Решение по дело №5523/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 236
Дата: 11 февруари 2020 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20193110205523
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                  236/11.2.2020г.

                                       гр. Варна, 11.02.2020 год.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                         В  ИМЕТО  Н А  НАРОДА

 

 

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 37- състав, на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар :Петранка  Петрова

като разгледа, докладвано от районен съдията НАХД № 5523 по описа за 2019  год. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

 

Производството е  по реда на чл.59 и сл. от  ЗАНН.

 

Образувано е по Жалба на "Б.2." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя З.Л.Ш., срещу Наказателно Постановление № КХ - 081/18.11.2019 год. на Директора на ОДБХ гр. Варна, с което на осн. чл. 48, ал. 2 от ЗХ е наложено наказание "Имуществена санкция " в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева, за нарушение по чл. 21а, ал. 3 от Закона за храните.

Дружеството жалбоподател, редовно призовано, чрез своя управител в с.з. се представлява от адв. Д., ВАК. С жалбата и наведените доводи в съдебно заседание се пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, а нарушението недоказано, пледира се за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

 

Въззиваемата страна – ОДБХ -Варна, редовно призована, се представлява в с.з. от ю.к. Г., който пледира за правилност и законосъобразност на издаденото НП и моли за неговото потвърждение. В подкрепа на твърденията си представя писмени бележки.

 

По делото са призовани и разпитани св. Д.П. –актосъставител, както и св.Р.Б., присъствала при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН.

 

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

 

На 07.10.2019 г. в 11.00 часа при проверка в търговски обект –ресторант с национална кухня-българска "Къщата", находящ се в гр.Варна, ул.“Осми ноември“ № 9, стопанисван от "Б.2." ЕООД, ЕИК *********, представлявано  от  управителя   З.Л.Ш.,  притежаващо удостоверение за регистрация по чл. 12 от ЗХ № 17379/ 05.12.2017 г. било установено от органите на ОДБХ в лицето на св. П. и св.Б.., че фирма "Б.2." ЕООД, с управител З.Ш. не е осигурила възможност за проследяване на храните на всеки етап от преработката им, като в обекта са установени храни без да са етикирани и маркирани, а именно овкусени заготовки от свинско месо – 3 /три/ килограма.

 

Въз основа на проверката св.П. и св.Б.  съставили  доклад от извършена инспекция в обект на 07.10.2019 год. и въз основа на закона за храните и поднормативните актове на него издала и предписание № 00576/ 07.10.2019 год.

Горните доклад и предписание били връчени лично на пълномощник на дружеството Е. Ш., с пълномощно приложено към делото, който присъствал при извършване и на самата проверка.

 

Въз основа на констатираното при проверката, св. П. съставила АУАН № 00367/ 29.10.2019 год., в който посочила нарушение на разпоредбата на чл. 21а, ал. 3 от ЗХ.

АУАН бил съставен в присъствието на пълномощник на дружеството - Е. Ш. и един свидетел-св. Б..

АУАН бил връчен на пълномощника лично, в който последният не е направил възражения.

 

По АУАН не са депозирани писмени възражения, съгл. чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

 

В с.з. св.П., заявява, че поддържа констатациите по АУАН, при извършената проверката било констатирано, че в обекта не е била осигурена възможност за проследяване на храните на всеки етап от преработката им, като са установени храни без да са етикирани и маркирани, а именно овкусени заготовки от свинско месо – 3 /три/ килограма.

Тези показания на св. П., съдът кредитира изцяло, т.к. са последователни, логични, взаимно допълващи се и подкрепени от събраните в хода на административно-наказателното производство писмени доказателства доклад от извършена инспекция в обект от 07.10.2019 год. Предписание, фискален бон, извадки от ТР, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като съдът не поставя под съмнение констатациите на органите на ОДБХ.

Св. Б. дава допълнителна яснота относно проверката и намерените заготовки овкусено свинско месо – 3 кг., които са били без дата и срок на годност, без дата на заготвяне в нарушение на чл.21а., ал.3 от Закона за храните.

 

Дейността по работата и организацията в търговския обект- ресторант с национална кухня-българска "Къщата", находящ се в гр.Варна, ул.“Осми ноември“ № 9, се извършва от дружеството, чрез неговите контролни органи, които следва да не позволяват да се предлагат за консумация продукти-храна, без на тях да е обозначена дата и часа на приготвянето им, както и кой е производителят с цел да се установи проследяване на храната, както и да се избегне съхранение на готова за консумация храна хладилно съоръжение, работещо на минусови температури. В този смисъл наведените от дружеството – жалбоподател и процесуалните му представители доводи за отмяна на НП са неоснователни.

 

Ето защо съдът приема, от фактическа страна, че при извършената проверка на 07.10.2019 г., в търговски обект – ресторант с национална кухня-българска "Къщата", находящ се в гр.Варна, ул.“Осми ноември“ № 9, предмет на проверка е установено, че дружеството "Б.2." ЕООД, ЕИК ********* не е осигурило възможност за проследяване на храните на всеки етап от преработката им, като в обекта се установени храни без да са етикирани и маркирани, а именно овкусени заготовки от свинско месо – 3 /три/ килограма.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

При издаване на НП и съставяне на АУАН съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.

 

Наказателното постановление и АУАН са съобразени с нормата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при индивидуализиране на нарушението, определяне на вида и размера на наказанието и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита, което е упражнило с подаването на жалба до съда.

НП е издадено от длъжностни лица, в кръга на тяхната компетентност, съгл. чл. 49, ал. 1 и 2 от ЗХ.

 

На дружеството се вменява нарушение, изразяващо се в неосигуряване на възможност за проследяване на храните. Разпоредбата която предписва това задължение на търговците на храни е тази по чл. 21а, ал. 3 от ЗХ, която гласи, че за изпълнение на изискванията по ал. 1, производителите и търговците етикират и/или маркират храните по начин, който улеснява проследимостта им, регламентирани и в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, забрана за пускането на пазара на негодна за консумация от хората храна и задължение за търговците на храни да осигурят възможност за проследяване на храните, чрез етикетиране и/или маркирането им по начин, който улеснява проследимостта им.

 

Видно от доказателствата по делото както писмените, така и устните, по безспорен начин е установено, че в проверявания обект е констатирано наличие на храна-подробно описана както в АУАН, така и в НП - не е била осигурена възможност за проследяване на храните на всеки етап от преработката им, като  са установени храни без да са етикирани и маркирани, а именно овкусени заготовки от свинско месо – 3 /три/ килограма.

 

Липсата на етикет и въобще на обозначение на горната информация върху процесната храна обективно не позволява да се извърши проследимост на същата, от което следва, че е налице нарушение на чл. 21а, ал. 3 от ЗХ във вр. с ал. 1, т. 1от ЗХ.

 

Безспорно установено е обстоятелството, че дружеството представлява "търговец на храни" по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗХ, осъществяващ дейност по "търговия" по смисъла на § 1, т. 60 от ДР на ЗХ, следователно е субект на административно наказателна отговорност.

 

Твърденията на санкционираното дружество, че нарушението е недоказано и че не е установено по безспорен и категоричен начин,  са неоснователни и не се подкрепят от никакви обективни факти и са изцяло оборени от писмените и гласни доказателства по делото.

 

Законосъобразно е санкционирането на дружеството по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗХ, която е приложимата санкционна разпоредба.

 

Определяйки минимален размер на имуществената санкция в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева, наказващият орган е съобразил, че нарушението е извършено за пръв път.

 

Съдът изцяло споделя изводите на наказващият орган относно липса на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При възприетия от съдебната практика принцип, маловажни са нарушенията, които се отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нормалната за нарушения от същия вид. Установеното в хода на административно наказателното производство нарушение не се отличава от обичайните такива, при които обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани със спазването на нормативните изисквания за производство и търговия с храни с оглед защита на здравето и интересите на потребителите.

 

Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира деянието като маловажен случай по смисъла на цитираната разпоредба. Процесното нарушение е от категорията на т. нар. "формални" нарушения /"нарушения на просто извършване"/, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. Извод за маловажност на административните нарушения не може да обоснове и установената липса на предходни нарушения от същия вид, тъй като ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Тези обстоятелства следва да бъдат ценени единствено като смекчаващи вината обстоятелства при индивидуализацията на санкцията, както правилно е постъпил АНО, налагайки  на  "Б.2." ЕООД, ЕИК ********* имуществена санкция в законоустановения в санкционната норма минимален размер.

 

За това и съдът приема, че с така определеното наказание биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

 

С оглед на всичко гореизложено, НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

 

 

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,

 

 

 

                                   Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № КХ - 081/ 18.11.2019 г. на  Директора  на  ОДБХ  гр. Варна, с което на осн. чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, на "Б.2." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя З.Л.Ш. е наложено наказание "Имуществена санкция " в размер на 1000, 00 /хиляда/лева, за нарушение по чл. 21а, ал. 3 от Закона за храните, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред Административен Съд - Варна по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчване на съобщението на страните.

 

 

 

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: