РЕШЕНИЕ
№462
гр. Пловдив, 04.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди
и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 901 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268, ал.1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Професионален футболен
клуб - Локомотив Пловдив -1926“ АД с ЕИК ***- гр. Пловдив, уточнена изрично в
съдебно заседание от страна на пълномощника на дружеството адв. Г., против
Решение № 113/25.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив
в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на дружеството
против Разпореждане с изх. № С200016-125-0064911/05.03.2020 г. на главен публичен изпълнител при
ТД на НАП, с което разпореждане на основание чл.219, във вр. с чл.240 от ДОПК е било
извършено разпределение на постъпила на 24.02.2020 г. сума от 193 500 лева по
изпълнително дело № 16100000476/2010 г. с длъжник дружеството
-жалбоподател.
Жалбоподателят в жалбата си сочи на незаконосъобразност на разпореждането
на публичния изпълнител, предвид допуснато нарушение на процесуалните правила и
противоречие с материалния закон. Изложени са съображения относно това, че
публичният изпълнител не е приложил правилно института на давността, като не е
извършил отписване на задължения по давност, за които жалбоподателят е подал
възражение от 18.02.2020 г. и
неправомерно е включил в извършеното разпеределение суми, които според
жалбоподателя следва да се считат за погасени по давност. Като второ възражение за незаконосъобразност
на разпореждането за разпределение се сочи несъобразяване на последователността
за погасяване на задълженията при образувано изпълнително дело, указана в
разпоредбата на чл.169, ал.8 от ДОПК. В съдебно заседание се прави уточнение по
жалбата, като се сочи, че се обжалва Решението на Директора на ТД на НАП
Пловдив от 25.03.2020 г., в частта му, с която е потвърдено разпореждането за
разпределение от 05.03.2020 г., като в тази връзка и жалбоподателят е ангажирал
доказателства по делото. В хода по същество пълномощникът на жалбоподателя адв.Г.
излага становище за незаконосъобразност на извършеното разпределение на сума,
предвид включването на зъдалжението за лихви, които са отделно публично
задължение и поради това и редът им за събиране следва този за събиране на
главниците. Моли се присъждане на разноски по представен списък с договор за
правна защита и съдействие. В приложени писмени бележки, изготвени от
пълномощника на жалбоподателя, се моли отмяна на решението на Директора на ТД
на НАП Пловдив в обжалваната му част, като жалбоподателят се позовава на
изготвената по делото по негово искане съдебно-счетоводна експертиза относно
установените задължения на дружеството и сочи, че методиката на разпределение,
следвана от публичнвия изпълнител е незаконосъобразна, защото задълженията за
лихви, като отделни публични вземания, не могат да бъдат събирани като вземания
от един и същи ред, наравно със задълженията за главници, доколкото се
съотнасят към „други публични задължения“ по смисъла на чл.219, ал.1, т.3 от ДОПК. Посочен е изрично редът, по който според жалбоподателя, съобразно с чл.
219, ал.1, вр. с чл.169, ал.8 от ДОПК, би следвало да се извърши
разпределението, като е заявено, че с разпореждането за разпределение по
изпълнителното дело, без да е осъществено погасяване на главниците на
задълженията от първи и втори ред по чл.219 от ДОПК, е пристъпено към
погасяване на лихви, което е счетено за незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., в писмено
становище, както и в съдебно заседание и в представена писмена защита, излага
становище за правилност и законосъобразност на оспорения акт и моли за
отхвърляне на жалбата. Сочи се, че въпросът касателно приложението на
погасителната давност е бил разрешен по друго административно дело № 900/2020 г.
на Административен съд Пловдив с влязъл в сила акт, предмет на което дело е
било решението на Директора на ТД на НАП Пловдив, в другата му част, с която е
потвърдено разпореждане на публичния изпълнител също от 05.03.2020 г. за отказ
от прекратяване на производството поради изтекла погасителна давност по
отношение на част от задълженията на жалбоподателя. По отношение възражението
на жалбоподателя за незаконосъобразно извършено разпределение поради
неспазването на разпоредбата на чл.169, ал.8 от ДОПК, ответникът заявява, че
същото е неоснователно, като твърди, че при съразмерното погасяване на
задълженията от страна на публичния изпълнител се прилага методика, утвърдена
от НАП, в която било разяснено, че при определяне на процента за съразмерност в
изчисленията се включвали както главниците, така и лихвите върху тях, след
което с получената сума се погасявали конкретните публични задължения от
групата. Сочи се, че не може да се приеме, че разпоредбата на чл.169, ал.8 от ДОПК изключвала погасяване на лихвите преди грлавниците. Набляга се на факта,
че лихвите са акцесорно задължение към главниците, поради което и съдбата им е
неделимо свързана с основното задължение, поради което не е допустимо същите да
бъдат изкуствено разделяни. Сочи се, че изготвената първоначално експертиза по
делото подкрепя тезата за правилност на изводите и действията на публичния
изпълнител, изготвил разпределението. Моли се за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като в тази връзка към първоначалното писмено становище е
приложен и списък на претендираните разноски за такова. Прави се възражение на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не е изпратила представител и не е встъпила в процеса.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните
по делото доказателства намери следното:
Жалбата е допустима, като е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по
местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва и в
определения по чл.286, ал.1 от ДОПК срок.
Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна по следните съображения:
На първо място, следва да се
отбележи, че в рамките на
служебно извършена проверка съдът установи, че решението в оспорваната му част, с която е отхвърлена жалба против
разпореждане от 05.03.2020 г. за разпределение на постъпила по изпълнително
дело с длъжник дружеството-жалбоподател сума, представлява валиден административен акт, издаден от
компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено
задължително производство по обжалване на разпореждането на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. Пловдив, в писмена форма и съдържа необходимите реквизити,
включително и изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му. Самото разпореждане за извършено
разпределение също е издадено от
оправомощен за това орган, на основание чл.226 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При
извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и
приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в
съответствие с
предвиденото в ДОПК, като в
хода й не са били допуснати съществени нарушения на административно - производствените
правила.
На второ
място, от фактическа страна се установява, че против жалбоподателя е било
образувано изпълнително дело № № 16100000476/2010 г. за събиране на задължения, установени с Ревизионен акт №
*********/14.08.2009 г. Към тях били присъединени и други задължения на
дружеството, вкл. възникнали след образуване на изпълнителното дело. По делото
постъпвали плащания от страна на длъжника, които били предмет на осъществявани
от публичния изпълнител разпределения. На 18.02.2020 г. дружеството – длъжник
по изпълнителното дело депозирало възражение на основание чл.171 от ДОПК за
погасяване по давност на задължения, установени с посочения РА, съгласно
приложение към възражението в общ размер от 339649,50 лева. По това възражение
публичният изпълнител се произнесъл с Разпореждане изх.
№С200016-137-0001968/05.03.2020 г., с което отказал да прекрати поради изтекла
давност събирането на вземания в общ размер на 300852,86 лева, а с Разпореждане
изх.№С200016-035-0211635/05.03.2020 г. частично прекратил изпълнителното
производство поради изтекла давност за останалата част от задълженията по
посоченото възражение в размер на 38796,59 лева, с което на практика частично
било уважено възражението на жалбоподателя. Разпореждането за отказ за
прекратяване на производството поради изтекла давност за част от задължнията
било обжалвано по административен ред пред Директора на ТД на НАП Пловдив, като
с Решението си с № 113/25.03.2020 г., с което контролният административен орган
се произнесъл и по жалбата на дружеството против разпореждането за разпределяне
на суми, жалбата против разпореждането за отказ с №С200016-137-0001968/05.03.2020
г. била отхвърлена. В поселдно посочената част решение № 113/25.03.2020 г. било
оспорено пред съда, като по административно дело № 900/2020 г. с окончателно
решение 1209/10.07.2020 г. била отхвърлена жалбата на „Професионален футболен клуб - Локомотив Пловдив -1926“
АД с ЕИК ***гр. Пловдив против Решение № 113/25.03.2020 г. в частта му по оставяне
без уважение жалбата на дружеството против разпореждането за отказ с
№С200016-137-0001968/05.03.2020 г. на публичния изпълнител. На 24.02.2020 г.
