О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 02.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, съдебно заседание на втори юли през
две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желязкова ч. гр. д. №
5141 по описа на СГС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 577 вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба на Л.П.П., М. Г.К., К.К.М. иК.К.М.,
действащи лично и по пълномощие, срещу определение от 25.11.2019 г.,
постановено от съдия по вписванията при СРС К.В., с което е отказано на
основание чл. 32а от Правилника за вписванията вписване на искова молба с вх. № 51771/29.10.2019 г. по гр.д. № 58731/2016
г. по описа на СРС за отмяна на влязло в сила съдебно решение по заявление
с вх. № 78127/25.11.2019 г. Жалбоподателите твърдят,
че обжалваният отказ е неправилен и молят същият да бъде отменен като такъв. В
тази връзка излагат, че действително при подаването на молбата за вписване на
процесната искова молба са заплатили само 0,1% от цената на иска, без да знаят,
че за таксата има установен минимум от 10 лв. Намират, че съдията по
вписванията е следвало да приложи чл. 129 ГПК и да им даде указания за
довнасяне на дължимата държавна такса, а не направо да постанови отказ по
искането им. Отделно от горното сочат, че на 28.01.2020 г. са заплатили изцяло
дължимата държавна такса, поради което молят съда да отмени обжалвания отказ и
да постанови вписване на исковата молба. Представят писмени доказателства.
При съвкупната преценка
на представените доказателства, настоящата съдебна инстанция намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лица, които
имат правен интерес, поради което съдът я приема за редовна и допустима и
следва да я разгледа по същество.
Производството пред Служба по вписванията към Агенция по
вписванията е образувано въз основа на подадено заявление с вх. № 78127/25.11.2019
г., с което жалбоподателите са направили искане да бъде вписана искова молба с вх.
№ 51771/29.10.2019 г. по гр.д. № 58731/2016 г. по описа на СРС. Молбата е
придружена от придружително писмо от СРС за вписване на исковата молба,
исковата молба и препис от същата, квитанция за дължима държавна такса в размер
на 0,1 % от размера на иска -2,20 лв.
При преценката на редовността на подадената молба съдията
по вписванията е приел, че не е заплатена дължимата такса, предвид което е
постановил отказ за вписване, връчен редовно на жалбоподателите.
Пред настоящия съд е представено преводно нареждане за доплащане
на още 10 лв. по сметка на Агенция по вписванията след постановяването на
обжалвания отказ – на 28.01.2020 г.
При така
установеното, настоящият съд намира от правната страна следното:
С оглед приетото с т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.
д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията няма правомощие да остави
без движение молбата за вписване и да даде указания за доплащане на дължимата
държавна такса по реда на чл. 129 ГПК, предвид което, доколкото такава не е
била заплатена в пълен размер, същият правилно е постановил обжалвания отказ.
В същото време обаче пред настоящия съд са представени
доказателства, че след постановяване на отказа жалбоподателите са заплатили
дължимата такса към Агенция по вписванията. Като проявление на основните принципи
в гражданския процес за законност и служебно начало (чл. 5 и чл. 7, ал. 1 ГПК) в
производството по частни жалби срещу откази за издаване на охранителни актове (чиято
специална уредба се съдържа в чл. 538 ГПК) окръжният съд действа като въззивна инстанция
при условията на т.нар. "пълен въззив". Той е длъжен да следи служебно
(и при отсъствие на изрично оплакване за това) за приложението на императивните
процесуалноправни норми, а също така може да събира доказателства, ако прецени това
за необходимо. Разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК, към която препраща чл. 538, ал.
2, изр. 3 ГПК, регламентира възможност делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства
пред въззивната инстанция без ограничения и позволява да бъдат коригирани не само
грешките, допуснати от съдията по вписванията, но и тези, допуснати от страните.
По своя характер обжалването с частна жалба е пълно (същинско) въззивно обжалване,
а не контролно-отменително, като по този начин законодателят е дал превес на принципа
за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална
дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. (В тази връзка: Определение
№ 2 от 03.01.2019 Г. по ч. гр. д. № 3113/2018 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, - Определение
№ 131 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч.гр. д. № 123/2009 г., II г.о.; Определение №
163 от 20.04.2010 г. на ВКС по ч.гр. д. № 61/2010 г., II г.о.; Определение №
314 от 16.11.2016 г. на ВКС по ч.гр. д. № 4190/2016 г., I г.о).
С оглед изложеното съдът следва да вземе предвид, че към
момента задължението за заплащане на дължимата държавна такса е изпълнено в
пълен размер и доколкото са представени необходимите документи, за да се
извърши исканото вписване, съдът следва да отмени постановения отказ и да
допусне вписването на исковата молба.
С оглед на изложеното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение
от 25.11.2019 г., постановено от съдия по вписванията при СРС К.В., с което е отказано
на основание чл. 32а от Правилника за вписванията вписване на искова молба с вх.
№ 51771/29.10.2019 г. по гр.д. № 58731/2016 г. по описа на СРС за отмяна на влязло
в сила съдебно решение по заявление с вх. № 78127/25.11.2019 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗВЪРШИ ВПИСВАНЕ по
заявление с вх. № 78127/25.11.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.