Решение по дело №2188/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 975
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20222120202188
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 975
гр. Бургас, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -

МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120202188 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на И. К. К., ЕГН: **********, адрес: *****,
против Наказателно постановление №22-0769-000999/20.05.2022г. на началник-група към
сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, с което на жалбоподателя: 1/ за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДвП - глоба в размер на
200лв., а 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
са наложени глоба в размер на 50лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк.Желязкова, която моли за потвърждаване на НП. В постъпило заедно с
административно – наказателната преписка становище са направени също така искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 17.03.2022 г. около 09:56 часа в гр.Бургас на ул.“Княз Борис Първи“, И. К. К., с
1
ЕГН: **********, управлявал лек автомобил „**“ с рег.№ ******, собственост на *. *. *., с
ЕГН: **********. На кръстовището на ул.“Княз Борис Първи“ с ул.“Гладстон“ по посока
към ул.“Мария Луиза“ водачът не се съобразил с пътен знак Б1 и блъснал правомерно
движещото се от дясната му страна МПС – товарен автомобил „**“ с рег. №*****. Водачът
напуснал мястото на ПТП, като не спрял за установяване на последиците от същото.
АНО е приел, че с горните действия И. К. К. е извършил следните нарушения:
1. Водачът не съобразява поведението си със , пътните знаци и маркировка, в
следствие на което настъпва ПТП, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП;
2. Водачът не спира й не установява последиците от ПТП, с което виновно е
нарушил чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДвП наложил глоба в размер на 200лв.,
а за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са
наложени глоба в размер на 50лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
По отношение на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Неизпълнението на
регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в
чл.179, ал.2 от ЗДвП, съобразно която който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200лв., ако деянието не съставлява престъпление. Налице е и
препращане към чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП по отношение на това, че не е спазен пътен знак.
В случая актосъставителят и АНО са преценили, че жалбоподателят не се е съобразил
с пътен знак Б1 и поради това е станал причина за настъпване на ПТП. Съдът споделя този
извод. Съгласно чл.45, ал.1 ЗДвП знакът Б1 е пътен знак относно предимството, определящ
2
реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от
пътя, като конкретното му значение е „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. В
конкретния случай автомобилът на К. се е движил по ул.“Княз Борис“ към кръстовището с
ул.“Княгиня Мария Луиза“, където за него има знак Б1. Той не е спрял на този знак, в
следствие на което е блъснал движещия се по път с предимство друг автомобил.
Изложеното се установява от процесния протокол за ПТП, от разпита на свидетеля З. Д. и от
депозираното от самия К. сведение.
При това положение съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си
жалбоподателят е станал причина за настъпване на произшествието, поради което и
правилно е ангажирал отговорността му по посочената разпоредба на чл.6, т.1 ЗДвП.

По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да
бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да не е
предприело спиране движението на автомобила – участник в ПТП, с цел установяване
последиците от последното.
В конкретния случай безспорно се установява, че водачът не е спрял с цел
установяване на настъпилите щети, който факт се установява както от показанията на
свидетеля Д., така и от собственоръчно написаните от самия жалбоподател сведения. В този
смисъл поведението на жалбоподателя е съставомерно по така дадената правна
квалификация.
Допуснатото нарушение правилно е било съотнесено към съответната санкционна
норма - чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съобразно посочената законова разпоредба водач, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. В конкретния случай на нарушителя е наложено наказание в
минимално предвидения в закона размер, поради което и същото не подлежи на изменяне.
С оглед решението за частично потвърждаване на НП и направеното искане от страна
на представителя на АНО в становището към преписката, в негова полза следва да се
присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл.63, ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
3
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 80лв. Разноски от жалбоподателя не се претендират.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0769-000999/20.05.2022г. на
началник-група към сектор „ПП“ - ОД на МВР -Бургас, с което на жалбоподателя - И. К. К.,
с ЕГН: **********, адрес: *****: 1/ за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179,
ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв., а 2/ за нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер
на 50лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месеца.

ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН: **********, адрес: *****, да заплати на ОДМВР гр.Бургас
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4