№ 109
гр. Плевен , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
при участието на секретаря Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Емилия А. Кунчева Въззивно гражданско дело
№ 20214400500218 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260590 от 17.12.2020 г. на Районен съд - Плевен,
постановено по гр.д. № 7213/2019 г., е прогласен за нищожен поради
привидност сключеният между М. И. Х., ЕГН **********, и Ц.В.Я., ЕГН ****
договор за дарение на идеални части от недвижим имоти, обективиран в
нотариален акт за дарение № ******** от 21.08.2019 г., том III, рег.№ ***,
дело № ****. на нотариус с рег.№ 490 на НК, с район на действие РС-Плевен,
вписан в Служба по вписванията към АП – Плевен с вх.рег.№ 8902/21.08.2019
г., акт № 118, том 23, дело № 5030/2019 г. Със същото решение е отхвърлен
предявеният иск от М. И. Х. против В. С. М., И. Г. Г. и М. Г. Г. на основания
чл. 341 от ГПК, вр. с чл. 34 от ЗС, вр. с чл. 69 от ЗН, за съдебна делба между
страните върху два земеделски имота /ниви/, подробно описани с
индивидуализиращите ги белези, при 30 равни дяла, от които за ищеца М. И.
Х. – 10 равни дяла, за ответника В. С. М. – 10 равни дяла и за ответниците –
наследници на Здравка Павлова Г.а – общо 10 равни дяла.
1
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение от М.
И. Х., чрез пълномощника му адв. Н. Д. от АК-Плевен. В жалбата са наведени
оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, и е необосновано, и са изложени подробни
съображения, обосноваващи същите. Претендира се отмяната на обжалваното
решение и допускане на съдебна делба между страните върху описаните в
исковата молба недвижими имоти, при посочените дялове на съделителите.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния
представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба М. Г. Г. изразява становище за
неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното
решение, чрез пълномощника си адв. Ч. Д. от АК-Плевен.
Ответниците по въззивната жалба В. С. М. и И.Г.Г. не ангажират
становище.
Плевенският окръжен съд намира въззивната жалба за допустима, като
подадена в предвидения от закона срок за обжалване от надлежна страна в
процеса, която има интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, предвид
следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за съдебна делба, предявен
от М. И. Х. срещу В.С. М. и наследници на З.П.Г - И Г. Г. и М. Г. Г., които са
конституирани като страни по делото в хода на първоинстанционното
производство. Предмет на делбеното производство са два земеделски имота
/ниви/ в землището на с.** общ.***, подробно описани в исковата молба,
правото на собственост върху които е възстановено с приложеното решение
на Поземлена комисия - гр.**** № 21000 от 19.09.1997 г.
Не е спорно по делото, че ответниците са наследници на правоимащи
по реституционното решение лица, както и че дяловете в съсобствеността на
правоимащите лица са равни – по 1/3 идеална част.
2
Не е спорно също така, а е и видно от събраните по делото писмени
доказателства, че ищецът е придобил чрез две сделки, съответно дарение на
1/30 ид.ч. и впоследствие покупко-продажба на останалите 9/30 ид.ч., целия
дял в съсобствеността, притежаван от Ц.В.Я., като наследник по завещание на
Светла Павлова Илиевска – съсобственик на земеделските имоти,
реституирани с цитираното по-горе решение на поземлената комисия.
Ответникът в първоинстанционното производство М. Г. Г. е предявил
инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на договора
за дарение от 21.08.2019 г., сключен между Ц.В.Я. и М. И. Х., обективиран в
нотариален акт № ********, том III, рег.№ ***, дело № ****., а именно:
главен, предявен на основание привидност на сделката по смисъла на чл. 26,
ал. 2, предл. последно от ЗЗД, като прикриваща действителната уговорка
между страните за покупко-продажба, с цел заобикаляне разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от ЗС; при условията на евентуалност - поради накърняване на
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл.трето от ЗЗД; и при
условията на евентуалност - поради липса на основание на договора на
основание чл. 26, ал. 2, предл.четвърто от ЗЗД.
Предявил е също така и инцидентен установителен иск за нищожност
на сключения между ищеца М. И. Х. и Ц.В.Я. договор за поукпко-продажба
от 12.09.2019 г., обективиран в нотариал акт № 29, том IV, рег.№ 4459,
дело № 344/2019 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл.трето от ЗЗД – поради
накърняване на добрите нрави.
Налице е правен интерес от така заявените инцидентни установителни
искове, тъй като изводът за нищожност на сделките, с които е извършено
разпореждане от сънаследник с правата му от имуществото, предмет на
делбата, в полза на ищеца, обусловя извод, че ищецът не е съсобственик,
което налага отхвърляне на иска за делба.
Въззивният съд приема, че на първото наведено основание за
нищожност на договора за дарение, сключен между сънаследника Ц.Я. и
ищеца, а именно поради относителна симулация /твърди се, че нищожният
привиден договор прикрива покупко-продажба/, предявеният инцидентен
установителен иск от ответника М.Г. е неоснователен. В случая не се атакува
и прикритата сделка, включително чрез искане за изкупуване на
3
прехвърлената с нея 1/30 идеална част от имотите, каквото искане би
следвало да се отдели за разглеждане в отделно производство, тъй като искът
е конститутивен и не може да се разгледа в делбеното производство. При това
положение, дори и при разкриване на симулация, следва да се приложат
правилата за покупко-продажбата, ако са налице основанията за нейната
действителност /аргумент от чл. 17, ал. 1 от ЗЗД/, а те, с оглед събраните по
делото доказателства, са налице поради това, че са спазени изискванията за
прехвърляне на собственост върху недвижими имоти.
Въззивният съд счита за неоснователен и инцидентния установителен
иск за нищожност на договора за дарение на второто наведено основание, а
именно накърняване на добрите нрави.
Съдебната практика приема, че противоречието с добрите нрави се
свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от
гледна точка на които е морално недопустимо сключеният договор да породи
съответните правни последици, както и че нееквивалентността на
престациите, когато има като резултат нарушаването на такива норми по
посочения начин, обуславя нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави. В този смисъл може да се приеме, че накърняването на
добрите нрави се явява граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.
9 ЗЗД. Свободата на договаряне пък е рамкирана от императивните
разпоредби на закона. Също така, когато се преценява дали една сделка
противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до
нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва
да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими
с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. В този
смисъл за нищожни като противоречащи на морала следва да се прогласяват
само тези сделки, които по своето съдържание, цели и начин на извършване
явно и грубо нарушават основни принципи на пазарното стопанство и
свободата на участие в стопанския живот при равни възможности.
С Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк.дело №
5/2012 г. ОСГК, е прието, че при извършване на дарение на част от
съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, сделката по
принцип не е в нарушение на закона. Когато надареното, външно за
4
съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба и
останалата част от собствената на продавача идеална част от имота,
резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част от
недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на
първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е
така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети
правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като
преследваният резултат не е забранен или непозволен.
В контекста на тези съображения, въззивният съд намира, че
договорът за дарение в случая не представлява непозволена от закона сделка,
нито такава, чийто преследван резултат е забранен от закона. При това
положение и доколкото самата сделка по никакъв начин не накърнява
свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, нито последиците от нея
се явяват несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност, не може да се приеме, че с тази сделка са накърнени
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.трето от ЗЗД.
