№ 1421
гр. Бургас, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501722 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда – Лабиринт, ет.*, офис
4, чрез юрисконсулт Иван Недков, против Разпореждане № 4608 от
12.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. №4696/2021 г. по описа на БРС, с което
съдът е отхвърлил заявлението на частният жалбоподател против ИВ. БЛ. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. З., бл. **, вх. *, ет.*, за заплащане
на сумата от 432 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
21.02.2014 г. – 23.03.2014г., както и в частта относно искането за присъждане
на съдебно-деловодни разноски в размер на 37,71 лв. до претендирания
размер от 75 лв.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частния
жалбоподател, който намира същото за неправилно и незаконосъобразно,
като моли съда да го отмени и постанови определение за издаване на заповед
за изпълнение съгласно заявлението. Излага съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от легитимирано лице и
е процесуално допустима.
1
Съдът, като съобрази закона, намира за установено следното:
Частният жалбоподател е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ИВ. БЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ж.к. З., бл. **, вх. *, ет.*, за сумата от 399 лева – главница по договор
за потребителски кредит № 278273; възнаградителна лихва от 432 лева за
периода 21.02.2014 г. – 23.03.2014 г.; 37,76 лева – обезщетение за забава
начислено за периода 22.02.2014 г. до подаване на заявлението в съда. Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК съдът е
разпоредил издаване на заповедта досежно главницата от 399 лева по договор
сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, както и сумата от 37,76 лева –
обезщетение за забава за периода 22.02.2014 г. – 28.06.2021 г.
За да откаже частично издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, досежно претендираната договорна лихва, БРС е счел, че макар и
допустимо, вземането противоречи на добрите нрави, поради което е
отхвърлил заявлението в тази му част. Съдът е счел, че страните не са били
ограничени по отношение на максималния размер на възнаграждението за
договорна лихва съгласно чл. 10, ал.2 от ЗЗД, но уговорения размер излиза
извън предела на договорната свобода между страните по смисъла на чл.9 от
ЗЗД и е налице хипотезата на чл.26 ал.1 от ЗЗД, съгласно която е нищожна
поради противоречие с морала и добрите нрави. Изводите на БРС се споделят
от настоящата съдебна инстанция.
Видно от представените доказателства, договорът за кредит № 278273
между „Кредисимо“ АД и ИВ. БЛ. П. е сключен на 06.02.2014 г., в период
преди влизане в сила на изменението в чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит / ДВ, бр. 35 , в сила от 23.07.2014 г./, поради което
ограничението на ал. 4 от специалния закон се изключва. Възнаградителната
/договорна/ лихва представлява дължимо възнаграждение за кредитора във
връзка с ползването на отпуснатия от него заем. Задължение на длъжника е
както връщане на дължимата главница, така и заплащане на договорната
лихва, която представлява цена на стойността на капитала уговорена
първоначално при сключване на самия договор. Договорната лихва
представлява възнаграждение за ползване на главницата и същевременно е
цена за услугата по предоставяне на паричния кредит. За да откаже
2
присъждането й, първостепенният съд е счел, че същата противоречи на
добрите нрави поради високият й размер. Следва да се отбележи, че размерът
на предоставения кредит е 399 лв., а претендираната договорна лихва за
периода 21.02.2014 г. до 23.03.2014 г. възлиза на 432 лв.
Основанието за нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД за
договорната лихва е изведено в съдебната практика като порок на сделката в
случай на необосновано висока стойност на посоченото задължение, което
представлява възнаграждение за кредитора за предоставения финансов
ресурс. В случая, както правилно е посочил БРС след извършени изчисления,
претендираната договорна лихва за един месец е в размер на 108 % от
главницата, което прави 1299 % на годишна база. Поради изложеното
окръжният съд счита обжалваното разпореждане за правилно и
законосъобразно, което налага потвърждаването му.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 12.08.2021г., постановено по ч.гр.д.
№ 4696/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3