междувременно била постъпила сума за плащане по изпълнителното дело от длъжника
в размер на 193 500 лева, която била разпределена от публичния изпълнител с
Разпореждане изх.№ С200016-125-0064911/05.03.2020 г. С въпросното разпореждане
публичният изпълнител приел с така разпределената сума да се погасят както суми
за главници по различни задължения за ДОО, здравно осигуряване и пр. по Декларация
обр.6, така и само лихви върху главници за данъци, установени с ревизионния акт
от 14.08.2009 г. Въпросното разпореждане за разпределение било обжалвано по
административен ред, а жалбата отхвърлена с посоченото Решение № 113/25.03.2020
г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, предмет на оспорване по настоящото дело.
В Решението на Директора на ТД НАП по отношение на жалбата срещу Разпореждане
изх.№ С200016-125-0064911/05.03.2020 г. решаващият административен орган, като
коментирал разпоредбата на чл.219 от ДОПК, касаеща конкуренцията между публичните
вземания, във връзка с нормата на чл.169, ал.8 от ДОПК, относима към
последователността на погасяванията на задълженията след образуване на
изпълнително дело, приел, че при
изчисляване на размера на задълженията в дадена група от тези по чл.219, ал.1
от ДОПК, се включват главниците и относимите към тях акцесорни задължения за
лихви, като пропорционалното погасяване на разнородни задължения се осъществява
като за всеки род задължения се взема общата сума на главниците и лихвите към
тях. В тази връзка Директорът на ТД на НАП отчел, че с разпореждането за
разпределение са приети и погасени, както задължения за осигуровки, така и
задължения, представляващи доначислени лихви върху задължения за данъци, по издаден на дружеството ревизионен акт от
2009 г. Счетено било също така в решението и че при възприетия начин на
разпределение е възможна хипотеза, при която след погасяване на всички дължими
суми за главници за осигуровки, да се пристъпи към погасяване на лихвите за
тях, при което останалата сума за разпределение да стигне само за частично
погасяване на главниците за данъци.
От правна страна, въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и приетата съдебно-счетоводна
експертиза от 04.10.2020 г. в частта ѝ по задача първа от същата, както и
приетото допълнение по заключението от 22.10.2020 г., касателно втората
поставена задача на експертизата, в който вид именно съдът кредитира ССЕ, като
изготвена в съответствие с наличните и проверени от вещото лице доказателства,
както и с необходимите професионални знания и опит, настоящият съдебен състав
намира следното:
Не се спори между страните за характера на
вземанията, предмет на образуваното срещу жалбоподателя изпълнително дело, а
именно, че се касае до публични такива, както и по отношеие на и размера на
вземанията, които са станали предмет на
разпределението по изпълнителното дело.
По отношение на изложените в сезиращата съда
жалба съображения на жалбоподателя досежно това, че процесното разпореждане за
разпределение на сума по изпълнителното дело е постановено при несъобразяване
факта на изтекла погасителна давност за част от включените в разпределението
задължения, съдът намира за уместно да
посочи, че въпросът за приложението на давността по възражението на
жалбоподателя от 18.02.2020 г. е бил разрешен окончателно с публикуваното и
поради това известно и на съда решение по административно дело № 900/2020 г. на
Административен съд Пловдив, с което на практика възраженията на жалбоподателя
за неправилна преценка на публичния изпълнител относно приложението на
института на погасителната давност по отношение на част от задълженията му по
изпълнителното дело са били отхвърлени. Поради това и съдът по настоящото дело
няма да взема отношение по вече разрешения с влязъл в сила съдебен акт спор
относно отказът на публичния изпълнител да признае за погасени по давност част
от задълженията по въпросното изпълнително дело, които са били включени в
разпределението, а видно и от процесуалната позиция на жалбоподателя по
настоящото дело, след подаването на жалбата, същият е ограничил доводите си за
незаконосъобразност на обжалваното решение и практически потвърденото с него
разпореждане за разпределение на сума до такива, свързани с нарушението на
материалния закон и по-конкретно това, осъществено при прилагането на
разпоредбата на чл.169, ал.8 от ДОПК от страна на публичния изпълнител. Поради
това и настоящият съдебен състав, като взе предвид това конкретно оплакване на
жалбоподателя и съобрази становището на ответника по същото и относимите разпореди
на ДОПК, счете, че при постановяване на оспореното решение, респективно
потвърденото с него разпореждане за разпределение на суми, е било допуснато
нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на оспорения акт.
