№ 302
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110134202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б против ..., с която е предявен иск с правно
основание чл.86 ЗЗД, за заплащане сумата от 14 312,02 лв., представляваща законна
лихва за периода от 30.03.2018 г. до 16.05.2021 г. върху главница в размер на 45 000
лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на СМР по договор за
строителство от 14.05.2016 г., присъдена с влязло в сила Решение на САС №
1986/31.07.2019 г. по т.д. 1558/2019 г.
Ищецът Б твърди, че с Решение № 80/11.01.2019 г., по т.д. № 612/2018 г., т.о., VI – 14
състав, съдът осъдил ... да заплати на ... главница в размер на 125 640.90 лв., представляваща
неустойка за забавено изпълнение на СМР по договор за строителство от 14.05.2016 г. С
Решение на САС № 1986/31.07.2019 г. по т.д. 1558/2019 г. решението било частично
изменено, като искът бил уважен за сумата от 45 000 лв. и е отхвърлен за разликата от 45 000
лв. до 62 820,45 лв. Посочва, че исковата молба по делото е подадена на 30.03.2018 г.
Дължимата лихва върху главницата от 45 000 лв. за периода от 30.03.2018 г. до 16.05.2021 г.
е 14 312,02 лв. Твърди, че присъждането на мораторна лихва за забава при неплащане на
падежа на уговорена неустойка за неизпълнение на парично задължение, не е недопустимо
кумулиране на еднородни обезщетения за едно и също неизпълнение. С оглед изложеното
моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14 312.02 лв.
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 30.03.2018 г. до 16.05.2021 г. върху
главница в размер на 45 000 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на СМР
по договор за строителство от 14.05.2016 г., присъдена с Решение на САС № 1986/31.07.2019
г. по т.д. 1558/2019 г. Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ..., който
оспорва исковете. Твърди, че предявеният иск е недопустим и моли за прекратяване на
производството, т.к. е изтекла давността и правото на иск било погасено. Евентуално моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен, поради изтекла погасителна давност. Твърди,
че е налице кредиторова забава, тъй като ищецът не посочил банкова сметка, по която да
1
бъде извършено плащането, поради което моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По въпроса за наличието на процесуална възможност законната лихва върху
присъдено с влязло в сила решение вземане, да бъде предмет на самостоятелен иск е
постановено Решение № 50/12.03.2010 г. по т.д. № 485/09 г. II т.о. Посочено е, че не е
изключено правото на кредитора, да претендира и законната лихва върху вземането за
неустойка, след горепосочената крайна дата до окончателното изплащане на главния
дълг, щом не е налице произнасяне в тази насока с предходния влязъл в сила съдебен
акт. Нейният акцесорен характер и функционалната и обусловеност от главния дълг, не
означава, че вземането за лихва няма и самостоятелност, позволяваща защитата му
чрез отделен самостоятелен иск и аргумент в тази насока са както различният въведен
от законодателя давностен срок за погасяването му, така и законовото правило на
чл.76, ал.2 ЗЗД. При наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила
съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не съществува процесуална
пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство,
независимо от акцесорния и спрямо главния дълг, характер.
За основателността на предявения осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД необходимо е
установяването на съществуване на главно парично задължение на ответника, че не е
било поискано присъждането на законна лихва върху сумата, като законна последица
от подаване на исковата молба и размера на обезщетението за забава.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на посочените
релевантни за разрешаване на правния спор факти е в доказателствена тежест на
ищеца.
Видно от представения по делото препис от Решение № 80 от 11.01.2019 г.,
постановено по т.д. № 612/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 състав, ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 125 640.90 лв., представляваща неустойка за
забавено изпълнение по договор за СМР от 14.05.2016 г. С Решение на САС №
1986/31.07.2019 г. по т.д. 1558/2019 г. е отменено частично Решение № 80 от
11.01.2019 г., постановено по т.д. № 612/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 състав,
като е оставено в сила в частта, с която на ищеца е присъдена сумата от 45 000 лв.,
представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за СМР от 14.05.2016 г.
По делото не е спорно, че исковата молба по т.д. № 612/2018 г. по описа на СГС, ТО,
VI-14 състав е подадена на 30.03.2018 г. По делото не е спорно и че ищецът не е
поискал присъждане на законна лихва върху главницата. Не се спори и видно от
отбелязването върху него, посоченото решение е влязло в сила на 18.01.2021 г.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че с Решение на САС № 1986/31.07.2019 г. по т.д. 1558/2019 г. ответникът бил осъден
да заплати на ищеца сумата 45 000 лв., представляваща неустойка за забавено
изпълнение на СМР по договор за строителство от 14.05.2016 г. При наличието на
присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната
лихва върху същата, като последица от уважаването му, следва да се разгледа иска за
законна лихва в настоящото производство.
Законната лихва е лихва, който се начислява върху главния дълг, без да е
уговорена между страните или определена в конкретна правна разпоредба, но се дължи
за периода от предявяване на иска за главницата до окончателното є изплащане. Тази
законна лихва представлява последица от уважаване на претенцията, заявена с
2
исковата молба. Законната лихва се присъжда върху признатите за основателни
претенции за главния дълг и други акцесорни вземания от датата на исковата молба до
изплащането им. За законната лихва от предявяване на иска следва да е заявено само
искане за присъждането, доколкото такова не е било направено. Самата искова молба
съставлява покана за плащането и.
Възраженията на ответника за наличие на кредиторова забава останаха
недоказани в производството. Не само плащането по банков път освобождава
длъжника от задължението му, поради които и неспазването на изискването за
посочване на банкова сметка от ищеца не е основание за връщане на исковата молба –
чл.129, ал.2 вр. чл.128, ал.4 ГПК.
С оглед формираните правни изводи за основателност на предявения иск, следва
да се разглежда своевременно релевираното при условията на евентуалност
възражение на ответника за изтекла погасителна давност. Възражението за давност е по
съществото на правния спор и касае основателността на предявения иск.
Задължението за заплащане на законна лихва е задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД и се погасява с тригодишна давност.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Исковата молба
е подадена на 16.06.2021 г., така че погасено по давност са вземанията за периода
30.03.2018 г. – 15.06.2018 г. включително.
Законната лихва за забава върху главния дълг от 45 000 лева, считано от 16.06.2018 г.
до 17.05.2021 г., възлиза в размер на 13 337.50 лева, определен от съда по реда на чл. 162
ГПК чрез лихвен калкулатор, като за разликата до пълния предявен размер 14 312,02 лв.
искът подлежи на отхвърляне, като погасен по давност.
Ето защо, искът следва да се уважи за сумата 13 337.50 лева, ведно със законната
лихва, считано от 16.06.2021 г. до погасяването, като искът подлежи на отхвърляне до
пълния предявен размер от 14 312.02 лв. и за периода 30.03.2018 г. – 15.06.2018 г., като
погасен по давност.
С оглед основателността на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност. В списъка по чл.80
ГПК ищецът претендира присъждане на държавна такса в размер на 572.48 лв.,
държавна такса по молбата за обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 26837/21 г. на
СРС в размер на 40 лв., адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство и
исковото производство в общ размер на 1918.20 лв. За всички разходи са представени
доказателства за реалното им извършване. Ответникът претендира разноски, но не е
представил доказателства за реалното извършване на разноски, поради което такива не
му се следват. Съдът намира възражението за прекомерност на ответника на
претендираното от процесуалния представител на ищеца – адв. А. възнаграждение за
прекомерно, предвид правната и фактическа сложност на делото и проведеното само
едно открито съдебно заседание, поради което с оглед процесуалното
представителство по обезпечението на бъдещ иск и настоящото производството, на
ищеца следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 1500 лв., над който
размер възнаграждението следва да остане в тежест на страната. По съразмерност на
ищеца се следват разноски в общ размер на 1 968.64 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ..., да заплати
на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „..., на основание
чл.86 ЗЗД, сумата от 13 337.50 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща законна лихва за периода от
16.06.2018 г. до 17.05.2021 г. върху главница в размер на 45 000 лв., неустойка за
забавено изпълнение на СМР по договор за строителство от 14.05.2016 г., присъдена с
Решение на САС № 1986/31.07.2019 г. по т.д. 1558/2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
законна лихва до пълния предявен размер от 14 312.02 лв. и за периода от 30.03.2018 г.
– 15.06.2018 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ..., да заплати
на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „..., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1968.64 лева, представляваща направени в настоящото
производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4