ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260111
гр.
Кюстендил, 16.11.2020г.
Кюстендилският окръжен съд, в открито
заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА
САВОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ –
мл. съдия
С участие на секретаря М. Спасова, като
разгледа докладваното от младши съдия Василев в. ч. н. д. №581 по описа за
2020г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по чл. 65 от НПК - съдебен контрол върху задържането
под стража в досъдебното производство. Образувано е по протест на прокурор С.
от Районна прокуратура - Кюстендил и по жалба от адв. Д. - защитник на
обвиняемите К. и С.. Държавното обвинение иска отмяна на определението на
Районен съд – Кюстендил и вземане на мярка „задържане под стража” и за двамата
обвиняеми, а защитникът им – отмяна на акта на КРС, и вземане на мярка за
неотклонение „подписка” по отношение на всеки от двамата обвиняеми.
В о.с.з. жалбата се поддържа от
обвиняемите и защитникът им и се оспорва от държавното обвинение. Поддържа се и
протестът от прокурор от Окръжна прокуратура – Кюстендил.
КнОС след преценяване на всички
обстоятелства намери, че следва да потвърди определението от 09.11.2020г.,
постановено по ЧНД №1353/2020г. по описа на КРС:
По отношение на И.С.:
Привлечен е като
обвиняем с постановление на ст. разследващ полицай при РУ - Кюстендил на
13.08.2020г. за престъпление по чл. 234в, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2, вр. с
чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и 3, във вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
От събраните до момента гласни
доказателства и доказателствени средства може да се извлече обосновано
предположение, че С. е съпричастен към престъплението по чл.234в от НК относно
имот, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „Прогона” №29, като по делото няма данни,
от които да е възможен извод същият да е съпричастен относно престъпление по
чл.234 в, ал.1 от НК за имот, находящ се в гр. Кюстендил, ул.„Оборище” №9. Поради
това съдът намира за разколебано предположението деянието да е извършено в
условията на продължавано престъпление, но намира С. за съпричастен към
престъплението по чл.234 в, ал.1 от НК относно имот, находящ се в гр. Кюстендил,
ул. „Прогона” №29. От друга страна, съдът намира за правилни изводите на
Районен съд-Кюстендил по отношение на С. да е разколебано и обоснованото
предположение да е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и 3, във
вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК,
с оглед липсата на доказателства за
стойността на отнетата вещ /електричество/, начинът и периодът на
осъществяване. В този смисъл се очертава извод, че към настоящият момент за С.
е налице обосновано предположение единствено за извършено престъпление по
чл.234в, ал.1 от НК. Същото не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй
като за това престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” до 5
години. И същевременно е разколебано
предположението да е съпричастен към квалифицираната кражба на ток. За вземане
мярка за неотклонение „задържане под стража” в досъдебното производство следва
да е налице обосновано предположение за извършено престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода, каквото е това по чл.234в, ал.1 от НК, а от друга страна -
да е налице поне една от двете предпоставки – опасност от укриване или от
извършване на престъпление. Не би могъл да се направи извод за съществуваща
опасност от укриване – същият има известен на разследващите органи адрес в гр.
София и въпреки, че той не е в ареала на действие на разследващите в гр.
Кюстендил, то С. е проявил добро процесуално поведение и се е явявал при тях,
когато е имало необходимост. Що се касае до предпоставката – опасност от
извършване на престъпление, то настоящият съдебен състав намира, че тя не
реализирана, въпреки че видно от справката за съдимост С. е осъждан за
престъпления по чл.343 б, ал.1 от НК – с условна присъда, както и по чл.246, ал.3
от НК – с ефективна присъда. Що се касае до първото деяние от справката за
съдимост, то за него е приложен чл.78а от НК, поради което С. е освободен от
наказателна отговорност, но съдът го цени като източник на лоши характеристични
данни. Отрицателна характеристика е и обстоятелството, че при проверка от
страна на служители на РУ-Кюстендил на обект, находящ се в гр. Кюстендил, ул.
„Прогона” №29, С. е отказал да ги допусне на територията на халето. Тази
постъпка е контрапункт на посоченото от защитата, че С. демонстрира досега поведение на съдействие на органите на
разследването. На тази база съдът намира, че за да се постигнат целите на чл.57
от НПК, то по отношение на С. следва да бъде взета мярката за неотклонение
„домашен арест”, която да се изпълнява на посочения от КРС адрес. По
оплакването в жалбата на защитата, че С. се е поправил с изтърпяване на
наказанията по предишните си осъждания, съдът не може да се съгласи по
изложените съображения. От друга страна намира за основателни пространно
развитите съображения в жалбата, опиращи се и на изводите на КРС, че е
разколебано обоснованото предположение С. да е извършил престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и 3, във вр. с чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като дори настоящият състав разшири обема на
обвиненията, за които се разколебава обоснованото предположение като се изтъкна,
че то е разколебано да е извършено престъплението по чл. 234 в, ал. 1 от НК и
за имот, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „Оборище” №9.
По отношение на С.К.:
Привлечен е като обвиняем с постановление
на ст. разследващ полицай при РУ - Кюстендил на 13.08.2020г. за престъпление по
чл. 234в, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК и за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и 3, във вр. с чл.194, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
Настоящият
съдебен състав намира, че и по отношение на К. следва да се потвърди
определението на КРС, с което е изменена мярката за неотклонение в „домашен
арест“ по следните съображения: изпълнена е първата предпоставка на чл.63, ал.1
от НПК – лицето да е привлечено като
обвиняемо за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода”. По отношение на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и 3, във
вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК по аналогични съображения със С.
обоснованото предположение е разколебано, поради отсъствие на данни по делото
за стойността на открадната движима вещ, период и начин на осъществяване. Не
така стои въпросът относно престъплението по чл. 234в, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, по отношение на което съдът намира, че има
достатъчно доказателства за съпричастност на лицето към това продължавано деяние.
На първо място се отчита, че К., макар и чрез различни юридически лица да е
сключвал договорите за наем на трите халета, то същият лично е избирал
локацията им, търсейки безлюдни места и същевременно да са в близост до
трафопост, за да има източник на ток. Както се установява от разпитите на някои
от наемодателите, К. е бил наясно с характера на дейността, осъществявана чрез
компютърните конфигурации – добив на криптовалута, за което съдът е напълно
съгласен с доводите на защитата, че е разрешена дейност, но решителното е, че
както се установява от разпитите на свидетелите К. е бил наясно, че доходите на
тази дейност са в пълна зависимост от минимизиране или елиминиране на разходите
за електроенергия. Съдът цени в този смисъл и пълното съдействие на К. по
отношение плащането на сметки към ЧЕЗ след установяване от служителите на
дружеството за незаконно присъединяване на халета, ползвани от К., към
електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ. Това е индиция за субективното осъзнаване
на К. за наличие на провокирана от неговото начинание проблематичност за
наемодателите му. Тоест, поведението на К. относно плащането на тези сметки за
ток не сочат за лице, което да оспорва наличието на неотчетена по-рано голяма
консумация на ток. Пред съпруга на
единия от наемодателите си – К. А., К. е заявил „аз съм виновен” в отговор на
информацията, че служители на МВР и ЧЕЗ са установили нередности в ползваното
от него хале. Това се изтъква като явна индиция, че от субективна страна К. не
е изключвал противообществения характер на дейността му, като адресира вината
към себе си. По отношение на някоя от другите предпоставки, визирани в нормата
на чл. 63, ал. 1 от НПК, то съдът намира, че въпреки мобилния начин на живот,
който К. води и наличие на постоянен адрес - гр. София, т.е. извън територията
на действие на разследващите органи в гр. Кюстендил, то е малко вероятно същият
да се укрие. Не е налична и другата предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК –
опасност от извършване на престъпление – същият не е осъждан, няма налични лоши
характеристични данни.
За да се постигнат целите на мерките за
неотклонение, визирани в нормата на чл.57 от НПК, то съдът намира за най-удачно
да се потвърди атакуваното определение на КРС, с което е изменена мярката за
неотклонение в „домашен арест“.
Настоящият съдебен състав не намира за
основателно съображението на защитата, че разследващите органи не действат с
необходимата бързина, като ще се посочи, че несъмнено е налице правна и
фактическа сложност, като са разпитани голям брой свидетели, извършени са
експертизи и се очаква изготвянето на още две, ангажирани са били няколко
разследващи полицаи и няколко прокурори от Районна прокуратура – Кюстендил,
което е показателно за обема от процесуално-следствена дейност, реализирана по
делото.
По
оплакванията в жалбата на защитата, касаеща и двамата обвиняеми, че от
доказателствата по делото не се установявало по категоричен начин авторството и
вината на двамата по отношение на деянията, за които са привлечени като
обвиняеми, ще се посочи, че характерът на настоящото производство не изисква
такава степен на категоричност за авторство и вина, изводима от
доказателствата, каквато е необходима при постановяване на крайния акт.
Показателно за това е формулировката, използвана от законодателя „обосновано
предположение“. От друга страна досъдебното производство не е завършило и не би
могло отнапред да се определи каква допълнителна информация биха дали
предстоящите за събиране доказателства по делото.
На база
изложеното съдът ще потвърди атакуваното определение, с което по отношение на
обвиняемите е изменена мярката за неотклонение в „домашен арест“.
Предвид изложеното и на основание чл.
65, ал.9 от НПК, КнОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 09.11.2020 г., постановено по ЧНД №1353/2020г., с
което Районен съд – Кюстендил е изменил мерките за неотклонение по отношение на
И.Б.С., роден на ***г. в гр. ***, живущ в ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН:**********, и С.К.К., роден на ***г***,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан,
безработен, ЕГН:**********, от „задържане под стража” в „домашен арест”, като
Преписи от настоящото определение да се връчат за сведение на РП-Кюстендил, на жалбоподателите и техният защитник, както и на началника на следствения арест - гр. Кюстендил, където са задържани обвиняемите С. и К..
Обвиняемите
И.Б.С. и С.К.К. да се освободят незабавно
от следствения арест – гр. Кюстендил след
получаване на настоящото определение.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/