Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……
28.02.2012г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд,
гражданско отделение,І-ви състав,
в открито съдебно заседание на 07.02.2012година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
МАРИНА ХРИСТОВА
Секретар Д.С.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Тагарева
Въззивно
гражданско дело №23 по описа за
2012г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Кондор – И.П.”***, срещу
решение №713/02.12.2011г. по гр.д.№ 1745/2011г. по описа на ЯРС в частта, с
която е отхвърлен предявеният от въззивното търговско дружество иск по чл.240 ЗЗД за разликата над сумата 4000.10лв. до размера на сумата 16 000лв.
поради извършено прихващане със сумата 11 999.90лв., както и в частта, с
която е отхвърлен предявеният от същата страна иск по чл.86 ЗЗД за разликата
над сумата 1313.31лв. до размера на сумата 4871.11лв. поради извършено
прихващане със сумата 3 557.80 лв.
Според оплакванията на въззивника, решението на ЯРС в оспорената му част е неправилно, поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излага, че като процесуално действие за защита възражението за прихващане се предявява съдебно, за да се вземе предвид едно вече настъпило прихващане, а не за да се предизвикват неговите материално-правни последици. Твърдението на въззивното еднолично дружество с ограничена отговорност е, че в случая няма настъпило материално–правно прихващане преди предявяване на иска, поради което ответникът е следвало да упражни правата си чрез иск. В нарушение на процесуалните правила районният съд не обсъдил тези доводи на ищеца, сега въззивник, нито възраженията му за това, че като наемател по сключения с ответника договор за наем ЕООД-то не е ползвало реално една част от наетия имот, поради което е спорно вземането и изискуемостта на това вземане на ответника-наемодател по този наемен договор. Във връзка с тези възражения съдът неправилно отказал да цени обясненията на управителя на въззивното дружество. На следващо място въззивникът сочи, че ЯРС неправилно е разбрал и възраженията му за нищожност на процесния договор за цесия. Според „Кондор-И.П.”ЕООД договорът за цесия е нищожен първо поради липса на основание – чл.26 ЗЗД, защото цесията е уговорена като възмездна сделка, без да е договорена и платена цена; второ - на основание чл.26,ал.2 ЗЗД, защото е налице привидност (симулация) на волеизявленията на страните по договора за цесия. По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените от страната искове в размерите, с които е извършено прихващане. Заявява и претенции за разноските, направени пред двете съдебни инстанции по същество.
В о.с.з. жалбата се поддържа от представителя на въззивника – адв.П.
С подадения писмен отговор и в с.з. въззиваемата страна „Семена и посадъчен материал-98”АД гр.Ямбол, чрез пълномощника си адв.К., е оспорила въззивната жалба и моли решението на ЯРС в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения, според които районният съд е извършил прихващането по делото при наличие на законовите предпоставки за това. Към договора за цесия сочи, че същият е действителен, т.к. съдържа всички съществени условия между цедента и цесионера, включително цена, която е платена чрез извършено прихващане със задължение на цедента към цесионера по друг сключен между тях договор за заем. Отречена е и твърдяната симулативност на договора за цесия, тъй като страните по него са постигнали съгласие да прехвърлят едно действително задължение, произтичащо от договор за наем, за да погасят свои насрещни задължения, произтичащи от договор за заем. Но дори да се приеме тезата на въззивника за наличие на симулация поради неплатена цена, доводът на въззиваемата страна е, че договорът за цесия е действителен като безвъзмездна сделка за цесия, сключена между търговци, за която сделка се прилагат разпоредбите на гражданското право. Претенция за разноските пред настоящата инстанция завява и въззиваемата страна.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество. За да се произнесе, съдът установи следното:
ЯРС е сезиран с исковата молба на „Кондор-И.П.”***, с която против „Семена и посадъчен материал-98”АД гр.Ямбол („СМП-98”АД) са предявени два обективно кумулативно съединени иска – главен по чл.240,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 16 000лв., дадена в заем на ответника от праводателя на ищеца ЕТ„Кондор-И.И.”, както и акцесорен иск по чл.240,ал.2 ЗЗД - за заплащане на възнаградителна лихва върху заетата сума в размер на 6 848.89лв., дължима за периода от 01.01.2007г. до датата на предявяване на иска 01.06.2011г.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове, противопоставяйки две правопогасяващи възражения. Заявил е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за лихва за периода от 01.01.2007г. до 01.06.2008г. По отношение на главницата и останалата част от вземането на ищеца за лихва ответникът е направил възражение за прихващане със свое вземане от 18 000лв. – главница и 6961.50лв. – мораторна лихва, което вземане е придобил по договор за цесия от 11.07.2011г., сключен с търговското дружество „Семена и посадъчен материал”АД–Ямбол („СМП”АД) и което вземане произтича от неизпълнено задължение на ищеца по сключен между него и „СМП”АД договор за наем от 15.10.2002г.
В първото открито съдебно заседание за разглеждане на делото ищецът е оспорил вземането на ответника по договора за цесия, възразявайки, че договорът е нищожен по смисъла на чл.26,ал.2,изр.4 ЗЗД поради това, че е сключен при липса на основание, т.к. в договора не е посочена цена за цедираното вземане. Ищецът е възразил също, че цената по договора за цесия не е и заплатена, с оглед на което цесионният договор му е непротивопоставим. При условията на евентуалност ищецът е направил и възражение за изтекла погасителна давност по чл.111,ал.1,б.”в” ЗЗД по отношение на част от цедираното на ответника вземане, с което иска прихващане, т.к. това вземане е за наем и лихви върху него и е погасено за периода до 30.07.2008г.
С обжалваното решение ЯРС е приел, че са осъществени две валидни сделки – договор за заем и договор за цесия, от които произтичат насрещните вземания на страните и с които може да се извърши съдебно прихващане. По отношение вземането на ищеца по договора за заем съдът е счел, че същото включва главница от 16 000лв. и лихва от 4 871.11 лв., дължима за периода 01.06.2008г.–01.06.2011г., че в тези размери ищцовите претенции са доказани по основание и с тези размери следва да се извърши прихващане. Претенцията на ЕООД-то за лихва над размера на сумата 4 871.11лв., дължима за периода 01.01.2007.г.– 01.07.2008г. съдът е приел, че е погасена по давност. ЯРС е разгледал възражението на ищеца за нищожност на цесионния договор и е приел същото за неоснователно, излагайки мотиви, че цесията отговаря на законовите условия за действителност, установени в чл.99,ал.1 и ал.3 ЗЗД. Приел е също, че вземането на ответника по договора за цесия следва да бъде разгледано само за период от три години преди депозиране на писмения отговор на исковата молба, с който е направено възражението за прихващане, т.к. в останалата му част това вземане е погасено по давност, или вземането на ответника включва главница от 11 999.90лв. и лихва от 3 557.80лв. С оглед тези изложени мотиви ЯРС е извършил прихващане между главното вземане на ищеца от 16 000лв. и главното вземане на ответника от 11 999.90лв. до размера на по-малкото и с решението е уважил главния иск на „Кондор-Ив.П.”ЕООД за сумата 4000,10лв., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 16 000лв. е отхвърлил иска като погасен с прихващане. Извършил е прихващане и между акцесорните вземания на страните - вземането на ищеца за лихви от 4 871.11лв. и вземането за лихви на ответника от 3557.80лв., присъждайки на ищеца сумата 1 313.31лв. За разликата над този размер до пълния предявен от 6 848.89лв. акцесорният иск на ЕООД-то е отхвърлен като погасен с прихващане.
