РЕШЕНИЕ
№ 12247
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110127402 по описа за 2022 година
искове с пр. осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - ....”, моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 393,72 лева, обезщетение по щета № 10317030104796 (......ведно със законната
лихва.
- сумата от 119,98 лева, мораторна лихва за периода от 25.05.2019г. до 25.05.2022г.
Претендира разноски.
Ответникът - ....., оспорва иска (повечето правнорелевантни факти).
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
По делото са ангажирани доказателства, че увреденият собственик е застраховал
МПС-о при ищеца, че е образувана щета и че по нея е заплатено. Полицата е за застраховка
„КАСКО“.
Представен е протокол на КАТ от 14.05.2017г., в който е посочено, че щетата е
следствие от дупка в пътното платно (л. 8) и че застрахованият при ищеца л.а. е увреден при
движение в гр. София, ул. „Васил Левски“ от необезопасена дупка. Представителят на КАТ
е посетил местопроизшествието и, видно от административната преписка (например – л. 62),
е видял и описал пътния дефект. На място са направени и фотоснимки на увредената джанка
1
(л. 64-5 – в този смисъл и: Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на
ВКС; Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС и р. 1510-77-I).
Протоколът който обвързва съда, до доказване на нещо различно от страната, която има
интерес да го стори – в случая ответника. Такива доказателства не са ангажирани, въпреки
указанието в доклада (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.: с формална
доказателствена сила протоколът като свидетелствуващ документ материализира
удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои
неговото доказателствено значение. Настоящият състав споделя изцяло приетото от
въззивния съд за формалната и материалната доказателствена сила на съставения от
органите на МВР протокол за станалото ПТП; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. №
444/10, І т.о.: Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
този документ. Твърдението на длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си
спомня отразените в документа факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от
доказателствена сила удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая
не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на
актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания
на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е
съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в
тази хипотеза.
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
протокола; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение №
372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС). Изброяването на практика
въобще не е изчерпателно.
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че обезвредата възлиза на 824,36 лева, и е
пряка последица от инцидента.
от правна страна:
Основният предмет на договор за застраховка КАСКО е щета от ПТП. Ответникът би
следвало, както бе посочено, да установи защо намира, че неизправността на пътя,
причинила щети, не е хипотеза покрита от полицата. Сблъсък с неподвижен предмет
обхваща и „дупка”. Юридически и лингвистично тя е предмет („предмет”: съществително,
всяко материално явление – „Съвременен тълковен речник на български език, ІІІ издание,
издателство „Gaberoff) – чл. 9 от ЗНА. Става въпрос за липса на материя, която е обособена в
2
самостоятелно понятие от езика (аналогично е и омисивното поведение – т.е. е липса на
поведение, при задължение за такова). В тази връзка и § 1, т. 19 от ЗДП - "Препятствие на
пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 от
ЗП). Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД). Твърди се
неизпълнение от страна на работещите в общината на отредените им задължения –
поддръжка на системата от пътища, в резултат, на което е налице деликт, осъществен чрез
омисивно деяние – т.е. чрез бездействие.
Задължението за поддържане на пътната настилка в изрядно състояние е на ответника.
Скоростта представлява евентуална хипотеза на съпричиняване и се установява от
ответника – това не е сторено. Според Решение от 21.02.2012г. по гр.д. № 7603/2010г. на
СГС: шофьорът има право да предполага, че се движи по нормално поддържан път,
независимо от общоизвестните факти за състоянието на пътната мрежа. Т.е., вариантът за
освобождаване от отговорност на СО е само неизправност на пътя, маркирана със
съответните пътни знаци (нещо, което очевидно не е било сторено). Същото се отнася и до
всяка друга неустановена от ответника форма на съпричиняване. Това е така, тъй като в
българския правопорядък се предполага правомерно поведение, а не обратното.
Предвид заключението на в.л., следва да се приеме, че искът за главницата е основателен.
Дори се дължи много повече от претендиранато. По тази причина и на основание чл. 162 от
ГПК съдът приема, че и претенцията за лихви е основателна
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат разноски – 650 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ, ....., гр. София, ...., да заплати на ....”, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ...., представлявано от .... - Изпълнителен
директор и ... Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт .....,
e-mail: ******@******.**, следното:
- сумата от 393,72 (триста деветдесет и три лева и седемдесет и две стотинки) лева,
обезщетение по щета № 10317030104796 (...), ведно със законната лихва, считано от
26.05.2022г. до окончателното ù изплащане,
3
- сумата от 119,98 (сто и деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки) лева, мораторна
лихва за периода от 25.05.2019г. до 25.05.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК,
- сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева, сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4