Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък 01.07.2020 год.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело
№409/ 2020 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление №20-0284-000870/
31.03.2020г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора,
РУ-Казанлък.
Жалбоподателят С.А.Т. останал недоволен от наложеното
му наказание и моли съда да отмени горното НП като незаконосъобразно и неправилно. В с.з. не се явява, но негов процесуален
представител поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по делото.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на
констативния акт, наказателното постановление, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на
такава, поради което съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е
допустима.
Административно-наказващият орган, позовавайки се
на АУАН серия GA №172906/ 15.03.2020г., приел за установено, че на
15.03.2020г. в 20.25 часа в община Павел баня по път II-56
в посока юг-север нарушителят С.А.Т. е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с
рег.№ ****, собственост на А. А. К. с ЕГН **********, като на км.12 поради
движение с несъобразена скорост е изгубил контрол над МПС, излязъл вляво по
посоката си на движение и паднал в крайпътна нива, като реализирал ПТП и го
напуснал. Водачът бил установен в 21.30 часа на 15.03.2020г.
ВПД началник група към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък счел, че
нарушителя е водач, който не контролира ППС, което управлява, не избира
скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на
видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението и не спира и не
установява последиците от ПТП.
АНО приел,че С.А.Т. виновно
е нарушил разпоредбите на чл.20,ал.1, чл.20,ал.2 и чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП, поради
което и на основание чл.53 от ЗАНН, чл.185, чл.179,ал.2 и чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП му наложил административно наказание- глоба общо в размер на 320/триста и
двадесет/ лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от два месеца.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство, не бе доказано, по безспорен и
категоричен начин, С.А.Т. да е осъществил вменените му с АУАН и с издаденото, въз
основа на него, наказателно постановление, нарушения на ЗДвП. Не бяха
представени нито едно доказателство или аргумент в подкрепа на обжалваното наказателно постановление, с
изключение на изявлението на актосъставителя, че поддържа съставения от него акт.
Съобразно чл.20,ал.1 от ЗДвП водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Тази разпоредба изисква от водача да следи непрекъснато пътната
обстановка и да борави с превозното средство по начин, осигуряващ правомерното
му движение. Изгубването на контрол може да се дължи на заспиване на водача,
отклоняване на вниманието му, разсейването му, в резултат на което превозното
средство се отклонява от праволинейното си движение, опасно се скъсява
дистанцията с движещо се странично или пред него превозно средство и т.н.
Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно
нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено само доколкото не
е налице нарушение на режима на скоростта. Предвид това и с оглед
несъобразяването на скоростта на движение, неправилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на нарушителката и по отношение на
разпоредбата на чл.20,ал.1 от ЗДвП., съгласно която:„Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват…“. От
текста както на АУАН, така и на НП не става ясно с кои свои действия
жалбоподателят е дал повод на актосъставителя и на наказващия орган да
заключат, че той не е контролирал непрекъснато превозното средство. Подобни
нейни действия не са описани в АУАН и НП, а е ноторно, че както законовата
разпоредба, която е нарушена, така и самото деяние, с което се твърди, че е
била нарушена, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика.
Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна
степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Така констатираните
процесуални нарушения, допуснати от страна на наказващия орган, са от
категорията на съществените- те опорочават наказателното постановление изцяло и
водят до неговата отмяна. В този смисъл са без значение индициите, че лицето,
на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кое е
деянието и коя е законовата разпоредба, която е обвинено, че е виновно
нарушило. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни
факти, обстоятелства и данни. Това само е достатъчно, за да се отмени НП.
Разпоредбата
на чл.20,ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
АНО е приел, че жалбоподателя е допуснал самостоятелно ПТП вследствие на движение с несъобразена скорост.Нито в съставения АУАН,нито в издаденото НП обаче е посочено каква е максимално допустимата за този участък скорост на движение и с каква скорост се е движил автомобила, управляван от Т..
Същевременно, за
преценка съставомерността на деянието, формалната констатация за осъществяване
на състава/при дословно възпроизвеждане на текста му/, не е достатъчно, тъй
като е необходимо да бъдат изложени ясно фактическите данни относно това какви
са били конкретните условия на движение- състоянието на пътя, атмосферните
условия и видимостта, интензивността на движение, с които нарушителя не се е
съобразил, избирайки скоростта си на движение, които е пренебрегнал, повлияли
на способността му да спре, за да избегне всяко предвидимо препятствие и създадена
опасност за движението. В случая няма посочване на конкретните условия на
движение- време, релеф и участък на пътя. Нещо повече- по никакъв начин не е
установено от АНО каква е била интензивността на движението на мястото на
настъпване на ПТП. Липсва констатация и относно приетата скорост на движение на
управляваното от въззивника МПС, за да се направи преценка обоснован ли е
формирания от актосъставителя и наказващия орган извод, че тази скорост е била
несъобразена с конкретната пътна обстановка. Управлението с несъобразена
скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а е предмет на
изясняване и доказване. Именно изясняването на този въпрос предпоставя изводите
от правна страна, тъй като обратното би означавало и при минимална скорост на
движение само защото е възникнало ПТП автоматично да се приема, че скоростта е
била несъобразена- т.е. презюмиране на вина, без да е установено безспорно
съзнаването на признаците на нарушение. Това е недопустимо, защото настъпването
на общественоопасните последици е възможно да е резултат и от причини,
изключващи виновно поведение на жалбоподателя като водач на МПС. В случая
изобщо няма данни да е изследван въпроса за скоростта от органите на МВР,
установили нарушението- не са снемали обяснения от водача, от спътниците му,
или от други лица- очевидци на произшествието. При това положение констатацията
за несъобразена скорост е абсолютно необоснована. В заключение съдът счита, че
непълното описание на нарушението и неизлагането на конкретните обстоятелства,
при които то е извършено, освен че нарушават императивните изисквания към
съдържанието на акта и постановлението, съгласно нормите на чл.42,т.4 и
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, са довели и до невъзможност за изясняване на причините
за настъпването на ПТП, както и за даване на обоснован отговор на въпросите: извършено
ли е административно нарушение и има ли въззивника вина за него?
С
АУАН жалбоподателят е бил обвинен и в това, че като участник в ПТП не е
изпълнил задължението си да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, което деяние действително се субсумира в правната норма на
чл.123,ал.1т.1 от ЗДвП. От доказателствата по делото обаче не се установява
това нарушение да е извършено, тъй като актосъставителя не е очевидец на ПТП, а
от друга страна С.А.Т. е депозирал до АНО писмено възражение, съобразно
чл.44,ал.1,пр.2 от ЗАНН, в което е описал действията си и е обяснил, че изобщо
не е участник в ПТП, а буксувайки автомобила му е затънал в нива. Въззиваемата
страна не ангажира доказателства, касаещи административното обвинение по
чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП, поради което съдът приема последното за недоказано и намира,
че предвид гореизложеното неправилно е била ангажирана административно- наказателната
отговорност на жалбоподателя за това нарушение и в тази част НП също следва да
бъде отменено.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че служебно бе констатирано от
съда извършването и на друго съществено процесуално нарушение, а именно- при съставяне
на АУАН серия GA №172906/15.03.2020г. е била нарушена нормата на
чл.44,ал.1,пр.1 от ЗАНН, защото на жалбоподателя не е дадена възможност да
възрази на място по акта, тъй като препис от последния му е бил връчен с готов
напечатан текст „НЯМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ“.
Поради
изложените съображения,настоящият съдебен състав счита наказателно
постановление №20-0284-000870/ 31.03.2020г., издадено от ВПД началник група към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, за незаконосъобразно и издадено при допуснати
от наказващия орган съществени процесуални нарушения, поради което намира, че същото
следва да бъде отменено на посочените основания.
В този смисъл са налице и основанията за заплащане, от
страна на наказващия орган, на направени от дружеството-жалбоподател разноски в размер на 960/деветстотин и
шестдесет/ лева за упълномощаване на процесуален представител.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от
ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №20-0284-000870/ 31.03.2020г., издадено от ВПД началник група към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на С.А.Т. ***, ЕГН **********, са
наложени административно наказание- глоба общо в размер на 320/триста и двадесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
ОСЪЖДА
П. Т. А.-ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, да заплати на С.
А. Т. ***, ЕГН **********, сумата 300/триста/ лева, заплатена от последния за
упълномощаване на негов процесуален представител- адв.Р. К. от АК-Хасково по АН
дело №409/ 2020г. по описа на Районен съд-Казанлък.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите
към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: