Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1832
гр.
Пловдив, 24.10.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в
открито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Теодора Цанова и
участието на прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдия Николова КАНД №
2286 по
описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от К.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.А., против Решение
№ 1485/19.07.2022 г., постановено по АНД № 7270/2021 г. по описа на Пловдивски
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 06-ЗЗД-1836/2021г.
от 11.10.2021г. на Началника на 06 РУ - Пловдив към ОД на МВР-Пловдив, с което
на К.Д.В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/
лева за извършено административно нарушение по чл.8, ал.3 от Закона за закрила
на детето /ЗЗД/, на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД.
Твърди се, че са налице основания на
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изложени са доводи за неправилност на изводите
на районен съд относно авторството на деянието. В тази връзка е посочено, че
детето се е намирало в частен дом на рожден ден с други негови връстници в
присъствието на други пълнолетни деца и бащата е поверил грижите за
непълнолетния си син на пълнолетни лица присъствали на рождения ден. Твърди се,
че детето е пребивавало границите на апартамента до момента в който
полицейските служители се отзовават на същия адрес по подаден сигнал за
нарушаване на обществения ред. Посочено е, че предоставената закрила от
полицаите на детето не е била необходима предвид това, че детето е пребивавало
в частно жилище, в което е имало надзор от пълнолетни придружители. Според
касатора извършеното нарушение е недоказано, както и липса надлежно описание на
деянието. Твърди се маловажност на случая и в тази връзка е цитирана съдебна
практика на районни съдилища. Иска се отмяна на решението, както и отмяна на
НП.
Ответникът не взема становище по
касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, моли съда да потвърди
решението на РС - Пловдив.
Касационната жалба е подадена в
рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 1485/19.07.2022 г.,
постановено по АНД № 7270/2021 г., Пловдивски районен съд е потвърдил
Наказателно постановление №06-ЗЗД-1836/2021г. от 11.10.2021г., издадено от
Началника на 06 РУ - Пловдив към ОД на МВР-Пловдив, с което на К.Д.В. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за
извършено административно нарушение по чл.8, ал.3 от Закона за закрила на
детето /ЗЗД/, на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД.
За да постанови този резултат, Районен съд Пловдив е приел, че правилно е ангажирана
отговорността на К.В. по чл.8, ал.3 от ЗЗД, като е безспорно установено, че
макар по-рано през деня детето М. В. е било на рожден ден в частен дом, но след това е напуснало този дом без
пълнолетен придружител и се е намирало на обществено място – парк, след 22.00ч.,
като в групата не е имало пълнолетен придружител. За неоснователно е прието
възражението, че всъщност на рождения ден децата са били поверени на друго
лице, тъй като това трето лице /евентуално родител на рожденика или негов
сродник/ не е лицето полагащо по принцип грижи за детето М. по см. на чл.8 от ЗЗД. В тази връзка съдът е посочил, че дори да е поело подобно задължение, то
това не освобождава родителя за задълженията, които той на собствено основание
има към децата си. За неоснователно е прието и възражението, че административно
наказателното производство било образувано срещу бащата, като според районен
съд еднакво отговорни са и двамата родители, стига някой от тях да не е лишен
от родителски права, а доказателства в тази насока не са били представени. По
отношение на наложената глоба, районен съд е направил извод, че наказващият
орган е наложил наказание на минимума предвиден в чл.45, ал.3 от ЗДД, под който
съгласно нормата на чл.27 ЗАНН не може да се слезе. Направен е извод, че не е
налице маловажност на случая по см. на чл.28 б."а" ЗАНН.
Решението е правилно. Въз основа на
правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото
доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния
закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни.
Не
се споделя възражението на касатора, че детето се е намирало в частен дом на
рожден ден с други негови връстници в присъствието на други пълнолетни деца и
бащата е поверил грижите за непълнолетния си син на пълнолетни лица присъствали
на рождения ден. Напротив, видно от писмените обяснения дадени от К.В. в хода
на административнонаказателното производство, синът му му е казал, че е бил на
рожден ден, като за това е разбрал чак на 14.06.2021г. Т.е. бащата не е знаел
изобщо, че на 06.06.2021г. синът му е била на рожден ден, което пък и
опровергава твърдението, че е поверил грижите за синът му на други пълнолетни
лица.
Що
се отнася до възражението, че нарушението е недоказано и липсва описание на
нарушението е необходимо да се отбележи, че според обясненията и на детето и на
бащата дадени в административно наказателното производство, безспорно се
установява извършването на нарушението от страна на бащата. Според чл.8, ал.3
от ЗЗД, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч.
Няма спор в случая, че детето е било непълнолетно и че същото е било слезнало в
парка след направена забележка от полицаи, като е чакало заедно с другите деца
да отворят закуските, както посочва и самото дете М. В. в обясненията си.
Нарушението е ясно и подробно описано, както в съставения АУАН, така в
издаденото НП.
Напълно
несъстоятелни са възраженията, че полицейските служители са нарушили реда за
предоставяне на специализирана полицейска закрила на дете. В случая няма данни
да е била налице някоя от предпоставките посочени в чл.3 от Наредба № I-51 от 12.03.2001 г. за условията и
реда за предоставяне на полицейска закрила на детето. В този смисъл не може да
се направи извод, че полицейските служители са били длъжни да предоставят
полицейска закрила. Но дори и да са били длъжни и не са изпълнили това свое
задължение, това обстоятелство не е в пряка връзка с допуснатото от родителя
нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗД.
Неоснователно
е и твърдението, че случаят е маловажен такъв. Според чл. 9, ал. 2 от НК
приложим на основание препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно
деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. В чл. 93, т. 9 от НК се
съдържа легално определение на понятието "маловажен случай" - този,
при който извършеното престъпление /в случая административно нарушение/ с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния
случай не само, че не са налице смекчаващи обстоятелства, но като се вземе
предвид, че детето е било на обществено място към 03,00 часа без придружител
–пълнолетно лице, става ясно, че деянието не би могло да се квалифицира като
такова по чл. 28 от ЗАНН. Цитирана в тази връзка съдебна практика от касатора
не е задължителна за настоящия съдебен състав.
Обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно,
и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1485/19.07.2022 г.,
постановено по АНД № 7270/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: