П
Р
И
С Ъ Д А
№ 70 06.10.2009 година град Ямбол
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд VІ-ти Наказателен състав
На шести октомври 2009 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА КОНДОВА
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. С.Р.
2.Г.Г.
Секретар Т.Х.
Прокурор Ж.Илиев
Като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
НОХД № 185 по описа на 2009 година.
П Р И С
Ъ Д И:
ПРИЗНАВА
подсъдимия В.К.Т. – роден на ***г.
в гр.Сливен, жител и живущ ***, българин, бълг.гражданин, със средно образование, временно работещ в Слънчев бряг,
неженен, неосъждан, ЕГН **********
ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че на
23.11.2008г. около 06.30 часа в гр.Ямбол, на ул. „Н.Петрини” в близост до
кръстовището с ул. „Г.Дражев” е направил опит умишлено да умъртви Д.Д.З. ***,
като по независещи от него причини деянието не е било довършено, поради което и
на основание чл.115, вр. с чл.18 ал.1,
вр. с чл.55 ал.1 т.1 НК ГО ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
На основание чл.61 т.2, вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС
наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно от подсъдимия в
затвор при първоначален „СТРОГ”
режим.
На основание чл.53 ал.1б.А от НК ОТНЕМА в полза на Държавата
вещественото доказателство – автоматичен сгъваем нож, който след влизане на
присъдата в сила, като вещ без стойност следва да бъде унищожен.
ОСЪЖДА подс.Т., със снета по делото самоличност, да заплати
по сметка на РУ на МВР гр. Ямбол сума в размер на 645 лв.; по сметка на ЯОС
Бюджет на съдебната власт сума в размер на 150 лв., които суми съставляват
направените по делото разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Бургаски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
05.10.2009г.
М О
Т И В И по Присъда № 70 от 06.10.2009г., постановена по НОХД №185/2009г. по
описа на ЯОС:
Ямболска окръжна прокуратура е предявила обвинение
против подсъдимия В.К.Т. *** за извършено от него престъпление по чл.115,
вр.чл.18, ал.1 от НК, за това че на 23.11.2008г., около
06.30 ч. в гр.Ямбол, на ул.”Николай Петрини” в близост до кръстовището с ул.”Г.
Дражев” е направил опит умишлено да умъртви Д.Д.З. ***, като му е нанесъл с
остър предмет – автоматичен сгъваем нож – прободно-порезно
нараняване в лявата коремна половина, проникващо в коремната кухина, лезия на
правия коремен мускул, голямото було и лигаментум гастроликум
/стомашно-дебелочревна тъканна връзка/ на З., където са разположени жизнено
важни органи – черен дроб, слезка, бъбреци и големи кръвоносни съдове,
нараняването на които би могло да причини смъртта на пострадалия З., като по
независещи от него причини деянието не е било довършено.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа обвинението, така както е предявено. Счита, че от събраните по делото
на досъдебното производство и в хода на проведеното съдебно следствие писмени и
гласни доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, изложена
в обвинителния акт, поради което подсъдимият
следва да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение. Посочва, че
в случая съществен е въпроса относно правната квалификация на деянието, а
именно – дали е тази по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК или такава по чл.129, ал.1
от НК, като отново отбелязва, че държавното обвинение поддържа обвинението по
квалификацията – така, както е било повдигнато. Относно наказанието,
представителят на ЯОП изразява становище, че на подс.Т. следва да бъде наложено
такова при условията на чл.55 от НК, предвид това, че в случая и минималното
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия, с
оглед чистото му съдебно минало и инцидентността на деянието. Счита, че
определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно
от подс.Т. при първоначален общ режим. В допълнение, прокурорът изразява
становище и за ефективно изтърпяване на наказанието, което евентуално би се
наложило на подсъдимия в случай, че съдът приеме като квалификация на деянието
тази по чл.129, ал.1 от НК.
Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и с упълномощения
от него защитник - адвокат от АК-Сливен. Защитникът пледира в посока признаване
невиновността на подзащитния му, т.к. според него в случая е налице хипотезата
на чл.12 от НК. Защитникът твърди, че видно от обясненията на Т., същият
възприел присъствието на св.Х.Н. на мястото на инцидента като нападение срещу
него заедно с това на пострадалия З.. Моли се с оглед събраните по делото
гласни доказателства за конкретна преценка относно наличието на т.н. „мнима неизбежна
отбрана”. Поради всичко това защитата
иска признаване невиновността на подсъдимия и оправдаването му по така
предявеното му обвинение. Алтернативно се иска от съда да приеме, че
действителната правна квалификация е тази по чл.132, ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.2
вр.ал.1 от НК, т.к. според защитата от разпитаните по делото свидетели П.И. и И.И.
се установява, че подс.Т. е нямал умисъл да лиши от живот пострадалия, т.к.
същия е разбрал, че е наранил З. в един по-късен момент, а освен това е
действал в условията на силно раздразнение, т.к. пострадалият е провокирал
действията на подсъдимия чрез отправени към него тежки обиди - псувни на майка,
а майката на Т. била болна от рак. В тази връзка се оспорва заключението по
назначената по делото комплексна психологично – психиатрична експертиза, като
моли съда да не я кредитира като необективна.
При дадената от съда на подс.Т. последна дума,
същия не се признава за виновен в извършване на вмененото му във вина престъпно
деяние и изразява съжаление за случилото се.
Съдът, след
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.11.2008 г. около 00,30 часа пострадалия Д.З.
и неговият приятел св. Х.Н. отишли в дискотека „Гранд” в гр. Ямбол за да се
забавляват. Малко след тях към 01,00 часа свидетелите Д.Д., И.И. и П.И., заедно с подсъдимия В.Т. дошли с
автомобила на първия от тях от гр. Сливен в същата дискотека. При пристигането
им на място се срещнали със св. Г.Д. и неговите познати, които също от гр.
Сливен отивали в посоченото заведение. Тъй като и двете групи били от гр.
Сливен те се заприказвали и в последствие влезли заедно в дискотека „Гранд” на
първия етаж. Приятелите на св. Г.Д. малко след това влезли във фолк-клуб
„Гранд”, намиращ се в приземния етаж, а св. Г.Д. останал с новите си познати.
По-късно приятелите на св.Г.Д. му се обадили по телефона, че си тръгват, а той
останал с подсъдимия и свидетелите Д.Д., И.И. и П.И.. Там те консумирали алкохол до около 06.00
часа, след което напуснали заведението и решили да отидат до денонощното
заведение „Стенд” намиращо се в гр. Ямбол. Тъй като не им било известно къде
точно се намира това заведение, решили, подс. Т. да се качи в едно такси, а
другите да го следват с колата на св. Д.Д.. По същото време от дискотеката
излязъл във виД.пияно състояние и пострадалия Д.З., който тръгнал да се качва в
таксиметровия автомобил, управляван от св. В.И., което искал да направи и подс.
Т.. По този повод между двамата възникнало спречкване, изразяващо се във
взаимна размяна на думи, без обаче да е имало физически допир или удари. Малко
след това, подсъдимия се качил в таксиметровия автомобил на предната седалка,
като казал на приятелите си да го следват с автомобила и обяснил на водача на
таксито, че иска да го откара до заведение „Стенд”. Непосредствено след това и
преди таксито да потегли, в таксиметровия автомобил, но на задната седалка от
дясно влязъл и седнал пострадалия З. като казал, че иска да го откарат до к-с
„Бенковски”. Подсъдимият му отговорил, че са в друга посока и му казал да слиза
от колата, което З. направил без да отговори нищо. След това св. В.И. потеглил,
при което намиращия се все още до автомобила З. ритнал с крак задния десен
калник на автомобила. Св. В.И. продължил движението си, но подс. Т. виД.ядосан
от постъпката на З. му казал да спре, което той направил на няколко метра от
спирката на автобус №16 (до кръстовището на „Ловен дом” в гр. Ямбол).
Подсъдимият слязъл от колата и тръгнал в обратна посока към пострадалия З.,
който към този момент пресичал
кръстовището на „Ловен дом „ и бил на тротоара в посока движение на
таксиметровия автомобил заедно със св. Х.Н.. Зад таксиметровия автомобил спрял
автомобила на св. Д.Д., като намиращите се в същия свидетели П.И., И.И. и Г.Д.
не разбрали защо таксито е спряло и защо
Т. отива при З.. Въпреки това, свидетелите Д.Д. и Г.Д. слезли от автомобила и
се присъединили към подсъдимия, като се отправили към З. и приятеля му Х.Н..
Последвало размяна на остри и обидни реплики между подсъдимия и пострадалия,
както и сборичкване между всички, като само св. Х.Н. са опитвал да го
преустанови. В един момент подсъдимия Т.
извадил от джоба на якето си сгъваем автоматичен нож и с него нанесъл удар в
корема на З., при което той паднал на земята, а Т. и свидетелите Д.Д. и Г.Д. се
върнали обратно, съответно в таксиметровия автомобил и автомобила на св. Д.Д..
След като подсъдимия се качил в таксито, казал на св. В.И. да го придвижи до
заведение „Стенд” като до там са го последвали и останалите свидетели с
автомобила на св. Д.Д.. В това заведение подсъдимия разказал на всички какво е
направил, след което незабавно тръгнали да се прибират по домовете си в гр.
Сливен и с. Тополчане обл. Сливен. Междувременно, св. Х.Н. се опитал да помогне
на пострадалия З., като на помощ се притекъл и св. И.П., познат на З. отдавна.
Двамата установили, че лежащия на земята З. има рана в корема и веднага се
обадили в полицията и в Бърза помощ. Пострадалия З. бил откаран в болницата в
гр. Ямбол , където бил опериран по спешност и престоял там десет дни в
Хирургическото отделение.
От извършената по делото съдебномедицинска
експертиза се установява, че на З. било причинено прободно-порезно нараняване в
лявата коремна половина, проникваща в коремната кухина; лезия на правия коремен
мускул, голямото було и лигаментум гастроликум (стомашно-дебелочревна тъканна
връзка); наличие на кръв в коремната кухина. В резултат на същите наранявания
на пострадалия било причинена една средна телесна повреда, изразила се в
нараняване проникващо в коремната кухина. Останалите увреждания сами за себе си
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на З.. От
заключението по извършената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че в коремната кухина са разположени жизненоважни органи (черен
дроб, слезка, бъбреци) и големи кръвоносни съдове, нараняването на които би
могло да причини настъпването на смъртта на пострадалия. При разпита на вещото
лице проведено в съдебно заседание същото заявява, че в конкретния случай в
резултат на причинените на З. наранявания не е възникнала опасност за живота му,
тъй като не е бил засегнат жизненоважен орган или кръвоносен съд, който се
намира в коремната област.
От заключението по назначената по делото комплексна
съдебно психиатрично-психологична експертиза се установява, че в момента на
извършване на деянието подсъдимия е можел да разбира свойството и значението на
извършеното както и да ръководи постъпките си. Вещите лица са категорични, че
подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект породен от поведението
на пострадалия. Констатирано е от експертите, че подсъдимият Т. е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване и то не е повлияло на възприятията и
действията му.
Видно от приложената по делото справка за съдимост
рег. № 4692/12.12.2008 г. на БС при ЯРС подсъдимият В.К.Т. е с чисто съдебно
минало.
Възприетата от съда и изложена по горе фактическа
обстановка се установява от част от обясненията на подс. Т., дадени в хода на
съдебното следствие; от част от показанията на св.Д.Д., както и част от показанията
на св.Г.Д., дадени от тях в хода на съдебното следствие; от показанията на
свидетелите В.И., Х.Н., И.П., дадени от тях в хода на съдебното следствие,
както и от показанията на свидетелите Д.З., П.И. и И.И., дадени от тях както в
хода на съдебното следствие, така и в хода на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им съответно на
осн.чл.281, ал.3 вр.ал.1 т.1 от НПК/за св.З. и св.И.И./ и на осн.чл.281, ал.3
вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/за св.П.И./, за които заявиха, че поддържат; от
заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска експертиза и
допълнителна съдебно-медицинска експертиза/л.47 и л.54 от делото от ДП/, комплексна
психологично-психиатрична експертиза; от показанията на вещите лица по съдебно-медицинската,
допълнителната съдебно-медицинска и комплексната психологично-психиатрична експертизи,
дадени в хода на проведеното съдебно следствие; от приложените по делото и
приобщени към док.материал по същото чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК
писмени доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.11.2008 г.
/л.2,3 от делото от ДП/, с приложен фотоалбум към него, Справка за съдимост
рег.№4692/12.12.2008г. на БС при ЯРС, Протокол за доброволно предаване от
23.11.2008г./л.73 от делото от ДП/; както и от вещественото доказателство - 1 бр. автоматичен
сгъваем нож.
Съдът не кредитира тази част от обясненията на
подс.Т. и тази част от показанията на приятелят му – св.Д.Д., дадени от тях в
хода на съдебното следствие, касаещи твърдението им, че преди подсъдимия да
намушка с ножа пострадалия, З. е напсувал Т. на майка, което всъщност е станало
причина за намушкването, т.к. обясненията и показанията в тази им част противоречат на останалите гласни
доказателства, а именно – на показанията на разпитаните по делото свидетели
/очевидци/ в тази посока – св.Г.Д., св.П.И. и св.И.И., както и на показанията на
св.В.И. – единствения свидетел/очевидец/, който не се намира в каквито и да е
било отношения с подсъдимия и пострадалия. Показанията на посочените свидетели-очевидци
са събрани по реда на НПК и съдът ги кредитира
като логични, пълни и безпротиворечиви както помежду си, така и с останалия
събран по делото доказателствен материал. Показанията на тези свидетели освен,
че не противоречат помежду си, не противоречат и на показанията на същите,
дадени от тях в хода на досъдебното производство. Всички посочени по-горе свидетели
/очевидци/ категорично заявяват, че не са чули пострадалия да псува подсъдимия.
Свидетелят Д.Д. като приятел на подсъдимия е заинтересован от изхода на делото
и поради това обстоятелство достоверността на неговите показания в
горепосочената им част се разколебава.
Съдът не кредитира и тази част от обясненията на
подс.Т., дадени от него в хода на съдебното следствие, както и тази част от
показанията на св.Г.Д., касаещи твърдението им, че в момента на намушкването подс.Т.
е бил сам с пострадалия и приятеля му – св.Х.Н., а неговите приятели са
тръгнали към него едва когато той е тръгнал да се връща в таксито. Обясненията
на подсъдимия и показанията на св.Г.Д. в посочената част противоречат на
останалите гласни доказателства, а именно – на показанията на разпитаните по
делото свидетели /очевидци/ в тази посока – св.Д.Д., св.П.И. и св.И.И., както и
на показанията на св.В.И. – единствения свидетел/очевидец/, който не се намира
в каквито и да е било отношения с подсъдимия и пострадалия. Показанията на
посочените свидетели-очевидци са събрани по реда на НПК и съдът ги кредитира като логични, пълни и
безпротиворечиви както помежду си, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал. Показанията на тези свидетели освен, че не
противоречат помежду си, не противоречат и на показанията на същите, дадени от
тях в хода на досъдебното производство. Всички посочени по-горе свидетели /очевидци/
категорично заявяват, че в съприкосновението са участвали не само подс.Т., но и
негови приятели. Свидетелят Г.Д. като приятел на подсъдимия е заинтересован от
изхода на делото и поради това обстоятелство достоверността на неговите
показания в горепосочената им част се разколебава.
С оглед на изложеното, съдът намира поведението на
подс.Т., конкретно дадените от него обяснения в некредитираната им част, като
защитна теза, посредством която се цели да бъде избегната евентуална
наказателна отговорност за извършеното.
Съдът не кредитира и изключи от доказателствения
материал по делото показанията на свидетелите Г.Д. и св.Д.Д., дадени от тях в
хода на досъдебното производство пред съдия, т.к. при събирането на тези гласни
доказателства не е била спазена процедурата, визирана в чл.223, ал.2 от НПК, а
именно - подс.Т. не е бил уведомен за правото да участва при провеждането на
тези разпити.
Съдът прие и кредитира обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Г.Д. и Д.Д. в останалата им част като кореспондиращи
с останалия доказателствен материал по делото. Обясненията на подс.Т. в
кредитираната им от съда част, показанията на св.Г.Д. и св.Д.Д. в кредитираната
им от съда част и кредитираните от съда показания на посочените по-горе
свидетели – В.И., З., Н., И.П., И.И. и П.И. съдът приема като логични,
последователни и безпротиворечиви както помежду си, така и с останалите събрани
по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Съдът
кредитира и показанията на св.Д.З., макар същият да е прострадал от извършеното
от подсъдимия престъпно деяние, т.к. са логични, последователни и
безпротиворечиви, не стоят изолирано от останалият събран по делото
доказателствен материал и като такива спомагат за изясняване на обективната
истина по делото.
Съдът кредитира заключенията по назначените по
делото съдебно-медицинска експертиза,
допълнителна съдебно-медицинска експертиза и комплексната
психологично-психиатрична експертизи, както и показанията на вещите лица по тези
експертизи, дадени в хода на проведеното съдебно следствие, като пълни,
обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в съответствие с изискванията за
това.
Съдът кредитира и горепосочените писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, т.к. същите са
изготвени по съответния ред и не противоречат на останалия събран по делото и
кредитиран от съда доказателствен материал.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
От посочените по-горе кредитирани от съда
доказателства, по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимият В.К.Т.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, тъй като на на 23.11.2008г., около
06.30 ч. в гр.Ямбол, на ул.”Николай Петрини” в близост до кръстовището с ул.”Г.
Дражев” е направил опит умишлено да умъртви Димо Д.З. ***, като му е нанесъл с
остър предмет – автоматичен сгъваем нож – прободно-порезно нараняване в лявата
коремна половина, проникващо в коремната кухина, лезия на правия коремен
мускул, голямото було и лигаментум гастроликум /стомашно-дебелочревна тъканна
връзка/ на З., където са разположени жизнено важни органи – черен дроб, слезка,
бъбреци и големи кръвоносни съдове, нараняването на които би могло да причини
смъртта на пострадалия З., като по независещи от него причини деянието не е било
довършено.
Извършено е съставомерно деяние по посочения текст
от материалния наказателен закон на РБ. Авторството на деянието се установява
безспорно от кредитираната част от обясненията на подс.Т., от кредитираната
част от показанията на свидетелите Д.Д. и Г.Д., както и от кредитираните показания на разпитаните по
делото свидетели – В.И., П.И., И.И., Н. и П., от заключенията по назначените в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинска и допълнителна
съдебно-медицинска експертизи, от обективните находки при извършения оглед на
местопроизшествие от 23.11.2008 г. /л.2,3 от делото от ДП/, всички преценени в
тяхната цялост и взаимовръзка.
Безспорно установени от доказателствата по
делото /писмени и гласни такива/ са
обстоятелствата, че подсъдимият е направил опит да причини смъртта на пострадалия
Димо З. около 06,30 часа на 23.11.2008г. в гр.Ямбол, на ул.”Николай
Петрини” в близост до кръстовището с ул.”Г. Дражев”, както и уврежданията, подробно описани в заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на вещото лице
по съдебно-медицинската експертиза, дадено от него в хода на проведеното по
делото съдебно следствие, причинените от подс.Т. на пострадалия З. увреждания
не са поставили в опасност живота на последния. Това обстоятелство обаче не
разколебава извода на съда в посока това, че в конкретния случай е извършен от
страна на подсъдимия опит да причини смъртта на З.. От
обективна страна, съдът отнесе деянието
на подсъдимия към нормата на чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК /опит за убийство/,
предвид мястото на нараняването /корема/ и средството, с което е причинено същото
/нож/. Подсъдимият е нанесъл на пострадалия З. удар със сгъваем /автоматичен/ нож, който безспорно е годен да причини смърт, като
удара е нанесен в областта на корема, в която област се намират жизнено важни
органи и магистрални кръвоносни съдове, нараняването на които би могло да
причини смъртта на пострадалия. Всичко това води до категоричния извод, че
подсъдимия е желаел смъртта на пострадалия. В случая, подсъдимия не е успял да
причини желания от него противоправен резултат, като е причинил само средна
телесна повреда на пострадалия, изразяваща се в нараняване, проникващо в
коремната кухина. Но от обективна страна подс.Т. е направил всичко, което
обикновено е необходимо, за да се причини смъртен резултат, а от субективна
страна е действал с пряк умисъл. Следователно поведението му квалифицира
опит към убийство, а не довършено
престъпление средна телесна повреда. В този смисъл е и практиката на ВКС,
изразена в Решение №32/11.03.1991г. по н.д.№868/90г. на І н.о., Решение
№4/26.02.1986г. по н.д.№79/85г., ОСНК и др. В тази връзка, съдът прецени като
неоснователен довода на защитата, че подсъдимия не е извършил престъпление по
чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, а е осъществил състава по по чл.129, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като същия
нанасяйки удара с ножа в областта на корема
на пострадалия е съзнавал, че може да причини смъртта му и е искал настъпването
на този общественоопасен резултат. За съдържанието на умисъла съдът изхожда от
средството /нож/, с което е причинено нараняването и от мястото на същото, преценени
в съвкупност и взаимовръзка/както вече бе коментирано по-горе/.
Съдът прецени за неоснователен и довода на защитата, че подсъдимия е
действал в условията на силно
раздразнение, т.к. пострадалият е провокирал действията на подсъдимия чрез
отправени към него тежки обиди - псувни на майка, а майката на Т. била болна от
рак. От кредитираните от съда гласни доказателства се установява, че
пострадалия не е провокирал в никаква степен подсъдимия, нито чрез изречени от
него обиди /псувни на майка/, нито чрез действия. Свидетелят В.И., който не се
намира в каквито и да е отношения нито с подсъдимия, нито с пострадалия,
заявява категорично в показанията си, че не е чувал пострадалия да псува
подсъдимия. От друга страна, по делото остана недоказано твърдението на
подсъдимия и защитата, че майката на Т. е тежко болна.
Съдът прецени като неоснователен и довода на
защитата, че подсъдимия е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла
на чл.12, ал.1 от НК, т.к. от кредитираните от съда гласни доказателства се
установява безспорно липсата на осъществено от страна на пострадалия спрямо
подсъдимия непосредствено противоправно нападение. Отделно от това, доводът на
защитата за наличие на т.н. мнима неизбежна отбрана е неоснователен, защото по
делото липсват данни, които да сочат за
създадена у подс.Т. грешна
представа
относно действителността, така
че докато обективно
нападение
не съществува, той
да е счел, че има такова. Така също, този
довод е и нелогичен и противоречащ по съществото си на първия довод за наличие
на неизбежна отбрана. Последното е така, т.к. защитата едновременно твърди
наличие на осъществено противоправно поведение от страна на пострадалия спрямо
подсъдимия /за да обоснове хипотезата по чл.12, ал.1 от НК/, а заедно с това,
обосновавайки т.н. мнима неизбежна отбрана отрича наличието на такова
нападение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че подс.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по така повдигнатото
му обвинение.
По отношение вида и размер на наложеното на подс.Т. наказание:
При индивидуализиране на наказанието, съдът взе предвид високата степен на обществена
опасност на извършеното престъпно деяние, както и механизма на извършването
му. Извършеното от подсъдимия деяние
е с висока степен на обществена опастност,
тъй като със същото са
засегнати обществените отношения свързани с най- ценното - човешкия живот. Съдът счита, че личността на подсъдимия
е със сравнително висока степен на
обществена опасност. Извода за това
следва от факта, че е осъществил
престъплението, без да е бил лично
провокиран по никакъв начин от
пострадалия, а така също и от поведението
му след осъществяване
на деянието, а именно – не се
е обадил, за да съобщи за
случилото се на Бърза помощ
и на полицията /въпреки твърдението му, че е бил притеснен от случилото
се/, прибирането му в дома му,
за да си
почива. Това негово поведение разкрива и стремежа на подсъдимия да
забави разкриването на извършителя. Освен изложеното, при индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид
критично отношение на подсъдимия към
извършеното от него, съжаление за стореното, дадените
от него обяснения
в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие, чистото му съдебно минало,
младата му възраст, инцидентността на случая. Предвид
всичко изложено дотук, съдът определи
и наложи на подс.Т. наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.к. намери,
че в случая са налице многобройни
смекчаващи вината му обстоятелства, при които и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко, а именно - лишаване от свобода в размер
на 6 /шест/ години. На осн. чл.61
т.2, вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът определи наказанието „лишаване от свобода”
да бъде изтърпяно от подсъдимия в затвор при първоначален „строг” режим.
Съдът намира, че само в този
размер и начин на изтърпяване на наказанието, последното ще осъществи
визираните в закона цели по чл.36 от НК по отношение на този подсъдим и върху
останалите членове на обществото.
Съдът не обсъди възможността за
прилагане разпоредбата на чл. 66 от НК, тъй като са налице законови пречки за
това, предвид размера на наложеното наказание.
По отношение на вещественото доказателство-1 бр. автоматичен
сгъваем нож, съдът приложи разпоредбата на чл.53, ал.1, б”а” от НК и постанови същия
като вещ без стойност след влизане в сила на присъдата да бъде унищожен.
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подс. Т. да заплати по сметка на РУ
на МВР гр. Ямбол сума в размер на 645 лв.; по сметка на ЯОС Бюджет на съдебната
власт сума в размер на 150 лв., които суми съставляват направените по делото
разноски.
Причините за осъществяване на престъплението –
предмет на обвинителния акт е нежеланието на подсъдимия да се съобрази с
установения в страната правов ред.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ: