Решение по дело №2932/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 107
Дата: 11 февруари 2022 г.
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20212120202932
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Бургас, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120202932 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалбата на Г. Й. Т., ЕГН: ********** против наказателно
постановление № 11 -01-589/30.03.2021г., издадено от директора на Агенция
за държавна финансова инспекция - гр. София, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за
обществените поръчки на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените
поръчки /ЗОП/ е наложена глоба в размер на 504.36 лева.
В жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и на материалния закон. Иска се за отмяна на
наказателното постановление.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
надлежна страна и е допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 22.02.2018 г. във „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр. Бургас,
1
инж. Г. Й. Т. - изпълнителен директор на „В и К” ЕАД и възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.1 във връзка с § 2, т. 42 от ДР
на Закона за обществените поръчки /ЗОП, обн. ДВ, бр.13 от 16.02.2016 г./ е
нарушил ЗОП, като при наличие на законово задължение за това, не е
възложил обществена поръчка по реда на ЗОП, за доставки с предмет:
„Доставка на тест-набори за химичен анализ за фотометри и
спектрофотометри“. В резултат на това, през периода от 28.04.2017 г. до
22.02.2018 г. са доставени лабораторни тест-набори за химичен анализ за
фотометри и спектрофотометри въз основа на първични счетоводни
документи - 28 бр. фактури на „Мерк България” ЕАД на стойност 42 030,22
лв. без ДДС /50 436,26 лв. с ДДС/ без да е възложена обществена поръчка по
реда на ЗОП чрез публикуване на обява в Профила на купувача и без сключен
договор, като с извършената доставка по фактура № ********** /22.02.2018 г.
е превишен прагът от 30 000 лв. без ДДС по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП.
На 02.10.2020г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение, за това, че като възложител на обществени
поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените поръчки,
не е приложила предвидения в закона ред за възлагане на обществена
поръчка за доставени механични и челни уплътнения за помпи при условията
и по реда на Глава двадесет и шеста от Закона за обществените поръчки,
въпреки че са били налице всички законови основания за това. Вместо това
доставките са извършени при по-облекчен от предвидения в закона ред.
Прието е, че с деянието е нарушена разпоредбата на чл. 17, ал. 1, във връзка е
чл. 20, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените
поръчки /обн. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп., ДВ, бр. 80
от 28.09.2018 г. /
Препис от акта бил връчен лично на жалбоподателя, който вписала, че
ще представи възражение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило
писмено възражение.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации
по акта за доказани и е издал обжалваното постановление, с което за
нарушение на чл. 17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за
обществените поръчки на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените
поръчки /ЗОП/ е наложил глоба в размер на 504.36 лева.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителката,
както и от приложените писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 3, т. 2 о т ЗОП възложителите
прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до
определени лица, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност -
при доставки или услуги - от 30000 лева до 70000 лева. Доставките са били
регулярни или подлежат на подновяване в рамките на определен период, като
прогнозната стойност се определя на базата на действителната обща стойност
на поръчките от същия вид, които са възложени през предходните 12 месеца,
коригирана с евентуалните промени в количеството или стойността, които
биха могли да настъпят за период от 12 месеца след възлагането на
поръчката.Съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗОП възложителите могат да възлагат
директно обществени поръчки с прогнозна стойност, по-малка от: 30000 лева
без ДДС - при доставки и услуги извън тези по Приложение 2, като съгласно
чл. 20, ал. 5 от ЗОП могат да доказват разхода само с първични платежни
документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. Директното
възлагане по чл. 20, ал. 4 от ЗОП е по-облекчен ред за възлагане на
обществена поръчка, който законодателят е предвидил при доставки и услуги,
извън тези по Приложение № 2, когато обществената поръчка е с прогнозна
стойност по-малка от 30000 лева без ДДС.
Няма спор, че жалбоподателя Т. е възложител на обществени поръчки
по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените поръчки. Той е
възложител на обществени поръчки съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОП, вр. чл. 5, ал
4, т. 2 вр. чл. 123, т. 1 от ЗОП. При извършена проверка контролните органи
на АДФИ са установили, че той не е приложил предвидения в закона ред за
възлагане на обществените поръчки за доставка на тест- набори чрез
събиране на оферти с обява или покана до определени лица при условията и
по реда на Глава двадесет и шеста от ЗОП, въпреки че са били налице
законови основания за това.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
За давността в административнонаказателното производство съдът
следи служебно и тази давност към датата на съставяне на АУАН, въз основа
3
на който е издадено наказателното постановление, е изтекла.
Съображенията за това са следните:
Нормата на чл. 34 ЗАНН предвижда, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Двете хипотези не се намират помежду си в отношения на алтернативност, а
са взаимно изключващи се, т. е. нормата не предоставя на административния
орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши
процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на нарушение.
След като нарушителят е известен, то акт за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три
месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно
едногодишен срок от извършване на нарушението, е предпоставена само при
липса на данни у административнонаказващия орган за конкретния
нарушител. Това е така, защото законодателят е предвидил възможност за
административнонаказващия орган да положи усилия за откриване на
нарушителя. Ето защо тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато
нарушителят е открит след изтичането на посочените в първата хипотеза три
месеца.
Съдът не споделя наличието на виждане в съдебната практика за
алтернативност на двете хипотези при преценка относно момента на изтичане
на давността за административнонаказателното преследване. Ако една такава
теза бъде споделена, то изобщо би се обезсмислила хипотезата за съставяне
на АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя.
Ето защо, след като нарушителят е известен или установен от
административнонаказващия орган, то задължение на последния е в рамките
на три месеца от установяването му да състави АУАН, въз основа на който да
приключи законосъобразно административнонаказателното производство, с
издаване на постановление и налагане на санкция. Ако този срок не е спазен,
то се преклудира и възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
В настоящия случая сме изправени именно пред тази хипотеза. Само за
пълнота, настоящият състав, намира за нужно да отбележи, че АУАН е
4
съставен след изтичане и на едногодишния срок, от извършване на
нарушението.
В случая, АУАН е издаден на 02.10.2020 година – повече от две години
от извършване на нарушението. Поради това, към датата на издаване на
АУАН тримесечният срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, е бил
изтекъл, което е абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие
на административнонаказателното производство.
По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и вместо него съдът да се произнесе по същество, като отмени и
наказателното постановление, издадено в нарушение на разпоредбата на чл.
34 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, , в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено,
но предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е направил искане за
присъждане на разноски, същите остават, както са направени от страните.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-589/30.03.2021г.,
издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция - гр.
София против Г. Й. Т., ЕГН: **********, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за
обществените поръчки на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените
поръчки /ЗОП/ е наложена глоба в размер на 504.36 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5