Решение по дело №159/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 150
Дата: 15 октомври 2020 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20207130700159
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 15.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА                                                                 МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 159 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 150/10.07.2020г., постановено по НАХД №140/2020г., Ловешки районен съд е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/серия К № 2758650 издаден от ОД на МВР  гр. Ловеч, с който на Т.К. ***, ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание– глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗДвП, за това, че на 01.04.2019 г. в 13,12 ч., в землището на с.Малиново, бензиностанция „Петрол“, на път І-4, км. 65+700, посока гр.София, извън населено място, при максимално разрешена скорост 60 км.ч. въведена с пътен знак В26, МПС лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№******, собственост на „Булкос БГ“ ЕООД,  ЕИК *********, с управител Т.К. ***, се е движил със скорост 92 км.ч., при отчетен толеранс от 3 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 32 км.ч.

Решението е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Т.К.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Иска се да бъде отменено изцяло решението на ЛРС и да се постанови ново, с което да се отмени ЕФ.         

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р.. Оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Ловешки административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния съд.

Административно-наказателната отговорност на касатора е била ангажирана за това, че на 01.04.2019 год. в 13,12 часа на ПП І-4, км. 65+700, бензиностанция Петрол, с посока на движение гр. София, в землището на с. Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26/60 км.ч., , с МПС  „Тойота Авенсис“, с регистрационен номер ******, е извършено нарушение на въведеното ограничение на скоростта, заснето с автоматизирано техническо средство /АТС/ тип стационарна SITRAFFIC LYNX с № 003059047ВВВ. При отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в ЕФ е посочена разрешена скорост 60 км.ч., установената 92 км.ч. и превишаване на разрешената скорост с 32 км.ч. Видно от приложената разпечатка на снимков материал /на л.10 от първо-инстанционното дело/ от изготвения от техническото средство видеоклип, техническите и географски параметри съответстват на описаното в ЕФ.  

За да потвърди процесния електронен фиш, районният съд е приел, че  при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Счел е нарушението за безспорно установено въз основа на представените доказателства, вкл. приложената разпечатка от техническото средство и снимков материал, представляваща годно доказателствено средство. В издадения ЕФ изрично е посочено, че от фиксираната скорост е приспаднат автоматично 3 км.ч. толеранс.

Решението е правилно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия касационен състав на съда. Изложените от първо-инстанционния съд мотиви за законосъобразност на ЕФ са основани на съвкупна преценка и анализ на представените към преписката писмени доказателства. Касационният състав споделя изцяло правните изводи на решаващият съд за законосъобразност на издадения електронен фиш, като на основание чл. 63 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.2, изр.последно от АПК не следва да ги излага повторно.    

С разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е създаден облекчен ред за налагане чрез ЕФ на административно наказание глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което в случая е стационарно, а и изрично този факт е отбелязан в издадения ЕФ. Минимално изискуемото съдържание на ЕФ е установено в същата разпоредба на закона и то е спазено. ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение, които индивидуализират по безспорен и категоричен начин нарушението от обективна и субективна страна.

Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора, в качеството му на управител на търговското дружество, вписано в регистъра за МПС като собственик на процесното МПС /лист 14 от първо-инстанционното дело/, тъй като в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е заявил с декларация друго лице, на което е предоставил МПС и което е извършило нарушението, съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Като управител на дружеството-собственик на автомобила /лист 15 от първо-инстанционното дело/ на К.Т. е наложено наказанието предвидено в закона за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. 

Пред първоинстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място /посочени са GPS – координати, които дори и да изискват допълнителен анализ и съпоставка, правят мястото на нарушението напълно определяемо и индивидуализирано/, ясно видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения, включително схема на участъка от пътя /лист 11 от първо-инстанционното дело/. Представени са доказателства за изправността на техническото средство за контрол. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.9 от първо-инстанционното дело/ и от протокол от проверка № 11-С-ИСИ/ 26.04.2018 г. на Дирекция „ИСИУС” при Български институт по метрология /л.8 от първо-инстанционното дело/, системата за контрол на скоростта има валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е преминала последваща проверка на годността, като отговаря на нормативните изисквания. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с това конкретно автоматизирано техническо средство - стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила запис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. От снимковия материал е видно, че установената скорост е била 95 км.ч., но след отчитане на толеранс от 3 км.ч., е приета за установена скорост от 92 км.ч., като това не се отразява на квалификацията на нарушението, защото и 95 км.ч., и 92 км.ч. попадат в превишаването от 31 до 40 км.ч., за което в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, в редакцията на нормата към датата на нарушението, е предвидено налагане на глоба в размер на 300 лв.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна.  

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав  

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 150/10.07.2020 г.  постановено по НАХД № 140 по описа за 2020 година на  Районен съд Ловеч. 

Решението е окончателно.    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

2.