Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София , …………….2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ                                                         ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                         ПЕТЪР МИНЧЕВ

 

при секретаря Б. Гешева и в присъствието на прокурора Красимир Кирилов като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.н.о.х.д.№ 411 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :    

           

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 27.06.2017г., постановена по НОХД № 1 043/2017г. по описа на СРС, НО, 116 състав съдът е признал за виновен подсъдимия С.Л.Ц. по обвинението за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК за това, че на  неустановена дата в периода от 19.03.2014 г. до 28.03.2016 г., в гр. София, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „Опел”, модел „Фронтера”, с ДК № *******, на стойност 4050 лева, собственост на И.Н.Л.и М.С.Л., която вещ владеел по силата на предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 19.03.2014 г., като се разпоредил с автомобила, предавайки го на Д.А.М.срещу парична сума,  като при условията на чл. 54 от НК  му  е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години , чието изпълнение е отложено за срок от 4/четири/ години на основание чл.66, ал.1 от НК. Първостепенният съд е възложил в тежест на подсъдимия, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, деловодните разноски в размер на 52.44лв. в полза на СДВР, сумата от 60.00лв. – в полза на СРС и сумата от 10.00 лв.  за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листове.

От така постановената присъда е останал недоволен  подсъдимия по делото Ц., който лично и посредством подадена от защитника му жалби я обжалват изцяло. В депозираните  жалби и допълнения към тях от   се твърди, че присъдата е неправилна, а обвинението срещу Ц.  – недоказано. В тази насока се оспорват фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, като се акцентира върху неизяснените по делото обстоятелства, свързани с прехвърлянето на автомобила от св.М.от една страна, а от друга – състоянието на вещта, като се твърди, че същата е имала скрити недостатъци,  правещи я негодна за употреба по предназначение; посочва се, че в случая се касае до граждански правоотношения, като се позовава на предвиденото в ЗЗД право на задържане на купувача. Оспорва се и справедливостта на наложеното наказание, като се счита за завишено. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова от въззивния съд, с която подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

 

В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия Ц. – адв. Л. поддържа жалбите и моли съда да ги уважи. В подкрепа на тезата си за неправилност на атакуваната първоинстанционна присъда посочва, че основанието за закупуването на процесния автомобил е било извършването на дейност ( работа) от подзащитния му с него, но средството за изкарване на пари е било негодно; именно невъзможността да ползва вещта посредством предназначението й не е позволило на подсъдимия да заплати последващата вноска и да се разпореди с нея. В този смисъл защитникът счита, че липсва обществена опасност на деянието.  Прави искане за отмяна присъдата на СРС и постановяване на нова, с която подзащитният му бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, а алтернативно – за намаляване на наложеното на Ц. наказание.

Прокурорът от СГП счита въззивните жалби за неоснователни и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена. Представителят на държавното обвинение излага становище за съответствие на приета по делото фактическа обстановка с събраната доказателствена съвкупност, мотивираност на правните изводи на първата инстанция и справедливост на наложеното наказание, като липсват допуснати нарушения на процесуалните правила.

Подс. Ц. в предоставената му последна дума моли да бъде оправдан, а алтернативно – да му бъде намалено наказанието.

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

            Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на  съдебно следствие и събирането на доказателства.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са  по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него, общественоопасните последици, причинени с деянието, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след   пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И. Л., М.Л., Д.М.и Я.Я., дадени в хода на проведеното пред СРС съдебно следствие,  заключение на  съдебно-оценителна експертиза, ведно с допълненията към него при разпита на експерта в с.з., както и от писмените доказателствени средства -  протокол за разпознаване на лица, ведно с приложения фотоалбум и доказателства - справка от отдел“ПП“-СДВР , заявления до 08 РУ-СДВР и отдел “ПП“-СДВР,  предварителен договор за покупко- продажба на МПС от 19.03.2014г., пълномощно , удостоверение за сключен граждански брак , покана до подс.Ц.,, свидетелство за съдимост на подсъдимия.

 Обосновано е прието от СРС, че подс.С.Л.Ц. е неосъждан / реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК по осъждането по НОХД № 7303/2004г. на СРС, по което с влязла в сила присъда на 08.02.2005г. е осъден на наказание 3 месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 години/.

На 28.08.2004г. св.И.Л.и св.М.Л.сключили граждански брак, за което било издадено удостоверение бл.№293732 от СО-р-н“Оборище“. През 2010г. по заявление на св. И.Л.в КАТ-,,ОПП“-СДВР бил регистриран л.а.“Опел Фронтера“ с ДК № ******* ( с първоначална регистрация  22.04.1999г.), зелен на цвят, като на 12.07.2010г. като собственик на л.а. бил вписан св.И.Л.. В началото на 2014 г., тъй като се нуждаели от парични средства, св.И.Л.и св. М.Л.решили да продадат семейния автомобил, поради което го обявили за продажба в интернет сайтове, като св. Л.предоставил за връзка с евентуалните купувачи своя номер на мобилен телефон. На неустановена по делото дата по телефона, предоставен от  св.Л.се свързал подс.Ц., който  проявил интерес към закупуването на л.а.“Опел Фронтера“ с ДК № ******* / на стойност 4050 лева/.  Подс. Ц. отишъл в местоработата на св.Л., за да огледа МПС, като при огледа му св.Л.обяснил на  подс. Ц., че двигателят на колата „тресе“ по време на работа. Подс. Ц. харесал автомобила и решил да го закупи, двамата постигнали уговорка относно цената на МПС в размер на 3400лв., но подсъдимият заявил на св. Л., че няма достатъчно пари, за да  изплати цената изцяло. Св. Л.се посъветвал с нотариус и на 19.03.2014 г. между него, в качеството на продавач и подс. Ц., в качеството на купувач, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС, с нотариално удостоверяване на подписите. По силата на договора продавачът се задължавал да продаде на купувача лек автомобил „Опел Фронтера“, с ДК № *******, срещу продажната цена от 3400 лева, от която 1000 лева били платени при подписване на предварителния договор, а остатъкът от 2400 лева следвало да бъде платен в срок до 30.04.2014 г., когато страните се задължавали да сключат окончателен договор за прехвърляне собствеността върху МПС. На датата на подписване на предварителния договор -  19.03.2014г. - св. Л.предал на подс.Ц. владението върху л.а.“Опел Фронтера“ с ДК № *******, ведно с ключовете му, свидетелствата за регистрация - част I-ва и ІІ-ра, застраховка „Гражданска отговорност“ и документите за извършен годишен технически преглед.

След изтичане срока за плащане на остатъка от паричната сума в размер на 2400 лева по сключения предварителен договор за продажбата на МПС, който подс. Ц. не платил, св.И.Л.и св. М.Л.многократно го търсили  на предоставения от него телефон за връзка и посредством интернет приложението „Скайп“. Първоначално подс.Ц. отговарял на обажданията им и искал отсрочка за изплащане на парите, като давал различни обяснения за забавянето си, впоследствие спрял да отговаря на входящите им обаждания и съобщения.

На 07.01.2015г. св.И.Л.изпратил покана до подс.Ц., с което го уведомявал, че поради неизпълнение клаузите на подписания помежду им предварителен договор, прекратява същия едностранно, с искане процесния лек автомобил да му бъде върнат. Пратката не достигнала до адресата, тъй като подс.Ц. не я потърсил.

За случилото се на 10.02.2015г. св.Л. подала заявления до 08 РУ-СДВР и отдел“ПП“-СДВР.

На неустановена дата в периода от 19.03.2014г. до 28.03.2016 г. подс.Ц. бил заведен от неустановено по делото лице при св.М./който към онзи момент се занимавал с покупко- продажбата на автомобили/, като му предложил да купи л.а.„Опел Фронтера“, с ДК № ******* за сумата от 2000 лева. Св.М.харесал автомобила, дал на подс.Ц. 2000 лева за него, който от своя страна му предал ключовете и регистрационните талони. Разбрали се, когато св.М.намери на кого да  продаде колата, да се обади на подс.Ц., за да оформят документално сделката. Автомобилът можел да се движи на собствен ход. След няколко месеца неустановени по делото лица изразили желание да закупят автомобила от св.М.. Той се опитал да се свърже по телефона с подс.Ц. и тъй като не успял, продал автомобила на въпросните лица без оформянето на документи за извършената сделка. На 22.07.2016г. била извършена служебна промяна в регистрацията на л.а.„Опел Фронтера“, с ДК № ******* от КАТ- 0“ПП“-СДВР и същият бил спрян от движение.

Така приетата от въззивния съд фактическа обстановка след самостоятелен анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебното следствие доказателства по същество се припокрива с установената от СРС, като настоящият съдебен състав не констатира нарушения при оценъчната дейност на СРС на събраните по делото доказателства – както поотделно, така и  в тяхната съвкупност.

            Констатацията на първата инстанция за еднопосочност и безпротиворечивост на доказателствената съвкупност относно съществените за правилния изход на делото обстоятелства се основава на правилна съпоставка на информацията, съдържаща се в събраните по делото доказателствени средства относно попадащите в предмета на доказване факти. Следва да се посочи, предвид релевираните в жалбите и пледоарията на защитника на подсъдимия доводи относно за недоказаност на обстоятелства, обуславящи причинно -следствената връзка на механизма на изпълнителното деяние / закупуване на колата като средство за получаване на доходи, скрити недостатъци, правещи я негодна по предназначение и следваща от това невъзможност за заплащане на уговорената цена/, че същите не се основават на събрани по делото доказателства, а представляват интерпретация на версия на подсъдимия, застъпена в хода на д.п., но не по предвидения за това процесуален ред  - чрез даването на обяснения в хода на съдебното следствие ( в протокола от о.с.з., проведено на 27.06.2017г.  е удостоверен отказа на Ц. да упражни правото си да даде обяснения), тъй като дадените от него на д.п. ( протокол за разпит на обвиняем от 11.05.2016г. – л.103 от д.п.) са депозирани без участието на защитник, поради което липсва процесуална възможност за приобщаването им по реда на чл. 279 от НПК е в   този смисъл не са доказателствено средство. Извън доказателствената им необезпеченост, в правната им част ( на юридически аргументи) доводите също не са издържани, тъй като по делото липсват каквито и да било данни подс. Ц. в качеството му на страна по предварителния договор да е изразил недоволство от състоянието на л.а. и съответно да се е възползвал от  предоставените му от закона възможности да претендира разваляне на договора със съответно връщане на престациите, намаляване на цената и т.н. от продавачите Л..  

            Ето защо и показанията на св. Л., установяващи предхождащите инкриминираното деяние поведение на подс. Ц., вкл. начинът на осъществяване на контакт, постигнатите уговорки относно цената на продажбата на колата, предварително плащане на част от сумата пари и  състоянието не се оборват от каквото и да било събрано по делото доказателство – напротив – намират подкрепа в писмените доказателства предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 13.03.2014г., обективиращ постигнатите уговорки по отношение на закупната цена на л.а., плащането й на вноски и предаване владението върху автомобила на подс. Ц.. Също неоспорени от друго доказателство се явяват данните, заявени при разпита на св. М.относно продажбата от страна на Ц. на л.а. срещу парична престация и последващото отчуждаване на вещта от свидетеля на неустановено по делото лице, поради което и липсват основания да не бъдат кредитирани.

Действително св. Л.посочва, че двигателят на колата е „тресял“, т.е. че техническото й състояние не е било перфектно и МРС се е нуждаело от ремонт, но този дефект е бил известен на бъдещия купувач и страните са постигнали уговорка за цена от 3400лв. ( под пазарната такава от 4050 лева съгласно заключението на СОЕ), очевидно отчитайки актуалното състояние на МПС. Стойността на л.а. се установява от заключението на СОЕ, потвърдено при разпита на експерта в о.с.з. Авторството на деянието се установява от съвкупния анализ на договора от 19.03.2014 г. с нотариална заверка на подписите ( т.е. установяване на страните по него от нотариуса) и извършеното разпознаване на подс. Ц. от св. М..

 Предвид изложеното и споделяйки извършения доказателствен анализ от страна на СРС, който не счита за необходимо да преповтаря и като не констатира изопачаване на факти, погрешна интерпретация на интересуваща делото информация и грешки в оценъчната дейност от страна на първата инстанция, СГС намери доводите на защитата за необоснованост при преценката на доказателствените средства и приетите въз основа на тях фактически положения по делото за неоснователни.

 На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд законосъобразно е  заключил, че подсъдимият Ц.   е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. На първо място подсъдимият е годен субект на наказателна отговорност – той е бил пълнолетен към момента на извършване на престъплението; липсват данни да е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както тогава така и понастоящем  е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

            От обективна страна: предмет на посегателството е чужда движима вещ – лек автомобил марка „Опел”, модел „Фронтера”, с ДК № *******, на стойност 4050 лева.

На следващо място, от обективна страна, движимата вещ  се е намирала във фактическата власт на подсъдимия Ц. като той я е  „владял” на правно основание въз основа на предварителния  договор за покупко – продажба от 19.03.2014 г.собственикът И.Л.е  предал инкриминираната вещ по силата на посоченото договорно отношение и съобразно което подсъдимият Ц. е владял вещта със задължението да държи вещта и да я поддържа, като е следвало да заплати цялата й уговорена  цена, за да придобие правото на собственост върху нея.

Противозаконното присвояване  е осъществено като подсъдимият Ц. не е изпълнил паричното си задължение, поради което и не е придобил по установения ред правото на собственост върху л.а. и легитимацията му на владелец е отпаднала, респ. не е имал право да държи вещта ( срв. чл. 4 от предварителния договор от 19.03.2014г.); подс. Ц. никога не е имал право да се разпорежда с л.а., тъй като предварителният договор за покупко – продажба поражда единствено задължение за сключването на окончателен такъв, респ. няма транслативно действие, а поражда единствено облигационно такова. В случая въпреки че не е бил собственик на МПС и не е имал правомощие да се разпорежда с него, подс.Ц. е се разпоредил с л.а. като със своя вещ /чрез фактическите действия по уговаряне на цена за отчуждаването им и предаване на владението върху тях на трето лице / и в свой интерес, т.е е настъпило благоприятно изменение в имуществото на подсъдимия без правно основание и във вреда на собственика на вещта - предмет на престъплението. Настъпил е и общественоопасния резултат – невъзможността на собственика на вещта да се разпорежда с нея вследствие на осъщественото от подсъдимия Ц. разпореждане.

От субективна страна  подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл.  Подс.Ц.  е съзнавал, че владее чужда движима вещ на правно основание  и  дължи нейното връщане; имал е от представа, че в резултат на разпореждането му с вещта, ще се облагодетелства имуществено и че това разпореждане е противозаконно, т. е. че излиза извън предоставените му права върху вещта, като е искал да се разпореди противозаконно с вещта в свой интерес. Следователно подсъдимият е съзнавал  общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Същият е притежавал възможност да възприема правилно фактите от обективната действителност и какво е отражението им върху нея. В този смисъл същият е съзнавал обективните условия на извършеното от него деяние-това, че вещта не е негови, че я владее  и че дължи връщането й, че се разпорежда с вещта и с цел имуществено да се облагодетелства. Подсъдимият е искал да настъпи този противообществен резултат, към който пряко се е стремял.  

            Справедливо, в съответствие с изискванията на чл. 36 от НПК и при условията на чл.54 от НК е и наложеното на подсъдимия Ц. за престъплението по чл.206,  ал.1 от НК наказание – 2 години „лишаване от свобода“.

            Преценката на СРС за превес на смекчаващите отговорността на подс. Ц. обстоятелства при индивидуализацията на наказанието е правилна, като относителната тежест на отегчаващите – високата стойност на вещта – предмет на престъпно посегателство и фактът на предходно наложеното му наказание „лишаване от свобода“ , се противопоставя на настъпилата реабилитация и съответно приемането на необременено съдебно минало на дееца. Именно съпоставката с данните за личността на подсъдимия води до извод, че следва да намери приложение институтът, визиран в чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ и то за срок над минимално допустимия в НК, но под максималния, а именно 4 години. Изминалият немалък  период от време от деянието до налагането на наказанието практически обезсмисля неговата строгост с оглед постигането на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Касателно специалната превенция е от значение преди всичко необратимостта на наказанието, а не неговата строгост, като в тази насока следва да бъдат посочена и липсата и на последващо инкриминираното деяние общественоопасно поведение на подсъдимия, от което следва заключението, че и отлагане изпълнението на наложеното наказание би довело до възпиращ, поправителен и превъзпитателен ефект.

             По отношение на деловодните разноски с оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК, правилно същите са възложени в тежест на подсъдимия съобразно фазите на процеса, както и сумата от 10.00лв. за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листове за всеки от бенефициентите.

             При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира друго нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на СРС, НО, 116 с-в следва да бъде потвърдена.

            Водeн от горното, Софийски градски съд на основание чл. 338 от НПК

 

Р  Е  Ш  И :

           

             

            ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.06.2017г., постановена по НОХД № 1 043/2017г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116 състав.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                       2.