№ 24
гр. К., 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно
административно наказателно дело № 20225100600007 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 110/12.10.2021 г., постановено по НАХД № 500/2021 г.,
К. районен съд е признал З.Г.С. от гр.К. за виновна в това, че в периода от м.
юни 2018 г. до м. декември 2019 г. в гр.К., при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.
„б“ от НК - главен счетоводител в Регионална дирекция по горите-К.,
присвоила чужди пари в общ размер на 1 056.24 лева, собственост на РДГ-К.,
поверени й в рамките на длъжностното й качество да ги пази и управлява,
както следва: 1.През м. юни 2018 г. в гр.К., в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1,б.„б“ от НК - главен счетоводител в Регионална
дирекция по горите-К., присвоила чужди пари, собственост на РДГ-К.,
поверени й в рамките на длъжностното й качество да ги пази и управлява,
като неоснователно е начислила и получила възнаграждение - парична сума в
размер на 165.06 лева; 2.През м. октомври 2018 г. в гр.К., в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„б“ от НК - главен счетоводител
в Регионална дирекция по горите-К., присвоила чужди пари, собственост на
1
РДГ-К., поверени й в рамките на длъжностното й качество да ги пази и
управлява, като неоснователно е начислила и получила възнаграждение -
парична сума в размер на 165.06 лева; 3.През м. май 2019 г. в гр.К., в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„б“ от НК -
главен счетоводител в Регионална дирекция по горите-К., присвоила чужди
пари, собственост на РДГ-К., поверени й в рамките на длъжностното й
качество да ги пази и управлява, като неоснователно е начислила и получила
възнаграждение - парична сума в размер на 181.53 лева; 4.През м. октомври
2019 г. в гр.К., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.
„б“ от НК - главен счетоводител в Регионална дирекция по горите-К.,
присвоила чужди пари, собственост на РДГ-К., поверени й в рамките на
длъжностното й качество да ги пази и управлява, като неоснователно е
начислила и получила възнаграждение - парична сума в размер на 181.53
лева; 5.През м. декември 2019 г. в гр.К., в качеството си на длъжностно лице
по смисъла на чл.93, т.1, б.„б“ от НК - главен счетоводител в Регионална
дирекция по горите-К., присвоила чужди пари, собственост на РДГ-К.,
поверени й в рамките на длъжностното й качество да ги пази и управлява,
като неоснователно е начислила и получила възнаграждение - парична сума в
размер на 363.06 лева, като случаят е маловажен и присвоените пари са
внесени по сметка на РДГ-К. до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.205, ал.1, т.5 вр.
чл.204, б.„а“ вр. чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.78а от НК я е освободил от
наказателна отговорност и й наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 1 500 лева. С Решението, съдът е осъдил подс.З.С. да заплати и
направените по делото разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
адв.Д.Н. от АК – Х. – защитник на подс.З.Г.С., в която се твърди, че същото е
необосновано, незаконосъобразно и несправедливо. Първоинстанционният
съд допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като не взел
всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина и
формиране на вътрешното си убеждение в резултат на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и като последица от
тези нарушения признал за виновно лице, по отношение на което липсвали
несъмнени доказателства, които да уличават обвиняемата в извършване на
престъплението, за което била осъдена. Твърди се също, че наложеното
2
наказание било явно несправедливо, тъй като не съответствало на тежестта на
престъплението и материалното състояние на З.С.. Защитникът на
подсъдимата моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да се
постанови ново, с което З.С. да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание подсъдимата З.С. лично и чрез защитника си –
адв.Н., който поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена по
изложените в нея съображения. В последната си дума, подсъдимата моли да
бъде оправдана, тъй като никога не била начислявала заплати.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - К. изразява становище, че
жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд счита за
правилно и моли да бъде потвърдено. Съвкупният анализ на доказателствата,
събрани в хода на делото по несъмнен начин доказвали извършеното деяние,
като единствено изолирани оставали обясненията на обвиняемата, които
първоинстанционният съд правилно не бил кредитирал. По несъмнен начин
било установено, че начисляванията на съответните парични суми са се
извършвали с програмен продукт, като в програмата се е влизало с
потребителското име и парола на З.С.. Прокурора сочи, че неправомерно
начисляваните суми постъпвали по сметки на обвиняемата през един
продължителен период от време и това е ставало достояние и на самата нея не
само чрез сумите, които са постъпвали по сметките й, а и чрез фишовете за
съответните месечни възнаграждения.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваното решение, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, на
основание чл.378, ал.5, във вр. с чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е било по реда на глава двадесет и
осма от НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Районният съд е приел, че по делото се
установява фактическата обстановка описана в постановлението на прокурора
за освобождаване от наказателна отговорност, като е проведено съдебно
следствие и са събрани множество доказателства, като е назначена, изготвена
и приета и съдебносчетоводна експертиза. На въззивното производство са
представени от страна на жалбодателя длъжностни характеристики за
3
счетоводител и главен счетоводител в МЗХ ИАГ РДГ – К.. На база събраните
доказателства, безспорно се установяват фактическите положения описани в
Постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и възприети
от районния съд, а именно:
Подсъдимата З.Г.С. е родена на ********** г. в гр.К., живуща в гр.К., с
българско гражданство, разведена, с висше образование, работи като главен
счетоводител в РДГ-К., неосъждана (реабилитирана по право), с ЕГН
**********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимата З.С. била назначена като главен счетоводител в
Регионална дирекция по горите- К. /РДГ-К./ към Изпълнителна агенция по
горите. При подписването на трудовия договор на 29.03.2016 г., тя била
запозната с длъжностна характеристика за длъжността „главен счетоводител“,
съответно с правата и задълженията й. По силата на длъжностната
характеристика, обвиняемата като главен счетоводител осъществявала и
контролирала счетоводната дейност в дирекцията, ръководела и организирала
счетоводната отчетност и отразявала в счетоводството всички финансови
операции, осъществявала предварителен, текущ и последващ вътрешен
финансов контрол по спазване на финансовата и платежната дисциплина,
правилното оформяне на първичните и официалните счетоводни документи.
Тя отговаряла за достоверността на финансовосчетоводните документи.
Носела и имуществена отговорност до размера на причинените вреди в
дирекцията. В рамките на длъжностното й качество било вменено да пази и
управлява чужди пари, тези на РДГ- К.. В счетоводния отдел на Дирекцията,
обвиняемата З.С. работела в една стая със св.С.М., заемащ длъжността
счетоводител в РДГ-К.. Възнагражденията на служителите в РДГ- К. в
периода от м. юни 2018 г. до м. декември 2019 г. се начислявали, изплащали и
осчетоводявали чрез програмен продукт - „Омекс 2000“ и „Конто 66“.
Счетоводният програмен продукт за начисляване на заплатите бил ползван от
подсъдимата и св.С.М., като М. работел по обработка на данните, а С. правела
контрол на съответните данни и ако намирала грешки, сама ги коригирала,
преди приключване на действията по осчетоводяване. Възнагражденията на
служителите в РДГ-К. се начислявали, изплащали и осчетоводявали на
документална обоснованост. В софтуерната програма „Омекс 2000“ за
обработка на заплатите се използвал акаунта на З.С., което тя установила като
4
практика. Ведомостите за заплати и платежните нареждания се съставяли от
счетоводителя С.М., но записванията в тях се одобрявали от подсъдимата,
което се удостоверявало с подписа й. В периода от м. юни 2018 г. до м.
декември 2019 г. в гр.К., като главен счетоводител на РДГ-К. обвиняемата С.
имала пълен и пряк контрол над счетоводната дейност, както и достъп до
програмния продукт, чрез който се начислявали заплатите. Възползвайки се
от това, З.С. при начисление на заплатите в посочения период, за съответен
избиран от нея месец въвеждала за начисление в програмата избрана от нея
сума към заплатата й, без обосноваващи документи. Така генерираната в
програмата сума била включена във ведомостта за заплати, съответно в
платежните нареждания до банката, след което постъпвала по картовата
сметка на подсъдимата и теглена от нея, наред с полагащото й се
възнаграждение. По така описания механизъм, обвиняемата С. присвоила
чужди пари, собственост на РДГ-К., както следва: през м. юни 2018 г.
неоснователно начислила и получила възнаграждение - парична сума в размер
на 165.06 лв.; през м. октомври 2018 г. неоснователно начислила и получила
възнаграждение - парична сума в размер на 165.06 лв.; през м. май 2019 г.
неоснователно начислила и получила възнаграждение - парична сума в
размер на 181.53 лв.; през м. октомври 2019 г. неоснователно начислила и
получила възнаграждение - парична сума в размер на 181.53 лв.; през м.
декември 2019 г. неоснователно начислила и получила възнаграждение -
парична сума в размер на 363.06 лв., всичко в общ размер на 1056.24 лв. През
м. декември 2019 г. св.М. установил, че имало нередности във ведомостите за
заплати – завишени суми във възнаграждението на З.С., поради което
уведомил директора на РДГ-К.. Св.Ю.К. – директор на РДГ-К., възложил да
бъде извършена вътрешна проверка на ведомостите за цялата 2019 г.
Установени били завишени суми над утвърденото възнаграждение на
обвиняемата С., включително и начислени за полагане на извънреден труд,
без надлежна заповед от директора. По Заповед № 33/15.01.2020 г. на
Изпълнителния директор на ИАГ била извършена проверка относно
изплащането на заплатите и допълнителните възнаграждения в РДГ-К. за
2018 г. и 2019 г ., която потвърдила нарушенията при начисляване и
изплащане на процесните възнаграждения. Резултатите от проверката били
обективирани в констативни протоколи с рег.№ 438/2020 г. и рег.№ 439/2020
г. на РДГ-К.. Присвоената сума била възстановена от обвиняемата на
5
13.03.2020 г., видно от приложено по делото писмо с изх.№ РДГ06-
3229/16.06.2020 г. на РДГ-К. и извлечение от банкова сметка. Видно от
издадената Служебна бележка с изх.№РДГ06- 966/06.02.2020 г., за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. не били издавани заповеди за полагане на
извънреден труд от З.С. – главен счетоводител на РДГ-К..
От заключението по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителна такава, се установява,
че през м. юни 2018 г. на подсъдимата С., след направените начисления и
удръжки било изплатено следното трудово възнаграждение: редовен аванс
400 лв. и превод по сметка 899.19 лв. За този месец имало получена от нея
сума в размер на 165.06 лв., начислена с основание „корекция-разлика“. За
посочената сума от 165.06 лв. нямало издавана заповед за промяна на
заплатата на С.. За м. октомври 2018 г. на подсъдимата, след направените
начисления и удръжки било изплатено следното трудово възнаграждение:
редовен аванс 400 лв. и превод по сметка 872.78 лв. За този месец имало
получена от нея сума в размер на 165.06 лв., начислена с основание „250%
официални празници“. За м. октомври 2018 г. нямало издавани заповеди за
полагане на извънреден труд. За м. май 2019 г. на подсъдимата, след
направените начисления и удръжки било изплатено следното трудово
възнаграждение: редовен аванс 400 лв. и превод по сметка 1012.77 лв. За
същия месец имало получена сума от 181.53 лв., начислена с основание
„250% официални празници“. За м. май 2019 г. нямало издавани заповеди за
полагане на извънреден труд. През м. октомври 2019 г. на З.С., след
направените начисления и удръжки било изплатено следното трудово
възнаграждение: редовен аванс 800 лв. и превод по сметка 630.81 лв. За този
месец имало получена от нея сума 181.53 лв., начислена с основание
„корекция-разлика“. За посочената сума от 181.53 лв. нямало издавана
заповед за промяна на заплатата на С. през предходните месеци. През м.
декември 2019 г. на С., след направените начисления и удръжки било
изплатено възнаграждение в размер на 1 611.25 лв., като за месеца имало
получена от нея сума от 363.06 лв., начислена с основание „корекция
предходен месец“. За посочената сума от 363.06 лв. нямало издавана заповед
за промяна на заплатата на С. през предходните месеци.
Видно от назначената и изготвена на първоинстанционното съдебно
6
следствие съдебносчетоводна експертиза, през инкриминирания период
трудовите възнаграждения в РДГ-К. по правило били начислявани и
осчетоводявани от С.М. - счетоводител, на база представените му документи.
Процедурата по изплащане на аванси и нетни трудови възнаграждения била
следната: Въз основа на кратка рекапитулация и ведомост за заплата, в РДГ-
К. се съставяло платежно нареждане, което се изпращало до ИАГ, като била
записана сумата, която следва да се преведе от ИАГ по банкова сметка на
РДГ-К., открита в ОББ АД за изплащане на заплати. След получаване на
превода от ИАГ по сметка на наличности на РДГ-К., открита в ОББ, сумите
се превеждали по набирателна сметка в ЦКБ АД, където били открити
разплащателни сметки на служителите. РДГ-К. изпращала до ЦКБ АД-клон К.
писмо, с което уведомявала банката от получения превод да се преведат
заплатите на служителите по приложен списък, в който били записани
банковите сметки и сумите на всеки един служител. Счетоводните документи
за начисленото и заплатено трудово възнаграждение на служителите за
процесните месеци били следните: ведомостите за заплати – изготвени от
счетоводителя С.М.; кратка рекапитулация за начислени суми – изготвена от
С.М., подписана от З.С. и директора на РДГ-К.; списък придружаващ писмото
до ЦКБ АД за изплащане на нетните трудови възнаграждения на служителите
– подписан от С.М. (с изключение на списъка за м. юни 2018 г., който бил
подписан от специалист-касиера Даниела Ангелова), главния счетоводител
З.С. и директора на РДГ-К.; платежни нареждания за плащания на суми за
заплати и аванс – подписани от З.С. и директора на РДГ-К.; писма до банков
клон – изготвени от С.М. и подписани от директора на РДГ-К.. При
проверката в РДГ-К., вещото лице установило налични писма за изплащане
на сумите за м. юни и м. октомври 2018 г. и м. май 2019 г., изготвени от С.М.,
подписани от главния счетоводител С. и директора. В РДГ-К. ведомостта за
заплати се съставяла от оперативен счетоводител или касиер. Записванията
във ведомостите се одобрявали от директор и главен счетоводител.
Платежните нареждания за изплащане на заплати се съставяли от
счетоводителя и се одобрявали също от директора и главния счетоводител.
Действащите в РДГ-К. Вътрешни правила за работна заплата и Вътрешни
правила за счетоводния документооборот на ИАГ и нейните структури /РДГ/
не били спазени, поради допуснатите начисления на недължими суми за
заплати. Сумата от 165.05 лв. за м. юни 2018 г. била начислена с основание
7
„корекция-разлика“, сумата от 165.05 лв. за м. октомври 2018 г. – начислена с
основание „250% работа по официални празници с продължителност 8 ч.“,
сумата от 181.53 лв. за м. май 2019 г. – начислена с основание „250% работа
по официални празници с продължителност 8 ч.“, сумата от 181.53 лв. за м.
октомври 2019 г. – начислена с основание „корекция-разлика“, сумата от
363.06 лв. за м. декември 2019 г. – начислена с основание „корекция
предходни месеци“. За м. декември 2019 г. на З.С. били налични 2 фиша за
заплата. Единият фиш бил с начислено трудово възнаграждение 1 543 лв.,
сума за плащане след удръжки в размер на 1 250.37 лв. Вторият фиш бил с
начисления 1 906.06 лв., която сума включвала възнаграждение 1 543 лв. и
корекция от предходни месеци за изплащане 363.06 лв., сума за изплащане
след удръжки в размер на 1 611.25 лв. За м. декември 2019 г. сумата за
заплата от 1 211.25 лв. била преведена по банкова сметка на обвиняемата в
ЦКБ. Сборът за заплати на служителите в писмото до ЦКБ АД бил завишен с
400 лв., записана сума, която следва да се разпредели 10 582.21 лв., вместо 10
182.21 лв., като разликата от 400 лв. била преведена като аванс на З.С. по
друга нейна сметка в ЦКБ. От заключението на вещото лице и показанията му
в съдебно заседание се установява, че тези суми са неоснователно начислени
и изплатени, тъй като липсвал график или заповед за изплащането им.
Въпросните „корекции“ били само използвано основание, тъй като ако е
следвало да се направи корекция, то това ставало по друг ред. Вещото лице
сочи, че не може да отговори кой е направил инкриминираните начисления в
полза на З.С.. Технически това се извършвало като се въвеждали данни в
програмата. За начисляване на заплати се ползвал програмния продукт
„Омекс 2000“, като в програмата се влизало с потребителско име и парола на
З.С., предоставени от нея и на С.М..
Въз основа на така установената фактическа обстановка следва да се
направи безспорния извод, че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна престъплението по чл.205, ал.1, т.5, във вр. с чл.204, б.“а“,
във вр. с чл.201, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е предадена на съд,
както правилно е прието и от първоинстанционния съд, тъй като в периода от
м. юни 2018 г. до м. декември 2019 г. в гр.К., при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.
„б“ от НК - главен счетоводител в Регионална дирекция по горите-К.,
присвоила чужди пари в общ размер на 1 056.24 лева, собственост на РДГ-К.,
8
поверени й в рамките на длъжностното й качество да ги пази и управлява,
подробно описани в решението, като случаят е маловажен и присвоените
пари са внесени по сметка на РДГ-К. до приключване на съдебното следствие
в първоинстанционния съд. Основание за такъв извод дават събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както и изготвените СЧЕ.
Извършеният в тази връзка анализ на доказателствата от първоинстанционния
съд е правилен и обоснован и изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.
Така, показанията на свидетелите С.М., Ю.К. и З.Х., са кредитирани, като
обективни, логични, последователни, кореспондиращи както помежду си,
така с останалите доказателства по делото; заключенията на съдебно-
счетоводните експертизи, изготвени на досъдебното и съдебното
производство, като обосновни и правилни; писмените доказетелства, които
кореспондират и са в унисон с останалите доказателства, а именно -
рекапитулации за възнаграждения, платежни нареждания, фишове и
ведомости за заплати в РДГ-К.; Констативен протокол рег.№ 438/2020 г.;
Констативен протокол рег.№ 439/2020 г.; Длъжностна характеристика за
длъжността главен счетоводител и счетоводител в РДГ-К.; Служебна бележка
изх.№РДГ06- 966/06.02.2020 г.; Писмо изх.№ РДГ06-3229/16.06.2020 г. на
РДГ-К. и приложено към същото извлечение от банкова сметка; Справка за
съдимост на обвиняемата; Характеристична справка на обвиняемата;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
обвиняемата и други.
Всъщност твърденията на подсъдимата, че не се занимавала с работата
по начисляване и обработка на заплатите и не била установила да са й
начислени допълнително суми към заплатата, се явяват изолирани и се
опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Така, от
показанията на св.С.М., св.Ю.К. и св.З.Х. по категоричен начин се
установява, че през инкриминирания период начисляването на трудовите
възнаграждения се осъществявало чрез програмен продукт „Омекс 2000“, в
който се влизало с потребителско име и парола на З.С.. До този програмен
продукт достъп имали само подсъдимата и св.М., като дори и в случаите, в
които свидетелят въвеждал данните за заплати в програмата, подсъдимата ги
проверявала и при наличие на грешки ги коригирала, като финансовия
контрольор, който проверявал документацията, нямал достъп до програмата и
не проверял начисляването на трудовите възнаграждения. Именно
9
подсъдимата, както е посочил и районният съд в мотивите към решението, е
одобрявала и записванията във ведомостите за заплати и платежните
нареждания, както било регламентирано и във Вътрешните правила за
счетоводния документооборот. Не може да бъде дадена вяра на обясненията
на подс.З.С., че не била разбрала да е получила допълнително суми, които не
й се следват, като в тази връзка следва да се посочи, че за м. декември 2019 г.
част от възнаграждението в размер на 400 лв. единствено подсъдимата е
получила като аванс по втора нейна сметка, а такъв за този месец не бил
начисляван. Описаното изключва възможността допълнитено начислените и
неследващи се възнаграждения на подсъдимата да е ставало без нейното
знание и съгласие. А след като достъп до програмата за начисляването на
трудовите възнаграждения са имали единствено подсъдимата и св.М., то
нелогично, дори абсурдно звучи твърдението, че последния е начислявал
инкриминираните суми на подсъдимата, след което именно той е съобщил на
директора на РДГ- К. за установените нередности във ведомостите по
начисляване на заплати на З.С.. Т.е., ако се приеме за доставерна версията на
подсъдимата, че единствено св.М. е изготвял ведомостите за заплати и е
начислвал неследващите й се възнаграждения, то това означава, че
съобщавайки за откритите нередности на Директора на регионалната
Дирекция, той би уличил себе си в извършване на престъпление. Както вече
бе посочено, за да не даде вяра на обясненията на подсъдимата и съответно да
кредитира показанията на св.С.М., съдът извърши анализ и съпоставка на
съвкупността от доказателства, които оборват тезата на подсъдимата, поради
което същата следва да се приеме единствено като защитна такава, целяща
оневиняването й. В обобщение следва безспорния и несъмнен извода, че
авторството на деянието е доказано по категоричен начин. Достигайки до
същите изводи, районния съд е постановил правилен, обоснован и
законосъобразен акт.
Изложеното до тук, не се променя и след анализа на представените от
защитника на подсъдимата и приети като доказателства на въззивното
следствие длъжностни характеристики за длъжността счетоводител и главен
счетоводител в МЗХ ИАГ РДГ – К., като последната е представена още на
ДП, тъй като от същите е видно, че именно главния счетоводител отговаря за
законосъобразното и целесъобразно извършване и документиране на
разходите и другите плащания; осъществява и контролира счетоводната
10
отчетност в дирекцията; ръководи и организира счетоводната отчетност и
отразява в счетоводството всички финансови операции, както и подписва
заедно с ръководителя всички документи от финансов характер, от които
произтичат права и задължения за дирекцията. В същото време в
длъжностната характеристика на „счетоводител“ липсва конкретно вменено
задължение „да съставя ведомостите за заплати“, така, както се твърди в
допълнението към въззивната жалба. Нещо повече, дори да се приеме, че
счетоводителя – св.М. е съставял ведомостите за заплати, то това не променя
безспорно установеното, че същите е следвало да се проверят и при нужда да
се корегират, съответно подпишат именно от главния счетоводител – подс.С..
Т.е., окончателното изготвяне на въпросните ведомости се е извършвало от
подсъдимата. Що се отнася до посоченото в допълнението към въззивната
жалба относно „начисления на допълнителни суми“ към заплатата на С.М., то
това обстоятелство е извън предмета на обвинението и не променя извода за
авторството на процесното деяние.
Напълно се споделя и изложеното от първоинстанционния съд относно
обективните и субективните признаци на престъпния състав, по който
подсъдимата е призната за виновна, а именно - чл.205, ал.1, т.5 вр. чл.204, б.
„а“ вр. чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от м. юни 2018 г.
до м. декември 2019 г. в гр.К., при условията на продължавано престъпление,
в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„б“ от НК -
главен счетоводител в Регионална дирекция по горите-К., присвоила чужди
пари в общ размер на 1 056.24 лева, собственост на РДГ-К., поверени й в
рамките на длъжностното й качество да ги пази и управлява, както следва:
1.През м. юни 2018 г. в гр.К., в качеството си на длъжностно лице по смисъла
на чл.93, т.1,б.„б“ от НК - главен счетоводител в Регионална дирекция по
горите-К., присвоила чужди пари, собственост на РДГ-К., поверени й в
рамките на длъжностното й качество да ги пази и управлява, като
неоснователно е начислила и получила възнаграждение - парична сума в
размер на 165.06 лева; 2.През м. октомври 2018 г. в гр.К., в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„б“ от НК - главен счетоводител
в Регионална дирекция по горите-К., присвоила чужди пари, собственост на
РДГ-К., поверени й в рамките на длъжностното й качество да ги пази и
управлява, като неоснователно е начислила и получила възнаграждение -
парична сума в размер на 165.06 лева; 3.През м. май 2019 г. в гр.К., в
11
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„б“ от НК -
главен счетоводител в Регионална дирекция по горите-К., присвоила чужди
пари, собственост на РДГ-К., поверени й в рамките на длъжностното й
качество да ги пази и управлява, като неоснователно е начислила и получила
възнаграждение - парична сума в 7 размер на 181.53 лева; 4.През м. октомври
2019 г. в гр.К., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.
„б“ от НК - главен счетоводител в Регионална дирекция по горите-К.,
присвоила чужди пари, собственост на РДГ-К., поверени й в рамките на
длъжностното й качество да ги пази и управлява, като неоснователно е
начислила и получила възнаграждение - парична сума в размер на 181.53
лева; 5.През м. декември 2019 г. в гр.К., в качеството си на длъжностно лице
по смисъла на чл.93, т.1, б.„б“ от НК - главен счетоводител в Регионална
дирекция по горите-К., присвоила чужди пари, собственост на РДГК.,
поверени й в рамките на длъжностното й качество да ги пази и управлява,
като неоснователно е начислила и получила възнаграждение - парична сума в
размер на 363.06 лева, като случаят е маловажен и присвоените пари са
внесени по сметка на РДГ-К. до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд. По делото няма спор, че подсъдимата заемайки
длъжността „главен счетоводител“ в държавно предприятие - РДГ-К. е имала
длъжностното качество, което закона изисква за субектите на престъплението
длъжностно присвояване. Именно в рамките на длъжностното й качество й е
било вменено да пази и управлява чужди пари- собственост на РДГ-К., които
в случая са и предметът на длъжностното престъпление. Чрез противозаконно
разпореждане с чуждите пари в интерес на самия деец е осъществено
изпълнителното деяние на присвояването, като подс.С. е начислила в своя
полза и получила като възнаграждение инкриминираните суми, без да има
правно основание за това. Паричните средства са начислявани с основания
„корекция-разлика“ (сумите от 165.06 лв. за м.юни 2018 г. и 181.53 лв. за м.
октомври 2019 г. ), „250 % работа по официални празници“ (сумите от 165.06
лв. за м. октомври 2018 г. и 181.53 лв. за м. май 2019 г.) и „корекция
предходни месеци“ (сумата 363.06 лв. за м. декември 2019 г.), като в
действителност такива основания е нямало, не са съществували, тъй като за
съответните месеци нито имало издавани заповеди за полагане на извънреден
труд в празнични дни, нито пък били издавани заповеди за промяна на
заплатата на подс.С.. Извършените от последната деяния в периода от м. юни
12
2018 г. до м. декември 2019 г. представляват продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като осъществяват поотделно състав на едно
и също престъпление /длъжностно присвояване/, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, какъвто извод е
направил и районния съд.
От субективна страна престъплението е осъществено виновно при пряк
умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер,
предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното
настъпване. Безспорно С. е знаела, че се разпорежда с пари чужда
собственост- на РДГ-К., съзнавала е, че това излиза извън предоставените й
правомощия, но въпреки това се е разпоредила с паричните средства в свой
интерес.
Прието е, че деянието представлява маловажен случай, поради което е
квалифицирано по чл.204, б.„а“, във вр. с чл.201, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от
НК, като е приложен привилигирования състав на чл.205, ал.1, т.5 от НК, тъй
като присвоените пари са внесени по сметка на РДГ-К. до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд.
За престъплението по чл.205, ал.1, т.5 вр. чл.204, б.„а“ вр. чл.201, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание „пробация” или „глоба“ от 100
до 300 лв. З.Г.С. не е осъждана (реабилитирана е по право) и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От
извършеното умишлено престъпление са причинени имуществени вреди,
които са възстановени и не са налице ограниченията предвидени в чл.78а,
ал.7 от НК.
При наличието на условията на императивната разпоредба на чл.78а от
НК - за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, прокурора правилно е внесъл постановление
за производство по реда гл.XXVIII от НПК.
При определяне размера на наказанието, районният е приел, че:
степента на обществена опасност на деянието е типична за престъплението;
степента на обществена опасност на дееца е ниска, с оглед липсата на
предходни осъждания; за смекчаващи отговорността обстоятелства –
13
необремененото съдебно минало на обвиняемата и добрите характеристични
данни, с които се ползва по местоживеене; отегчаващите отговорността
обстоятелства – фактът, че са извършени пет на брой деяния в рамките на
продължаваното престъпление. При така описаните обстоятелства от
значение за определене на наказанието, въззивния съд намира наложеното на
подс.З.Г.С. административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева за
правилно, като липсват обстоятелства, които да са от значение и да не са били
взети предвид от районния съд при определяне на коркретния размер. Така
наложеното наказание е ориентирано към минималния предвиден в закона
размер (от 1000 лв. до 5000 лв.), като същото се явява справедливо и
съответно на конкретно извършеното от подсъдимата престъпно деяние,
поради което твърдението във въззивната жалба, че същото е явно
несправедливо, се явяват неоснователни.
С оглед изхода на делото – осъдително решение, правилно на
основание чл.189, ал.3 от НПК подс.З.Г.С. е осъдена да заплати направените
по делото на досъдебното и съдебното производство разноски.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че обжалваното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
следва същото да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6,
във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110/12.10.2021 г., постановено по НАХД
№ 500/2021 г. по описа на К.йския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15