Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско дело №
13498 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на ЗАД „ОЗК
-З.“ АД срещу постановление от 01.10.2019 г. на частен съдебен изпълнител Й.Ц., рег. № 784, по изп. д. № 20197840401018, с което е
отказано намаляване на възнаграждението за адвокатски хонорар на взискателя от 2000
лева на 200 лева.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че на взискателя се дължи единствено
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ в размер на 200 лева.
Твърди, че изпълнителното дело не се отличава
фактическа и правна сложност и на пълномощника на взискателя не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело. Поддържа, че претендирането на
адвокатски хонорар кумулативно, както по силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата,
така на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от извършването на
допълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не
са предприемани. Твърди още, че включването на сумата за адвокатско
възнаграждение при определяне на таксата по по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ е неправилно и евентуално иска намаляването й при
редуциране на адвокатското възнаграждение. Претендира направените по делото разноски.
Взискателят по изпълнителното дело Х.Б.С.подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоснователност на същата.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № 20197840401018 е изложил
подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436,
ал. 3 ГПК.
Частната жалба
е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима.
На 18.09.2019 г. по молба на взискателя Х.Б.С., подадена чрез адв. Г.е образувано процесното изпълнително дело срещу ЗАД „ОЗК -З.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 13.09.2019 г., издаден от Софийски градски съд, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в размер на 80000, ведно със законната лихва от 05.03.2016
г. до изплащане на вземането.
С молбата за образуване на изпълнителното
дело се иска от
съдебния изпълнител да събере присъдените от съда суми /главница и лихви /,
както и разноски по изпълнителното дело, вкл. и адвокатско възнаграждение по
приложен договор за правна защита от 18.09.2019 г. С този договор е уговорено
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 6500
лева, като договорът служи за разписка, че уговореното възнаграждение е
платено. Взискателят иска да бъде
наложен запор върху банковите сметки на длъжника, ако длъжникът не плати доброволно.
На 18.09.2019
г. съдебният изпълнител изпраща до жалбоподателя покана за доброволно
изпълнение, в която са посочени задълженията на длъжника по изпълнителното
дело, в които е включено и задължение за
разноски по изпълнителното дело в размер на 2000 лева.
На 19.09.2019 г. длъжникът подава молба възражение, с което иска намаляване поради прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя от 2000 лева на 200 лева.
На
24.09.2019 г. длъжникът иска от съдебния изпълнител да вдигне наложения запор
върху банковите му сметки, като поема ангажимента д аплати задължението си по
изпълнителното дело на три вноски, съответно до 27.09.2019 г.; до 04.10.2019 г.
и до 11.10.2019 г. Длъжникът се е съгласил и вземането е разсрочено. Първите
две вноски са платени, но към 15.10.2019 г. по сметката на ЧСИ не е постъпила
третата погасителна вноска.
С молба от 27.09.2019 г. взискателят посочва,
че длъжникът не е платил доброволно в срока, указан в поканата за доброволно
изпълнение. Изразява и становище за неоснователност на направеното от длъжника
на 19.09.2019 г. възражение.
С обжалвания акт ЧСИ отказва да намали адвокатското
възнаграждение на взискателя на 200 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване
действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално
легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на
длъжника за разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в
цялост копие на изпълнителното дело,
извършените от адвоката на взискателя действия
по делото към този момент не се изчерпват единствено с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство. Освен това размерът на дължимата
сума - предмет на изпълнителното дело е в големи
размери, като липсва доброволно изпълнение на задължението
на длъжника в срока даден с поканата за доброволно изпълнение, поради което твърдението на жалбоподателя, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност се явява необосновано. Предвид изложеното следва да се приеме, че правилно и законосъобразно ЧСИ е счел, че дължимото на взискателя възнаграждение не може да бъде единствено сумата от
200 лева, предвидена в чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 за образуване на изпълнително дело, каквото искане отправя жалбоподателя.
Съгласно чл.
10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г. за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
дължимото адвокатско възнаграждение е 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 на Наредба № 1
предвижда, че минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение се определя в зависимост от материалния
интерес. В случая материалният интерес по изпълнителното дело за взискателя е в размер на 109024.84
лева. Съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 200 лева и за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата, в конкретния
случай и при материален интерес от общо 109024.84 лева, адвокатското възнаграждение по т. 2 възлиза на сумата от 1855.25 лева. Платеното от взискателя
възнаграждение от 2000 лева е под този размер /200+1855.25=2055.25 лева/,
поради което не са
налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за допълнително намаляване на размера
на заплатеното от
взискателя адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство. Ето защо постановлението на ЧСИ, с което е отказано искането за
редуциране на приетите разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело на взискателя до сумата от 200 лева е
правилно.
Така
мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „ОЗК -З.“ АД срещу постановление от 01.10.2019 г. на частен съдебен изпълнител Й.Ц., рег. № 784, по
изп. д. №
20197840401018, с което е отказано намаляване на възнаграждението за адвокатски
хонорар на взискателя от 2000 лева на 200 лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.