Решението на първата инстанция в частта, с която са уважени исковете на „Кондор–Ив.П.”ЕООД не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на въззивното обжалване е решението в отхвърлителната част на исковете, с което е извършено прихващане на главницата със сумата 11 999.90лв. и на част от лихвата– 4 871.11лв. със сумата 3 557.80лв. ЯРС е приел в мотивите на решението си, че искът за лихва е погасен по давност в частта за разликата над сумата 4 871.11лв. до пълния предявен размер-6 848.89лв., но този извод не е намерил отражение в диспозитива на решението. В тази му част решението също не е в предмета на въззивното обжалване, но тъй като е налице очевидна фактическа грешка, същата може да бъде отстранена по съответния ред.
С оглед така определения предмет на обжалване, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид и изявленията на страните, като приема следното:
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните. Установено е с представения договор от 05.10.2010г., че е настъпило правоприемство между ЕТ„Кондор– И.И.” и ищеца „Кондор-И.П.”ЕООД, което правоприемство е породено от продажбата на предприятието на едноличния търговец в полза на едноличното търговско дружество с ограничена отговорност при условията на чл.15,ал.1 ТЗ. Установено е също така, че между праводателя на ищеца и ответника „СМП-98”АД е бил сключен договор за заем от 02.10.2006г., в който са обективирани съгласието на тези съконтрагенти за даване в заем на сумата 16 000лв. и уговорката за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1/12 част от 10% от заетата сума месечно. Няма спор и е доказано, че заемодателят ЕТ„Кондор- Ив.И.” реално е предал на заемателя-ответника сумата от 16 000лв., като същата е преведена по сметката на АД-то с преводно нареждане от 01.11.2006г. Не е спорно също, че към датата на предявяване на иска ответникът не е изпълнил основното си договорно задължение на заемател да върне заетата сума, за което е бил поканен с редовно връчена му нот.покана от 17.11.2009г. Не е налице плащане от страна на заемателя и на договорената месечна възнаградителна лихва, дължима за целия исков период от 01.01.2007г. до датата на предявяване на иска 01.06.2011г. От неоспореното от страните заключение на вещото лице- икономист В.Пенчева е установено, че общият размер на лихвата за целия посочен период възлиза в размер на сумата 7 164.44лв. С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземането за лихва – за времето от 01.01.2007г. до 01.06.2008г., страните не са повдигнали спор по приетото от районния съд, че непокрито от давността е вземането на ищеца за лихва в размер на сумата 4 871.11лв., дължима за периода 01.06.2008г.–01.06.2011г., т.е. за три години преди предявяване на иска.
Установено е, че на 15.10.2002г. праводателят на ищеца ЕТ„Кондор- Ив.И.” е сключил договор за наем с търговското дружество „Семена и посадъчен матирал”АД („СМП”АД), по силата на който ЕТ е получил за временно възмездно ползване един терен в регулацията на гр.Ямбол от 9 950 кв.м., заедно с построените в него шест сгради (всички описани подробно), срещу задължението да заплаща на наемодателя „СМП”АД годишен наем в размер на 4 000лв., платим всяко тримесечие по 1/4 от общата годишна цена. Няма спор и в тази връзка е налице признание на факт, направено от управителя на „Кондор-Ив.П.” ЕООД по реда на чл.176 ГПК, че за периода от 01.01.2007г. до момента наемателят по договора за наем–първоначално ЕТ, а след това и правоприемника му ЕООД-то, не са заплащали дължимата наемна цена. Размерът й за претендирания от ответника период е изчислен от в.л.- икономист и възлиза на сумата 18 000лв., а мор. лихва за забава – в размер на сумата 6 724лв. За периода от 13.07.2008г. до 13.07.2011г. наемът е изчислен от вещото лице в размер на сумата 11 999.90лв., а лихвата за забава върху него – в размер на сумата 3557.80лв. Давайки обяснения по реда на чл.176 ГПК управителят на ищцовото дружество е посочил две причини за неплащане на наема – обстоятелството, че ЕООД-то не е ползвало изцяло наетия имот,т.к. една част от него се ползва от друго лице, както и липсата на издавана фактура за наема.
