РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Ямбол, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я. П. С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № 20252330200224 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. С. – *** на О. „Т.“, представляващ О.
„Т.“, със седалище и адрес на управление: гр. Я., пл. *** срещу Наказателно
постановление № НЯСС-19/11.02.2025 г., издадено от Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
жалбоподателят на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите са наложени две административни
наказания имуществена санкция в размер на по 1000 лв. за две нарушения на
чл. 190а, ал. 1, т.3 от Закона за водите. В жалбата се сочи, че издаденото
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се
излагат твърдения, че в хода на административно-наказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид това,
че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Излагат се
и съображения, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По
делото е представено писмено становище, в което се излагат доводи за
правилността и законосъобразността на издаденото наказателно
постановление, като се сочи, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
1
недоказана. Претендира се присъждане на направените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
С Актове за публична общинска собственост №№ ***год. , *** год. и
***год. язовир, находящ се в поземлен имот с идентификатори ***, ***/ в
землището на с.Б.и ***/ в землището на с. Г., общ. Т., обл. Я. е собственост на
О. Т.. На 28.09.2023 год. от Регионален отдел „Юг-Югоизточна България“,
офис Я. при ДАМТН извършила проверка на процесния язовир, находящ се в
землището на с. Б. и с.Г., общ. Т., обл. Я., при която били дадени предписания
на О. Т. в констативен протокол № ***год. а именно да се премахнат
дървесината и храстовидната разстителност от водния откос и да се премахне
храстовидната разстителност от въздушния откос със срок на изпълнение
31.07.2024 г. Проверката била извършена в присъствието на представител на
О. Т. – Г. Н., която бил запознат с дадените предписания.
На 19.08.2024 год. е извършена проверка от комисия, състояща се от
свидетеля С. И. и колежката му И. от РО „Юг-Югоизточна България“, офис
Я., в присъствието на представител на собственика О. Т. – Г. Н. на язовира,
находящ се в в землището на с. Б. и с.Г., при която било установено, че не са
изпълнени предписанията, като бил съставен констативен протокол № ***.
Изпратена е била покана до *** на О. Т. за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение изх. №***
На 26.09.2024 г. в присъствието на упълномощен представител на О. Т.–
Г. Н. бил съставен АУАН за извършени две нарушения на разпоредбата на чл.
190а, ал. 2 във връзка с чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
На 11.02.2025 год. при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление, което е
връчено на жалбоподателя на 07.03.2025 год.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля И. и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като предявена от надлежно
легитимирано лице, имащо интерес от обжалване и в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно наказателната отговорност не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП,
нарушенията са описани прецизно, с техните фактически признаци от
обективна страна, установени в състава на чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 190а,
2
ал.1, т.3 от Закона за водите. Посочено е време и място на извършване на
нарушението. Неоснователен е доводът в жалбата, че в случая е изтекъл
предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН.
Доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на
изпълнителното деяние бездействие, при срок за изпълнение на отправеното
му предписание – 31.07.2024 год., на 01.08.2024 г. жалбоподателят е
осъществил фактическия състав на вмененото му нарушение, а нарушителят
следва да се счита за открит към 19.08.2024 г. – датата на извършване на
проверката, на която е констатирано неизпълнението. От тази дата започва да
тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок, който не е бил
изтекъл към 26.09.2024 г. – датата на съставяне на АУАН. Както в АУАН, така
и в Наказателното постановление изрично се сочи, че е нарушена
разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите във връзка с чл. 190а, ал.1,
т.3 . Съгласно чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1,
т.3. Съгласно чл.190а , ал.1, т.3 от ЗВ Председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни
лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си
по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
експлоатация на контролираните обектикакто и да определят срок за тяхното
изпълнение.
Безспорно в случая от оправомощени длъжностни лица при ДАМТН, на
О. „Т.“, като собственик на язовира са дадени две предписания с протокол №
№***г., като при последваща проверка, обективирана в констативен протокол
№***г. е установено, че същите не са изпълнени в определения срок – до
31.07.2024 г., с което неизпълнение собственикът е извършил вмененото му
административно нарушение и подлежи на санкциониране на основание чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите.
Съдът намира, че в случая не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.
11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително по делото не се установява да са
настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или
инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не
води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е
нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви
вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН,
релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи
в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това
значителни и касаещи живота и здравето на хората, както и за публично или
частно имущество, могат да настъпят вследствие на неизпълнение на
конкретни предписания за отстраняване на пропуски. С оглед на това съдът
3
счита, че случаят не е маловажен и жалбоподателят следва да понесе
следващата се административно наказателна отговорност за така извършеното
нарушение.
Предвиденото наказание по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите за
юридическите лица е имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв. В
случая наказващия орган правилно е определил вида и размера на санкциите в
минимален размер, поради което не са налице основания за изменението й.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от
НЗПП, на ДАМТН следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., които
да се заплатят от жалбоподателят. Предвид изложеното и на основание чл. 63,
ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-19/11.02.2025
г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с което на с което на о. Т., ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр. Я., пл. ***, представлявана от С. Д. С. – *** на общината
на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39
от Закона за водите са наложени две административни наказания
имуществена санкция в размер на по 1000 лв. за две нарушения на чл.190а,
ал.2, вр. чл. 190а, ал. 1, т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА О. Т., ЕИК*** да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор сума в размер на 100 лв., представляваща
разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Ямбол в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4