№ 30263
гр. София, 29.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20211110174454 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на "Електрохолд Продажби" ЕАД чрез пълномощника Весела
Иванова за изменение на Решение № 3155/28.02.2023 г. по гр. дело № 74454/2021 г. по описа
на СРС, Второ ГО, 178 състав, в частта за разноските при приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 38, ал.1, т. 3 и чл. 38, ал. 2 ЗА. Възразява се срещу присъждането на разноски за
процесуално представителство на ЧСИ М. изцяло, а в условията на евентуалност се
поддържа, че присъденото възнаграждение е прекомерно. Излага се, че не са налице
основанията за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. псл.
ЗА, тъй като ответникът притежавал специални знания в областта, в която бил главният
спор, поради което не се нуждаел от правната помощ от адвокат. Подробно се описват
отношенията между ответника, процесуалния му представител и трети лица, като се
навеждат аргументи, сочещи на злоупотреба с права. Твърди се, че присъденото
възнаграждение е прекомерно.
Ответникът по молбата не изразява становище по същата.
Като прецени данните по делото и доводите на молителя, съдът намира следното:
От фактическа страна:
Молителят е имал качеството на ищец в първоинстанционното производство. Ответник е
бил ЧСИ Л. М.. Ответната страна е представлявана от адв. К. Б.. Представен е договор за
правна помощ и съдействие, сключен на 25.02.2022 г. между ЧСИ М. и адв. Б.. Съгласно
посочения договор адв. Б. предоставя безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.
3 ЗА на ответника, тъй като представляваният има качеството "юрист". В
първоинстанционното производство ответникът е претендирал присъждането на разноски. С
постановеното от СРС решение искът е частично уважен и частично отхвърлен. С оглед
изхода на спора в тази инстанция разноски са присъдени в полза на всяка от страните. На
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА ищцовото дружество е осъдено да заплати на адв. Б. сума в
1
размер на 261,13 лв.
От правна страна:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата
на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решенето в частта за разноските
е депозирана в срока за неговото обжалване от легитимирано лице – страна в
производството, съдът намира, че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и
осъжда другата страна да го заплати.
В практиката на ВКС /Определение № 11 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2015 г.,
III г. о., ГК/ се приема, че за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в
хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са две: да
е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона
категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за
разноски.
В разглеждания случай и двете предпоставки са налице. Доводите, изложени в молбата, се
явяват неотносими, тъй като съдът няма право да преценява дали представляваният юрист
притежава знания и умения, които биха били достатъчни да се защитава в производството.
Следва да се отбележи също, че услугите на процесуални представители по дела се
използват не само в хипотезите, в които страната няма възможност да се защитава сама, а
във всеки случай, в който представляваният намери това за уместно.
По въпроса за размера на присъденото възнаграждение следва да се отбележи, че в
практиката на ВКС /Определение № 478 от 24.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2711/2014 г.,
III г. о., ГК/ се приема, че при направено искане от пълномощника на страната за
присъждане на разноски при оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3 - на друг юрист адвокатското възнаграждение се определя от съда, тъй като не се касае
до оказана на основание възмезден договор на страната адвокатска помощ. При оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да
заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое
от основанията по чл. 78 ГПК, но съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се определя от
съда и следователно въпрос за доказване на извършените разноски по смисъла на чл. 78, ал.
1 ГПК - съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е
представила доказателства за изплащането им, не възниква.
С оглед на горното следва да се отбележи, че ЗА предвижда изрично начина на определяне
размера на възнаграждението. Решаващият състав правилно е определил размера на
2
възнаграждението, което е претендирано и присъдено в минималния размер по Наредба №
1/09.07.2004 г.
По гореизложените мотиви, молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 75053/17.03.2023 г. на "Елекктрохолд Продажби"
ЕАД за изменение на Решение № 3155/28.02.2023 г. по гр. дело № 74454/2021 г. по описа на
СРС, Второ ГО, 178 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3