МОТИВИ към присъда от
19.03.2019г. постановена по ВНЧХД № 164/2019г. по описа на Окръжен съд
гр.Пазарджик:
С присъда №20/07.02.2019г. постановена по
НЧХД № 1335/18г. Пазарджишки районен съд е признал подсъдимия Е.Б.Б. за виновен
в това, че на 12.03.2018г. в гр.Пазарджик публично е казал нещо унизително за
честа и достойнството на Р.В.Б. като го е е нарекъл „*****“ престъпление по
чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, като е признат за невиновен и
оправдан по обвинението за израза „*********“. На основание чл.78а от НК
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание глоба в размера на 1000лв.
Осъден е Б. да заплати на В. сумата от 256,50лв.
деловодни разноски.
Така постановената присъда се обжалва от защитата на
подсъдимия като се иска нейната отмяна и постановяване на нова изцяло
оправдателна такава.Твърди се , че неправилно не е възприета тезата на защитата
за приложението на чл.9 ал.2 от НК.
Постъпила е жалба и от тъжителя с която се иска отмяна на
присъдата в оправдателната и част като се излагат съображения за нейната
неправилност.Иска се постановяване на присъда с която да се признае подсъдими
яза виновен по изцяло въведеното от тъжителя обвинение.
Пред възвивната инстанция не се събраха нови
доказателства.
Съдът като съобрази изложеното в жалбите, становище на
страните в процеса и като провери изцяло така атакуваната присъда направи
следните изводи:
От доказателствата по делото се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият и тъжителят се
познавали, тъй като и двамата стопанисват автосервизи в гр. Пазарджик. Двата
автосервиза не били конкуренти, тъй като отстранявали различни повреди по
автомобилите. Св.Г. живее на съпружески начала с тъжителя. Подсъдимият работи в
сервиза си заедно със своя син св.Б.. Г. два пъти ползвала сервиза на
подсъдимия за отстраняване на повреда по автомобила си.
На 10.03.18 г. св.Г., отишла в автосервиза на подсъдимия
в гр. Пазарджик и взела от там оставения си за ремонт автомобил. Не носела пари
у себе си и не платила услугата, като
набрала от своя телефон тъжителя, който уговорил подсъдимия да й дадат колата,
а за плащането да се разберат впоследствие. Дължимата сума била 30лв. До този
момент отношенията между страните били добри и колегиални.
През следващите дни тъжителят не платил услугата и
подсъдимият поръчал на сина си св. Б. да се отбие в сервиза му и да му напомни
за задължението. На 12.03.18г. св. Б. отишъл в сервиза на тъжителя, който след
изострен разговор колко точно струва ремонта, подхвърлил към него сума от 20лв.,
която била само част от начислената за извършената услуга.Цялостното поведение
на тъжителя било пренебрежително. Св. Б. си тръгнал обиден и разказал на баща
си какво се е случило. Ядосан, подсъдимият тръгнал към сервиза на тъжителя
лично да иска дължимите пари. Съпровождал го сина му. След като пристигнали и
подсъдимият не успял да отвори, пред вратата на сервиза излязъл тъжителят. Още
с излизането му подсъдимият започнал с викове към него „*************?…. *************,
****?“ . Тъжителят започнал да обяснява, че не е доволен от няколкото ремонта и
затова няма да си плати последния. Подсъдимият пък многократно настоявал „ да
си оправи сметката“, но тъжителят отказвал . След като видял, че тъжителят
категорично отказва да плати дължимата и начислена за ремонта сума, подсъдимият
продължил с викове към него, нарекъл го „******“ и си тръгнал. Още с излизането си от сервиза
тъжителя включил телефона си на запис. Този запис е изслушан пред първата
инстанция и не е оспорен от подсъдимия.
На 13.03.2018г. тъжителят подал жалба в Районна
прокуратура като описал случая като е заявил , че подсъдимият му бил казал, че
ще го убие на пътя.С постановление от 09.05.2018г.РП-Пазарджик е отказала да
образува ДСП поради липсата на престъпление от общ характер.В законният срок е
подадена настоящата тъжба.
