Р Е Ш Е Н И Е
№ 190 10.07.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка
Петкова
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Р.
Тодорова КАН дело № 139 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, против Решение
№ 112 от 17.02.2020г., постановено по АНД № 72/ 2020г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 6623 от 03.12.2019г., издадено от Началника на отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че неправилно е
ангажирана отговорността на водача на пътното превозно средство, за
констатирано нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата.
Твърди, че необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на закона
съдът е приел, че санкционираното лице не може да бъде субект на нарушението по
повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Поддържа, че от събраните
по делото доказателства по несъмнен начин е установено извършването на съставомерно
от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл. 26, ал.2,
т.1, б. „а” от Закона за пътищата. С подробно изложени съображения по
наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 6623 от
03.12.2019г.
Ответникът по
касационната жалба – Ж.Ж.Ж., чрез пълномощника си по делото, в представената
молба с характер на писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
основателност на касационната жалба по изложените в нея съображения и предлага
съдебното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а
наказателното постановление - потвърдено.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на Ж.Ж. ***, срещу Наказателно постановление № 6623
от 03.12.2019г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 7474/ 13.11.2019г., на Ж.Ж. е
наложено административно наказание глоба в размер 2 000лв., на основание чл.53,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а”
от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 13.11.2019г., в 12.54ч., на път ІІ-66,
км.75+600 в посока гр. Стара Загора – гр. Чирпан, Ж.Ж. е управлявал и
осъществявал движение на МПС с три оси марка „Скания”, модел 149х500 с рег. №********,
като при извършената проверка и направеното измерване е констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: при измерено разстояние между
осите 1.35м, сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС е 21.955т, при
максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от
Наредба № 11/ 03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че към момента на
проверката водачът на ППС Ж.Ж.Ж. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС
по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2
на Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/,
издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за
дейност от специално ползване на пътищата.
Старозагорският
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че неправилно
е ангажирана личната административнонаказателна отговорност на Ж.Ж. в
качеството му на водач на тежко ППС за допуснато нарушение на чл. 26, ал.2,
т.1, б. „а” от ЗП, тъй като не от кръга на лицата, които могат и са длъжни да
искат издаването на разрешение за движение на извънгабаритно и/ или тежко ППС
от администрацията, управляваща пътя. С оглед на което съдът е обосновал извод,
че санкционираното лице не може да бъде субект на нарушението по повдигнатото
му обвинение.
Решението на Старозагорския
районен съд е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви.
Не
се споделя извода на въззивния съд, че незаконосъобразно е ангажирана личната
административнонаказателна отговорност на Ж.Ж. в качеството му на водач на
тежко ППС, на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, за допуснато нарушение на чл.
26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, по съображения, че водачът на ППС не може да бъде
субект на нарушение по това обвинение, тъй като не от кръга на лицата, които
имат задължение да се снабдят с разрешение за движение на извънгабаритно и/ или
тежко ППС от администрацията, управляваща пътя. Наложената от наказващия орган
санкция на Ж.Ж. се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000
лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от ЗП или които извършат или наредят да
бъдат извършени дейности - движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна
регламентация следва извода, че субект на нарушението и респ. субект на
административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде
всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26,
ал.2, т.1, б „”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без надлежно разрешение – т.е кръга на субектите на това нарушение не
се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/ или тежки ППС и превозвачите
по см. на §1, т.5 от Закона за автомобилните превози, както неправилно е приел
Старозагорският районен съд. В случая ангажирането на
отговорността на ответника по касация от правна страна е обосновано с допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, като от
фактическа страна повдигнатото на Ж.Ж. обвинение се основава на това, че е
управлявал и осъществявал движение на МПС с три оси, като при измерено
разстояние между осите 1.35м, сумата от натоварването на ос на двойната ос на
МПС била 21.955т, при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7,
ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение
на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г.,
респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба №
11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. С оглед на
така направената фактическа и правна обосновка на обвинението, съдът приема, че
Ж.Ж. като лице, на което е вменено, че е нарушило забраната по чл. 26, ал.2,
т.1, б. „а” от ЗП управлявайки тежко ППС без надлежно издадено разрешение, по
принцип може да бъде субект на нарушението и съотв. на административнонаказателна
отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Аргумент за това е и разпоредбата на
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ
От фактическа страна по делото не е спорно, че управляваното от
санкционираното лице МПС с три оси, следва да бъде квалифицирано като тежко ППС
по см. на определението по чл. 3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба
№ 11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на
приложимото законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е
разрешено да се извършва с разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г./ или след заплащане само
на дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Съгласно регламентираното
изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/
03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се
движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до
45 тона или натоварване на ос, което не превишава с
повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30м и
дължина - до 22м. В случая при измерено разстояние между осите 1.35м, сумата от
натоварването на ос на двойната ос на МПС е била 21.955т, при максимално
допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.65 б. „в” от Наредба №
11/ 03.07.2001г. /т.е превишението на допустимите максимални натоварвания на ос
е по-малко от 30%/, поради което и на основание чл.14, ал.3 от Наредбата на
МРРБ, необходимото и достатъчно условие за неговото движение, е заплащането на
определена такса. С оглед на така установените по делото факти,
осъщественото движение на ППС не може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази
норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без разрешение.
След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежко ППС до
определени обща маса или натоварване на ос, без издадено разрешение, след заплащане
на определена такса и доколкото в случая управляваното от Ж.Ж. ППС отговаря на
условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г. /с натоварване на ос на двойната ос, което не
превишава с повече от 30 % допустимото максимално натоварване на ос в
хипотезата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г./, административнонаказателната
разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи
съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата,
предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500лв. до 3 000лв.
за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на
ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса,
размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане
на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно когато движението на
извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от
Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 от
ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3
от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на
чл.53, ал.1 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за
движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП
/управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно
лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните
общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3 от Наредбата се
заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. Заплащането на
такса е фактическо действие, обусловено
само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на оторизиран за
това административен орган. Поради това няма как заплащането на такса да бъде
приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл.26, ал.3 от
ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент на
нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ от ЗП. Очевидно е, че щом по смисъла на
чл.37, ал.3 от Наредбата е допустимо движението да продължи веднага след
заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като процесното не може
да се отъждестви с тази при липса на
разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, при което движението продължава едва
след издаване на разрешително и това е свързано с изтичане на срок, произнасяне
от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия – чл.14, ал.1 от
Наредбата. Следователно не може да се приеме, че
движението на извънгабаритно или на тежко ППС при липсата на разрешение
по общия ред или по реда на чл.14, ал.3 от Наредбата, винаги съставлявало
нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата и
съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Горепосочената нормативна
регламентация не дава основание за такъв извод.
Във
връзка с възраженията на касатора следва да се отбележи, че съгласно чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г, във вътрешността на
страната съответните служби за контрол
при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко
пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица,
когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки
ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по
чл. 14, ал. 3. Граматичното тълкуване с оглед
употребеното множествено число показва, че се предвижда компетентност на двете
служби. Разграничителен критерий за компетентност е защитата на вида обществени отношения. ЗП охранява
обществени отношения свързани с правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. В чл. 1, ал.1 на ЗДвП е посочено, че този
закон урежда освен правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, така също и изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението по тези пътища. Една от посочените в
чл.2 на закона цели е да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата. Както вече се посочи, след като е допустимо
движението на едно извънгабаритно ППС да продължи веднага след заплащане на
таксата, то липсата й е неотносима към експлоатацията на пътищата, а към безопасността на движението по пътищата. В
унисон с нормата на чл. 37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11/ 03.07.2001г., разпоредбите на чл.189, ал.1 във връзка с чл.167,
ал.3, изр.2 от ЗДвП регламентират, че служителите на АПИ разполагат с
правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят
актове за нарушения по този закон.
По
изложените съображения следва извода, че в случая е налице несъответна от гл. т
на установените по делото факти и неправилна от гл. т. на закона административнонаказателна
правна квалификация на деянието, имащо за последица неправилно определяне на
приложимата санкционна разпоредба, което е абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно. Ето защо обжалваното
съдебно решение, с което е отменено Наказателно постановление № 6623 от
03.12.2019г., следва да бъде оставено в
сила.
Неоснователно
е и възражението на касатора, че неправилно с обжалваното решение са били присъдени
полза на Ж.Ж. направени разноски в съдебното производство по АНД № 72/ 2020г.
по описа на Старозагорския районен съд. Противно на твърдяното, правото по
чл.63, ал.3 от ЗАНН е надлежно и своевременно упражнено, с направеното от
пълномощника на Ж. Ж. искане за присъждане на разноски с писмена молба вх. №
4943/ 14.02.2020г. – т.е преди заседанието, в което е приключено съдебното
дирене и е даден ход на делото по същество.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на направените разноски в касационното производство следва да бъде
уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София следва да бъде осъдена да заплати на Ж.Ж. сумата от 270 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
за осъществено процесуално представителство в касационното производство.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 112 от 17.02.2020г.,
постановено по АНД № 72/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което
е отменено Наказателно постановление № 6623 от 03.12.2019г., издадено от
Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.
София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на Ж.Ж. ***, ЕГН **********,
сумата 270 /двеста и седемдесет/ лева, представляваща направени разноски в
съдебното производство пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.