№ 4996
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110160952 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу В. Т. С. , в обстоятелствената част на която се твърди, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника за заплащане на сумите 2237.73 лева, от които 1852.55лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 05.2019г. - 04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 25.05.2023 г., до изплащане на вземането,
348.29лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020г. до 04.05.2023г., а за
услугата “дялово разпределение”: 29.48лв. – главница за периода 01.04.2020г.
до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 25.05.2023 г., до изплащане на вземането, както и 7.41лв.- мораторна
лихва за периода 15.06.2020г. до 04.05.2023г. По така подаденото заявление
било образувано ч.гр.дело № 28259/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, по
което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414,
ал. 1 ГПК ответникът не е открит на установените адреси, поради което са
налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на
установителен иск.
При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като
потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
1
София, ж.к. ., ул. ., . е потребявал топлинна енергия в периода 05.2019 г. до
04.2021 г., която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че същият дължи заплащане на сумите 2237.73
лева, от които 1852.55лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. - 04.2021г., ведно
със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 25.05.2023 г., до
изплащане на вземането, 348.29 лв.- мораторна лихва за периода 15.09.2020г.
до 04.05.2023г., а за услугата “дялово разпределение”: 29.48лв. – главница за
периода 01.04.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 25.05.2023 г., до изплащане на вземането, както
и 7.41лв.- мораторна лихва за периода 15.06.2020г. до 04.05.2023г . Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата В. Т. С., чрез особен
представител адв. М. Н.-САК е депозирала отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва
количеството и качеството на ТЕ, както и прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач – „Директ” ЕООД, гр. София не взема конкретно
становище по исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 28259/2023 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 25.05.2023 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ., ул. . № 60, ет. 1,
ап. 3. По отношение на собствеността на процесния недвижим имот не бяха
представени доказателства, от които да бъде установено кой е собственик на
процесното жилище.
От неоспорената съдебно – техническа експертиза, която съдът
кредитира, се установява, че справката на ответното дружество, съдържа
данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите
за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.
Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация и за
2
отопление, както и за битова гореща вода. В имота на ответника е имало три
броя отоплителни тела и 1 бр. щранг – лира в банята, както и 1 бр. водомер за
топла вода. Отоплителните тела са били с ИРРО с радио-отчет, като
топлинната енергия от отоплителните уреди е начислявана по реален отчет на
разпределителите.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 1 852.57
лв. главница и лихви в размер на 616.77 лв. Размерът на сумите за главница и
лихви, които касаят период след 25.05.2020 г., т.е. тригодишен период преди
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 25.05.2023 г. и не са погасени
по давност са в размер на 1 559.25 лв. главница и 266.21 лв. лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В конкретният
случай от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие
на облигационно правоотношение за доставка на ТЕ между страните по
делото. Това е така, защото не бяха представени от страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че ответника е
собственик или носител на вещно право на ползване на процесното жилище, с
оглед и на изричното оспорване от страна на ответника в отговора на исковата
молба на това твърдение на ищеца. В тази насока следва да се има предвид, че
от изисканата информация от Столична община е видно, че тя не разполага с
информация за документи за собственост на процесното жилище. По делото
не бяха представени и други документи, от които може да се направи извод за
наличието на договорно правоотношение между страните.
На следващо място съдът намира единствено за пълнота на изложението и
че вземането е частично погасено по давност с изтичането на тригодишен
3
давностен срок по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, доколкото периода на вземането е от
м.05.2019г. – м.04.2021г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на
25.05.2023 г., като според вещото лице размера на непогасените по давност
сума са в размер на 1 559.25 лв. главница и 266.21 лв. лихви. В тази насока
съдът намира за неоснователни и исковете за заплащане на главница за дялово
разпределение и лихва върху главницата за дялово разпределение.
С оглед изхода от настоящия спор съдът намира, че на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ответницата има право на разноски, но същата не е представила
доказателства за направени разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ., против В. Т. С., ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, ., чрез адв. Н., за признаването за
установени на вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 02.06.2023 г. по ч.гр.д. № 28259/2023 г.
по описа на СРС, 90 състав, а именно 1852.55лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. -
04.2021г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
25.05.2023 г., до изплащане на вземането, 348.29лв. - мораторна лихва за
периода 15.09.2020г. до 04.05.2023г., а за услугата “дялово разпределение”:
29.48лв. – главница за периода 01.04.2020г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 25.05.2023 г., до
изплащане на вземането, както и 7.41лв.- мораторна лихва за периода
15.06.2020г. до 04.05.2023г., за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ., ул. . №
60, ет. 1, ап. 3.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Директ”
ЕООД,ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “.” № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5