Тази фактическа обстановка е напълно призната от подсъдимия. След като е
изслушан записа от телефона на тъжителя подсъдимият е заявил, че именно това е
неговия глас и не оспорва чутото. Това напълно правилно е дало повод на
решаващият съд да не кредитира една част от разпитаните свидетели.
За да оправдае подсъдимия за инкриминирания израз „*********“
съдът е изложил мотиви които напълно се споделят от настоящият състав. Така
въведен с тъжбата, израза „*********“ , не съдържа в себе си квалификация за
дадена личност. Напълно правилно съдът е приел, че не може с присъдата си да
запълва липсващото в тъжбата. Тъжбата е рамката която определя обвинението и
съдът не може да излиза от нея.Чрез обидата деецът дава своя негативна оценка
за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации и др. които по
своето обективно съдържание засягат
честа и достойнството на адресата. В конкретно въведения израз , с тъжбата,
няма личностна квалификация за тъжителя.
С оглед на изложеното настоящият състав прие, че
жалбата от тъжителя против оправдателната част на присъдата е неоснователна.
По отношение на жалбата на подсъдимия:
Безспорно е , че на инкриминираната дата подсъдимият в
края на разговора си с тъжителя е употребил по отношение на него израза „П.“.
Няма спор, че този израз е обиден по смисъла на закона.С него се дава негативна
квалификация за личността на тъжителя.
Настоящият състав обаче не прие изложеното от
решаващият съд за неприложение то на чл.9 ал.2 от НК. Разпоредбата на чл.9 ал.2
от НК е приложима за всички престъпления в НК. Безспорно е установено, чрез
обясненията на подсъдимия, които са основно доказателствено средство, че
поведението на тъжителя е предизвикало Е.Б.. Тъжителят Б. не се е обадил на
подсъдимия или на св.Б. , за да рекламира извършената ремонтна услуга. От
показаният на св.Б. се установява поведението на Б. спрямо него. Тъжителят се е
отнесъл към св.Б. неколегиално и това е обидило последния. Всичко това е
предизвикало поведението на подсъдимия. Самият тъжител е съзнавал, че с поведението
си е обидил св.Б. и именно поради това и се е презастраховал като е записал
разговора си с подсъдимия. Между тях никога преди това не е имало скандали и
пререкания. Ако Б. не е сторил нищо преди случката то той не е имал основание
да се страхува от подсъдимия и да записва разговора. В това производство не
става въпрос за безмотивна обида и следва да се оцени цялостното развитие на
скандала ,както самия той, така и неговата предистория. Подсъдимият е бил
разгневен, обиден от поведението на тъжителя, който е и негов колега.
Решаващият съд не е отчел факта, че Б. не е обикновен клиент към който едно
такова поведение от страна на подсъдимия би било укоримо.
Като съобрази всичко това настоящият състав прие, че
макар и формално с израза „П.“ да е осъществен състава на престъплението обида,
то неговата обществена опасност е явно незначителна. Скандала е приключил с
една единствена обидна дума. Самата дума , макар и обидна, не е изключително груба и не носи със себе си голям негативен заряд.
Като съобрази всичко това настоящият състав прие, че
всички обстоятелства , преценени в тяхната съвкупност, показват, че е налице
засягане на обществените отношения, но то е несъществено. С тези мотиви съдът
прие, че в настоящият случай е налице разпоредбата на чл.9 ал.2 предложение
второ от НК.
Воден от горното и на основание чл.336 ал.1 т. 3 от НПК съдът отмени присъдата в наказателно осъдителната и част и постанови нова с
която оправда подсъдимия Е.Б..
С оглед на така постановената оправдателна присъда
съдът отмени присъдата и в частта с
която е осъден подсъдимия да заплати на тъжителя сумата от 256,60лв. разноски.
На основание чл.190 ал.1 от НПК се осъди Р.В.Б. да
заплати на Е.Б. сторените по делото разноски в размера на 500лв. пред
РС-Пазарджик и 306лв. пред Окръжен съд гр.Пазарджик.
С тези мотиви и на основание чл.336 ал.1 т.3 и
чл.338 от НПК съдът постанови присъдата си.
ПРЕЗДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: