РЕШЕНИЕ
№ 493
гр. Варна, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110203895 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от М. Д. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №21-0439-000098 от
02.04.2021 г., издадено от Началник на Трето РУ при ОД МВР Варна, с което на въззивника
са наложени административни наказания: глоба в размер 20.00 лв за нарушение по чл.150а,
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП); глоба в размер 10.00 лв за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП; глоба в размер 10.00 лв за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.2
ЗДвП; глоба в размер 10.00 лв за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП.
Въззивникът, чрез процесуален представител твърди, че е пенсионер по
болест, лекуван от множество тежки заболявания и според представено съдебно-
психиатрично освидетелстване, поради състоянието си въззивникът не е наказателно
отговорно лице по смисъла на чл.33, ал.1 НК, защото не може да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпки си. Поради това претендира отмяна на
оспореното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено
становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на
оспореното НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2021 г., около 13.55 ч. въззивника М. Д. управлявал собствения си л.
а. „Ауди 80“, рег.№., като се движел в гр. Варна, жк “Възраждане“, до бл.44 в посока бл.45.
На този участък той бил спрян за проверка от служители на Трето РУ ОД МВР Варна –
свидетелите А.К. и П.П., при което същите установили, че възивникът не носи СУМПС, не
носи контролен талон от СУМПС, не носи свидетелство за регистрация на МПС, както и че
1
срока на валидност на издаденото му СУМПС №№********* е изтекъл към 25.02.2020 г.
При тези констатации, свид. А. К. съставил срещу въззивника АУАН №830372 от 19.02.2021
г., в който посочил установените обстоятелства и отразил, че същите представляват
съответно нарушения по чл.100, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1, пр.2, по чл.100,
ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП и по чл.150а, ал.1 ЗДвП.
На 02.04.2021 г. наказващият орган издал спрямо въззивника оспореното НП
№21-0439-000098, с което възприел изцяло фактическите и правните констатации по АУАН
и наложил наказания: глоба в размер 20.00 лв за нарушението по чл.150а, ал.1 ЗДвП; глоба в
размер 10.00 лв за нарушението по чл.100, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП; глоба в размер 10.00 лв за
нарушението по чл.100, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП; глоба в размер 10.00 лв за нарушението по
чл.100, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на всеки един от свидетелите А. П. и А. Т., така и от приобщените
документи – НП №20-0819-004391 от 19.11.2020 г., АУАН №378541 от 21.10.2020 г.,
Справка по история на ППС рег.№В1456НВ, договор от 25.06.2018 г., Договор за
преобразуване от 29.04.2020 г., служебна промяна на регистрацията на МПС рег.
№В1456НВ, справка нарушител-водач, Заповед рег.№8121з-515 от 14.05.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на
Трето РУ ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г.
на Министър на вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН като
съдържат достатъчно ясно и конкретно описание на обстоятелствата, при които
нарушението е счетено за допуснато, както и всички други изискуеми реквизити, поради
което същите не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания за форма и
съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения
административен акт:
При категорично установената и неоспорена от въззивника фактическа
обстановка по АУАН и НП, наказващия орган е направил единствения възможен извод за
осъщественост на съответните нарушения по ЗДП като е дал и правилна квалификация за
всяко от тях. Правилно е определена и санкционната норма по ЗДвП за всяко отделно
нарушение като е приложено за всяко от тях съответното законоустановено наказание глоба
в конкретния фиксиран размер.
Съдът намира за неоснователни наведените от въззивника доводи за
несъставомерност на съответните нарушения от субективна страна. Безспорно е, че
въззивникът е в тежко здравословно състояние, но приобщените доказателства не
установяват същият да е невменяем. Приобщения документ – съдебно-психологическо
освидетелстване от 19.03.2021 г. обективно установява, че въззивникът М. Д. ориентиран
изцяло. Не споделя сензопатии. Мисленето е забавено по темп, не се установяват налудни
2
идеи, същият е емоционално лабилен от притъпен афект до лека еуфория. Волево – нормо,
към хипоболичен. Паметта и интелекта на въззивника М. Д. отговарят на лек дементен
синдром. Констатацията, че същият не е в състояние напълно адекватно и разумно да се
грижи за себе си и своите дела, не сочи невъзможност да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Също така, в хода на цялото
администартивно-наказателно производство въззивинкът извършва адекватни действия,
като при предявяване на АУАН е вписал липса на възражения и се е подписал. На същия е
бил връчен препис от акта и е бил уведомен за възможността да направи допълнителни
възражения, като това е било удостоверено отново с негов подпис. След получаване на
препис от наказателното постановление той е упълномощил адвокат и е реализирал в пълен
обем правото си на защита, подавайки в срока за обжалване въззивна жалба. От горното
може да се сформира единствен извод, че въззивникът е вменяемо лице.
При така изтъкнатите съображения процесното НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
На основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, съдът намира,
че на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената
въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е
предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради
това и като прецени, че делото не е с фактическа и правна сложност и е разгледано в едно
заседания без участие на представляващ въззиваемата страна с представено писмено
становище, съдът намира, че следва да се присъди минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0439-000098 от
02.04.2021 г., издадено от Началник на Трето РУ при ОД МВР Варна, с което на М. Д. Д.,
ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер 20.00 лв за
нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП, глоба в размер 10.00 лв за нарушение по чл.100, ал.1, т.1,
пр.1 ЗДвП, глоба в размер 10.00 лв за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП и глоба в
размер 10.00 лв за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП, на основание чл.63, ал.2, т.5,
вр. ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Варна,
сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение на
юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3