С договор за цесия от 11.07.2011г. „СМП”АД е прехвърлило на „СМП-98”АД вземането си от общо 24 961.50лв. (18 000лв.- главница и 6 961.50лв.–лихва), което има към „Кондор-Ив.П.”ЕООД по договора за наем от 15.10.2002г. Цедентът „СМП”АД и цесионерът „СМП-98”АД са постигнали съгласие за цедираното вземане цесионерът да заплати цена, като се извърши прихващане с вземане на цесионера към цедента по сключен между тях договор за заем. Цедентът „СМП”АД е уведомил длъжника „Кондор-Ив.П.” ЕООД за така извършената цесия, като уведомлението е връчено на управителя на ЕООД-то на 27.07.2011г., а също и на адвоката му–на 13.07.2011г. При извършената проверка в счетоводствата на трите дружества - на цедента „СМП”АД, на цесионера „СМП-98”АД и на длъжника „Кондор-Ив.П.” ЕООД, вещото лице–икономист е установило, че цената на цедираното вземане не е заплатена от цесионера-ответника, т.к. целта на договора за цесия е да се извърши прихващане със вземане на „СМП-98”АД към цедента в размер на 18 000лв. Експертът е дал заключение и за това, че при „СМП”АД по счетоводната партида на ищеца продължава да е отразено задължението му като наемател-по балансова сметка 498-Дебитори.
При тези фактически данни ЯОС намира, че решението на ЯРС в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно, а оплакванията на въззивника срещу него са неоснователни. Съображенията за този извод са следните:
Безспорно установено е по делото правоотношението между страните, възникнало по сключения между тях (респ. с праводателя на ищеца) договор за заем на сумата 16 000лв. Установено е предаването на тази сума от заемодателя на заемателя-ответника, установено е също и неизпълнението на задължението на последния да върне заетата сума, както и да заплати уговорената възнаградителна лихва - чл.240,ал.1 и ал.2 ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил тези свои задължения и тъй като такова доказване не е проведено, нито се твърди да е налице плащане, окръжният съд приема, че предявените от ищеца искове за заплащане на заетата сума и на лихва върху нея за периода 01.06.2008г.–01.06.2011г. са доказани по своето основание, т.е. налице е вземане на ищеца за главница в размер на 16 000лв. и за лихва в размер на 4 871.11лв.
Налице е и вземане на ответника, основано на договора за цесия от 11.07.2011г., с който „СМП”АД е прехвърлило на ответното дружество „СМП-98”АД своето вземане към ищеца в размер на 24 961.50лв. (18 000лв.- главница и 6 961.50лв.- лихва за забава), което вземане произтича от сключен между ищеца и „СМП”АД договор за наем. Безспорно установен по делото факт е сключването на този договор за наем от 15.10.2002г. Не е повдигнат спор за това, че наемодателят по договора „СМП”АД е изпълнил основното си задължение, като е предал на наемателя-ищеца държането на наетия имот - терена и сградите. Доказано е с признанието на ищеца и заключението на вещото лице, че в периода след 31.03.2007г. до 30.06.2011г. ищецът не е заплащал уговорената в договора наемна цена и начислената лихва за забава. Или съществува вземането на наемодателя-цедента за дължимия от ищеца наем в размер на 18 000лв. и мор.лихва върху него. Неоснователно е възражението на наемателя-ищеца за недължимост изцяло на уговорената наемна цена поради това, че ЕООД-то не е ползвало всички наети помещения. Неоснователността на подобно възражение следва от това, че нито в сключения договор за наем, нито в приложимия закон- ЗЗД се съдържа текст, който да освобождава наемателя от задължението за заплащане на наемната цена поради това, че фактически не ползва наетата вещ.
Всъщност, формално-правно ищецът не е заявил по надлежния процесуален ред това свое възражение за недължимост изцяло на наемната цена. Подобно оспорване нито страната, нито адвокатът й са заявили при условията и в срока на чл.143,ал.3 ГПК при разглеждане на делото пред първата инстанция. Налице е само обяснение от управителя на ищцовото дружество защо не е заплащан дължимия по договора наем. Тези обяснения обаче нито съставляват оспорване на вземането за наем по размер, нито съставляват доказателство за установяване недължимост на вземането. Това е така, т.к. с разпоредбата на чл.176 ГПК законът е въвел възможността да бъдат ценени като доказателствено средство само обясненията на страната за неизгодни за нея факти и поведението й във връзка със събирането на доказателства за тези факти. Твърденията за изгодни за страната факти нямат доказателствено значение и правилно в случая ЯРС не е придал такова значение на обясненията на управителя на ищеца за причините за неплащане на наема. Няма допуснато от съда процесуално нарушение на нормата на чл.176 ГПК, като направеното от въззивника оплакване в тази насока е неоснователно.
Не се възприемат за основателни и доводите на въззивника, че районният съд погрешно е разбрал и обсъдил възраженията му за нищожност на процесния договор за цесия, което е довело до неправилност на решението. Безспорно е сключването на договора за цесия от 11.07.2011г. между цедента „СМП”АД и цесионера „СМП-98”АД. При договора за цесия носителят на едно вземане–цедент го отстъпва на трето лице–цесионер, което в случая е ответникът. При това положение настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Цедираният длъжник - в случая ищецът, не участва в договора и неговото съгласие не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Но за да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване следва да се извърши от цедента, стария кредитор (чл.99,ал.4 ЗЗД). Целта на уведомлението е длъжникът да знае на кого следва да престира. В случая на 28.07.2011г. ищецът е уведомен за прехвърлянето на вземането на ”СМП”АД, което това дружество има към него по сключения договор за наем, с което уведомяване договорът за цесия е породил действието си.
ЯОС намира за процесуално недопустимо възражението на цедирания длъжник за нищожност на сключения договор за цесия. Ищецът няма правен интерес да иска установяване нищожност на договора като сключен без основание – чл.26,ал.2,изр.4 ЗЗД или като симулативен договор, тъй като ЕООД-то нито е страна по цесионния договор, нито този договор го уврежда. Договорът не съставлява увреждане за цедирания длъжник, защото с уведомяването на последния за цесията интересът му е изцяло защитен – от този момент длъжникът знае, че следва да престира на новия кредитор. На него длъжникът може да противопостави и всички свои възражения, които произтичат от договора му с цедента и които имат отношение към конкретно прехвърленото вземане. Или за правния интерес на цедирания длъжник е важно цедираното вземане да е конкретизирано и цесията да му е съобщена, което в случая е направено. Всички други уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл. основанието за сключването на договора, съгласието за пораждане правните му последици и плащането на цената ако е уговорена такава. Тъй като в случая ищецът не е страна по цесионното правоотношение, той няма правен интерес от установяване както недействителността на договора за цесия, така и изпълнението на този договор от сключилите го страни. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за всякакъв вид защита в исковия процес и след като в случая такъв интерес за ищеца липсва, е недопустимо възраженията му за нищожност на договора за цесия да бъдат разгледани. Поради това въззивният съд не обсъжда направените с жалбата доводи за нищожност на договора за цесия. В нарушение на процесуалните правила районният съд е разгледал тези възражения на ищеца, но тъй като изводите на съда не са се отразили на крайния резултат по спора, оплакването за неправилност на решението на първата инстанция е неоснователно.
Законосъобразен е изводът на ЯРС, че в случая е възможна съдебна компенсация между вземането на ищеца за главница и лихва, произтичащо от договора за заем и вземането на ответника–главница и лихва, произтичащо от договора за цесия. Не се възприемат за основателни доводите на въззивното ЕООД, че за да иска прихващане с вземането си ответникът е следвало да предяви това свое право чрез иск. По предявен срещу него иск ответникът може да предяви свое насрещно право на вземане чрез използване на два процесуални способа – чрез предявяване на насрещен иск за вземането или чрез възражение за прихващане. Насрещният иск е средство за самостоятелна защита на вземането на ответника, която защита е независима от защитата срещу вземането на ищеца. Възражението за прихващане е само средство за защита срещу първоначалния иск на ищеца и целта е двете вземания – на ищеца и на ответника, да бъдат погасени до размера на по-малкото от тях. Как ще предпочете да защити вземането си – с насрещен иск или с възражение за прихващане, е въпрос на преценка и избор на самия ответник, на които ищецът не може да влияе. Неправилно е разбирането на въззивника, че възражението за прихващане се предявява съдебно, само за да се вземе предвид едно вече настъпило прихващане. Възражението за прихващане може да се изразява в материално-правно изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания съгласно чл.103,вр. с чл.104,ал.1 ЗЗД. С него се твърди, че вече са настъпили последиците на прихващането като насрещните вземания са се погасили до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията на чл.103 ЗЗД. Ако насрещното вземане, с което се прихваща е спорно, т.е. неликвидно, с процесуалното възражение за прихващане се установява компенсируемостта на насрещните вземания след установяване на тяхното съществуване (изискуемост и ликвидност), като ефектът на прихващането ще се прояви след влизане на решението в сила. Или най-съществената разлика между материалното и процесуалното възражение за прихващане е, че първото предпоставя ликвидност на насрещните вземания, а процесуалното възражение за прихващане е допустимо и основателно, даже когато тези вземания или едното от тях са неликвидни, като особеното е, че ефектът от него настъпва занапред – на основание чл.298,ал.4 ГПК по него занапред се формира сила на присъдено нещо (вж. т.6 от ТР №1/04.01.2001г. по т.гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС).
В разглеждания случай ответникът „СМП-98”АД е заявил възражение за съдебно прихващане, като негов предмет е оспорено от ищеца право. Предявеното с възражението за прихващане вземане на ответника е основано на договора за цесия, с който както вече се прие „СМП”АД е прехвърлило на ответника вземането си към ищеца в размер на общо 24 961,50лв. – главница 18 000лв. и лихва 6 961,50лв. На основание чл.111,ал.1,б.”в” ЗЗД това вземане на ответника е погасено по давност до размера на 11 999,90лв. – главница и 3 357,80лв.-мор.лихва. Или в тези размери в хода на делото е установено, че вземането на ответника е ликвидно и изискуемо. Същевременно ликвидно и изискуемо е вземането на ищеца за главница от 16 000лв. и лихва от 4 871,11лв. по договора за заем. Налице са две насрещни вземания на страните в посочените размери, които са годни за компенсиране. Като е извършил съдебната компенсация между двете насрещни вземания на страните до размера на по-малкото за главница и лихва, отхвърляйки главния иск на ищеца за разликата над 4000,10лв. до размера на 16 000лв. и акцесорния иск за разликата над 1 313,31лв. до размера на 4 871,11лв., ЯРС е постановил правилно решение. На основание чл.271,ал.1 ГПК решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото пред въззивната инстанция, на основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника „СМП-98”АД, сега въззиваем, следва да се присъдят направените разноски пред тази инстанция в размер на сумата 1 000лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№713/02.12.2011г. по гр.д.№ 1745/2011г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Кондор–И.П. *** против „Семена и посадъчен материал-98”АД иск
по чл.240 ЗЗД за разликата над сумата 4000.10лв. до размера на сумата
16 000лв. поради извършено прихващане със сумата 11 999.90лв., както и в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Кондор–И.П. ” ЕООД иск по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата
1313.31лв. до размера на сумата 4871.11лв. поради извършено прихващане със
сумата 3557.80лв.
В останалата му
част решението на ЯРС като необжалвано, е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „Кондор–И.П.”***, с
посочени по делото данни за адрес на управление, ЕИК и представител, да заплати
на „Семена и посадъчен материал-98”АД, с посочени данни за адрес на управление,
ЕИК и представител, направените от последното дружество разноски пред
въззивната инстанция в размер на 1 000лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.