По отношение на претенцията, заявена на основание чл. 26, ал. 2,
предл.четвърто от ЗЗД – нищожност на договора за дарение поради липса на
основание, въззивният съд приема, че тя също е неоснователна. С чл. 26, ал. 2,
изр.второ от ЗЗД е въведена оборима законова презумпция по отношение
основанието на договорите. При заявена претенция за нищожност на договор
на основание чл. 26, ал. 2, предл.четвърто от ЗЗД – поради липсата на
основание, ищецът носи доказателствена тежест за оборването на законовата
презумпция. В настоящия случая ответникът по иска за делба М.Г., който е
ищец по предявения инцидентен установителен иск, не е навел твърдения,
обосноваващи претенцията му на това основание, нито е сочил доказателства
в горепосочения смисъл.
Предвид гореизложените съображения, инцидентните установителни
искове за прогласяване нищожност на договора за дарение, обективиран в
нотариален акт № ********/21.08.2019 г., се явяват неоснователни на всички,
предявени при условията на евентуалност основания, с оглед на което
подлежат на отхвърляне.
По отношение на инцидентния установителен иск, предявен от М. Г. Г.,
5
за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 29/12.09.2019 г., не е налице произнасяне от районния съд
нито с обжалваното решение, нито с решение, постановено в производство по
чл. 250 от ГПК, поради което същият не е предмет на разглеждане в
настоящото въззивно производство.
С оглед изхода на преюдициалния спор за валидността на сделките, по
силата на които ищецът се легитимира като съсобственик на недвижимите
имоти, предмет на делбеното производство, и предвид безспорно
установената съсобственост на страните по отношение същите имоти, както и
на правата им в съсобствеността, предявеният иск за съдебна делба се явява
основателен и следва да бъде уважен, като бъде допусната между страните
делба върху описаните в исковата молба два земеделски имота, при следните
квоти в съсобствеността: по 2/ 6 идеални части за ищеца М. И. Х. и ответника
В. С. М. и по 1/6 идеална част за ответниците И.Г.Г. и М. Г. Г..
Като не е съобразил гореизложеното, първоинстанционният е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло, а
въззивната инстанция следва да се произнесе в посочения по-горе смисъл.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260590 от 17.12.2020 г. на Плевенски районен
съд, постановено по гр.д. № 7213/2019 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. Г. Г., с ЕГН ****,
против М. И. Х., с ЕГН **********, инцидентни установителни искове за
прогласяване нищожност на договора за дарение от 21.08.2019 г., сключен
между Ц.В.Я., с ЕГН **** като дарител, и М. И. Х., с ЕГН **********, като
дарен, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
********, том III, рег.№ ***, дело № ****., както следва: иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл.последно от ЗЗД – поради привидност на
сделката; при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл.трето от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави; при условията на
6
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.четвърто – поради
липса на основание
ДОПУСКА на основание чл. 344 ГПК, във връзка с чл. 34 ЗС и чл. 69
ЗН, да се извърши съдебна делба между М. И. Х., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Плевен, ул. „****** В. С. М., с ЕГН *****, с адрес: с. ** общ.***,
обл.Плевен, ул. „**** И.Г.Г., с ЕГН ****, с адрес: гр. Плевен, ул. „****, и М.
Г. Г., с ЕГН ****, с адрес: гр. Плевен, ул. „*****, на следните недвижими
имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 03993.104.21, находящ се в с.**
общ.***, обл.Плевен, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-1302/16.07.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с.** местност „****, целият с площ 23
002 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на
трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия:
4/четвърта/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 104021, при
съседи: 03993.104.20, 03993.104.19, 03993.104.343, 03993.104.22;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 03993.139.4, находящ се в с.**
общ.***, обл.Плевен, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-1302/16.07.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с. ** местност „Проганя“, целият с площ
12 001 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на
трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 6
/шеста/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 139004, при
съседи: 03993.139.3, 03993.139.5, 03993.138.65, 03993.139.1, 03993.139.2., при
следните квоти на съделителите от допуснатите до делба недвижими имоти:
2/6 идеални части за М. И. Х., 2/6 идеални части за В. С. М., 1/6 идеална част
за И.Г.Г., 1/6 идеална част за М. Г. Г..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8