делото разноски в хода на ДП, а именно сумата от 728,38 лв. (седемстотин двадесет и осем лева и 38 стотинки) във връзка с назначени експертизи от разследващия. С оглед осъдителната присъда на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия П.Й.Й. да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – С. част от направените по делото разноски в хода на ДП, а именно сумата от 728,38 лв. (седемстотин двадесет и осем лева и 38 стотинки) във връзка с назначени експертизи от разследващия. Пак на същото основание съдът осъди подсъдимия Й.Й.Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Силистра част от направените по делото разноски в хода на съдебното производство, а именно сумата от 61,18 лв. (шестдесет и един лева и 18 стотинки). На същото основание съдът осъди подсъдимия П.Й.Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Силистра част от направените по делото разноски в хода на съдебното производство, а именно сумата от 61,18 лв. (шестдесет и един лева и 18 стотинки).

РЎСЉРґСЉС‚ РѕСЃСЉРґРё подсъдимите Р™.Р™.Р™. Рё Рџ.Р™.Р™. РґР° заплатят солидарно РІ полза РЅР° бюджета РЅР° съдебната власт РїРѕ сметка РЅР° Районен СЃСЉРґ – Силистра сумата РѕС‚ 2 000,00 (РґРІРµ хиляди), представляваща държавната такса РїРѕ уважения граждански РёСЃРє, съгласно чл. 2 РѕС‚ Тарифа Р·Р° държавните такси, които СЃРµ събират РѕС‚ съдилищата РїРѕ Гражданския процесуален кодекс.

По отношение на веществените доказателства:

Веществените доказателства, а именно нокти с поднокътно вещество, обтривки и дървен крак от маса, следва да останат като неразделна част от делото до неговото унищожаване в сроковете, предвидени в Правилника за администрацията в съдилищата.

След влизане в сила на присъда следните вещи, приложени като веществени доказателства, а именно: черно кожено яке с предни джобове с бели ципове, тениска с къс ръкав в сив цвят и с черен надпис MAKRO ALIZE, сини дънки с надпис на емблемата DENIM JEANS, сини маратонки със синя подметка № 42 и черни чорапи, да се върнат на собственика им – подсъдимия Й.Й.Й.. 

След влизане в сила на присъда следните вещи, приложени като веществени доказателства, а именно: тениска с къс ръкав  с черен надпис PARADISE, 3/4 панталони на райе, замърсени черни маратонки с оранжеви подметки № 40 и черни чорапи, да се върнат на собственика им – подсъдимия П.Й.Й..

На основание чл. 53, ал. 1, б. а от Наказателния кодекс съдът отне в полза на държавата следните веществени доказателства по делото – дървен кол  от акация и брадвен сап с метална част, като вещи, принадлежащи на виновните и послужили за извършване на престъплението. Същите следва да останат като неразделна част от делото до неговото унищожаване в сроковете предвидени в Правилника за администрацията в съдилищата.

След влизане в сила на присъдата останалите доброволно предадени вещи, които не са индивидуализирани подробно в приложението към обвинителния акт, а именно брадви и метален лост, следва да се върнат на предалите ги доброволно лица, доколкото е установено, че не са използвани при извършване на деянието.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Силвина Йовчева