№ 7545
гр. София, 24.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110125659 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по искова молба подадена от ЮЛ.БЛ. П., ЕГН ********** против
Държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България. Предявените искове
са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото производство.
По възражението за местна подсъдност на ответника съдът намира следното:
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за неспазване на правилата
за местна подсъдност предвид постоянния адрес на ищеца, който е в гр. *, област *.
Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вредите, като изборът измежду посочените възможности е
предоставен на ищеца. В случая с предявяване на исковата молба пред Софийски районен
съд ищецът е упражнил предоставеното му право на избор, като е избрал да сезира съда по
място на увреждането, т.е. където е проведено наказателното производство. Поради това
възражението на ответника е неоснователно.
Ищецът с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба са представили
писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети.
Основателни са исканията на ищеца за изискване и прилагане към настоящото производство
на ДП № */2017 г., по описа на СДВР и НОХД № ***/2018г. по описа на СРС, НО, 16-ти
състав.
Искането на ищеца за допускане на съдебномедицинска експертиза следва да се остави без
уважение, тъй като формулираните въпроси не касаят установяване на конкретни твърдяни
от ищеца и релевантни за спора обстоятелства, за изясняване на които да са необходими
специални знания и умения.
Искането на ищеца за допускане на трима свидетели при режим на довеждане следва да
1
бъде уважено за един от тях, доколкото на този етап от производството и предвид липсата
на посочване на различни факти, за установяването на които се искат трима свидетели,
допускането на още двама свидетели не е необходимо.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази
направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за местна неподсъдност на спора
на СРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.05.2022г. от 11,00
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА като писмени доказателства в производството приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
ДА СЕ ИЗИСКА от НО на СРС, 16-ти състав, НОХД № ***/2018г. по описа на СРС, НО,
ведно с ДП № */2017 г., по описа на СДВР, като в писмото се посочи датата на насроченото
съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебномедицинска
експертиза.
ДОПУСКА до разпит един свидетел за ищеца при режим на довеждане като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за допускане разпит на още двама свидетели.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
ЮЛ.БЛ. П., ЕГН ********** е предявил осъдителни искове с правна квалификация чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86,ал. 1 ЗЗД, срещу Прокуратурата на Република България относно
осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато
му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал.
1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, по което е бил оправдан с Присъда от 12.10.2020 г.,
постановена по НОХД № ***/2018г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, които
неимуществени вреди се състоят в претърпени болки, страдания и неудобства, накърнено
име, както в обществото, така и в семейството и законната лихва върху тази сума от датата
на повдигане на обвинението – 14.11.2017 г., до окончателното плащане; сума в размер на
700,00 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатен в наказателното
производство по НОХД № ***/2018г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, адвокатски
хонорар и законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 28.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 30.04.2017 г. бил задържан от органи на полицията, които твърдели,
че е извършил кражба, и отведен в полицейското управление, където бил задържан за
период от 24 часа. Допълва, че след това бил призоваван по телефон на разпит многократно
преди реално да бъде проведен такъв. На 14.11.2017 г. срещу него било повдигнато
обвинение по досъдебно производство № */2017 г., по описа на СДВР за извършването на
2
престъпление с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, като в Софийски районен съд бил внесен
обвинителен акт. Сочи, че по образуваното НОХД № ***/2018 г. по описа на СРС, НО, 16-ти
състав, били проведени 5 открити съдебни заседания, като първоинстанционното
производство завършило с оправдателна присъда. Счита, че досъдебното производство е
водено тенденциозно от разследващите органи, съдебното производство се забавило поради
процесуалното поведение на ответника, като в последното открито съдебно заседание
прокурорът дори не поддържал повдигнатото обвинение срещу ищеца. Твърди, че през
периода от задържането му от полицейските органи до момента е принуден да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства,
накърнено име, както в обществото, така и в семейството. Поддържа, че при задържането му
бил силно притеснен, тъй като усещал обвинителна тенденция от страна на органите на
реда. Сочи, че получил хипертонична криза, започнал да усеща стягане в гърдите и
изтръпване на ръцете, били му изписани медикаменти, с които да контролира кръвното си
налягане, които приемал и до момента. Твърди, че преди започване на наказателното
производство срещу него никога не е получавал подобни кризи и не е приемал медикаменти
за успокояване на нервната система. Поддържа, че отношенията в семейството му се
променили, приятелката и децата му се притеснили много, органите на досъдебното
производство притеснявали неоснователно семейството му, поради което започнали
семейни конфликти и липса на разбирателство. Излага твърдения, че живее в малко
населено място – гр. Троян, познавали го много хора и информацията за образуване на
наказателното производство срещу него се разчула бързо, от което той се почувствал
засрамен, приятелите на децата му също разбрали за обвинението към ищеца, което се
отразило негативно и върху низходящите му, някои от приятелите на ищеца се отдалечили
от него. Поддържа, че всичко това го довело до голям психологически срив, отдалечил се от
всички, затворил се в себе си, не бил в състояние да върши работата си пълноценно.
Посочва, че въпреки приключването на съдебното производство с оправдателна присъда,
продължавал да търпи вреди, хората говорели за него като за престъпник, ходил постоянно
на консултации при лекари и посещавал психолози. Твърди, че след постановяване на
оправдателната присъда нито разследващият полицай, нито прокурорът му се били
извинили. С оглед на тези обстоятелства, ищецът моли да бъде постановено решение, с
което ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума от датата на повдигане на обвинението –
14.11.2017 г., до окончателното плащане. Поддържа, че в хода на наказателното
производство заплатил и сумата от 700 лв. на адвокат за осъществяване на процесуално
представителство, поради което претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
посочената сума, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 28.10.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
3
предявените искове се оспорват като недоказани. В отговора на исковата молба ответникът е
релевирал възражения относно размера на претендираното обезщетение, което счита за
прекомерно, както и относно действителното наличие на пряка причинно – следствена
връзка между действията на прокуратурата по повдигане на обвинението и твърдените
вреди. Излага, че престъплението, в което е бил обвинен ищецът, е тежко по смисъла на чл.
93, т. 7 НК, но не са налице данни за прилагани мерки за процесуална принуда спрямо него.
Оспорва доказаността на претърпените вреди, като се сочи, че не се представят
доказателства за действителното им настъпване. Твърди, че не е налице противоправно
поведение на ответника. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на
претенцията за обезщетението за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди. По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди
се навеждат възражения, че същата не е доказана. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че вследствие на незаконосъобразните действия на ответника е претърпял твърдените от
него неимуществени и имуществени вреди, както и причинната връзка между обвинението и
вредите.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители,
попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че във връзка с приетите мерки за превенция и ограничаване на
разпространението на COVID-19 на съдилищата на територията на Република България,
следва да посочат по делото на основание чл.42, ал.4 ГПК електронен адрес за
връчване на съдебни книжа и телефонен номер за призоваване.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение.
Определението в частта по възражението за местна неподсъдност на спора подлежи на
обжалване на основание в едноседмичен срок от съобщението пред Софийски градски съд,
а в останалата част - не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4