В тази насока според настоящия съдебен състав
липсва нормативно
основание за обосноваващия мотив на решаващия административен орган, според който в групите на
публичните вземания при конкуренция на такива по чл.219, ал.1 от ДОПК, следва
да се включват освен
главниците и
съответните
вземания за лихви по тях. Действително, както е посочено от страна на
Директора на ТД на НАП и се поддържа от процесуалния представител на ответника,
лихвите са акцесорни задължения, като те следват съдбата на основното
задължение. Това обаче не означава, че лихвите не съставляват самостоятелен вид
публични вземания, защото те са изрично определени като такива в разпоредбата
на чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК и поради това и подлежат на отделно погасяване по
начините, предвидени в чл.168 от ДОПК. Акцесорността на този тип задължения е
свързана с факта, че съществуването на лихвите зависи от главното задължение
дотолкова, че ако същото бъде погасено, такива акцесорни задължения повече няма
да възникват, защото лихви се дължат само върху изискуема и непогасена главница. Същевременно
обаче, както се каза, законодателят е отделил с разпоредбата на чл.162, ал.2,
т.9 от ДОПК лихвите върху видовете публични общински и държавни вземания като
самостоятелен вид публично вземане. В тази насока прави впечатление двойнственият
подход на решаващия административен орган, който в обжалваното решение, в
частта му касателно приложението на института на давността, макар то да не е
предмет на разглеждане по настоящото дело, е приел, че веднъж начислени и
възникнали лихвите върху главниците губят своя акцесорен характер и придобиват
характер на основно задължение, а същевременно, в частта на решението му
относно произнасянето по разпореждането за разпредление на сума е посочил, че
при определяне реда на задълженията при конкуренция на вземания следвало
задълженията от дадена група да включват главници ведно с лихви върху тях,
предвид пак акцесорността на лихвите. Подобно процедиране обаче не намира опора
в закона. На
практика в своя акт административният орган е допуснал смесване на два
взаимосвързани, но, въпреки това, различни правни институти, този, уреждащ последователността на
погасяването по чл.169 от ДОПК и конкуренцията между разнородните публични вземания по чл.219 от ДОПК. Първият институт установява реда за погасяване на публичните вземания в
зависимост от това дали те са главни или акцесорни (вземанията за разноски и
лихви), а вторият урежда поредността на погасяване, когато
вземанията са разнородни, т.е. когато пораждащият ги фактически състав е
различен. Следва да се отбележи, че в ДОПК и конкретно в чл.219 от същия
кодекс, липсва разпоредба, подобна на тази по чл.136 от ЗЗД, която да разпростира привилегията на
предпочтителното удовлетворение и върху лихвите по главното
вземане.
Следователно,
както се посочи, липсва изрично нормативно основание за включване в съответната група по чл.219,
ал.1 от ДОПК освен на посочените в нея главни задължения, така
и включително на лихвите върху тях, а и подобно основание не може да бъде изведено при анализа на
относимите разпоредби на ДОПК.
Съгласно чл.169, ал.8 от ДОПК, тогава, когато
е налице вече образувано изпълнително дело, както е в конкретния случай,
публичните вземания се погасяват по следния ред: разноски, главница, лихви,
което е в различие от реда, предвиден по чл.169, ал.1 от ДОПК, но все пак,
както и в ал.1 на чл.169 от ДОПК, поредността на погасяването между главница и
лихви е първо главница, след това лихви.
В
случая, видно от доказателствата по делото и това се установява и от
заключението на ССЕ, не е налице задължение за разноски. Следователно и понеже
са установени и присъединени за събиране по изпълнителното дело различни по вид
задължения на жалбоподателя, като съгласно заключението на експертизата към
датата на извършеното от длъжника плащане на сумата, предмет на разпределение,
а именно 24.02.2020 г., която е релевантната, са налице задължения само за
лихви върху данъци, такива произтичащи от наказателни постановления и лихви
върху тези вземания, както и задължения за лихви върху вземания по съдебни
решения за присъдени съдебни такси, както и задължения за ДОО и лихви върху
такива, за здравно осигуряване и лихви върху такива вземания, задължения за УПФ
и лихви върху такива, а също и само за лихви върху задължения за ФГВРС, чийто
общ размер надхвърля размера на внесената от длъжника сума, то е следвало
действително да се извърши разпределение от публичния изпълнител на сумата за
погасяване на разнородните по вид и конкуриращи се вземания. Същото е следвало
да стане при съобразяване на разпоредбата на чл.219, ал.1 от ДОПК, предвид
посочената разнородност на публичните вземания и в поредността, посочена в
чл.219, ал.1 от ДОПК, съобразно с вида на вземанията. В тази насока правилното
процедиране при разпределението в конкретния случай предполага, на основание
чл.169, ал.8 от ДОПК, първо да се вземат предвид за погасяване, изчислени по
съразмерност, главниците по задълженията за задължителни осигурителни вноски,
които са останали дължими /ДОО, УПФ и ЗО/, след това, ако остане неразпределена
сума, тя да се разнесе отново по съразмерност по отношение на главниците на
задълженията, произтичащи от другите държавни вземания – в случая по
наказателните постановления, като едва след това, ако остане неразпределена
сума да се погасят по съразмерност и лихви върху публичните вземания, които се
погасяват последни, съгласно нормата на чл.169, ал.8 от ДОПК. В този смисъл е и
съдебната практика на ВАС, обективирана в решение № 1338 от 30.01.2018 г.
по адм. д. № 6190/2017 г., в което се приема изрично, че разнородността на
публичните вземания е ирелевантна за поредността на погасяване по чл.169, ал.1
от ДОПК, като значим е
източникът на задълженията - дали иде реч за задължения за главници, лихви или
разноски. В
същото решение е прието и че нормата на чл.169, ал.6 от ДОПК, която предвижда, че към погасяването на
лихви се пристъпва след погасяване на всички главници по задълженията, надхвърля по своето
съдържание ограничението на препращането към ал.5 от същата разпоредба.
Впрочем, това е видно и от самата разпоредба на чл.169, ал.8 от ДОПК, в която
приложението на чл.169, ал.6 от ДОПК не е изрично изключено, както това е
сторено по отношение на ал.3, 3а, 4 и 5. При това положение и като е извършил
погасяване с постъпилата по изпълнителното дело сума на главници, макар и от
конкретния първи ред, но заедно с включените лихви върху тях и в резултат на това
процедиране са останали още непогасени главници по задължения и то видно такива
от същия първи ред по чл.219, ал.1 от ДОПК, публичният изпълнител е постановил
незаконосъобразно разпорждане за разпределение. Видно от заключението на ССЕ от
22.10.2020 г. разпределението е било извършено от вещото лице именно по
предвидения в ДОПК ред, при което сумата за разпределение е достигнала за
погасяване по съразмерност също само на част от дължимите главници, конкретно
по задълженията за ЗО, УПФ и ДОО /всички в групата по чл.219, ал.1, т.1 от ДОПК/, но въпреки това, се установява съществено различие между предложеното от
експертизата разпределение и това, извършено с разпореждането на публичния
изпълнител, като е много по-малък размерът на главниците, който е приет за
погасен от публичния изпълнител чрез извършеното плащане от страна на длъжника,
в сравнение с предложеното от експертизата по видовете задължения. Поради това
и разпределението, което е извършено от страна на публичния изпълнител се явява
в ущърб на длъжника и тази последица се дължи именно на незаконосъобразня
подход при приложението на разпоредбите на чл.219, ал.1, вр. с чл.169, ал.8 от ДОПК. Изложеното от страна на процисуалния представител на ответника в
писмената защита, че публичният изпълнител е следвал утвърдена от НАП методика
за извършване на разпределението в тази насока не може да бъде отчетено като
релевантен довод, доколкото въпросната методика, съдържаща утвърдени вътрешни
указания, както се твърди, първо не е приложена като доказателство по делото, а
освен това, ако действително тя е точно
приложена, както също се твърди, то същата очевидно не съответства на
предвидения законов ред в ДОПК за извършване на разпределение между конкуриращи
се публични вземания. Не е налице в тази насока и твърдяното изкуствено
разделяне на главниците от лихвите, както се сочи в писмената защита, защото,
както вече се писа, лихвите първо са предвидени като самостоятелно публично
вземане в чл.162 от ДОПК и второ, разпоредбата на чл.169, ал.1 и относимата към
конкретния случай норма на чл.169, ал.8 от ДОПК са тези, които отделят лихвите
от главницата /за разлика от предвиденото в ЗЗД/, като определят поредност на
погасяването на лихвите винаги след главницата. Следователно, винаги при
извършване на разпределение на сума за погасяване на публични задължения следва
да се има предвид установената поредност, като съобразно с реда и установените
групи по чл.219, ал.1, т.1, 2 и 3 от ДОПК се извърши погасяване на задълженията
съразмерно и съобразно с правилото на чл.169, ал.8 от ДОПК, като първо се
погасят съразмерно главниците на вземанията и едва след това, след пълното
погасяване на главниците, да се пристъпи към погасяване и на следващите ги
задължения за лихви, като се спазва същата последователност по групите на
задълженията. Като не е процедирал по посочения ред публичният изпълнител е
допуснал твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния закон, което не е
било отстранено от решаващия административен орган, поради което и неговият акт
се явява незаконосъобразен.
Предвид това и съдът счита, че следва да отмени
оспореното решение на Директора на ТД на НАП в обжалваната му част и съответно
потвърденото с него разпореждане за разпределение, като преписката се изпрати
на компетентния публичен изпълнител за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на спора принципно на
жалбоподателя се дължат разноски, като обаче съдът намира, че не следва да
присъжда всички претендирани от жалбоподателя такива, доколкото за част от тях
не се установява по категоричен начин да са действително направени от него. В
тази насока и според съда следва ответника да бъде осъден да понесе разноските,
направени от жалбоподателя за внесените държавна такаса и депозит за вещо лице,
които общо възлизат на 670 лева. По отношение на претендираните разноски от
1500 лева за заплатен адвокатски хонорар за представителство по делото, видно
е, че е представен договор за правна защита и съдействие от 29.10.2020 г., в
който е записано да е уговорено и изплатено възнаграждение за представителство
по делото от 1500 лева в брой. Видно от договора, същият е сключен между
дружеството –жалбоподател, представлявано от В.Р.и адвокат А.Г., за която по
делото иначе е приложено надлежно пълномощно към датата на първото съдебно
заседание 17.06.2020 г., подписано за дружеството от същото лице. От
извършената справка по партидата на дружеството в ТР обаче е видно, че към датата
на упълномощаването В.Р.е представлявал дружеството, но към дата на сключване
на договора, съответно извършване на указаното в него плащане на адвокатско
възнаграждение, В.Р.не е бил вече представляващ дружеството – жалбоподател, а
такъв е било лицето Х. К., като промяната е вписана през месец юли 2020 г. В
тази насока и не може да се приеме, че представеният договор, подписан след тази
вписана промяна, удостоверява, че именно дружеството - жалбоподател
действително е уговорило и заплатило указаната сума за възнаграждение, поради
което и при следване разрешението, дадено в ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВАС относно удостоверяването на извършеното плащане за адвокатско
възнаграждение, то при липсата на такива доказателства, не следва тези разноски
да се присъждат на жалбоподателя.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Професионален футболен
клуб - Локомотив Пловдив -1926“ АД с ЕИК ***и седалище в гр. Пловдив Решение №
113/25.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на дружеството
против Разпореждане с изх. № С 200016-125-0064911/05.03.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП -Пловдив за разпределение на
постъпила сума от 193 500 лева по изпълнително дело № 16100000476/2010 г.
ИЗПРАЩА
преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП - Пловдив за ново произнасяне
при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТД
на НАП – Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул.“Скопие“ № 106, да заплати на на „Професионален футболен клуб - Локомотив Пловдив -1926“
АД с ЕИК ***и адрес гр. Пловдив, кв.“Лаута“, стадион „Локомотив“, сумата от 670
лв. /шестстотин и седемдесет лева/, направени разноски по делото.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: