Р Е Ш Е Н И Е
№
18.10.2018г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Цецка Симеонова и прокурора.........................., като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 3098/2018г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от ***, чрез юрк. ***, против П.В.К.,***, с която се твърди, че въз
основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр.д.№1220/2018г., по описа на ПлРС, против която в срок е депозирано
възражение. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот-
апартамент, на адрес ***, с аб. №***. Твърди се, че ответникът К., е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал
предоставената му ТЕ, като не е погасил задълженията си. Твърди се, че на
основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени
Общи условия. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”,
от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е
плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената
от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че дяловото
разпределение на ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се
извършва от „***, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли съдът да конституира „***, като трето лице – помагач
в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника К.-като съсобственик на процесния имот,
че дължи, сумата общо 912,58лв., от която сумата от 812,52лв главница, за
периода 01.10.2015-31.12.2017г., съставляваща стойността на потребена и
незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №*** и сумата от 98,06лв.-
лихва за забава, за периода 02.12.2015-13.02.2018г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
След подаване на ИМ, с
допълнителна молба, ищецът прави изменение на иска, с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, чрез неговото намаляване, до
размера на сумата от 48,06лв., без изменение на
периода. Изменението е прието от съда, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК и
същия следва да се счита за предявен за сумата от 48,06лв.
В срока за отговор, отв. П.В.К.-ред. ув.,
не изразява становище по предявените исковете.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно е по делото, че въз основа на
заявление по чл. 410 от ГПк, е издадена заповед за изпълнение № 808/21.02.2018г.,по
ч. гр.д.№ 1220/2018г на ПлРС, против която в срок е постъпило възражение от
длъжника П.К..
В първото по делото о.с.з. на 11.октомври.2018г.,
ответникът П.К., редовно призован, не се явява, не изпраща представител, и не
прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за
последиците от своето бездействие, с разпореждане №6882/07.06.2018г. редовно връчено
на страната., но по делото няма депозиран отговор на ИМ, в даденият за това
срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника,
възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение и
предпоставките за това. По делото, от страна на ответника няма заявено
становище и по изготвеният с определение №3224/05.09.2018г.., проекто-доклад по
делото, в който е разпределена доказателствената тежест между страните.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява, че за процесния период-
01.10.2015-31.12.2017г., размерът на главницата, съставляващ потребена и незаплатена
ТЕ, за целият имот, е в размер на 1625,03лв.- съответно за съсобственика
-отв. К.- сумата от 812,52лв. ВЛ е установло, че в имота има 0 бр
водомери, 3 бр. уреди, и ЩЛ в баня; действителен обем на жилището-
В о.с.з. на 11.10.2018г.,
процесуалният представител на ищеца- адв. ***, прави искане за постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
Като взе
предвид гореизложеного, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238,
ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решението против ответника. Предявените
искове с правно основание искове
с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, предмет на
делото са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ и представените по
делото писмени доказателства, както и въз основа на приетоо заключение по ССЕ. Съобразно
посочената разпоредба- чл.238, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и
искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и
приетите по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, следва
да постанови неприсъствено решение, с което бъде да признато за установено спрямо отв. П.В.К.
–като съсобственик на процесния имот, че дължи, сумата от 812,52лв главница, за
периода 01.10.2015-31.12.2017г., съставляваща стойността на потребена и
незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №*** и сумата от 48,06лв.-
лихва за забава, за периода 02.12.2015-13.02.2018г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-20.02.2018, до окончателното й изплащане.
При този изход на производството и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски, в размер на 295лв..-
настоящето производсво, вкл. 100лв. -юрк.- възнаграждение, определено от съда
по реда на чл. 75, ал.8 от ГПК, в минимален размер, 75лв.- държавна такса и 120лв—разноски
за ВЛ. Ответникът следва да понесе и направените разноски в заповедното
производство, в размер на 43,21лв.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че П.В.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „***”, ЕАД, гр. ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В., сумата от 812,52лв.-
главница, съставляваща половината от стойността на потребена ТЕ, за
имот с аб.№ ***, за периода
01.10.2015-31.12.2017г., сумата от 48,06лв-
лихва за забава, за периода 02.12.2015-13.02.2018г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-20.02.2018., до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, № 808/21.02.2018г. по ч. гр.д.№1220/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, П.В.К., ЕГН **********,***,
ДА
ЗАПЛАТИ НА „***”, ЕАД, гр. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Й.В., сумата от 295лв. -направени разноски по настоящето дело и сумата от 43,21лв.-разноски по ч. гр.д.№ 1220/2018г на ПлРС.
Решението се постановява с участието на третото лице –
помагач, на страната на ищеца: „***.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по
чл.238 и чл.239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