Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2274 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е във връзка с направено искане от Д.Р.Д.,
чрез адв. Г.Г., във въззивна жалба вх. № 26875/19.09.2018 г., уточнено с молба
вх. № 1008/15.02.2019 г., за допълване на Решение № 1487/14.08.2018 г.,
посредством произнасяне на съда по всички въведени от ищеца основания за
нищожност на договорна ипотека.
В жалбата/молбата се сочи, че съдът се е произнесъл само
по част от предявените искове за прогласяване на нищожност на договор за
ипотека върху недвижим имот – липса на съгласие и липса на форма, като не се е
произнесъл по останалите въведени от ищеца основания за нищожност –
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави,
неизвестност към момента на учредяване на ипотечния акт на личността на
собственика и липса на тъждественост на обременения имот.
Насрещните страни Р.Д.Д., Е.Д.Д. и „Банка ДСК“ ЕАД не изразяват становище
по молбата.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима. Съдът намира, че разглеждането на
молбата не налага призоваването на страните, поради което произнасянето е в
закрито съдебно заседание по аргумент на противното от чл.250, ал.2 от ГПК.
Настоящото производство
е образувано по искова молба, подадена от Д.Р.Д., с която са предявени искове срещу
„Банка ДСК“ ЕАД, Р.Д.Д. и Е.Д.Д.. Съобразно петитума на исковата молба, съдът е
сезиран с искане да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч.
от вилно място, с идентификатор 10135.2520.1949, находящо се в гр. Варна, район
„Приморски“, м.„Траката“, ул. „8-ма“ № 106, цялото с площ по скица 590 кв.м., при граници на мястото по нотариален акт: имоти пл. №№ 1947, 1948, 1951,
5045 и път, а по скица: имоти с идентификатори №№ 10135. 2524. 27, 10135. 2520.
1948, 10135. 2564. 1177, 10135. 2520. 5045, ведно с изградената в имота жилищна
сграда, съставляваща две жилища на две нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв. м.,
с идентификатор 10135. 2520. 1949.1, както и да бъде прогласена нищожността на сключения договор за ипотека,
обективиран в нотариален акт № 194, том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. на
нотариус Орлин Стефанов, рег. № 196 от НК, като при условията на евентуалност
се иска прогласяване нищожността на договора за притежаваната от ищеца 1/3 ид.
ч. от имота.
Твърденията на ищцовата страна в исковата молба, уточнени чрез процесуален
представител в първото по делото открито съдебно заседание са за нищожност на
договорната ипотека поради липса на съгласие и липса на форма. При тези
уточнения от ищеца е приет доклада по делото и е разпределена доказателствената
тежест между страните. В първото по делото съдебно заседание е даден ход по
същество на спора, като е предоставена възможност за писмени бележки на
страните. В писмените си бележки пълномощника на ищеца навежда основания за
нищожност, различни от посочените в исковата молба и възприети с доклада по
делото. Ходът по същество е отменен с определение № 757/26.03.2018 г. В
проведеното второ по ред съдебно заседание адв. Г. излага твърдения за
нищожност на договора за ипотека поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона и противоречие с добрите нрави. Основанията за нищожност,
изразяващи се в „неизвестност към момента на
учредяването на ипотечния акт на личността на собственика и липса на
тъждественост на обременения имот“ са въведени от ищеца едва с молбата по чл.
250 от ГПК.
Спорният предмет по делото е очертан от ищеца в исковата молба.,
посредством фактическите твърдения в обстоятелствената част, които формират
основанието на предявения иск, и посредством петитума, чрез който заявява вида
и съдържанието на търсената защита. По реда на чл.143 от ГПК в първото по
делото съдебно заседание ищецът само е уточнил вече въведените в исквата си
молба твърдения за нищожност на договора за ипотека, т.е уточнил е факти от
вече заявеното основание на претенцията си, като същите са били за нищожност
поради липса на съгласие и поради липса на форма. Промяната на първоначално
въведения предмет на спора е допустима единствено при спазването на императивно
установените в чл. 214 от ГПК процесуални правила за изменение на иска, каквото
ищецът не е предприел в преклузивния срок за това. В настоящия случай процесуалното действие е извършено след приключване на първото по делото
съдебно заседание и по същността си съставлява недопустимо последващо обективно
съединяване на нови искове. Същите не са приети за разглеждане по делото,
поради което при постановяването на решението си съдът не дължи произнасяне по
тях.
По тези съображения, съдът приема, че не са налице предпоставки за
допълване на постановеното решение. Молбата по чл. 250 от ГПК е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Р.Д., чрез адв. Г.Г., съдържащо се във въззивна жалба вх. №
26875/19.09.2018 г., уточнено с молба вх. № 1008/15.02.2019 г., за допълване по
реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 1487/14.08.2018 г., постановено по гр. дело
№ 2274/2017 г. по описа на ВОС, посредством произнасяне по въведени от ищеца
основания за нищожност на договорна ипотека – противоречение със закона,
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, неизвестност към момента
на учредяването на ипотечния акт на личността на собственика и липса на
тъждественост на обременения имот.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: