Р Е Ш Е Н
И Е
град
София, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на пети октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 8834 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 6 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 6190 от 20.03.2020
г. по описа на ЧСИ Р.М., подадена от Й.В.М. - длъжник по изпълнително дело №
20197900402267 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 при КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, срещу отказ на ЧСИ М.да прекрати
изпълнителното дело за разноските по същото в размер на 200.00 лева адвокатски
хонорар и 285.30 лева такси по ТТРЗЧСИ, обективиран в Постановление от
20.01.2020 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че обжалваното Постановление е
неправилно, поради това, че длъжникът М. е внесла за взискателя сумата, предмет
на принудителното изпълнение, преди образуване на изпълнителното дело.
Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Според жалбоподателя
при това положение длъжникът не следва да отговаря за такси и разноски по
неправилно образуваното изпълнително дело. Искането е обжалваното Постановление
да бъде отменено.
Взискателят Р.Й.А., чрез пълномощник – адвокат Д.Д.,
е взел в срока по чл. 436, ал. 3
ГПК становище по така подадената от длъжника жалба. Оспорва
същата изцяло като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
ЧСИ Р.М. е
изложила мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в
които излага становище, че жалбата е неоснователна.
Софийският
градски съд, след
като обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по
изпълнението, и е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие
по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, поради
следните съображения:
Изпълнително
дело № 20197900402267 по описа на ЧСИ Р.М. е образувано въз основа на молба от
09.12.2019 г., подадена от взискателя Р.Й.А., чрез пълномощника – адвокат Д.Д.,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.05.2018 г. Според представения
към молбата изпълнителен лист длъжникът Й.В.М. е осъдена с влязло в сила
Решение по в.гр.дело № 683/2017 г. по описа на Окръжен съд – Перник, да заплати
на взискателя сумата от 600.00 лева – разноски за въззивното производство.
На длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение (л. 9 от изп. дело) на 15.12.2019 г., в
която е отразено, че дългът по изпълнителното дело възлиза на следните суми:
600.00 лева по изпълнителния лист; 200.00 лева разноски по изпълнителното дело
в полза на взискателя, както и такси и разноски в размер на 285.30 лева,
съгласно ТТРЗЧСИ.
На 19.12.2019 г.
Й.М. подава възражение (л. 18 от изп. дело) до ЧСИ М., в което сочи, че е
платила вземането по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист преди
образуване на изпълнителното дело. Сумата била наредена за Р.А.на 16.07.2018
г., чрез лицензиран пощенски оператор ”Изипей”АД, като се представя от Й.М. в
тази връзка разписка № 01000763494125 за изпращане на пари в брой, с основание
за превода ”разн. по в.гр.д. № 683 от 2017 г. на ПОС”. Искането на длъжника,
обективирано в посоченото възражение, е било да се прекрати принудителното
изпълнение, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, а разноските да останат в
тежест на взискателя.
Взискателят, с
молба от 20.01.2020 г. е сочил, че е узнал за изпратената в негова полза сума
след запознаване с възражението на длъжника М.. В тази връзка посетил каса на
”Изипей”АД и сумата от 600.00 лева му била изплатена на 02.01.2020 г. – т. е.
след образуване на изпълнителното дело. Предвид това е поддържал, че не били
налице предпоставки за прекратяването му.
На 20.01.2020 г.
ЧСИ постановява обжалваното Постановление, с което отказва да прекрати
изпълнително дело № 20197900402267 за разноските от 200.00 лева в полза на
взискателя и за сумата от 285.30 лева – такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
При тази
фактическа установеност съдът намира, че обжалваният отказ е неправилен.
Съгласно текста
на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК една от хипотезите за прекратяване на изпълнителното производство обхваща случаите,
когато длъжникът представи квитанция от
пощенска станция (сигурен платец), установяваща, че сумата е платена или внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Никакъв спор няма
по делото, че ”Изипей”АД е лицензиран оператор на пощенски услуги, една от
които е и паричният превод. Съгласно Закона за пощенските услуги, пощенският
паричен превод е универсална пощенска
услуга. Същата е допустимо да се извършва от получил лицензия пощенски
оператор. Видно от Регистър на операторите, предоставящи универсална
пощенска услуга или част от нея по Закона за пощенските услуги, който Регистър
е публичен и се води от Комисия за регулиране на съобщенията, ”Изипей”АД е
титуляр на лицензия за пощенски парични преводи, считано от 20.09.2005 г. до
20.09.2025 г.
Приложената от
длъжника разписка с № 01000763494125 е от дата 16.07.2018 г., която предвид
данните, съдържащи се в кориците на изпратеното копие на изпълнителното дело, очевидно
предхожда образуването на същото на 09.12.2019 г. Законът не изисква сумата
да е реално получена от взискателя – необходимо и достатъчно е длъжникът да
установи, че е внесъл сумата за взискателя преди образуване на
изпълнителното дело. Следователно, предпоставките за прекратяване на
процесното изпълнително дело, поради доброволно изпълнение на задължението от
жалбоподателя преди образуването му,
визирани в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, са налице.
От своя страна,
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати,
съгласно чл. 433 ГПК. Конкретиката на настоящия случай налага извода, че
обжалваният отказ на ЧСИ Р.М. да прекрати изпълнително дело № 20197900402267 за
разноските в полза на взискателя от 200.00 лева адвокатски хонорар и за сумата от
285.30 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ, е незаконосъобразен. По категоричен
начин се установи, че е налице предвиденото в чл. 79, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК
изключение и разноските не следва да се възлагат в тежест на длъжника Й.В.М., която
е изпълнила доброволно, по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, вземането на
взискателя Антов преди образуване на изпълнителното дело.
По разноските за
настоящото производство.
Претенцията на
взискателя Р.А.за присъждане на разноски за настоящото производство е
неоснователна. Предмет на съдебен контрол по делото е процесуалната
законосъобразност на действията и актовете на съдебния изпълнител, който обаче
не е страна в това съдебното производство и общият режим по чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане на разноски е неприложим.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Р.М., рег. № 790 при КЧСИ, район на
действие Софийски градски съд, да прекрати изпълнително дело №
20197900402267, обективиран в Постановление от 20.01.2020 г., като
вместо това постанови:
УКАЗВА на ЧСИ Р.М., рег. № 790 при КЧСИ, район на действие
Софийски градски съд, да предприеме необходимите действия по прекратяване на изпълнително
дело № 20197900402267, като приложи последиците на нормата на чл. 79, ал. 1, т.
1, предл. 1, вр. с чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на Р.Й.А. за
присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.